Спасовден (Възнесение Господне)

Спасовден (Възнесение Господне)

Празнува се винаги в четвъртък, като един от великите празници на 40-тия ден от първия ден на Пасха.

Празнични песнопения

Тропар на Възнесение

Вознеслся еси во славе, Христе Боже наш, 
радость сотворивый учеником обетованием Святого Духа, 
извещенным им бывшим благословением, 
яко Ты еси Сын Божий, Избавитель мира.

Възнесъл си се в слава, Христе, Боже наш, 
зарадвал учениците с обещанието за Светия Дух, 
уверил ги чрез благословението, 
че Ти си Син Божи, Избавител на света.

Друг превод: 
Възнесъл си се в слава, Христе, Боже наш, 
радост като Си създавал на учениците с обещанието за Светия Дух, 
уверени чрез благословение, 
че Ти си Син Божий, Избавител на света.

Кондак, глас 6

Еже о нас исполнив смотрение, и яже на земли соединив небесным, 
вознеслся еси во славе, Христе Боже наш, 
никакоже отлучаяся, но пребывая неотступный, и вопия любящим Тя: 
Аз есмь с вами и никтоже на вы.

Като изпълни определеното за нас и като съедини земното с небесното, 
възнесе се в слава, Христе Боже наш, 
без никак да се отлъчваш, но като пребъдваш неотстъпно,
викаш на тези, които Те обичат: 
Аз съм с вас и никой не може да е против вас.

Друг превод: 
Изпълнил промисъла и всички на земята съединил с небесните, 
възнесъл Си се в слава, Христе Боже наш, 
без някога да Си се отлъчвал но пребивавал неотстъпно,
и викащ към тия, които Те обичат:
Аз съм с вас и никой не може да бъде против вас.

Друг превод: 
Като си изпълнил Твоя промисъл за нас и си съединил земното с небесното, възнесъл си се в слава, Христе Боже без ни най-малко да се отделяш от нас, 
но пребиваваш (с нас) неотстъпно, като зовеш към онези, които Те обичат: 
Аз съм с вас и никой не може да устои против вас.

Величание

Величаем тя, Живодавче Христе, 
И почитаем еже на Небеса с Пречистою Твоею Плотию Божественное Вознесение.

Икос на кондака, глас шести

Елате, да станем и да вдигнем нагоре очи и мисли, да съберем чувствата си..., да застанем мислено на Елеонската планина и да гледаме към Избавителя, Който се носи на облаците.

Тропар

Удивили се ангелските чинове виждайки на престола на Отца да се възкачва отпадналото човешко естество, затваряно в земната преизподня (Октоих, глас 8, неделен утринен канон 2, песен 1, тропар 2).

Възнесение Господне

Възнесение Господне. Икона от 14 в. Decany monastery.

Четиридесет дни след Великото си възкресение Господ Иисус се явявал многократно на учениците Си. Разяснявал им царството Божие, отварял ума им за да разбират Светото писание (Лук. 24:45, 49). Потвърждавал обещанието Си за идването на Утешителя Дух Свети - третото Лице на единия Бог (Иоан 14, 16, 17). Всички се убедили, че Той е възкръснал наистина.

На четиридесетия ден от Възкресението им се явил за последен път. Апостолите по обикновеному били на молитва, в очакване Божието обещание да се изпълни. Както били събрани, Христос се явил сред тях, беседвал и ги извел от града на Елеонската планина (на около два километра от Иерусалим, до Витания, където бе възкресил Лазар).

Поразени и разтърсени издъно от Христовото възкресение, някои ученици, които още не разбирали, че царството Божие не е от този земен свят, си помислили, че Христос ги е извел, за да им обяви едно свое земно, израилско царство (Деян. 1:6). Господ назидателно им обяснил, че хората не бива да се ръководят от своите лични, користни сметки и очаквания, а да следват Божия промисъл: "... не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец Е положил в Своя власт" (Деян. 1:7). Господ отново им изяснил слизането на Светия Дух, което се извършва на Петдесетница и Неговото абсолютно значение като сила, която оживотворява Църквата Христова (Деян. 1:4,5,8).

Като се изкачили на планината, Христос вдигнал ръце да ги благослови. Още докато ги благославял Се отделил от земята и, подет от облак, Се издигнал към небето при Своя небесен Отец (Лук. 24:50). Не изчезнал веднага от погледа им, а се издигал постепенно, докато станал невидим за погледа им в пространствената отдалеченост нагоре във висините. Апостолите се поклонили на Възнасящия се Господ и не могли да откъснат поглед от чудната гледка.

В този момент пред тях застанали двама ангели в бяло облекло, които им казали "мъже галилейци, какво стоите и гледата към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето" (Деян.1:11). Така небесните вестители потвърдили думите на Христа (Мат. 26:64) за Второто велико Негово пришествие и следващия от това Всеобщ съд.

По думите на св. евангелист Марко, Христос, като се възнесъл на небето, седнал отдясно на Бога (Марк 16:19). Това нагледно изражение означава равночестност с Бог Отец.

Всред апостолите била и св. Дева Мария, която, колкото болезнено понесла страданията на Господа на Голгота, толкова сега се възрадвала при съзерцание на Неговата слава.

Утешени от ангелите за раздялата, апостолите се върнали в Иерусалим, зарадвани, с готовност да вестят Евангелското слово. Нашият Господ пострада от човеците, биде разпнат, умря и възкръсна на третия ден, възлезе при небесния Си Отец; отиде отново там, дето е бил по-преди и седне отдясно на Божията сила. Заради нас прие на Себе Си в единството на Своето лице цялата човешка природа без нейния грях; Господ я възкреси от смъртта и, дарявайки й за втори път вечен живот, чрез възнесението Си я издигна на небето.

Празникът на славното Възнесение Господне се отбелязва от църквата още от IV-V век и принадлежи към подвижните църковни празници. С възнесението Си Иисус завърши делото на спасението. За всички повярвали в Него Спасителят откри небето, за да могат всички да станат съобщници на Неговия живот, да бъдат изкупени и спасени. Затова българският народ му е дал название с дълбок религиозен и богословски смисъл - Спасовден, Денят на Спасителя. Нека на тоя свят Спасовден ние усилваме молитвите си към Спасителя, за да Ни направи чрез Своя Дух съобщници на Своя живот, та като сме живи чрез Него, да съдействаме за процъфтяване на живота в мир, благополучие и радост.

Pravoslavieto.com

Истинност на Възнесението

Мястото на Господнето Възнесение на Елеонската гора в Йерусалим

Тази истина изразява Той Самият, когато, беседвайки със Своите ученици за отиването Си при Отца, казва:

"Отивам да ви приготвя място. И кога ида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Мене Си, за да бъдете и вие, дето съм Аз" (Йоан 14:2-3).

И още:

"За вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас" (Йоан 16:7).

Св. ап. Павел говори ясно за това в своите послания. На едно място той пише:

"Христос влезе не в ръкотворно светилище, което е само образ на истинското, но в самото небе, за да се яви сега пред Божието лице за нас" (Евр. 9:24).

Другаде директно Го нарича предтеча за нас на небесата (Евр. 6:20).

Апостолът утвърждава, че както Бог ни възкреси с Него, така ще ни постави на небесата (Еф. 2:6), защото ние сме и наследници: наследници Божии, а сънаследници на Христа (Рим. 8:17). Апостол Павел ни дава и следните наставления:

"И тъй, ако сте възкръснали заедно с Христа, търсете това, що е горе, дето Христос седи отдясно на Бога; за небесното мислете, а не за земното. Защото вие умряхте, и вашият живот е скрит с Христа в Бога" (Кол. 3:1-3).

Отваряне на Царството

Възнесение Господне.

До пришествието на Сина Божий на земята, небето било заключено за родените на земята, и въпреки че в дома на небесния Отец има много жилища (Йоан 14:2-3), в тях не можело да се намери място за грешните потомци на Адам; самите ветхозаветни праведници в смъртта си слизали с душите си в ада (Бит. 37:35). С явяването в плът на нашия Господ Иисус Христос, Който примирил Бога с човеците, небето със земята; съшествието Му в ада и освобождаването оттам на ветхозаветните праведници и накрая тържественото Му възнасяне на небесата с възприетото от Него човешко естество, Той открива за всички хора Царството небесно.

Архиеп. Макарий Из "Догматическое богословие", Църковен вестник, Година 102, брой 11

За Христовото възнесение на небето

И възлезе на небесата, 
и седи отдясно на Отца. 
Благослови, отче!

Благочестиви християни, днес небесата се веселят и отварят дверите си, за да приемат Иисус Христос, своя Творец, Който се възнася с тялото Си от земята на небето. Днес ангелите радостно посрещат царя си, за да вдигнат тялото Му на раменете си, и Той днес сяда отдясно на Бог Отец, където си беше отначало, както ще чуете сега от Евангелието.

От Лука, зачало 24

"В онова време, когато те приказваха за това, Сам Иисус застана сред тях и им каза: мир вам! Те, смутени и изплашени, помислиха, че виждат дух; но Той им рече: защо се смущавате, и защо такива мисли влизат в сърцата ви? Вижте ръцете Ми и нозете Ми: Аз съм Същият; попипайте Ме и вижте; понеже духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам. И като рече това, показа им ръцете и нозете. А понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той им рече: имате ли тук нещо за ядене? Те му дадоха късче печена риба и вощен мед. И като взе, яде пред тях. И рече им: ето това е, за което ви бях говорил, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, писано за Мене в Закона Моисеев и у пророците и в псалмите.

Тогава им отвори ума, за да разбират Писанията, и им рече: тъй е писано, и тъй трябваше Христос да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден, и да бъде проповядвано в Негово име покаяние и прощение на греховете у всички народи, начевайки от Иерусалим; а вие сте свидетели за това; и Аз ще изпратя обещанието на Отца Ми върху вас; а вие стойте в град Иерусалим, докле се облечете в сила отгоре. И ги изведе вън до Витания и като дигна ръцете Си, благослови ги. И както ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше на небето. Те Му се поклониха и се върнаха в Иерусалим с голяма радост. И бяха винаги в храма, като славеха и благославяха Бога. Амин." 
(Лук. 24:36-53)

Тълкувание

Чувате ли, благочестиви християни? Днешният празник е толкова чуден и славен, че не може да се опише с език; защото на днешния ден мнозина евреи и самите апостоли се убедиха, че Христос е истинският Бог.

Когато Христос се роди, евреите казаха, че Той е син Иосифов от Назарет (Иоан. 1:45; ср. Лук. 3:23). Когато се разпна, казаха: Нека слезе сега от кръста, и ще повярваме в Него (Мат. 27:42). Когато възкръсна, казаха, че апостолите Го били откраднали от гроба, докато стражите спели (вж. Мат. 28:12-15). А днес, като видяха с очите си преславното Христово възнесение, не можаха да кажат нищо; защото, когато Христос се възнасяше от Елеонската планина, там имаше голямо множество народ, които наблюдаваха с очите си как Той се възнесе на небето.

Ангелите и облаците слугуваха на издигането Му и въздухът Му се покорява като на Бог. Небесните порти се отвориха, защото ангел викаше на средните ангелски чинове да махнат небесните порти, за да влезе Христос, Царят на славата (ср. Пс. 23:7-10).

Наистина неописуема е радостта на днешния празник; защото Сам Христос отиде днес на небето, за да ни приготви място. Затова заповядва и на ангелите да махнат небесните порти, та да може да влезе всеки, който желае; защото Христос иска да бъдем там, където е и Той (вж. Иоан. 14:3).

О, наша преголяма слава и почест! Наистина, блажени сме ние, които бяхме удостоени да достигнем до времето, което пророците желаеха и не го достигнаха (вж. Мат. 13:17); защото преди Христа небето беше заключено и в него не можа да влезе нито праведният Авел, нито благоугодният Ной, нито страннолюбивият Авраам, нито Боголюбивият Давид, нито който и да било друг праведник.

А сега небето е с отворени порти и който иска, може да влезе там, където влезе Христос, за Когото средните ангели питаха и казваха: "Кой е тоя Цар, Който идва тук с тялото Си и с кървава риза?”. Тогава архангел Гавриил им рече: "Това е нашият силен Господ, Който победи дявола и проля кръвта Си за спасението на човешкия род. Излезте да Го посрещнете”.

Средните ангелски чинове не познаваха Христа, защото Христовото въплъщение бе скрито от хората и от ангелите, но не от всички ангели, а само от средните чинове. Защото всичките ангели са девет чина, които се делят на три части по три чина. В първата част са престолите, които знаеха за Христовото въплъщение. Във втората са властите; те са средните чинове и не познаваха Христа; затова питаха за Него. В третата са ангелите, които са близо до видимия свят; те познаваха Христа; защото Го славословеха над Витлеемската пещера, когато се роди. И така, когато всички ангелски чинове видяха, че Христос преминава с тялото Си през техните полкове, се покланяха със страх и пееха: "Аллилуя”.

А Христос, като премина, възлезе най-отгоре и седна отдясно на Бог Отец, където си беше отначало. За да ни проправи път и да ни покаже, че там не е възможно да влезе никой, докато не се научи да търпи всички неприятни събития в живота си. Защото няма друг път за там, освен търпението, с което и Сам Христос премина и влезе в славата Си. Както казва за Него Исаия, че дрехите Му били червени, като напръскани с вино; защото Христос тъпкал жлеба Сам, без друг да Му помага (вж. Ис. 63:1-3).

А какъв е бил този жлеб? Това били мъките, които Той претърпя за нас от разгневения против нас Бог. А червеният цвят на дрехите Му означава самата Христова кръв; защото Христос Сам, без помощник, тъпка този жлеб (Божия гняв). "Чаках - казва - да поскърби някой за Мен, но нямаше” (Ис. 63:5); защото бе изоставен не само от хората, но като че ли бе изоставен и от Самия Бог заради греховете ни, затова и каза на кръста: Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил? (Мат. 27:46; Марк. 15:34).

И не само това претърпя Христос, но и още много. Когато се родил, избягал от Ирод в Египет, и след това много пъти бягал от евреите, които искали да Го убият с камъни, за което казал: Лисиците имат леговища, и птиците небесни - гнезда; а Син Човеческий няма де глава да подслони (Мат. 8:20; Лук. 9:58).

Целият Христов живот бе само едно търпение и непрестанна борба с дявола. Помислете само колко удари, подигравки и безчестия претърпя с голяма кротост на Пилатовото съдилище!

Затова и Бог Отец Го прослави, както Павел казва: Виждаме Христа увенчан със слава (...) заради претърпяната от Него смърт (ср. Евр. 2:9). Както и днес се възнесе славно за Своето търпение.

Така и всички Негови ученици прекараха живота си с такова търпение само и само да получат тази вечна слава. С такова търпение първомъченик Стефан, когато го убиваха с камъни, видя небето отворено и Христа - отдясно на Бога, и получи онази безкрайна радост.

С такова търпение всички мъченици, за които говори свети Иоан Богослов в книгата "Откровение”, получиха вечна слава. "Видях - казва - пред Божия престол голямо множество народ и племена, облечени в бели дрехи и с палмови вейки в ръце. И понеже не знаех какви са, един старец ми рече: "Тези хора са дошли тук с голяма скръб (от голямата скръб) и са изпрали дрехите си с кръвта си, която проляха за Христа. Затова стоят тук пред Бога и Той е сред тях” (ср. Откр. 7:9, 14, 15).

Благочестиви християни, ето, сами виждате, че няма друг път, който да води към Небесното царство, освен търпението. Никой да не мисли, че ще влезе в него без търпение. Защото Сам Христос казва: "Както Аз с мъки и търпение се възнесох на небето, така и вие с търпение ще влезете в него” (вж. Лук. 21:19). А Павел казва: "Ако умрем като Христа, тогава ще царуваме като Него” (ср. 2 Тим. 2:12). Обаче търпеливите не само царуват на небето, но много пъти Бог ги прославя и на земята. Както прослави Иосиф в Египет, след като беше претърпял робство и тъмница. Така и Давид стана цар на израилтяните, след като претърпя толкова гонения от Саул. Така и мнозина други първо плакали и търпели, а после светло се веселили и казвали: "Преминахме през огън и вода и влязохме в покой” (ср. Пс. 65:12).

Но ако някой каже: "Защо Бог изпитва по този начин Своите угодници?”, ще му отговоря: "За да види дали имат истинска любов и желание за вечните блага”. Той ги е изпитал - казва - като злато в горнило и ги е приел за Себе Си (Прем. 3:6). Както и пшеницата не става годна за царската трапеза, докато не бъде смляна и изпечена. Или пък както едно зърно, докато не изгние, не може да даде плод. Така и Божите угодници принесли плод с мъките си и станали достойни за Небесното царство. Защото колкото повече търпим тук, толкова повече ще се прославим там.

Затова трябва да сме търпеливи по отношение на всяко зло и при много беди и скърби да не изпадаме в малодушие, а да търпим мъжествено всички злини, ако искаме да влезем в онази вечна слава на небето. Защото тя не може да бъде придобита без търпение. Вижте как Самият Христос, Който е Началник на нашата вяра (вж. Евр. 12:2), претърпя кръстна смърт с хули и едва след това седна отдясно на Божия престол. Така и ние, ако претърпим всички беди в живота си, може да влезем във вечната слава, която ни е обещана от Бога.

Блажен, който изтърпи всичко; защото ще получи от Бога венеца на живота (ср. 1Петр. 5:4), както казва Христос: "Който победи, ще седне с Мен на Моя престол, както Аз седнах с Моя Отец, когато победих” (ср. Откр. 3:21 - На оногова, който побеждава, ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол).

Затова и ние трябва да търпим всяко зло. За което най-накрая и аз коленича пред Бога и казвам:

"О, Царю Небесни и Победителю на всички видими и невидими врагове, помогни на всички ни, които днес тържествено славим славното Твое възнесение. Облечи ни с Твоята сила отгоре, както си облякъл някога апостолите, и винаги бъди неразделно с нас. Научи ни на всяко добро. Дай ни Твоя мир и Твоето търпение, за да можем да побеждаваме всяко зло за слава и чест на Твоето свято име, сега и винаги и във вечните векове, амин”.

 

Св. Софроний Епископ Врачански
Из "Неделник", издание на Славянобългарски манастир "Св. Вмчк Георги Зограф", Света Гора, Атон, 2007 година

 

Възнесение Господне

Възнесение Господне. Гръцка икона от ХVІ век.

Преди приближаващите се кръстни страдания и смърт, в прощалната беседа със Своите ученици Господ говорил на изпадналите в печал Свои събеседници: "Излязох от Отца и дойдох на света; пак оставям света и отивам при Отца" (Иоан. 16:28). И развързал връзките на ада и смъртта, Той отново повторил на Мария Магдалина същите думи: "Възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог" (Иоан. 20:17). По Своя вид след Възкресението Си Господ вече принадлежал повече на небето, отколкото на земята. И това е напълно разбираемо. Подвигът на земното служение на Сина Божий вече бил завършен: Той бил изпълнил делото, заради което бил изпратен от Небесния Си Отец (Иоан. 17:4), и вече Му предстояло да възлезе в славата Си на небето, каквато Той имал още "преди свят да бъде" (Иоан. 17:5). Самата природа на Богочовека изисквала това достойнство, при което на прославеното Му и обожествено тяло вече не било свойствено да остане след Възкресението на земята при естествените условия на земното битие. Възнасянето Му на небето било необходимо още и за благото на изкупеното от Него човечество. И заради това, както ветхозаветният свещеник веднъж годишно влизал в светилището с очистителната кръв заради греховете на народа, така и Христос, бъдещият Архиерей, заради "бъдещите блага" (Евр. 9:11) трябвало да Се принесе като Изкупителна Жертва и да влезе със Своята Кръв "не в ръкотворно светилище", но в самото небе, "за да се яви сега пред Божието лице за нас" (Евр. 9:24).

Ето защо Господ още при първото Свое явяване след Възкресението Си възвестил на Мария Магдалина, а чрез нея и на всички Свои последователи, Своето предстоящо Възнасяне на небето. Обаче любовта към това "малко стадо", Неговите ученици, които Спасителят възлюбил до края на света (Иоан. 13:1), още Го задържала на земята. Затова, при все че пречистото Му тяло на възприетото в него човешко естество се издигнало от кръста, преобразено от земно в небесно, и вече се устремявало към небесния свят, към Отца, все пак Господ не веднага Се възнесъл на небето. Той не пребивавал постоянно с учениците Си, не делял с тях деня и нощта, почивката и трапезата, както правел преди, но Се явявал сред тях от време на време, ту по време на домашни беседи, когато вратите бивали заключени (Иоан. 20:19); ту на път (Марк. 16:12; Лук. 24:13­32); ту по време на риболов (Иоан. 21:1­14).

При тези Негови чудодейни явявания отпадналите от печал сърца се изпълвали с дивна услада. Всичките им надежди, че Той, техният Учител, бил Месия-Изкупител, рухнали поради безславната смърт на Господа Иисуса Христа по време на празника Пасха. "А ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля" ­ повтаряли мнозина с Емауските пътници, ­ но Той умря на кръста ­ Този, "Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ" (Лук. 24:21, 19). И ето, от тогава разколебаната вяра на учениците отново оживяла, а потопената в печал любов отново възтържествувала: Господ възкръснал и със Своите явявания пред учениците многократно засвидетелствал пред тях истинността на Своето Възкресение и за да ги увери в тази истинност, Той ял и пил с тях (Лук. 24:42), показвал им белезите от раните на ръцете, нозете и ребрата Си, позволявал им да ги докосват с пръстите Си (Иоан. 20:27).

Но Господ Се явявал на Своите ученици след като възкръснал от мъртвите не само за да ги увери в истинността на Своето възкресние. По време на тези явявания Той продължавал да ги наставлява в истините на Евангелието; разказвал им за царството Божие (Деян.1:1-3) всичко онова, което не бивало да им бъде откривано до кръстната Му смърт, както и онова, което трябвало още да чуят от своя Учител до изпращането на новия Наставник ­ Светия Дух. В онова време Господ отворил ума на учениците Си да разбират Писанията (Лук. 24:45); говорил им за Своята Божествена власт "на небето и земята", за тяхното избраничество да проповядват Евангелието пред всички народи; кръстил ги в името на Отца и Сина и Светия Дух и ги учил да пазят всичко, което Господ им е заповядал; при което Той им обещал да бъде със Своята Църква "през всички дни до свършека на света" (Мат. 28:18­20). Така Господ постепенно подготвял Своите ученици за оново велико служение, за което били призвани ­ за проповядване на Евангелието на Царството Божие.

В такава подготовка изминали четиридесет дни. През това време учениците на Божествения Учител постепенно привикнали с мисълта за раздялата с Него. Виждайки, че Той не им се явява постоянно, те се научили да разпознават в Него Същество надземно, принадлежащо на висшия, а не на този свят. Мислейки и говорейки за Него, те вече Го наричали Господ, а не Учител, както преди, и чувството им на любов към Човека се сливало с трепетното им благоговение пред Господа. Малко по малко, те, разбира се, достигнали до мисълта, че пребиваването на Господа на земята е временно състояние и че раздялата с Него е неизбежна. Сега Го виждали от време на време с телесните си очи и това било празник за тях: но празникът не може да продължава дълго. Така от радостта поради възкръсналия Господ апостолите постепенно достигнали до мисълта за неизбежната разлъка с Него. И ето, в четиридесетия ден след Възкресението Господне дошло времето за тази разлъка.

Числото четиридесет в свещената история се отличавало като пределен момент, край на велик подвиг. В четиридесетия ден от раждането Израилевите първенци според Моисеевия закон били длъжни да се явят в храма пред лицето на Иехова (Лев. 16:19, 20). В четиридесетия ден след Възкресението, което било ново раждане, трябвало да Се яви в небесната скиния и "първороден измежду мъртвите" (Кол. 1:18) ­ нашият Господ Иисус Христос.

Не е ясно дали учениците на Господа били предварително известени за това, че този ден щял да бъде последен за тяхното видимо общение с Божествения Учител. Те обаче, по явно повеление, което може би им било дадено при едно от предшестващите явявания, се събрали в този ден в Иерусалим. Колкото и да бил изпълнен светият град с врагове на Господа Иисуса, все се намирали хора, у които Неговите ученици могли да намерят убежище и място за своите срещи. И твърде възможно било такова място да бъде самата горница, където се състояла Тайната Вечеря, и където няколко дни след Възнесението над апостолите слязъл Дух Светий.

Посред събралите се ученици Се явил и Господ ­ без съмнение така тайнствено и внезапно, както Се явявал след Възкресението Си.

Беседата на Господа с учениците при това последно явяване не е предадена с всички подробности от евангелистите, но у евангелист Лука са дадени няколко указания, от които става ясно в какво се заключавала тази беседа.

Преди всичко Господ още веднъж разкрил пред учениците необходимостта от кръстния път за Месията-Избавител. "Тъй е писано", тоест от века определено и предсказано още от пророците, "и тъй трябваше Христос да пострада", говорел Той, "и да възкръсне от мъртвите на третия ден, и да бъде проповядвано в Негово име покаяние и прощение на греховете у всички народи, начевайки от Иерусалим" (Лук. 24:46, 47).

Ето за такъв проповеднически подвиг сега Божественият Учител призовавал Своите ученици, поверявайки им завършека на Своето благовестническо дело. "Вие бяхте свидетели на всичко случило се, вие видяхте как Изкупителят умря за греха на света, видяхте Го и възкръснал; затова Аз изпращам вас на проповед на Евангелието у всички народи" ­ сякаш им говорил Господ.

Но преди да излязат на всемирна проповед, апостолите трябвало да възприемат благодатните дарове на Светия Дух, Който имало да им Се яви. В явяването на Този Божествен Наставник те могли да намерят за себе си замяна поради липсата на Своя Учител (Иоан. 14:26), утешение в разлъката си с Него (Иоан 16:7), освещаване на великото им служение на Църквата (Ефес. 4:11­13), окончателно просвещение в богооткровената истина (Иоан 15:26), и накрая, сила Свише (Лук. 24:49), която им била необходима за преодоляване на трудностите и препятствията, предстоящи им в делото на проповедта. После Господ в по-нататъшните Си слова дал на апостолите повеление: "не се отдалечавайте от Иерусалим, а чакайте обещанието на Отца" (Деян.1:1-4), когато се прощавал с тях преди Своите страдания. "И Аз", продължавал Спасителят, "ще изпратя обещанието на Отца Ми върху вас; а вие стойте в град Иерусалим, докле се облечете в сила отгоре" (Лук. 24:49). Някога "Иоан кръщавал с вода", а сега "вие не след много дни от днес ще бъдете кръстени с Дух Светий" (Деян. 1:5).

 kiev.ua 
Гетсиманската градина в Йерусалим с руския манастир "Св. Мария Магдалина". 
Източник: www.kiev.ua

Molenie Gospodne v Getsimanskata gradina

Преподал им тези наставления, Господ извел Своите ученици извън Иерусалим и поел с тях по посока към Витания. Това бил път, по който много пъти Той вървял със Своите ученици, и по който вървял с тях за последен път преди самите страданния. Пътят минавал през Гетсиманската градина, където Господ неведнъж се уединявал за молитва през нощта, където Той в навечерието на Своите кръстни страдания, в присъствието на Своите избрани ученици ­ предишни свидетели на Неговото славно Преображение (Мат. 17:1; Марк. 9:2; Лук. 9:28; Мат. 26:37; Марк. 14:33) се борел с немощта на плътта и откъдето бил взет под архиерейска стража за съд и кръстна смърт (Мат. 26:47­57; Марк. 14:43­53; Лук. 22:47­54).

Мислите на учениците сами се обръщали в спомен за неотдавна преживяното тягостно минало и неволно го сравнявали с настоящата радостна минута, размишлявайки за това, че Божественият Учител не случайно ги водел през тези места, изпълвайки ги със скръбни спомени, та може би там, откъдето започвал пътят на Неговите безславни кръстни страдания, трябвало да се открие пред целия свят Неговата слава. Неотдавна чутите от Него слова за близкото време, когато ще бъдат кръстени с Духа Светий, ги укрепявали в настоящите им мисли. Те още чували как Иоан Кръстител говорил за Месия, че Той ще ги кръсти не с вода, а с Дух Светий (Марк. 1:8): значи щом вече е дошло време за това кръщение, то очевидно Господ скоро ще открие Себе Си на света като славен Цар ­ Месия. И ето, радостно възбудени, те пристъпват към Учителя и се обръщат към Него с въпроса: "в това ли време, Господи, възстановяваш Царството Израилево? (Деян.1:1-6).

Този въпрос ясно показвал, че предишният предразсъдък за земното възцаряване на Господ Иисус Христос над Израиля още не бил разрушен в умовете на учениците. Но питащите още не били "кръстени с Духа Светаго", Който трябвало завинаги даги издигне от земята към небето, да възвиси умовете им и да ги очисти от всичко грубо и земно; защото те сега разсъждавали по човешки и разбирали Учителя, дори възкръснал, още по плът.

Божественият Наставник кротко изслушал този въпрос и не отвърнал с упрек, нито с пряко отрицание. Той само с любов отбелязал: "не се пада вам да знаете времената и годините, които Отец е положил в Своя власт; но ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий, и ще ми бъдете свидетели в Иерусалим и в цяла Иудея и в Самария, и дори докрай земя" (Деян.1:1-7,8). Тоест сякаш Спасителят на света им говорел: "Не за царство и за награди трябва да мислите сега, а за подвизи и търпение даже до смърт; предоставяйки бъдещето на Този, в Десницата на Когото се намира то; и съсредоточете цялото си внимание в това, което ви предстои и над което сте длъжни да се потрудите."

Беседвайки така, те достигнали до Елеонския хълм, отдалечен от Иерусалим на един съботен път* (Деян.1:1-12).

*Съботен път - разстоянието, което се позволявало на иудеите да извървяват в съботен ден извън домовете си. На основание на кн. Изход 16:29, където се казва: "нека всеки си стои (у дома си), в седмия ден никой да не излиза от мястото си"; равините, изискващи строго съблюдаване на съботния покой до спазване на буквата, изисквали в събота никой да не прави повече от 2000 крачки в кръг. Това разстояние се наричало "съботен път". Авторът на "Иудейска древност" Иосиф Флавий определя това разстояние от Маслинената гора до Иерусалим на 6 стадия (около 1100 м); както и Ефрем Сирин.

Възнесение Господне. Гръцка икона от ХVІ век.

Тук Господ се спрял, погледнал Своите ученици, после вдигнал ръцете Си и с тях ги благословил с такова благословение, което разпростира своята сила завинаги и предавайки я от поколение на поколение, тя остава върху всички вярващи. И благославяйки, Той пред очите на учениците се отделим от земята, и отдалечавайки се от тях, се възнасял към небето, "не с помощта на водещ Го, но, според както отбелязва свети Иоан Златоуст, "Сам Се издигал в Своя път" (Беседа върху Псалмите). Възхождането не се извършвало бързо, за да могат учениците в пълнота да се насладят на величествената гледка. Когато Възнасящият Се бил вече на такава висота, че било трудно за зрението да го следва, се явил светъл облак и Го скрил от лицето на земята.

Така пред очите на апостолите се извършило явление, подобно на видението на Елисей при отшествието на свети пророк Илия на небето, но несравнимо по-славно по вид.

"Илия ­ разсъждава по този повод свети Григорий Двоеслов ­ се възнесъл на небето с колесница като доказателство за това, че той като човек не може да се издигне без външно средство. Такова средство му осигурили Ангелите, когато го понесли към небето, иначе той не можел да възнесе сам себе си нагоре, защото немощта на естеството не му позволявала да се отдели от земята. Но на Спасителя не Му била необходима колесница, не Му били нужни Ангели, защото Творецът със Своята Божествена сила Се възнесъл на небето; Той се върнал там, откъдето бил слязъл; възлязъл там горе, където отвека пребивавал; тъй като по Своето човечество Той искал да Се възнесе; но по Божество обладавал и небето, и земята" (Беседа на празника Възнесение).

Апостолите с необяснимо чувство наблюдавали последното чудо, извършвано пред очите им от Него, следейки как все повече и повече Се скривал от погледите им Божественият Учител, и, разбира се, не могли да отделят очи от прекрасната гледка. Господ вече напълно Се скрил от полето на зрението им, но техният взор все още се устремявал към Него, все още Го търсел.

Посред това напрегнато внимание на апостолите към последното тайнство на Евангелието, извършвано пред тях, изведнъж били поразени от глас, който ги извел от тяхното вцепенение. Говорели два светли небожители, неочаквано цаднали пред тях в бели одежди. Пробуждайки ги от бездейственото изумление, небесните вестители им обяснили, че отшествието на Господа е Неговото видимо скриване от земен взор до времето на второто Пришествие: "мъже галилейци", говорели те, "какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който Се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето" (Деян.1:1-11); ще дойде така "неочаквано и непредвидено", така "явно и тържествено" (обяснение на Филарет, митрополит Московски), също така "на облак и с тяло" (свети Иоан Златоуст, беседа върху Деяния Апостолски).

След тези думи апостолите вече нищо не чакали на Елеон и с благоговение покланяйки се на Възнеслия се, се върнали в Иерусалим, не опечалени от разлъката, но както отбелязва евангелистът, "с голяма радост" (Лук. 24:52). Те се радвали на славата на своя Учител, чието Възнесение свидетелствало, че Той е истински Бог, Владика на небето и земята ­ радвали се и за своето предназначение, виждайки, че са призвани на дело Божие, велико и свето; радвали се при самото явяване на ангелите и на приетата от тях вест, която обещавала, че видимо отделилият Се от тях Учител не прекратявал с тях общението на любовта, като в необходимите случаи те ще получават наставление Свише.

В числото на свидетелите на Възнесението Господне заедно с апостолите била и пречистата Божия Майка, Която църковните песнопения представят като очевидка на това дивно събитие така: като Майка, Тя във време на страданията на Своя Син сърдечно боледувала повече от всички, а сега на Нея най-много от всички "подобавало при вида на славата на Неговата плът да се наслаждава с най-голяма радост" (служба на Възнесение, вечерня). Взирайки се заедно с апостолите във Възхождащия на небето неин Син и Господ, и постигнала в съвършенство всичко чудесно, което съхранявала в сърцето си за Своя Син (Лук. 2:19, 51), Тя Го "възвеличила" не само в любовта; но и във вярата в Неговото Божество (служба на Възнесение, утреня, канон, песен 9).

Едно от най-древните изображения на Възнесение Христово, в Сирийското евангелие на монаха Равула (Rabbula Gospels) - 6 в., Антиохийска църква.

Едно от най-древните изображения на Възнесение Христово, 
в Сирийското евангелие на монаха Равула (Rabbula Gospels) - VI в., Антиохийска църква.

Така се извършило Възнесението Господне на небето. Като тих дъжд върху руно Той слязъл в утробата на Приснодевата, като тамян утринен Се възнесъл сега от планината към Отца. Но сред такава тишина и безмълвие се извършило самото отшествие на Богочовека от земята, от мястото на Неговия подвиг и крайно изтощение. Неговото встъпване в горния свят станало при друга, във висша степен тържествена обстановка. По изображение на небесните тайновидци, Победителят на ада и смъртта възлязъл на небесата не Сам, но заобиколен от множество небесни сили, от ангелски сонм, които Му служели и по време на земното Му странстване (Мат. 4:11). Когато Възнасящият Се на небесата приближил небесните предели ­ лик съпровождащи Го ангелски сили предупреждавали по-горни сили на небесната йерархия, възклицавайки: "повдигнете, князе, вечните порти, за да влезе Царят на славата."

Кой е този Цар на славата? ­ пита този небесен ангелски лик. ­ Кой е Този, Който възхожда от земята с такава слава и величие?

Такова необикновено и безпримерно възшествие в горния свят изумило небесата. Небесните сили видели две възкачвания на небето ­ на Енох и на Илия, но те не станали с техни собствени сили; нито с такова величие и на такава висота; те били взети като на небето, а не на самото небе. Затова срещали с толкова недоумение необичайното шествие на Господа, възнасящ Се в плът, в рабски образ. Но ангелите, съпровождащи Господа, пояснявали, че Влизащият в човешки образ не е никой друг, но Единородният Син Божий.

"Господ на силите, Той е Цар на славата" ­ възклицавали те (Пс. 23:10). Но и после това недоумение на небеснитесили продължавало: Господ, както след възкръсването Си Се явил на апостолите с язвите по тялото от раните на кръста, така Се възнесъл на небесата с тези същите белези от Неговите кръстни страдания, със следи от Пречистата Кръв по обожественото Му тяло. С този Свой вид Той поразил с ново недоумение небесните сили и те питали:

Кой е Тоя, Който иде от Едом в червени одежди от Восор, Който е тъй величествен в облеклото Си, Който престъпя в пълната Си сила?

Този е, Който тъпка в гнева Си и гази в яростта Си (Исаия 63:1­3), Кръвта Му пръскаше дрехите Му и Той опетни в Своята кръв цялото Си облекло, проливащ кръвта Си за човешкия род от това е червена дрехата Му отвръщал ангелският лик, съпровождащ Господа.

Когато всяко недоумение относно Лицето на Сина Божий приключило, небесните сили си разрешили да пеят и възклицават: Това ни каза Псалмопевецът, сам възкликвайки: "Бог възлезе при възклицания, Господ възлезе при тръбен звук" (Пс. 46:6). В това време, по свидетелство на неботаинника Павел, ангелското войнство тържествено се покорило на възнасящия Се Господ и Го признало за свой Глава и Управник.

Така Божественият Изкупител завършил нашето изкупление в състояние на крайно самопонизяване (Филип. 2:7, 8), възлязъл в предвечната Своя слава с прославено в Него човечество (Иоан 17:5; Лук. 24:26), възлязъл по-високо от всички небеса (Ефес. 4:10), по-високо от всички началства и власти, сили и господства (Ефес. 1:21). Свети Евангелист Марко, прониквайки с духовен взор в самите небесни глъбини, проследявайки мислено възхождането на Господа, говори, че Той след Възнасянето Си "седнал отдясно на Бога" (Марк. 16:19).

Сядането отдясно на Бога Отца според тълкуването на светите отци означава "равночестност с Отца", каквато "Синът Божий като Бог и Единосъщен на Отца, има преди всички векове, и в която, въплътил Се в последно време, сяда и телесно, "след прославяне на Неговата плът" (Тълкуване на свети Иоан Дамаскин "Точно изложение на Православната вяра").

Такова славно, недостъпно за разбиране дори от самите небесни сили (1Петр. 1:12) е извършеното на земята спасително дело от нашия Господ Иисус Христос. Велико благо за изкупеното човечество принесло това събитие само по себе си. Господ Се възнесе, като Победител на греха, смъртта и ада, като Първенец на нашето прославяне и блаженство, като всемощен Предстоятел за нас, Ходатай пред престола на Вседържителя.

В началото на времената небето и земята се разделили от велика и непроходима бездна. За 500 години само двама човеци се възнесли от земята с плът ­ Енох и Илия, но се възнесли не със своята сила, незнайно как и къде ­ възнесли се, както се казва в Писанието за Илия ­ като на небето; затова те не са могли да отведат и нас по своите стъпки на небето; още по-малко да направят своя път възможно проходим за нас. Но Христос Се възнесе Сам, със Своята Божествена сила и със Своето възхождане отвори за нас заключения преди това вход към небесното светилище (Евр. 9:24­28).

В самата Си същност, Божеството в Иисуса Христа никога не е отстъпвало от небето. Той и тогава е бил на престола с Отца и Духа, когато Се намирал "в гроба с плътта Си, в ада с душата Си, в рая с разбойника" (песен на Пасхалните часове). Следователно в Христа възхожда на небето нашето човешко естество такова, каквото в Него е страдало, било е погребано и възкръснало ­ естество прославено и обожествено. Точно то и седнало отдясно на Отца, както се изразява евангелист Марко. Такъв образ на сядането на Господа отдясно на Бога Отца в своя краен резултат означава самото обожение и прославяне на човешкото естество в Христа.

"Обожение ­ казва митрополит Макарий ­ не в смисъл, че човешкото естество в Христа се е превърнало в божествено, като изгубило своята ограниченост и получило вместо човешки, Божествени свойства; а в смисъл, че било възприето от Сина Божий в единство с Неговата Ипостас и се приобщило към Неговото Божество, станало едно с Бога-Слово и чрез приобщаване към Неговото Божество се възвисило в своите съвършенства до най-високата възможна за човечешкото естество степен, без да престава обаче да си бъде човешко." ("Православно догматическо богословие").

Така, по думите на свети Иоан Златоуст бил прославен в Христа, "начатъка на нашето естество".

Но щом "начатъкът на нашето естество" бил прославен в Христа и обожен, то чрез него и всички ние получаваме освещаване; където е главата, там трябва да са и членовете; Главата щом е на небето в слава, не остават на земята в унижение и членовете. "И кога Аз бъда издигнат от земята ­ казал Господ, ­ всички ще привлека към Себе Си" (Иоан 12:32).

Но Господ не само възнесъл нашето естество на небето; Той заедно с нас седнал отдясно на Бога-Отца, и "Му оказал почит" ­ по израза в църковното песнопение ­ чрез "соседение" с Отца (служба на празника Възнесение Господне, велика вечерня, Стихира на Господи воззвах). Защото "на коя природа Бог казал: "седни от дясната Ми страна?" На тази същата", говори свети Иоан Златоуст, "която някога е слушала: "пръст си и в пръст ще се върнеш" (Бит. 3:19). Не й било достатъчно да се възвиси над небесата; не й било достатъчно да бъде наравно с ангелите ­ тази необикновена чест ­ но тя се извисила над ангелите, надминала архангелите, оставила зад себе си херувимите, възнесла се по-високо от серафимите, надминала началствата и не се спряла, докато не достигнала престола Господен. По-високо от всяка висота Христос възнесъл нашата природа" (свети Иоан Златоуст, беседа на празника Възнесение).

"Удивили се ангелските чинове ­ по богослужебния Църковен текст ­ виждайки на престола на Отца да се възкачва отпадналото човешко естество, затваряно в земната преизподня" (Октоих, глас 8, неделен утринен канон 2, песен 1, тропар 2).

И така, господството над враговете (Пс. 9:3); хвърлянето им в подножието на нозете Му (Пс. 109:1), свещенството по чина Мелхиседеков (Евр. 3:10); съдът над непокорните ­ всички тези са свойствата на седящото от дясната страна на Бога човешко естество, Христос, седейки отдясно на Бога, ходатайства за нас и ходатайства така, както подобава на положението на Прославения. "За какво ли не бихме могли да просим Неговото ходатайство? ­ Той възприел на Себе си нашето естество, поживял на земята и така всички наши нужди Му станали известни: за какво ли Той не би могъл да умолява Отца и да направи за нас? Той измолил от Отца за нас да ни изпрати Утешителя, излял Светия Дух над всяка плът. Както главата е начало на всяко движение на тялото, така и Христос ­ Глава на Своите верни ­ оживотворява, одушевява, одухотворява тайнствените Си членове, внушава ни духовни чувства и движения; защитава Своето тяло ­ Църквата, от нападенията на противните й сили, враговете й не я побеждават, но Той ги съкрушава като немощни съсъди. Като прах пред лицето на вятъра, така и враговете Иисусови ­ нечестивите еретици, богохулниците, поднебесните князе, се разсейват и изчезват."

Такива са благата, които придобихме чрез Възнесението на нашия Господ. Но за да имат тези блага действена сила за нас, ние трябва постоянно да помним, че от момента на Христовото Възнесение "нашето живелище е на небесата, отдето очакваме и Спасителя, Господа нашего Иисуса Христа" (Филип. 3:20). Трябва да търсим това "що е горе", "дето Христос седи отдясно на Бога" (Кол. 3:1). Трябва постоянно и с надежда да издигаме своите мисли, сърца и взор към Възнеслия се и със собствени усилия да достигаме небето ­ онова вечно жилище, приготвено за истинските християни.

Св. Димитрий Ростовски, Жития на Светиите, месец Май 
Славянобългарски манастир "Св. Вмчк Георги Зограф", Света Гора, Атон, 2001 година

Кратък линк