Св. апостол Тома, наричан Тома Неверни, от Дванадесетте апостоли

Св. апостол Тома, наричан Тома Неверни, от Дванадесетте апостоли

Тропар, глас втори

Ученик Христов быв божественнаго собора апостольскаго сопричастник: 
неверствием во Христово воскресение известив, 
и того пречистую страсть осязанием уверив Фомо всехвальне, 
и ныне нам проси мира и велия милости.

Ученик Христов, бил си съучастник на Божествения апостолски събор, 
защото неверие в Христовото възкресение като си изказал, 
уверил си се в това с докосване до пречистата Му рана, 
Томо всехвални, и сега проси и за нас мир и велика милост.

Кондак, глас 4, подобен: Явился еси

Премудрости благодати исполнен, Христов Апостол и служитель истинный, 
в покаянии вопияше тебе: ты мой еси Бог же и Господь.

С премъдрост, с благодат изпълнен, Христовият апостол и служител истинен 
в покаяние викаше към Тебе: ти си мой Бог и Господ.

По-долу:

Виж също:

Кратко животоописание

Св.ап.Тома. Икона от XV в.

Св. апостол Тома - от Дванадесетте апостоли, родом от Галатия, не бил с другите апостоли, когато възкръсналият Господ се явил. Поискал и той да се увери лично във възкресението и това станало на осмия ден (Иоан. 20:27-28).

Проповядвал в Парта, Мидия и Индия. В един град обърнал във вярата царица Мигдония и сестра й Терциада.

Хвърлен в тъмница, в огнена пещ - на нажежена желязна скара, останал невредим. Поведен да бъде умъртвен вън от града, след него следвали новоповярвалите Азан и Сафот, висши сановници. Апостолът ги благословил: Сафот поставил за свещеник, Азан - за дякон.

Прободен с копие - починал. Мощите му били пренесени в Месопотамия, на гроба му ставали чудеса.

† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.

Житие на св. апостол Тома

Св. ап. Тома с житийни сцени. Българска икона кона от 1849 г. Исторически музей гр. Плевен, България.

Родината на св. апостол Тома е Галилея. Като видял чудесата на Спасителя, той повярвал в Него и тръгнал подире Му. Богочовекът, въпреки злобата на юдеите, които търсели да Го убият, решил от страната отвъд Йордан да отиде във Витания, за да възкреси Лазаря. Тома, наричан Близнак, казал на другите ученици:

- Да идем и ние да умрем с Него!

По време на прощалната беседа на Тайната вечеря Господ Иисус Христос казал на учениците Си:

- А къде отивам Аз знаете, и пътя знаете.

Тома запитал:

- Господи, не знаем къде отиваш; и как можем да знаем пътя?

Иисус го погледнал и му дал такъв отговор:

- Аз съм пътят, истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.

 

След възкресението Си Господ се явил на Своята пречиста майка, явил се на Мария Магдалина и на другите жени-мироносици. Подир това се явил на двама ученици, които отивали за Емаус. Тия двама ученици - Лука и Клеопа - побързали да съобщят на другите за явяването на Господа.

В същия ден вечерта Спасителят се явил на всички апостоли, без Тома.

Апостолите казали на Тома:

- Видяхме Господа.

А той зявил:

- Ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам!

След осем дни учениците били пак в същия дом. Тома бил с тях. Вратата, както обикновено, била заключена поради страх от юдеите.

Дошъл Иисус, застанал посред тях и рекъл:

- Мир вам!

След това се обърнал лично към Тома и му казал:

- Дай си пръста тук, и виж ръцете Ми: дай си ръката и тури и в ребрата ми; и не бъди невярващ, а вярващ!

Развълнуван, Тома извикал:

- Господ мой и Бог мой!

- Тома - казал му Спасителят, - ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали!

 

След като минало време от слизането на Пресветия Дух в деня Петдесетница, апостолите хвърлили жребий - кой къде да отиде и проповядва словото Божие. На апостол Тома се паднало да отиде в Партия, Мидия и Индия.

Не е било лесно, за него да тръгне на такъв дълъг път. Господ му се явил и го укрепил.

По това време в Йерусалим дошъл търговец от Индия на име Аван. Той търсел изкусен художник, който би могъл да построи великолепен дворец за царя на оная страна. Тома казал на Аван, че той сам е изкусен в тая работа и се отправил с него за Индия.

По пътя Тома и Аван се спрели в един град, където царят на тая страна правел сватба на дъщеря си. Двамата странници били поканени на сватбения обяд. Апостолът нищо не ял и тъжно гледал езическото веселие. Тук била и една еврейка, която занимавала пируващите, като свирела на флейта. Тя погледнала към Тома. Разбрала, че е съотечественик и веднага запяла:

- Един е Богът на юдеите, Който сътвори небето и земята!

Зарадвал се Тома, като чул в чужда земя родни звуци и прослава на истинския Бог. Той извършил няколко чудеса на това пиршество и предсказал близката смърт на царския виночерпец.

Като видял, че гостът е свят човек, царят го помолил да благослови новобрачната двойка. Апостолът влязъл в стаята на младите, помолил се с тях, благословил ги, и им говорил за блаженството на християнския живот.

Когато Тома излязъл от стаята на младите, Сам Господ им се явил и ги научил да водят целомъдрен живот. Младите съпрузи решили да се посветят в служба на Бога и скоро след сватбеното тържество приели свето Кръщение от ръцете на св. апостол Тома. При кръщението девицата била наречена Пелагия, а съпругът - Дионисий. По-късно Пелагия пострадала мъченически за Христовото име. Дионисий пък станал епископ в същата тая страна и усърдно разпространявал словото Божие.

Апостол Тома и Аван, след дълго и изморително пътешествие, най-после стигнали в далечната страна Индия, и се явили при оня цар, който бил пратил да му се доведе изкусен майстор. Те взели от царя пари за постройката. Вместо да почне да строи двореца, Тома раздал парите на бедните и болните и усърдно се заел да разпространява Христовото благовестие. По внушение от Пресветия Дух, той знаел, че чрез това средство Бог ще му помогне да обърне към истината повикалия го цар.

И това станало, макар че царят в началото се разгневил и заповядал да затворят апостола в тъмница.

Братът на царя тежко заболял. Никой не вярвал, че ще оздравее. Но изведнъж той оздравял. Съобщил на царя, че Бог в чудно видение му открил небесно жилище, което му приготвял апостолът, вместо земен дворец. Поразен от това видение, той уговорил царя да освободи апостола.

Двамата, царят и неговият брат, паднали пред нозете на апостола и го молили да ги научи на християнския закон. Те приели Кръщение и заживели благочестиво.

Дошло времето на Богородичното Успение.

Всички апостоли по чудесен начин се намерили в Йерусалим и участвували в погребението на Божията Майка.

Тома стигнал в Йерусалим едва след нейното погребение. Той пожелал да се поклони на пречистото й тяло. Заради него апостолите отвалили гробния камък, но намерили само погребалните повивки. Нейният Син, Господ Иисус Христос, я бил взел на Небето при Себе Си, за да бъде оттам закрилница на целия човешки род.

Скоро след това тя се явила на всички в небесното си величие и ги ободрила за предстоящите им нови благовестнически подвизи.

Апостол Тома се върнал по същия път да продължи своето дело. В един град той обърнал много хора към светата вяра. Между тях била племенницата на тамошната царица Мигдония. Царицата сама пожелала да чуе чудната проповед на апостола. Преоблечена като проста жена, тя ходела при него заедно с много други люде и съвършено се убедила в истината на неговите думи. Оттогава животът й се променил. Тя обикнала поста и молитвата. Отказала се от дворцовите увеселения, които имали езически характер. Царят видял промяната и наредил да бъде извикана нейната сестра, царица Терцияна, жена на царя от съседна страна. Но Терцияна не само не могла да уговори сестра си да се върне към предишния си живот, но сама се научила на християнските добродетели и пожелала да види апостола. Двете сестри го повикали тайно в двореца, слушали наставленията му и накрай приели от него Кръщение. Терцияна се върнала при мъжа си християнка и започнала също живот, съобразен с новото учение.

Царят, съпругът на Мигдония, се разгневил силно, когато узнал, че и двете сестри-царици приели новата вяра и се кръстили. Гневът му нараснал още повече, когато му било донесено, че народът му приема масово християнството и се отказва от езическите идоли. Ужасен от вестта, че и синът му Азан приел Кръщение, той наредил веднага да му бъде доведен апостолът, който тъй властно насаждал новата вяра, като го осъдил на страшни мъчения.

Апостолът бил поставян под нагорещени железа. Но Бог го запазил. Хвърлен бил в огнена пещ. Из нея излязъл невредим. Бог пак го запазил. Така новопокръстените се ободрили във вярата си.

Тия чудеса не опомнили царя. Той продължавал да беснее. Заповядал на войници да изведат апостола вън от града и там да го предадат на смърт. Подир него тръгнали много от новоповярвалите, между които личели на първо място Азан - царски син, Сифор - един от знатните сановници на царския дом.

Когато дошли на мястото на наказанието, св. апостол Тома помолил войниците да му дадат време да се помоли.След това благословил двамата си високопоставени ученици: Сифор поставил за свещеник, а Азан - за дякон. Помолил ги да се грижат за вярващите и да работят за засилване на Църквата.

Завършвайки по тоя начин апостолската си мисия, св. Тома приел мъченическа смърт. Войниците го убили пред погледа на множество разплакани негови ученици.

Свещеник Сифор и дякон Азан извършили погребението на любимия апостол. След това те се заели с управлението на Църквата. Благочестивите Мигдония и Терцияна им помагали.

Жестокият цар, който поискал смъртта на апостола, скоро се обърнал към Христа. Убедил се от чудесното изцеление на своя син Азан, който тежко бил заболял. Мигдония се радвала. Радвала се и Терцияна, защото и нейният съпруг, царят на съседната страна, също се бил предразположил да приеме християнството.

Тъй в Партия и Мидия, както и в Индия, Църквата още в апостолско време почнала да тържествува над прогнилото езичество.

© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.

 

Житие и страдание на св. апостол Тома

Св.ап.Тома докосва раните на Спасителя

Св. апостол Тома, наричан Близнак, произхождаше от Галилейския град Панеада. Когато Господ Иисус Христос заради спасението на човешкия род живееше на земята сред хората, ходеше по градове и села, поучаваше народа и изцеляваше болните, Тома също беше един от онези, които Го следваха. Той чу Неговото спасително учение, видя чудесата и от сърце се привърза към Спасителя - тръгна след Него и непрестанно насищаше душата си като слушаше Божествените Му думи и като гледаше Неговото пресвето лице. Малко след това Господ го избра в числото на дванадесетте Апостоли и заедно с тях Тома Го последва дори до пречистите Му страдания, понесени доброволно заради нашето спасение.

След възкресението на Спасителя, св. Тома със своето неверие още повече утвърди сред християните вярата в Него. Отначало другите апостоли му казваха: "Видяхме Господа", но той не искаше да им повярва, докато сам не Го види с очите си и докато не попипа Неговите рани. Осем дни по-късно апостолите се бяха събрали, а заедно с тях беше и Тома. Тогава Господ им се яви и му каза:

- Дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ.

Със страх и трепет св. Тома видя раните на Спасителя и попипа Неговите животворни ребра, а след това рече:

- Господ мой и Бог мой! (Иоан. 20:24-29).

С тази своя постъпка той даде на всички да разберат и да се уверят, че Господ е възкръснал не привидно, нито пък с друго тяло, но със същото, с което пострада заради нашето спасение и с което впоследствие се яви на Своите ученици.

След възнесението на Христа и след като Апостолите приеха Дух Светий, те хвърлиха жребий за да разпределят кой от тях къде ще проповядва словото Божие. На св. Тома се падна да отиде в Индия - там да просвети помрачените страни и да научи различните народи: партяни и мидийци, перси и хиркани, бактри и брахмани, и т.н. - до последните области на Индия. Отначало светият апостол тъгуваше, че е изпратен сред такива диви народи, но Господ му се яви във видение и го укрепи: заповяда му да действа без да се страхува, и му обеща, че Сам ще бъде с него. Ето по какъв начин Той устрои неговото оставане и благовестие там.

Индийският цар Гундафор пожела да направи за себе си прекрасен палат, съвършено и изящно устроен, и за тази цел изпрати своя служител - търговеца Аван - да отиде в Палестина и да потърси опитен строител, който добре умее да върши тази работа и е способен да построи дворец по образеца на дворците на римските императори. Именно с този търговец Господ заповяда на св. Тома да отиде в Индийската страна. И така, Аван търсеше такъв изключително способен строител в Кесария, и случи се, че го срещна апостол Тома, разбра за какво е тръгнал и представи себе си за много опитен в това дело. Радостен, че е намерил търсения човек, Аван го взе, качиха се на кораба и отплаваха с помощта на добър попътен вятър. Не след дълго влязоха в пристанището на някакъв град и чуха шумотевица от тръбни звуци и музикални инструменти - понеже царят на този град правеше сватба на дъщеря си: той бе изпратил глашатай да обикаля из целия град и да вика всички да се съберат на сватбата - богати и бедни, слуги и странници; и ако някой не пожелае да дойде, такъв да бъде виновен пред царското съдилище. Чуха това Аван и Тома и се опасяваха да не разгневят владетеля ако откажат (понеже бяха чужденци) - затова отидоха в царския дворец на тържеството. Там всички сватбари седяха и се веселяха, а апостолът седна на най - последното място и нито ядеше, нито се веселеше, но се беше углъбил в себе си и изглеждаше замислен. Останалите гледаха на него като на чужденец и другородец, а съседите му по маса казваха:

- Защо е дошъл тук, а нито яде, нито пие?!…

- Не за ядене - отвърна им св. Тома, - нито за пиене дойдох тук, но за да изпълня заповедта на господаря, защото глашатаите викаха: "Ако някой не дойде на сватбата, ще бъде виновен пред царския съд!"

Там се намираше и една жена еврейка, която добре свиреше и на всеки един от присъстващите изпяваше нещо приветствено или похвално. Тя щом видя, че св. Тома не е весел, но често поглежда към небето, разбра, че е евреин, отиде пред него, свиреше и пееше на еврейски език:

- Един е Юдейският Бог, Който е сътворил небето и земята.

Апостолът с радост слушаше това и я помоли често да повтаря тези думи. А виночерпецът, като го видя че не е весел, отиде и му удари една плесница.

- На сватба си поканен - каза му. - Не тъгувай, но се радвай и се включвай в пиенето!

Светият апостол му отвърна:

- Господ да ти въздаде още в този живот! И ръката, която ме удари, нека да я видя влачена от псетата, за назидание на мнозина.

Малко след това онзи, който удари апостола, отиде до кладенеца и искаше да налее вода и да я занесе на гостите за да разреждат виното, но внезапно там го нападна лъв и го уби, пи от кръвта му и си отиде. После се събраха кучета и го разкъсаха на части, а един черен пес грабна дясната му ръка, внесе я насред пируващите и я хвърли пред тях. При това настана объркване сред хората и се питаха чия е тази ръка. А жената, която свиреше, извика:

- Велико събитие се откри днес сред нас: или Бог, или човек пратен от Бога стои с нас на трапезата! Аз видях как виночерпецът му удари плесница и дочух този човек да казва на еврейски: "Да видя дясната ти ръка влачена от псетата за назидание на мнозина!" И това наистина се сбъдна, както всички виждате.

Голям страх обхвана събралите се. След като се разотидоха, царят повика св. Тома и му каза:

- Влез в чертога и благослови моята омъжена дъщеря!

Апостолът отиде и започна да поучава младите хора на целомъдрие, увещаваше ги да пазят чистотата на своето девство и се помоли за тях, благослови ги и си отиде. Малко по-късно те заспаха и видяха във видение Господ Иисус в образа на св. апостол Тома да идва при тях. Спасителят с любов ги прегърна, а младоженецът помисли че е Тома и Му каза: "Нали пръв от всички излезе? А как сега отново си тук?" "Аз не съм Тома - отвърна му Господ, - но съм негов Брат. Всички, които са се отрекли от света и са Ме последвали, както е сторил това той, не само са Мои братя в бъдещия век, но ще бъдат и наследници на Моето Царство. Затова, чеда Мои, не забравяйте онова, което ви съветваше Моят брат! Ако, според неговото наставление, запазите девството си без порок, ще бъдете удостоени с нетленни венци в Моя Небесен чертог". След тези думи Господ си отиде от тях. А те, щом се събудиха, разказаха един на друг своето видение, станаха и през цялата нощ усърдно се молеха на Бога, а думите, които им бяха казани, запазиха в сърцата си като скъпоценни маргарити.

На сутринта царят влезе в чертога при младите съпрузи и ги видя да седят отделно един от друг. Разтревожен, той попита каква е причината да не са заедно.

- Молим се на Бога - отвърнаха му те - да ни даде дори до кончината си да запазим в девствена чистота съпружеството си: такова, каквото е сега. Така ще се удостоим да бъдем увенчани с нетленни венци в Небесния чертог, според обещанието на Господа, Който ни се яви.

Тогава царят се досети, че онзи странник, който вчера беше в двореца, ги е увещал да пазят девството си. От това страшно се ядоса и веднага изпрати слугите си да хванат апостола. Но те не го намериха - св. Тома и Аван вече бяха отплавали за Индия.

Щом пристигнаха при индийския цар Гундафор и влязоха при него, Аван му каза:

- Ето, господарю, доведох ти от Палестина един изключително способен строител, за да построи палати според желанието на твое царско величество.

Царят се зарадва задето св. Тома бе дошъл, и му показа мястото, на което искаше да бъдат построени дворците. Нареди да отбележат и измерят основите, и му даде много злато за строежа, а самият той отиде в друга страна. Христовият апостол, щом получи златото, започна да го раздава на нуждаещите се и бедните, трудеше се в проповядване на Евангелието, много хора обърна към вярата в Христа и ги кръсти.

По същото време онзи юноша, който по съвета на св. Тома обеща заедно със съпругата си да запази своето девство, разбра, че той проповядва благочестието в Индия и отиде там заедно с нея. Много поучения чуха двамата от Христовия апостол и приеха св. Кръщение. Девицата бе наречена Пелагия (по-късно тя завърши живота си мъченически заради Христа), а юношата - Дионисий, и бе удостоен след известно време с епископски сан. После с благословението на апостола те се върнаха в отечеството си и се трудеха за умножаване на славата Божия: обръщаха неверниците към Христа и строяха църкви по градовете.

Изминаха две години. Царят изпрати някои от служителите си при апостола за да разбере скоро ли ще бъде завършен строежът на палатите, а той им каза, че всичко е готово и само покривът остава да се направи. Царят много се зарадва: мислеше, че св. Тома наистина му строи палати на земята. Изпрати още повече злато и заповяда по-скоро да завърши прекрасния покрив на зданието. А той взе златото, издигна очите и ръцете си към небето и каза:

- Благодаря Ти, човеколюбиви Господи, защото Ти устройваш по различни начини спасението на хората!

Отново раздаде златото на просещите и продължи да се труди усърдно в проповядване на Божието слово.

След известно време царят узна, че това, което е заповядал да се строи, дори не е започвано, а всичкото му злато е раздадено на бедните. Разбра също, че св. Тома за никакви постройки не се грижи, но ходи по градове и по села, проповядва някакъв нов Бог и извършва дивни чудеса. Страшно разгневен, царят изпрати слугите си да хванат апостола и когато те го доведоха, запита го:

- Построи ли палатите?

- Да - отвърна св. Тома, - построих ги прекрасни и много добри.

- Да отидем, тогава - продължи царят, - и да видим какво си направил!

Но апостолът му каза:

- Не можеш в този живот да видиш палатите, но когато си отидеш от него, тогава ще ги видиш, ще се заселиш в тях с радост и во веки ще живееш там.

Царят помисли, че той му се подиграва, и много се оскърби. Заповяда да го затворят в тъмница заедно с търговеца Аван, който го беше довел, и мислеше да ги накаже с жестока смърт: да им одере кожата и да ги изгори с огън.

Докато седяха в затвора, Аван укоряваше апостола:

- Ти ме измами - каза му, - измами и мен, и царя, представяйки се за много опитен строител!… А сега си погубил и царското злато, и моя живот. Ето, заради теб страдам и както се вижда, зле ще умра: царят е жесток - ще убие и двама ни.

- Не се страхувай - утешаваше го апостолът - Няма да умрем сега, но ще бъдем живи и свободни. А и царят ще ни окаже почит заради палатите, които му построих в Небесното Царство.

Същата нощ братът на царя се разболя и изпрати да му кажат:

- Заради скръбта, която ти се случи, и аз се опечалих. От тази печал дойде върху мен болест: и ето, сега умирам.

С тези думи той умря. А царят забрави първата си скръб и се натъжи заради смъртта на брат си - плачеше безутешно и ридаеше за него.

След смъртта на царевия брат, Ангел Божий дойде и взе душата му, отнесе я в Небесните обители, развеждаше я сред тамошните селения и и показваше множество чудно красиви и сияещи от светлина палати. Но един от тези палати беше по-прекрасен и по-светъл от останалите: невъзможно беше да се опише неговата красота.

Ангелът попита душата:

- В кой от всички тези палати искаш да живееш?

Тя погледна към онзи, който беше по-прекрасен от останалите, и отвърна:

- Ако би било възможно да ми се даде да живея в един ъгъл на този палат, от нищо повече не бих имал нужда.

- Не можеш - каза му Ангелът - да живееш в него, защото той е на твоя брат. Построи му го онзи странник Тома със златото, което той му даде.

- Моля те, господарю - възкликна душата, - пусни ме при брат ми и аз ще откупя от него този палат - той не знае каква е красотата му! - а след като го откупя, пак ще се върна тук.

Тогава Ангелът върна душата в тялото и: мъртвият веднага оживя и сякаш се събуди от сън - питаше стоящите наоколо хора за своя брат, царя, и молеше да го повикат да дойде. Щом узна за брат си, че е оживял, царят много се зарадва и побърза да отиде при него: а като видя и с очите си, че е жив, към радостта му се прибави трепет и ужас от това дивно чудо.

Възкръсналият се обърна към него и започна да му говори:

- Царю, зная добре, че ти обичаш мен, своя брат, и си плакал за мен; и ако би било възможно да ме изкупиш от смъртта, ти би дал дори половината си царство за това.

- Да, наистина - отвърна царят, - точно така е.

Тогава братът продължи:

- Ако така ме обичаш, моля от теб един дар: не ми отказвай!

- Всичко - отвърна му царят, - което е под властта ми, ще ти подаря, любими мой братко.

И потвърди думите си с клетва.

Тогава възкръсналият рече:

- Дай ми твоя палат, който имаш на Небесата, и в замяна на него вземи цялото мое богатство!

Като чу това, царят се смути и известно време мълчеше. След това попита:

- Откъде аз имам палат на Небесата?

- Наистина - отговори братът, - той е такъв палат, какъвто ти не знаеш, нито пък си виждал по цялата земя - построи го за теб Тома, когото ти държиш в тъмницата. Аз го видях, удивявах се на неизказаната му красота и исках да живея в един от ъглите му, но не ми беше дадено. Ангелът, който ме водеше, ми каза: "невъзможно е за теб да живееш тук, защото този палат е на твоя брат и е построен за него от онзи странник Тома". Аз молих Ангела да ме пусне за да откупя от теб този палат. Затова, ако ме обичаш, дай ми го и владей в замяна всички мои имения!

Тогава царят се зарадва с двойна радост: за оживяването на своя брат и за палата, който имаше построен на Небесата.

- Възлюбени братко - обърна се той към възкръсналия, - заклех ти се, че ще ти дам всичко от това, което е на земята под моя власт, но да ти дам небесния палат - това не съм ти обещавал. Ако искаш, обаче, и ти да имаш - ето, при нас е този чуден строител: нека той и на теб да построи.

Веднага царят изпрати в тъмницата да изведат св. Тома заедно с търговеца Аван, който го беше довел, и побърза да срещне апостола, падна в нозете му и го молеше за прошка, понеже от незнание му беше причинил зло. А св. Тома благодари на Бога и започна да учи двамата братя на вярата в Господа Иисуса Христа. С какво умиление, с каква радост приемаха те думите му! В скоро време той ги кръсти и ги научи в пълнота на християнския живот. Така двамата братя с много милостини построиха за себе си вечни обители на Небесата. А св. Тома още някое време остана с тях и след като ги утвърди във вярата, отиде в околните градове и села - да се погрижи и там за спасението на душите на хората.

Докато той благовестеше Христовото Евангелие в Индийските страни, дойде денят на светото успение на Божията Майка. Тогава всички апостоли бяха грабнати на облаци от различните страни, където проповядваха, и отнесени в Гетсимания при тялото на Пречистата Дева. Също и св. апостол Тома беше грабнат от Индия и по чудесен начин отнесен там, но не успя да дойде в самия ден на погребението на богоприятното тяло на Пресветата Дева - това стана по Божие устроение, за да бъде без съмнение известно, че Майката Божия е взета с тяло на Небесата. Както преди това Томиното неверие още повече утвърди вярата в Христовото възкресение, така и сега забавянето на апостола послужи за да извести със сигурност, че Пречистата Богородица е взета с тяло на Небесата.

Св. Тома пристигна на третия ден след погребението и скърбеше, че не е доведен в самия ден за да изпрати до гроба заедно с останалите апостоли светото тяло на Майката на своя Господ. Тогава по общо решение на апостолите, заради св. Тома отвориха гроба на Пресвета Богородица - за да види и той Нейното пречисто тяло, да се поклони и да се утеши от своята печал. Но когато отвориха гроба, не намериха светото Й тяло, а само плащаницата, с която бе повито. От това дивно събитие стана известно, че Майката Божия възкръсна в третия ден подобно на Своя Син и бе взета с тялото Си на Небесата.

След това св. апостол Тома отново се намери в Индия и проповядваше Христа. Много хора виждаха чудесата и знаменията, които Бог извършва чрез него, и повярваха в Господа. Дойде и в град Мелиапор - там просвети мнозина и ги утвърди във вярата със следното удивително чудо. Имаше едно огромно дърво, съборено на земята. Това дърво не можеха да го помръднат от мястото му не само множество хора, но дори и слонове. А св. Тома го завърза с пояса си, влачеше го близо 2 километра и го остави за предстоящия строеж на Господен храм. Заради това дивно явление християните прославяха Бога и се укрепяваха във вярата, а и много от неверниците се обърнаха към Господа.

Но и друго чудо направи Христовият апостол, по-голямо от първото. А именно, ето какво се случи. Имаше някакъв идолски жрец, който със собствената си ръка уби своя син, а после обвини за това светия апостол.

- Тома - казваше - уби моя син!

Тогава настана суматоха и врява, насъбраха се хора, хванаха св. Тома като убиец и искаха да го съдят и да го измъчват. Нямаше кой да свидетелства за невинността му, но всички лекомислено бяха склонни да вярват на клеветника. А апостолът молеше съдията и народа, и им казваше:

- Отпуснете ме малко и аз в името на моя Бог ще попитам убития да каже сам кой го е убил.

При това насъбралото се множество утихна и всички отидоха заедно с него при тялото на жреческия син. Св. Тома издигна поглед нагоре и се помоли на Господа, обърна се към юношата и му рече:

- В името на моя Господ Иисус Христос, заповядвам ти да ни кажеш кой те уби.

- Моят баща ме уби - отговори веднага мъртвият.

Тогава хората започнаха да викат:

- Велик е Бог, Когото проповядва Тома!

Освободиха апостола, а жрецът сам падна в гроба, който беше изкопал за св. Тома. Това чудо обърна голямо множество хора към Бога и те бяха кръстени от апостола.

 

После св. Тома отиде в най-отдалечените области, в Каламидските предели, където владееше цар Муздий, и проповядваше там Христа. Там имаше една жена на име Синдикия, която слушаше думите на апостола и повярва в Бога. Тя беше племенница на Мигдония, жената на царския любимец Каризий. Синдикия съветваше Мигдония да познае истината и да повярва в Единия Бог - Създателя на всичко, Когото св. апостол Тома проповядва. Мигдония и отвърна:

- Бих желала сама да видя този човек, който проповядва истинския Бог, и да чуя от него учението му.

- Ако искаш, госпожо - рече Синдикия, - да видиш Божия апостол, смени одеждите си, облечи се в скромни дрехи, като една от простите и бедни жени, за да не бъдеш разпозната, и върви с мен!

Мигдония така и направи. Последва Синдикия, отидоха и намериха апостола, заобиколен от голямо множество прости и бедни хора, да проповядва Христа. След това двете застанаха сред хората и слушаха неговото учение. Той им говореше много неща за Господа Иисуса Христа и ги учеше да вярват в Него; казваше им също за смъртта, за бъдещия съд, за геената и за Царството Небесно. А Мигдония като слушаше това, умили се духом и повярва в Христа. Щом се прибра в дома си, непрестанно размисляше за думите на апостола и беседваше със своята племенница Синдикия за Христа Спасителя, а сърцето и гореше от любов към Него. Оттогава тя напълно промени живота си: започна да страни от неверниците - Божиите врагове, гнусеше се от делата им, гледаше доколкото може да не влиза в разговори с тях и бягаше от всякакви гощавки, увеселения и нечисти светски наслади. Също и с мъжа си не искаше да има плътско общение: заради това той изпитваше голяма мъка и многократно се опитваше да я принуди да постъпва според неговото желание, но не успя да я склони, и помоли цар Муздий да изпрати царица Тертиана при неговата жена за да я увещае да не се гнуси от съпружеското общение. (Царицата Тертиана и Мигдония, жената на Каризий, бяха сестри.) И тъй, царицата отиде при Мигдония, своята сестра, и я попита защо не се подчинява на мъжа си.

- Затова - отвърна и тя, - понеже е поганец и враг Божий. А аз съм рабиня на единия истински Бог Иисус Христос и не желая да бъда осквернена от човек неверник и нечист.

Тертиана поиска да узнае кой е Иисус Христос и кой е истинският Бог. Тогава Мигдония й разказа за проповедта на св. апостол Тома и я учеше да познае истинската Вяра. А царицата желаеше по-добре да узнае за Христа и да се научи да вярва в Него - затова поиска да види самия Христов апостол и да чуе неговата проповед. Посъветва се с Мигдония и тайно изпратиха да го повикат, а когато св. Тома дойде, молеха го да ги настави в пътя на истината. Той започна да им говори за Божественото учение на Спасителя и ги просвети със светлината на вярата, уми ги с банята на Кръщението и ги поучаваше да изпълняват Божиите заповеди и да се стараят да живеят добродетелно. А те пазеха всичките му думи в сърцата си и се разбраха помежду си да служат на Господа в чистота, без да имат плътско общение със своите мъже, понеже бяха неверници.

Там светият апостол вършеше много чудеса със силата Божия и изцеляваше всякакви недъзи. Много хора, не само от обикновения народ, но и от царския двор, виждаха дивните знамения, които ставаха чрез него, и слушаха проповедта му, обръщаха се към вярата в Христа, и дори един от царските синове, на име Азан, повярва и бе кръстен от св. Тома. Сам Господ невидимо изливаше Своята благодат чрез апостолската проповед и умножаваше Църквата Си за прослава на Своето име.

След връщането си от Мигдония, царица Тертиана пребъдваше в молитва и пост, и не беше съгласна на желанията на своя мъж. Силно удивен от настаналата промяна в съпругата си, царят каза на своя любимец Каризий:

- Исках да върна при теб твоята жена, а загубих и моята… Не стига това, ами моята стана по-зла и от твоята.

Тогава царят заедно с Каризий разследваха подробно и старателно коя е причината за такава промяна в съпругите им, че не искат да бъдат с тях. И скоро узнаха, че някакъв странник и чужденец на име Тома ги е научил на вярата в Христа и затова те отбягват съжителството със своите съпрузи. Разбраха още, че царският син Азан, много от слугите в царския дом и от властителите, както и безчислено множество от обикновения народ, повярваха в Христа, просветени от боговдъхновената проповед на Христовия апостол. Затова се разяриха срещу св. Тома, хванаха го и го затвориха в тъмница. Малко по-късно той бе изправен на съд пред царя.

- Кой си ти? - започна да го разпитва Муздий. - Роб ли си или свободен?

Св. Тома отвърна:

- Аз съм раб на Този, единствено над Когото ти нямаш власт.

- Виждам - продължи царят, - че ти си лукав слуга и си избягал от своя господар, а сега си дошъл в тази страна за да развращаваш хората и да прелъстяваш нашите жени! И така, кажи ми кой е твоят господар?

Светият апостол отговори:

- Моят Господар е Господ на небето и на земята, Бог и Творец на всяка твар. Той ме изпрати за да проповядвам Неговото свето име и да отвръщам хората от техните заблуди.

- Измамнико - рече царят, - остави твоите лукави думи и чуй моята заповед, която ти казвам: както с твоята лъжа си откъснал от нас нашите жени и те не искат да са в съпружеско общение с нас, по същия начин отново ги обърни към нас! Ако не сториш това, зле ще те погубя!

Св. Тома отвърна:

- Не подобава Христовите рабини да имат общение с беззаконни мъже, нито пък е справедливо да бъдат верните осквернявани от злочестиви и неверници.

Щом чу това, царят заповяда да донесат нажежени железни плоскости и на тях да поставят апостола бос. Но когато направиха това, неочаквано под плоскостите се появи вода и ги охлади. После го хвърлиха в една разпалена пещ; на втория ден, обаче, той излезе от нея жив и невредим. Каризий посъветва царя:

- Накарай го да се поклони и да принесе жертва на бога - слънце, и така да прогневи своя Бог, Който го запазва невредим в мъченията.

Но щом апостолът беше доведен, според заповедта на царя, пред идола на слънцето, веднага идолът се размекна като восък и се стопи. Голяма радост настана тогава сред християните заради тази дивна проява на чудотворната сила на Небесния Бог, а и много от невярващите се обърнаха към Господа.

Всички идолски жреци взеха да негодуват срещу св. Тома за унищожаването на бога им. Царят също силно се оскърби и мислеше как да го погуби, но се страхуваше от народа, от своите служители и велможи, защото много от тях бяха повярвали в Христа. Затова с част от войниците си го взе и излезе извън града. Всички мислеха, че царят иска да види някое знамение или чудо от светия апостол. Но щом се отдалечиха на около 700 м, той предаде св. Тома на петима войници и им заповяда да го отведат на планината и там да го прободат с копия, а сам тръгна за град Аксиум.

Азан, царският син, и един мъж от благородниците, на име Сифор, тръгнаха да догонят Христовия апостол и когато го настигнаха, много плакаха за него. Св. Тома помоли войниците да му дадат време за молитва, помоли се на Господа и ръкоположи Сифор за свещеник, а Азан за дякон. Заповяда им да се грижат за повярвалите в Господа и да се трудят да умножават Христовата Църква за спасението на мнозина.

След това войниците го прободоха с копия на пет места и така св. апостол Тома завърши своя земен живот. Сифор и Азан много плакаха над него и погребаха с почит светото му тяло. След погребението както бяха приседнали до гроба на апостола със скръб в душите си, яви им се св. Тома и им заповяда да отидат в града и да утвърждават във вярата своите братя в Христа. Те незабавно изпълниха думите на духовния си наставник и учител, и съпътствани от помощта на неговите свети молитви, богоугодно се грижеха и управляваха Христовата Църква.

Цар Муздий и Каризий дълго измъчваха своите жени, но не успяха да ги склонят към желанието си. Накрая се убедиха, че те дори и да умрат, няма да им се подчинят, и макар с нежелание, пуснаха ги да живеят свободно както намерят за добре. А те, освободени от теготата на съпружеското иго, живееха в голямо въздържание и в молитви, денем и нощем служеха на Господа и бяха от голяма полза на Църквата със своя добродетелен живот.

Няколко години по-късно един от синовете на цар Муздий беше обхванат от бяс и никой не можеше да го излекува, а бесът жестоко го измъчваше. Царят изпадна в голяма скръб заради своя син и не знаеше какво да прави. Спомни си, че е слушал от някои как св. апостол Тома през своя живот изгони много бесове от хора. Затова намисли да отвори гроба на светия апостол, да вземе една кост от неговите св. мощи и да я завърже на шията на сина си, за да оздравее от мъчението на злия дух. Но щом поиска да стори това, яви му се във видение св. Тома и му каза:

- Ти не повярва на живия, а сега от мъртвия ли търсиш помощ?! Но ако вярваш без да се съмняваш, моят Господ Иисус Христос ще бъде милостив към теб.

Това видение още повече затвърди намерението на царя: той отиде и отвори гроба, но не намери тялото на светия апостол (някой от християните тайно бе взел светите мощи, беше ги занесъл в Месопотамия, и погребал там на подобаващо място). Затова царят взе пръст от гроба на светеца и я завърза на шията на сина си с думите:

- Господи Иисусе Христе, ако излекуваш моя син по молитвите на Твоя апостол Тома, и аз ще повярвам в Теб.

При това веднага бесът излезе от сина му и момчето оздравя. Удивен от станалото чудесно изцеление, цар Муздий повярва в Христа и бе кръстен от свещеника Сифор заедно с всичките си велможи. Тогава сред християните настана голяма радост: хората разбиваха идолите и събаряха капищата им, а вместо това строяха Божии храмове - словото Божие се разпространяваше и светата Вяра се утвърждаваше все повече и повече.

След покръстването си царят се каеше за своите предишни грехове и от всички просеше помощ и искаше да се молят за него. А презвитерът Сифор казваше на духовните си братя:

- Молете се за цар Муздий, за да получи милост от нашия Господ Иисус Христос, и да с удостои с прошка на греховете.

И във всички църкви извършваха молитви за него.

На мястото, където бе погребано тялото на светия апостол, ставаха много чудеса по неговите св. молитви, за слава на Христа Бога, на Когото заедно с Отца и Светия Дух нека и от нас бъде почит и поклонение во веки, амин.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

Кратък линк