Св. Йоан Златоуст, патриарх Константинополски

Св. Йоан Златоуст, патриарх Константинополски

Св. Иоан Златоуст. Детайл от мозайка от 1040 г., от Светителския чин в Софийский Собор в Киев. Източник: artclassic.edu.ru.

 

Св. Йоан Златоуст предал Богу дух в 407 г. на около 60-годишна възраст. Той е бил епископ на Константинопол шест и половина години, а в заточение - три години и три месеца.

Заради празника Кръстовъздвижение (14 септември) Църквата почита паметта му не в деня на смъртта му 14 септември, а на 13 ноември.

Паметта му се чества и на 30 януари (ден на Светите Три Светители), заедно със Св. Василий Велики и Св. Григорий Богослов (Назиански).

Църквата възпоменава на 27 януари и деня, в който през 438 година светите му мощи били преместени от Кострама в Константинопол (Истанбул).

Църковни песнопения в чест на светителя

Тропар, глас 8

Уст твоих якоже светлость огня возсиявши благодать, вселенную просвети: 
не сребролюбия мирови сокровища сника, высоту нам смиренномудрия показа. 
Но твоими словесы наказуя, отче Иоанне Златоусте, 
моли Слова Христа Бога, спастися душам нашым.

От твоите уста, подобно на светлина от огън, като възсия благодатта просвети вселената: 
не световните съкровища на сребролюбието потърси, а висотата на смиреномъдрието ни показа, 
но с твоите слова, като ни учиш, отче Иоане Златоусте, 
моли Словото, Христа Бога да се спасят нашите души.

Друг превод:
Благодатта на твоите уста, възсияла като огнена светлина, просвети вселената, 
придоби за света съкровища не от сребролюбие, показа ни висотата на смиреномъдрието; 
но като ни поучаваш със своите слова, отче Иоане Златоусте, 
моли Словото Христа Бога да спаси нашите души.

Кондак, глас 2, подобен: Еже о нас

От небесата приел Божествена благодат, 
с твоите уста учиш всички да се поклонят в Троицата на Единния Бог, 
Иоане Златоусте, всеблажени, преподобни, 
достойно те хвалим, защото си наставник, явяващ Божественото.

Друг превод: 
Приел си от небесата Божествената благодат, 
и с твоите уста си учил всички да се покланят на Единия Бог в Троица, 
отче Иоане Златоусте, всеблажени, преподобни, 
по достойнство те хвалим, защото си наставник, който изяснява божествените истини.

Живот и дело на св. Иоан Златоуст

Свети Три Светители - св. Василий Велики,  св. Иоан Златоуст и св. Григорий Богослов - гръцка икона

Великият отец на Църквата свети Иоан Златоуст се е родил в 347 г. в Антиохия. Като получил добро за времето си образование под ръководството на майка си, отличаваща се с ум и добродетелен живот жена, свети Иоан го завършил в школата на известния ритор Ливаний; след като за кратко време бил адвокат, свети Иоан се заел с изучаването на християнското богословие под ръководството на антиохийския епископ свети Мелетий. Иоан Златоуст завършил при Картерий, най-добрия християнски учен от това време, и при Диодор, впоследствие епископ Тарсийски.

След това Иоан се отдалечил в пустинята и прекарал отначало четири години с други монаси, а след това две години в пълно уединение. В пустинята Иоан Златоуст написал "Слово за свещенството" по повод укорите на неговия другар - епископ Василий за бягството на Златоуст от епископството. Това слово, най-добро от светоотеческите писания, изобразява какъв трябва да бъде християнският пастир и какви са задълженията му.

Разстроеното от подвизи здраве накарало Иоан да напусне пустинята и да се върне в Антиохия. В 381 г. той бил посветен за дякон и посещавал богатите, измолвайки подаяния за бедните, на които той, обхождайки домовете, раздавал милостиня. При това сам виждал картините на нищета и глад в богатия град, което, поразявайки любещата дуща на Златоуст, намирало израз в проповедите му, дишащи любов, особено към обидените и угнетените.

Своите проповеди, събиращи огромно множество слушатели, свети Иоан произнасял не по-малко от два пъти в седмицата, а понякога и всеки ден; голяма част от тях той произнасял без предварителна подготовка, и силата на проповедническия му дар била толкова голяма, че слушателите нерядко, според обичая на времето, прекъсвали поучението с ръкопляскания. Но често увещанията и изобличенията на проповедника предизвиквали у тях сълзи и стонове на разкаяние.

Най-добрите проповеди, произнесени от Златоуст в Антиохия, били тези 19, които казал след свалянето на намиращата се на улицата статуя на императрица Плацила от недоволните от новия налог антиохийци. Такова оскърбление на величеството заплашвало града с пълно изтребление; епископ Флавиан се отправил към императора да ходатайства за града и в негово отсъствие смутеното паство утешавал златоустият проповедник.

В 397 г. Иоан, смирен Антиохийски презвитер, бил избран за архиепископ на Константинопол, по указание на приближения на императора велможа Евтропий. Поради страх, че антиохийците няма да пуснат любимия свещеник да си отиде, Иоан Златоуст бил изведен от града с измама. Тежко бреме наложил върху себе си Иоан със сана на Контантинополски епископ. Чуждият и неизвестен на двора и велможите епископ, неустройващ пирове, както правели неговите предшественици, и сам неходещ на тях, възбуждал против себе си недоволството на мнозина. Недоволно било и духовенството на столичния град, разпуснато и непривикнало към необходимата дисциплина, която му наложил Златоуст.

Голяма част от парите, отпускани за негова издръжка, свети Иоан давал за бедните и построил в Константинопол няколко болници и приюти. Любовта на свети Златоуст към бедните, подтиквайки го да увещава богатите към даване на милостиня и да ходатайства за нямащите, възбудила недоволство сред състоятелните слоеве на населението - започнали да обвиняват светия архиепископ в предизвикване на вражда у бедните към богатите. Свети Златоуст настроил против себе си и императрица Евдоксия, която в Златоустовото изобличение на разкоша и суетността на константинополските жени видяла намек за себе си.

Всичко това довело до факта, че в 403 г. бил съставен събор от личните врагове на свети Златоуст, известен в историята под името "събор под дъба", който несправедливо осъдил Златоуст (между другото и за това, че той "не познава гостоприемството"), след което бил изпратен на заточение. Но последвалото след това възмущение от страна на народа и страшното земетресение, в което Евдоксия видяла израз на Божия гняв за гонението на невинния архиепископ, заставили императрицата да върне Златоуст. Но тъй като и след завръщането си Иоан не променил начина си на живот, изобличавайки пороците на двора и защитавайки бедните, в 404 г. го постигнало второ заточение. В началото той прекарал две години в Кукуза в Армения, откъдето го изпратили на заточение на друго място, но по пътя той починал (14 септември 407 г.), с думите: "слава Богу за всичко!".

Творенията на свети Иоан Златоуст още в IV и V век придобили голяма известност в целия християнски свят: те се пазели като скъпоценност в царските чертози и се изписвали със златни букви. Много от тях не са достигнали до наши дни, но от него са се запазили толкова съчинения, колкото от никой друг отец и учител на Църквата. По гръцкия часослов всички творения на Иоан Златоуст, достигнали до наши дни, наброяват до 1447, и 244 писма.

Най-голямата част от запазилите се творения на Иоан Златоуст са проповеди и църковни беседи. Проповедите на свети Иоан поразяват със своята стройност, дълбочина на мисълта и разнообразие на съдържанието. "Не говоря за другите - пише свети Исидор за Златоуст, - сам Ливаний, толкова известен със своето красноречие, се изумявал от езика на знаменития Иоан, от изяществото на мислите и силата на доказателствата".

За най-добри от проповедите на свети Иоан Златоуст справедливо се смятат беседите към антиохийския народ за статуите, словото за Евтропий, словото "за бедните", словото след напускането на столицата и след завръщането в столицата, похвалните слова за апостол Павел. В своите проповеди Златоустият учител предлагал наставления за почти всички частни предмети на християнския живот.

Освен това в продължение на цялото си обществено служение той обяснявал в беседи Свещеното Писание, предимно Новия Завет. Всяка от обяснителните беседи на Златоуст се състои от две части: в едната той се занимава с обяснение на текстовете от словото Божие, а в другата предлага нравствени наставления.

Собствено догматическите съчинения на свети Иоан Златоуст не са много и всички те са проникнати от грижата му за нравственото изправяне на вярващите. Сред последния вид съчинения трябва да отбележим книгата до Стагирий, в която се разглежда въпросът, защо страданието постига и праведниците, независимо от съществуването на Божия Промисъл.

Заслужават внимание и 5 слова за непостижимото, произнесени като изобличение на еретиците аномеи, които се стремели въз основа на собственото си мъдруване да обяснят отношението на Бог-Отец към Бог Син и учели, че Син Божий е тварно същество и е сътворен от Отца от нищото.

Освен това забележителна е и книгата на Иоан Златоуст за Светия Дух по учението за изхождането на Светия Дух от Отца.

В съчинението против иудеите и езичниците се доказва Божествеността на християнското учение с изпълнението на пророчествата и действията на християнското благовестие върху сърцата на хората, а в Осем слова против иудеите се показва, че иудейските обреди са отменени и поради това извършването им сега означава да се постъпва против Божията воля.

Свети Иоан Златоуст е славен и с това, че е учредил особен чин на литургията, която и сега носи неговото име [виж Св. Литургия, Pravoslavieto.com]. Свети Прокъл, ученик на Златоуст и впоследствие един от приемниците на Константинополската катедра, пише за този чин на литургията, установен от светеца:

"Св. Василий (Велики), постъпвайки с хората като с немощни, представил литургията в съкратен вид. След немного време нашият отец, златният по език Иоан, от една страна, като добър пастир, ревностно грижейки се за спасението на овците, и, от друга, имайки предвид слабостта на човешката природа, се решил да изтръгне из корен всеки сатанински предлог. Затова той, пропускайки много, учредил извършването на литургията в още по-съкратен вид".

Съкратената от Иоан литургия първоначално не съдържала в себе си всички песнопения, които съдържа сега, но те не изменили съществено реда на литургията.

Из "Жития на светиите" от св. Димитрий Ростовски, бележка към житието на св. диакониса Олимпиада (25 юли)

Житие на св. Йоан Златоуст

Св. Йоан Златоуст - мозайка от Hagia Sophia в Истанбул (Константинопол)

Св. Йоан Златоуст, светилото на света, учителят на вселената, стълбът и опората на Църквата, проповедникът на покаянието, се родил около 347 г. в Антиохия. Баща му Секунд заемал висока длъжност в императорската войска. Той бил починал, когато Йоан бил още малко дете. Майка му Антуса била 20-годишна, когато останала вдовица, но не пожелала да встъпи във втори брак и посветилa целия си живот да възпитава своя син. Известният по онова време учен езичник Ливаний, като научил за добродетелите, които украсявали душата на Антуса, се провикнал: "Какви удивителни жени се срещат между християните!"

Благочестивата Антуса искала нейният син да получи високо образование. За да постигне това, тя изпратила Йоан при споменатия учен Ливаний, който имал прочута школа в Антиохия. Ученикът скоро проявил своите изключителни способности и Ливаний се удивлявал на неговите успехи. Запитан, кого би посочил за свой заместник по красноречие, Ливаний отговорил: "Бих искал след мене да назнача Йоана, но християните ни го отнеха". След като завършил образованието си при езическите учени-философи, Йоан станал адвокат и постъпил на гражданска служба - защищавал разни съдебни дела. Покрай другите и той започнал да се увлича в светски развлечения - посещавал театри и състезания, взимал участие в езическите празненства, но това не продължило дълго. Йоан скоро изменил начина на живот. Започнал да изучава Свещеното Писание и, изпълнен с любов към Бога, прекарвал по-голямата част от времето си в молитва.

Като узнал за дарованията на Йоан, Антиохийският епископ св. Мелетий се постарал да го привлече близо до себе си. Тогава Йоан бил на 26 години, но още не бил кръстен. Св. Мелетий извършил над него св. Тайнство Кръщение и го причислил към клира. Като приел кръщение, Йоан започнал зорко да бди над себе си и се стараел да живее достойно за званието християнин. Любовта му към Бога и желанието да Му посвети целия си живот все повече укрепвали в сърцето му. Той пожелал да стане монах и заедно със своя приятел Василий (не св. Василий Велики) да остави напълно света. Но с молби и сълзи майка му, която почувствала, че ще остане съвсем самотна, го отклонила от изпълнение на това намерение.

Йоан бил определен за четец при Антиохийската църква. И чак след смъртта на майка си той раздал своето имение на бедните, освободил робите, отишъл в пустинята и се посветил напълно на монашески живот. Често се виждал с приятелите си Василий и Теодор, които също се поселили в пустинята. Теодор впоследствие напуснал пустинята и се върнал в света. Тогава Йоан му написал няколко увещателни писма, като го убеждавал да се завърне към предишния си пустинен живот. Тия писма, пълни със сила и красноречие, били първите духовни творения на Йоан. Скоро подир това той написал книгите си "За свещенството" и "За сърдечното съкрушение".

Св. Йоан постъпил в един манастир близо до Антиохия, където преживял четири години под благодатното ръководство на един благочестив старец, като понасял лишения, изпълнявал възложените му послушания и се стараел да победи всички наклонности към светския живот.

Добродетелите, подвизите и високата мъдрост на Йоан го прославили, и множество народ почнал да идва при него за съвет и изцерение, понеже Господ му дал чудотворна сила. Йоан церил и душевни и телесни недъзи. Когато изцерявал болните, той ги съветвал да водят благочестив и добродетелен живот.

Като поживял четири години в манастира, Йоан почувствал нужда от по-голямо усамотение и се поселил самичък в една пещера. Но строгият живот и лишението от що-годе питателна храна съвършено го изтощили и разстроили здравето му. След две години той се завърнал в Антиохия. Св. Мелетия го посветил в дяконски чин (380 г.), а неговият приемник св. Флавиан го ръкоположил за свещеник (386 г.).

Като свещеник в Антиохия служил дванадесет години. Бил прочут проповедник. Случвало се да проповядва по няколко пъти в седмицата. Неговите поучения действали силно върху слушателите. Привлечени от красноречието му, те започнали масово да посещават храма, в който той проповядвал. Йоан обяснявал на слушателите християнските изисквания, укрепявал ги във вярата, изтъквал нуждата от добри дела. Особено любима тема на неговата проповед била тая за милосърдието.

Веднъж, когато Йоан проповядвал както винаги красноречиво и въодушевено, една жена, възхитена от всестранните му богословски познания и от красивата му реч, го прекъснала и извикала: "Златни ти уста, Йоане, бъди благословен!" И оттогава започнали да го наричат "Златоуст".

В 397 г. умрял Цариградският архиепископ Нектарий. За избор на нов патриарх пристигнали в Цариград мнозина презвитери, които мечтаели за катедрата. Император Аркадий, син на Теодосий Велики, по внушение на своя приближен царедворец Евтропий, решил да постави за Цариградски архиепископ Йоан. Жителите на Антиохия се възпротивили. Те не искали да се лишат от обичния си презвитер-проповедник. И за да не стане вълнение всред народа, Йоан тайно бил изведен от града. Като пристигнали в Цариград, Йоан бил ръкоположен за епископ.

След встъпване на архиепископския цариградски престол, първа негова грижа било духовенството - неговото духовно издигане. Давал им личен пример, подпомагал бедни и болни. Близо до църквата построил болница и поверил грижите за нея на опитни свещеници. Любовта му към бедните нямала граници, затова в своите проповеди той често говорел за милостиня и убеждавал богатите да делят средствата си с бедните братя. Останалото си време св. Йоан посвещавал на молитва и изучаване на Свещеното Писание. Той написал тълкуване на свещените книги, изложил чина на божествената литургия, известна под името "Златоустова".

Както в Антиохия, така и в Цариград красноречието на Йоан привличало все повече и повече слушатели. Много грижи полагал той за разпространението на Словото Божие и в най-отдалечените страни. Пращал проповедници да просвещават готи и скити; изпращал мисионери и при славянските племена, които живеели в Тракия; благочестиви монаси отправял във Финикия и Персия; грижил се за превеждането на свещените книги на разни езици.

Трудовете на добрия пастир не останали без последствия. Благочестието на цариградските жители значително се усилило. Живото и пламенно слово на Йоан възбуждало в сърцата на слушателите любов към добродетел и отвращение от злото. Простият народ твърде много обикнал Йоан и се стичал да го слуша. Обаче тия, които той изобличавал в своите проповеди, започнали да негодуват срещу него. В числото на неговите недоброжелатели се наредили и отлъчени от сан свещеници. Те говорели, че Йоан е лош, гневлив, зъл и горд, че в своите проповеди той не толкова съветва, отколкото укорява и обижда.

Скоро в лицето на императрица Евдоксия те си намерили своя покровителка. Евдоксия била необикновено сребролюбива, правила лъжливи доноси, обогатявала своята хазна по разни нечестни начини. Св. Йоан често се застъпвал за онеправданите от нея. Когато той в своите проповеди говорел за лихварството, или против сребролюбието, когато застрашавал със справедливия Божи съд ония, които угнетяват невинните, ограбват имуществата на бедните, тя приемала неговите слова за лична обида и, като намразила Йоан, започнала да търси начин да го отстрани от катедрата.

Няколко пъти тя пращала да му правят предупреждения за неговите смели речи, но Йоан отговарял на пратените:

"Не мога да не чувам гласа на обидените, стенанията и въздишките на плачещите; не мога да не укорявам тия, които не вървят по правия път! Аз съм епископ и мен ми е поверена грижата за душите на вярващите. Изобличавам беззаконието, бичувам греха на съгрешилия, не назовавам по име никого и уча всички да не правят зло, да не обиждат ближния. Ако съвестта на някой от моите слушатели го изобличава, той трябва да негодува не против мене, а против самия себе си и да се старае да поправи живота си. Ако царицата вижда злото в себе си, тя няма защо да се сърди. Аз няма да престана да говоря в защита на правдата, защото съм длъжен да угаждам на Бога, а не на човеците".

Често Йоан упреквал цариградските жители за разкошния им живот. Изобличавал стремежа на жените да се кичат повече от допустимото и ги осъждал, че не спазват благоприличие в обноските. Една такава негова реч направила особено впечатление на слушателите. Злонамерени лица донесли на императрицата, че в речта си Йоан изобличил самата нея. Тя се оплакала на императора, влязла във връзка с Александрийския архиепископ Теофил, върл противник на Йоан, който заедно с няколко други епископи свикал против Йоана в цариградското предградие Халкидон известния събор "Под дъба". Представили 12 обвинителни точки против Йоана и го призовали на съд.

Св. Йоан не се явил на събора, защото той бил незаконен. Противниците успели да склонят на своя страна слабия по характер император Аркадий, обявили свалянето на Йоан от епископската катедра и го осъдили на заточение.

Св. Йоан бил в църква, когато вестта за осъждането му се разнесла в града. Започнало силно негодувание. Две денонощия народът не допускал стражата да откара на заточение техния любим архипастир. Но блаженият Йоан решил да излезе от църквата и сам да се предаде в ръцете на стражата, която трябвало да го отведе на мястото на заточението. По повод заточението си в препълнения от народ храм той произнесъл трогателна реч:

"Силни вълни, жестока буря! Но аз не се боя от потъване, защото стоя на камък. Нека беснее морето! То не може да съкруши камъка. Нека се повдигат вълните! Те не могат да погълнат Иисусовия кораб. Кажето от какво да се боя? От смъртта ли? За мене животът е Христос, а смъртта придобивка (Фил. 1:21). От изгубване на имение ли? Нищо не сме донесли на тоя свят, явно е, че и нищо не можем да изнесем (1Тим. 6:7). Не се боя от бедност, не желая богаства, не се боя от смърт и не искам да живея, освен за вашия успех. Аз за туй говоря за сегашното мое положение, възлюбени, за да ви успокоя. Никой на може да ни раздели. . . Не се тревожете от това събитие, покажете ми в едно вашата любов - в непоколебимата вяра. Аз имам залог от Господа и не се осланям на моите сили. Имам Неговото Писание и то ми е опора, то ми е крепост, то ми е спокойно пристанище. Нека цялата земя се разбърка, имам Писанието, него чета аз, и словата му са за мене стена и ограда. Кои са тези слова? "Аз съм с вас през всички дни до свършека на света"(Мат. 28:20). Христос е с мене! От кого да се боя?. . . И ние се разделяме по място, но чрез любов сме съединени, дори смъртта не може да ни разлъчи. Макар и да умре тялото ми, но душата ми е жива и ще си спомня за вас - за тоя народ тук".

Като свършил речта си, Йоан разпуснал народа и се предал в ръцете на дворцовата стража. Всред народа настанал силен смут: гръмогласно порицавали решенията на незаконния събор "Под дъба" и роптаели против обвиненията срещу Йоан. Обкръжили царския дворец и искали завръщането на своя архипастир. Но при все това св. Йоан бил отведен вече от града. Следващата нощ станало земетресение. Изплашена от земетресението и от народния смут, императрицата помолила царя да възвърне Йоан. Изпратили конници да го настигнат и върнат. Тогава целия народ ликувал. Всички излезли да посрещнат своя обичан архи пастир.

На следния ден той служил в храма, произнесъл тържествено слово и прочел писмото на царицата, която го викала обратно в Цариград. Гръмки ръкопляскания и радостни викове прекъсвали словото му.

Св. Йоан свикал в Цариград събор от 70 епископи, които обявили определението на събора "Под дъба" за недействително и възвърнали правата на Йоан. Враговете му за известно време се смирили, но това не било задълго. Не минало много време и те въстанали с нова сила. На площада близо до църквата била поставена сребърна статуя на царицата. Започнали шумни игри и зрелища, които смущавали молещия се в църквата народ. В една своя реч Йоан говорил против това зрелище, с което раздразнил отново Евдоксия. Словото си той започнал: "Пак беснее Иродиада, пак иска главата на Йоана".

Евдоксия изтълкувала тия думи за себе си и свикала нов събор, който в течение на 10 месеца разглеждал обвиненията против Йоан. Най-после, въпреки всичката незаконност, Йоан бил осъден и враговете му успели да внушат на императора да го отстрани от катедрата и да го изпрати на заточение, което станало на Велика събота, пред Пасха. За мястото на заточението му бил определен град Никея, за където и бил поведен. През нощта в Цариград избухнал пожар и унищожил много обществени сгради и частни домове. Враговете на Йоан наклеветили привържениците му като виновници за пожара и мнозина от тях подложили на изтезания.

Не задълго останал Йоан в Никея - преместили го в Кукуз (Армения). По пътя той търпял най-различни унижения, но жителите на Кукуз го приели с любов. Негови почитатели от Цариград и Антиохия започнали да го посещават, като му носели пари и ценности, които светецът раздавал на бедните, откупувал пленници и подпомагал страдащи. И тук той проповядвал словото Божие, написал много писма до свои познати, много от които са запазени до днес.

В Кукуз св. Йоан престоял две години. Враговете му, като узнали, че той е приет радушно, започнали отново интриги срещу него и накрай било заповядано да бъде преместен в един малък град на брега на Черно море. Била издадена тайна наредба да се отнасят жестоко с него. В продължениена три месеца св. Йоан бил жестоко измъчван, влачен в пек и дъжд, без право на отдих и той не можал да достигне до мястото на заточението - умрял по пътя в малкия град Коман.

В навечерието на смъртта си той видял видение. Явил му се насън св. Василиск, чиито мощи почивали в този град и му казал: "Не тъгувай! Утре ние ще бъдем заедно". Св. Йоан очаквал смъртта си. Враговете му го принуждавали да върви по-нататък, но болестта му се засилила и те се върнали в града. Св. Йоан отслужил последната си св. Литургия причастил се със св. Тайни и последните му думи били: "Слава на Бога за всичко!"

Починал на 14 септември 407 г., но поради големия празник (Кръстовден), паметта му е пренесена на 13 ноември. Така, духовно помирен, великият светец предал духа си в ръцете на Всеподателя Бога. Множество народ се събрал на погребението.

Тридесет години след неговата смърт мощите му били пренесени при особена тържественост в Константинопол (Цариград) и положени в църквата "Св. Апостоли". [През време на Латинската империя светите му мощи били отнесени в Рим и сега почиват в катедралата "Св. Петър", бел. Pravoslavieto.com]

Освен св. Литургия, св. Йоан е оставил много назидателни съчинения, проповеди към антиохийското паство, беседи за покаянието, беседи за празниците , тълкувания на св. ап. Павловите послания, беседи върху Евангелието на Матея и др. Руското издание на съчиненията му наброява дванадесет големи тома. Един от най-древните паметници на старобългарската литература е тъй нареченият сборник "Златоструй", който е съставен от българския цар Симеон Велики и който съдържа избрани хубави места от Златоустовото литературно творчество.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).


Раклата с мощите на св. Йоан Златоуст.
Източник: ec-patr.org

Из "Житие на светия наш отец Иоан Златоуст, патриарх Константинополски"

 hramdecor.ru.

Свети Иоан Златоуст, светилникът на света, учителят на вселената, стълбът и утвърждението на църквата, проповедникът на покаянието, бил роден в Антиохия Сирийска около 347 година. Родителите му, Секунд и Антуса, принадлежали към елита на антиохийското общество и изповядвали християнската вяра. Секунд бил военачалник и заемал почетна длъжност. Но той не могъл да повлияе върху възпитанието на сина си, тъй като починал, докато Иоан бил още невръстно дете. Затова всички грижи за възпитанието му легнали върху раменете на майка му, благочестивата Антуса. Изгубила мъжа си в много млада възраст - тогава била на около двадесет години - тя не пожелала да се омъжи повторно, а изцяло се посветила на възпитанието на сина си. От нея малкият Иоан получил първите уроци в християнските истини и благочестието.

Като утвърдила сина си в християнската вяра, Антуса го изпратила при софиста Ливаний и философа Андрагафий, за да изучи красноречие и философия. По-късно, когато Иоан навършил осемнадесет години, още непросветен със светото Кръщение, което според обичая на онова време се приемало в зряла възраст, той заминал за Атина, за да се усъвършенства в красноречието и философията. Скоро Иоан надминал с премъдростта си връстниците си и много философи, изучил всички гръцки книги и науки и станал мъдър философ и красноречив оратор.

В Атина той имал един много зъл противник в лицето на философа Антимий. Завидял на добрата слава на Иоан, Антимий злословил против него, събуждайки ненавист и в другите. Но светият с Божията помощ посрамил противника си и заедно с това обърнал мнозина към Христа. Това станало така. Когато Антимий в спор с Иоан започнал да хули нашия Господ Иисус Христос, внезапно го нападнал нечист дух и взел да го мъчи. Антимий паднал на земята, гърчейки се с цялото тяло и широко отваряйки уста, от която излизала пяна. Като видели това, всички присъстващи се ужасили и мнозина избягали от страх. Останалите започнали да умоляват Иоан да прости и изцели бесноватия. Той отговорил:

- Ако не се покае и не повярва в Христа Бога, Когото хулеше, няма да се изцели.

Антимий веднага възкликнал:

- Изповядвам, че нито на небето, нито на земята няма друг Бог освен Този, Когото изповядва Иоан.

Щом произнесъл това, нечистият дух излязъл от него и Антимий оздравял. Всички, видели това чудо, възклицавали:

- Велик е християнският Бог! Само Той върши чудеса!

Свети Иоан забранил на Антимий да хули Сина Божий и го поучил в истинската вяра, а после го отпратил при епископа на Атина. Антимий заедно с цялото си семейство приел от него светото Кръщение. Заедно с него повярвали и се кръстили и много знатни граждани.

Като научил, че обръщането на елините към Христа се е извършило чрез Иоан, възрастният вече епископ решил да го ръкоположи в свещенически сан и да го задържи в града, за да приеме след смъртта му архиерейската катедра. Като разбрал за това, блаженият Иоан тайно напуснал Атина и се завърнал в отечеството си Антиохия.

Свети Три Светители - св. Василий Велики,  св. Иоан Златоуст и св. Григорий Богослов - гръцка икона

Презрял празната слава на този суетен свят и светските почести, той решил да приеме смирения монашески живот и да се труди за Бога, облечен в ангелски образ. Към това го подтиквал и добрият му приятел Василий, негов съгражданин от Антиохия. Те прекарали детските си години заедно, учили се при едни и същи учители и изпитвали силна привързаност един към друг, тъй като били сродни по душа и имали сходни характери. Василий, първоначално сам облякъл се в монашески чин, съветвал връстника си, свети Иоан, да избере монашеския живот. Иоан послушал добрия съвет и пожелал веднага да се оттегли в манастир, но майка му го спряла. Като научила за намерението му, тя със сълзи му казала:

- Чедо! Кратка беше радостта ми от съвместния живот с твоя баща, след чиято смърт по Божието усмотрение ти остана сирак, а аз - вдовица. Но никакво бедствие не можа да ме склони към втори брак, за да въведа друг мъж в дома на баща ти. При Божията помощ търпеливо понасях нещастието на вдовството и получавах голяма радост и утеха, като виждах твоето лице, което ми напомняше за баща ти. При това аз не разпилях имението му, но го запазих цяло за нуждите на твоя живот. И така, умолявам те, чедо, не ме хвърляй отново във вдовството и не събуждай с оттеглянето си утихнала скръб за твоя баща. Дочакай смъртта ми, която аз чакам всеки ден. Когато ме погребеш при костите на баща си, тогава постъпи, както пожелаеш. А сега остани с мен и изчакай малко, докато съм още жива.

Под влиянието на майчините молби Иоан решил до време да не напуска дома си. Но и останал там, той сменил светлите одежди с вехти и започнал да води отшелнически живот в непрестанна молитва и изучаване на словото Божие.

По това време той се сближил с Антиохийския епископ Мелетий, известен с добродетелния си живот. Той убедил Иоан по-скоро да приеме светото Кръщение и като го кръстил, го поставил за църковен четец. В тази длъжност Иоан пребивавал три години.

По това време майка му починала и след погребението й той веднага раздал на бедните цялото си имущество, дарувал свобода на робите и робините си, а сам се заселил в един манастир и станал монах, като работел на Господа ден и нощ в много трудове и подвизи. Тук той написал словата "За свещенството", "За сърдечното съкрушение", които съдържат много полезни поучения, и "Увещания към падналия монах Теодор".

Свети Иоан имал учителски дар от Бога и благодат на Светия Дух, което било открито на един монах на име Исихий, подвизаващ се в същия манастир. Исихий бил стар на години и съвършен в добродетелите. Една нощ, когато не спял и се молел, той съзерцавал следното видение. Двама благолепни мъже в бели одежди, сияещи като слънце, слезли от небесата и влезли в килията на блажения Иоан, докато той стоял на молитва. Единият от тях държал изписан свитък, а другият - ключове. Като ги видял, Иоан се смутил и побързал да им се поклони доземи. А те го взели за ръка и го вдигнали с думите:

- Уповавай и не се бой!

- Кои сте вие, господа мои? - запитал Иоан. Те веднага му отговорили:

- Не се бой, желани мъжо, нови Данииле, в който заради чистотата на сърцето е благоволил да се всели Светият Дух! Ние сме пратени при тебе от Великия Учител, нашия Спасител Иисус Христос. След тези думи един от мъжете протегнал ръка и подал свитъка на Иоан:

- Вземи този свитък от моята ръка! Аз съм Иоан, който по време на Тайната вечеря припадна на гърдите на Господа и от него почерпи Божествени откровения. Господ дарува и на тебе познание за цялата дълбочина на премъдростта, за да нахраниш хората с нетленния хляб на Христовото учение и със своите уста да преградиш устата на еретици и иудеи, похулващи Бога. А другият подал на Иоан ключовете, които държал, с думите:

- Вземи тези ключове, защото аз съм Петър, на когото са поверени ключовете от Царството. Господ и на тебе ще предаде ключовете от светите църкви, та когото свържеш, да бъде свързан, а когото развържеш - да бъде развързан. Блаженият Иоан отново преклонил колена и се поклонил на светите апостоли с думите:

- Кой съм аз, грешният и най-последен от всички хора, че да се осмеля да поема и нося такова велико и страшно служение? Но светите апостоли отново го взели за ръка, изправили го и казали:

- Изправи се, бъди мъжествен, укрепявай се и върши това, към което те призовава нашият Господ Иисус Христос, за освещаване и утвърждаване на хората Му, заради чието спасение Той проля кръвта си. Поучавай на словото Божие, с дръзновение си спомни Господа, Който е казал: "Не бой се, малко стадо! Понеже вашият Отец благоволи да ви даде царството."' Така и ти не се бой, защото нашият Бог Христос благоволи чрез тебе да освети много души и да ги доведе до познанието Му. Ще понесеш много бедствия и скърби заради истината, но ще ги претърпиш като твърд елмаз, защото по този път ще наследиш Царството Божие.

Като казали това, двамата мъже осенили Иоан с кръстно знамение, отдали му целувание в името на Господа и си отишли.

Преподобният Исихий разказал за видяното на други опитни в подвизите братя и те се дивели и прославяли Бога, който има тайно подвизаващи се Свои раби. При това Исихий им забранил да разказват на когото и да било за видението, за да не научи за него Иоан и да не ги напусне, а те да се лишат от съжителството с толкова велик Божий угодник.

А блаженият Иоан неленостно се грижел за спасението си, трудейки се със слово и дело. Сам подвизаващ се успешно, той вдъхновявал към подвиг и другите, подбуждал ленивите да се стремят към небесното, като умъртвяват плътта си и я поробват на духа. Докато се трудел благоугодно в манастира, блаженият извършил много чудеса.

Един жител на Антиохия, богат и от знатен род, много страдал от главоболие, така че дясното му око изпаднало и висяло на лицето му. Той похарчил много пари за изкусни лекари, но не получил облекчение. Когато чул за свети Иоан, човекът дошъл при него в манастира, пристъпил към светия, прегърнал нозете му и като ги целувал, молел за свято изцеление.

Свети Иоан му казал:

- Такива болести застигат хората заради греховете и маловерието им. Затова, ако повярваш с цялата си душа, че Христос има сила да те изцели и оставиш греховете си, ще видиш славата Божия. Болният отговорил:

- Вярвам, отче, и ще направя всичко, което заповядаш. Той хванал дрехата на блажения Иоан и покрил с нея главата си и болното око. Болестта веднага преминала, окото се върнало в предишното положение и човекът се изправил здрав, като че никога не бил боледувал. Той прославил Бога и се завърнал у дома си.

По същото време ангел се явил и на свети Иоан, когато по обичая си възнасял в килията си нощни молитви, и му заповядал да иде с патриарха в града и да приеме посвещение от него. На следващия ден патриархът отишъл в манастира. Посрещнали го всички монаси заедно с блажения Иоан. Те се поклонили и получили благословия от патриарха, а после с подобаващи почести го въвели в църквата. Като отслужил светата литургия и причастил всички с Божествените тайни, той преподал мир на братята, взел Иоан със себе си и се завърнал в града. Монасите неутешимо ридаели, разделяйки се със светия Божий угодник.

На другата сутрин било извършено посвещението на Иоан в презвитерски сан. Когато патриархът възложил ръката си на главата му, внезапно се появил бял сияещ гълъб, който кръжал над главата на свети Иоан. Патриарх Флавиан и всички присъстващи се ужасили и дълго се дивели на станалото. Слухът за това чудо се разнесъл по цяла Антиохия, Сирия и съседните градове и всички, които чували това, казвали:

- Какъв ще стане Иоан? Защото от самото начало се яви над него славата Господня!

Като презвитер той с още по-голяма ревност се грижел за спасението на човешките души. Веднъж или два пъти през седмицата, а понякога и всеки ден, поучавал народа в църквата и проповядвал от амвона. Случвало се, че след поучението в една църква, той уморен отивал в съборния храм, където служел епископът, а епископът на свой ред изпълнявал общото желание и му поръчвал отново да произнесе поучение. За времето на своето презвитерство свети Иоан произнесъл много проповеди, някои от които са достигнали и до нас. При това от висотата на църковния амвон той с усърдие тълкувал Свещеното Писание. Съставил много полезни тълкувания на книгите от Стария Завет, а също и на евангелията от Матея и Иоана, на книгата Деяния на светите апостоли. Особено обичал посланията на апостол Павел и много от тях разяснявал в беседите си на народа.

Своите проповеди свети Иоан Златоуст често пъти произнасял без книга, на което много се дивели всички жители на Антиохия, възхвалявайки блажения, защото дотогава никой не проповядвал Словото Божие без предварително да го напише - пръв такъв проповедник бил Иоан. Неговите поучения били изпълнени с такава сила, че слушащите ги не могли да им се наситят. Ето защо много бързописци записвали на свитъци проповедите му, преписвали ги и ги предавали на други. Неговите поучения били четени на трапезите и по площадите и слушателите се поучавали от словата му като от Псалтира.

Иоан бил такъв сладкодумен оратор и любим учител на всички, че в града нямало ни един, който да не желае да слуша беседите му. Когато хората научавали, че той ще държи проповед, с радост се стичали в църквата. Градските управници и съдии оставяли делата си, търговците - дюкяните си, занаятчиите - работата си, и бързали, за да послушат учението на Иоан, като се стараели да не пропуснат нито една дума, която излизала от неговите уста. Всички смятали за голяма загуба, ако не им се удавало да чуят сладките му слова. Ето защо го наричали с различни похвални имена - едни го славели като "Божии и Христови уста", други го назовавали "сладкодумен", а трети - "медоточив".

Случвало се, особено в началото на презвитерското му служение, блаженият да произнася проповеди, които невинаги били разбираеми за не толкова образованите слушатели. Веднъж една жена, която слушала и не разбирала казаното, извисила глас сред народа и казала на Иоан:

- Духовни учителю, или по-добре да кажа - Златоусти Иоане, кладенецът на твоето свято учение е дълбок, а въжетата на нашия ум са къси и не могат да достигнат дъното му.

Тогава мнозина от народа казали:

- Сам Бог чрез устата на тая жена даде име на Иоан - нека отсега нататък се нарича Златоуст.

И наистина оттогава и досега Църквата продължава да нарича Иоан с това име. [...]

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

 

Кратък линк