Успение на Пресвета Богородица

Успение на Пресвета Богородица

15 август (28 август ст. стил)
Разрешава се риба

 

Успение (Заспиване) на Пресвета Богородица. Мозайка от Църквата "Иисус Христос Спасител в Хора" (Кахрие Джами) в Истанбул

По-долу:

Проповеди, слова. Молитви, канони, акатисти

Виж също:

На други езици:

  • Cлова и проповеди на празник Успения Пресвятой Богородицы
    Свт. Андрей Критский, Иоанн Дамаскин, Феодор Студит, Климент Величский Охридский, Димитрий Ростовский, Тихон Задонский, Филарет (Дроздов), Иоанн Кронштадтски, Свт. Григорий Палама
  • Успение Богоматери (В литургическом освещении) 
    Еп. Вениамин (Милов). Чтения по литургическому богословию

Богородичните празници:

 

 

Из песнопенията на празника

Тропар, глас 1

В рождестве девство сохранила еси, 
во успении мира не оставила еси, Богородице, 
преставилася еси к животу, Мати сущи Живота, 
и молитвами Твоими избавляеши от смерти души наша.

В рождеството си съхранила девството 
и в успението не си оставила света, Богородице, 
представила си се пред Живота, Майка станала на Живота 
и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души.

Друг превод:
При раждането си съхранила девството, 
при успението не си оставила света, Богородице. 
Преминала си към Живота, Майко на истинския Живот, 
и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души.

Кондак, глас 2

В молитвах неусыпающую Богородицу 
и в предстательствах непреложное упование, 
гроб и умерщвление не удержаста: 
якоже бо Живота Матерь, к животу престави, 
во утробу Вселивыйся приснодевственную.

В молитвите непочиващата Богородица 
и в застъпничеството неизменно упование, 
гробът и умирането не я задържаха, 
защото, като майка на Живота, се представи на Живота, 
Всесилият се в приснодевствената й утроба.

Друг превод:
Неуморната в молитви Богородица 
и в застъпничеството - неизменно упование, 
гробът и смъртта не удържаха. 
Като майка на Живота премина към Живота, 
вселил се във вечнодевствена утроба.

Из акатиста на Успение (кондак, глас 4)

"Изпълнен с буря от помисли неверният евреин Афоний, виждайки пречистото тяло на Божията Майка, носено от богоносните Апостоли всечестно към гроба, се спусна към него, да го събори. Но внезапно, когато очите му ослепяха и едновременно с това ръцете му, прилепнали към одъра Й виснаха отсечени, изповяда с вяра, че Тя е Божия Майка, зовейки към Бога: Аллилуиа".

Тропар на предпразненството

Люде, с любов се съберете днес! Радвайте се, възклицавайте и ликувайте с веселие! Защото Божията Майка преминава славно от земните жители към небесните!

Успение Богородично. Мозайка в Хора в Истанбул 
Успение на Пресвета Богородица. 
Мозайка от Църквата "Иисус Христос Спасител в Хора" (Кахрие Джами) в Истанбул

 

 

История на празника "Успение Богородично"

Счита се, че празникът "Успение на Пресветата Богородица" е установен от Апостолите. Разказите за чудесното възнасяне в плът на Божията Майка на небето се отнасят към IV век; за него споменават блаж. Августин и Йероним, а Иерусалимският патриарх Ювеналий (420-458) утвърждава пред император Маркиан достоверността на тези разкази. Денят на празнуване на успение е установен от император Маврикий (592-602). Блажената кончина на Света Богородица е прославена в каноните на св. Козма Маюмски и св. Йоан Дамаскин.

От далечни времена празникът се предшества от пост, който съединява в себе си два древни поста: някога едни християни са постили преди празника Преображение Господне, а други - преди Успение на Пресветата Богородица. Константинополският събор, свикан през XII век, по времето на патриарх Лука, определя, всички християни да спазват Успенски пост - от първи до петнадесети август. Празникът продължава девет дни; неговото отдаяние се извършва на 23 август (Виж календара).

    Храмът "Успение Богородично" в Йерусалим  Храмът "Успение Богородично" в Йерусалим
Гръцката православна църква "Успение Богородично" (Assumption (Koimisis) of the Theotokos) в Йерусалим, изградена на мястото, където според Преданието е бил гробът на Пресвета Богородица. Храмът е изграден от кръстоносците върху останките на византийска базилика.

Най-старото място, свързано с култа към Св. Богородица, е храмът "Успение Богородично" в Йерусалим. Той е издигнат през IV век върху мястото, където според преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина. Запазеният и до наши дни каменен градеж обаче е от ХI век - тогава кръстоносците обновяват стария храм.

Pravoslavieto.com

 

 

Какво разказва църковното Предание

Веднъж, по време на пламенна молитва за по-скоро освобождаване (отрешение) от тялото, пред Приснодевата застанал Архангел Гавриил и със сияещо от радост лице и известил Волята Божия за Нейното успение, което трябвало да се извърши след три дни. Като знамение на Благодатното тържество над телесната смърт, която не ще има власт над Нея и от която тя трябвало да бъде възприета като от тих сън за безсмъртен живот и слава в светлината на Господнето лице, Архангелът дал на Богородица райско клонче, което излъчвало небесна светлина, като заръчал то да бъде носено пред гроба на Преблагословената в деня на погребението на пречистото и тяло.

Успение Богородично. Стенопис от 13 в. от Астрапа и Евтихий от църквата "Св. Климент" в Охрид.  Dormition of the Virgin, fresque by Astrapas and Eutychios, church of St. Clement in Ochrid.
Успение Богородично
Стенопис от 13 в. от Евтихий и Астрапа от Църквата "Св. Богородица Перивлепта" (Св. Климент") в Охрид.

Ако Господ, по думите на светото Писание, е откривал на своите светии и апостоли тяхната кончина, колко по-достойно и праведно е било да се сподоби с такова предизвестие Благодатната и Пренепорочна Негова Майка. Кому повече приличало да отнесе на Богородица радостната вест, ако не на този от висшите Ангели, който, винаги предстоейки пред Бога, беше предизвестник на всички небесни тайни за Приснодевата.

Животът й можеше да свърши и по-друг начин, защото ако Енох и Илия бяха взети на небето, без да претърпят смърт, то нима това предпочитание се отказваше на Майката на Този, Който каза "Аз Съм възкресението и живота; който вярва в Мен и да умре ще оживее". Не, тя трябваше подобно на Него да умре, да бъде в гроб и в третия ден, със силата на Неговото всемогъщество да възкръсне, за да се сбъднат словата на Псалмопевеца: "възкръсни Господи, в покоя Твой, Ти и Кивота на Твоята светиня"! Тя трябваше да има обикновен човешки изход, за да не бъде счетена за привидна истината на въплъщението и да не се смущават хората да преминат на небето през същите врати на смъртта, през които мина и Небесната Царица, споделяща участта на родените на земята. На Господа беше угодно Пречистата Негова Майка да вкуси смърт, подобно на всички хора.

Пресветата Владичица разказала на всички това, което чула от Ангела и в потвърждение на своите думи показала райското клонче, сияещо с небесна светлина. Уведомила домашните си, Тя започнала да се готви за предстоящата кончина. Наредила да се украси Нейния покой и ложе, да се запалят тамян и свещи и да се подготви всичко необходимо за погребението. По времето, когато Божията Майка изявявала своите последни желания и утешавала тези, които били около нея, те чули шум и видели, че облаци ограждат дома й. Това били облаци, на които по Божие повеление Апостолите били издигнати и пренесени от различни страни, където проповядвали Евангелието, в дома на Богородица, за да отдадат чест на нейното погребение.

Успение на Пресвета Богородица - гръцка иконаАпостолите, виждайки се един друг се радвали и в недоумение се питали взаимно защо Господ ги е събрал на това място. Тогава св. Йоан Богослов, приветствайки ги със сълзи, пристъпил към тях и им съобщил, че за Света Богородица е настанало време да отиде при Господа. Когато Апостолите разбрали това, те били обзети от дълбока скръб. Влизайки в стаята те видели Богородица да седи на ложето си, изпълнена с духовно веселие и я приветствали с думите: "Благословена си ти в Господа, Който е сътворил небето и земята." Тя им отговорила: "Мир вам братя, избрани от Господа." По-късно дошъл апостол Павел, а заедно с него и неговите ученици Дионисий Ареопагит, Иеротей Дивният, Тимотей, както и другите от седемдесетте апостоли. Светият Дух събрал всички тях за да се сподобят с благословението на Божията Майка и по-благолепно да се устрои нейното погребение. Тя призовавала при себе си всеки от тях по име, благославяла ги, хвалела тяхната вяра и труд в делото на проповедта на Христовото Евангелие, на всекиго пожелавала вечно блаженство и се молела с тях за мира и благосъстоянието на целия свят.

И ето, настанал петнадесетия ден на август и този очакван, и благословен трети час на деня, в който трябвало да се извърши представянето на Божията Майка. Множество свещи горели в стаята, а светите Апостоли, които обкръжавали благолепно украсения одър на който лежала Богородица в очакване на своя изход, хвалели с песнопения Бога. Внезапно бликнала неописуемата светлина на Божествената слава, пред която помръкнали горящите свещи. В лъчите на Небесната светлина слязъл Самият Цар на славата Христос, обкръжен от Ангели, Архангели и другите безплътни сили, и с праведните души на праотците и пророците, някога предвещали за Пресветата Дева. Той се приближил към Пречистата Своя Майка, утешил я с умилни думи - да не се бои от сатанинската сила, вече потъпкана от Нейните нозе и любезно я призовал с дръзновение да премине от земята на небето. Тя радостно отговорила: "Готово е сърцето ми; нека ми бъде по думите Ти", легнала на ложето си и, взирайки се в пресветлото лице на Господа, нейния Драгоценен Син, без всякакво телесно страдание и като че заспиваща, предала в ръцете Му пресветата Си душа.

"И както Приснодевата носеше на ръцете Си Сина Божи във времето на Неговото земно младенчество, така в отплата за това, Синът Божи понесе Нейната душа на ръцете Си в началото на Нейния небесен живот" - Филарет - Митрополит Московски.

С нежната любов на майка на целия християнски свят, Пресветата Дева от своята небесна висота гледала към оставащите на земята вярващи и с майчинско дръзновение увещавала Родения от Нея: "които си Ми дал, во веки съхрани".

Благодатното лица на Богородица "осветено от Божествена доброта, сияело със славата на Божественото девство", а от тялото й се разливало дивно благоухание. Чуден бил животът на Пресветата Дева, чудно било й Нейното успение.

Преданието свидетелства за много чудесни събития, съпровождащи погребението на Пресветата Богородица. Едно от тях се случило с иудейския свещеник Атоний. Той си пробил път до мястото на шествието и, бидейки силен физически, се хвърлил да събори одъра с думите: "Ето каква почест въздават на тялото, родило лъстивеца, който поруга закона на нашите отци". Но, едва допрял ръцете си до одъра, те били отсечени до лактите с невеществения меч на справедливото Божие възмездие. Откъснатите части останали залепени за одъра, а самият Атоний се хвърлил на земята с вик: "Горко ми!" Ужасен, той се покаял за деянието си и светите апостоли, като чули неговата гласна изповед и видели искреното му покаяние, духовно се зарадвали. Свети Петър му заповядал да отправи усърдна молитва към Пресветата Дева и да допре остатъка от ръцете си към частите, които висели на одъра. Тогава ръцете зараснали и се излекували. Атоний паднал пред одъра и на колене възнасял хвала на Св. Богородица и Нейния син.

Когато шествието достигнало Гетсимания, сред плач и стенания, се извършила последната раздяла с пречистото тяло; привечер светите Апостоли го положили в гроб и закрили входа с голям камък. Те не се отделили три дни от мястото на погребението, извършвайки непрестанни молитви и псалмопения. През цялото това време във въздуха се носело ангелско пеене в прослава на Пренепорочната Дева.

 

На същия този апостол Тома, който със своето съмнение допринесъл за по-голямата достоверност славната истина за Христовото възкресение било съдено да послужи за провъзгласяване на възкресението на Пресвета Богородица. По премъдрия Божи промисъл, апостол Тома не присъствал на успението и погребението на Божията Майка. Пристигнал в Гетсимания на третия ден, този съмняващ се Христов ученик с вопъл и отчаяние се хвърлил пред гробната пещера и дълбоко съжалил, че не се е удостоил с последното благословение на Божията Майка и не се е простил с Нея.

Апостолите в сърдечната си жалост към него решили да отворят пещерата, за да се утеши той, като се поклони на светите останки на Приснодевата. Голямо било удивлението им, когато видели, че там не било Пречистото тяло на Богородица, а лежали само погребалните й пелени, от които се разнасяло чудно благоухание.

Светата Църква нарича кончината на Божията майка "успение", а не смърт, защото смъртта, като възвръщане на пръстта на земята, а духът - на Бога, който ни го е дал, не е докоснала Благодатната.

 

"Победени са законите на природата в Тебе, Чиста Дево - проглася Светата Църква - съчетала девството с Рождеството и смъртта със живота. Останала дева след раждането и жива след смъртта, Ти Богородице, винаги спасяваш Твоето наследие".

Тя заспа за малко, за да се пробуди в същия миг за вечно-блажения живот и след три дни, с нетленно тяло, да се всели в небесното нетленно жилище. Тя заспа след тежкото бодърстване на многоскръбния Си живот на земята и "се представи на Живота" т.е. на Източника на живота, като Негова майка, която с молитвите Си избавя от смърт земните души и със Своето успение вселява в душите им живо предусещане на вечния живот.

Из "Сказание о земной жизни Пресвятой Богородицы", Издание на Пантелеймоновия манастир на Св. Гора Атон. © Фондация "Покров Богородичен"

 

 COMMAND+P, ЕNTER)

Успение на пресвета Богородица

Успение Богородично. Фреска от първата половина на XIV век в храма "Св. Николай" в Солун. Още от първите векове на християнството св. Църква наредила да се празнува денят "Успение на пресвета Богородица". Подробности за това чудно събитие, както и някои сведения за живота на пречистата Божия Майка след възнесение на Спасителя, не са предадени от древните църковни писатели.

След като се върнали от Елеонската планина подир възнесението Христово, св. апостоли прекарвали в Йерусалим, очаквайки Утешителя Св. Дух, обещан им от Спасителя. Всички вярващи живеели в единодушие и любов и непрестанно се молели. С тях била и Майката Христова и някои свети жени, които служели на Господа през последните години на живота Му. Понятно е колко радостно и утешително било присъствието на Божията Майка за учениците, които скърбели за раздялата със своя божествен Учител. Тя вероятно им предавала ония думи, които, според евангелист Лука, "спазвала, като ги слагала в сърцето си" (Лука 2:19; 2:51); и всички вярващи гледали на нея с любов и благоговение. Пресветата Дева е живяла на хълма Сион в дома на св. Йоан Богослов, когото сам Господ в последните минути на Своя земен живот отдал като син – вместо Себе Си – на Своята пречиста Майка; и от тогава Йоан, като я взел при себе си в къщи, й служел като на своя майка (Йоан 18:27).

И след слизането на Св. Дух над апостолите пресвета Богородица си останала в Йерусалим. Скъпи й били ония места, гдето страдал и умрял нейният божествен Син. Често тя ходела да се моли на Голгота, на Елеонската планина, в градината, гдето било погребано тялото на Спасителя. Предполагат, че от нея християните възприели благочестивия обичай да посещават местата, осветени чрез присъствието на Господ Иисус Христос.

Когато цар Ирод почнал да гони Божията Църква, пречистата Божия Майка заминала за известно време в Ефес, гдето проповядвал св. Йоан Богослов. Има предание, че тя посетила Св. гора Атонска и остров Кипър, гдето праведният Лазар, когото нейният Син възкресил от мъртвите, бил епископ. Ето какво разказва църковното предание за това:

"Когато апостолите хвърлили жребие кой къде да отиде, за да проповядва Евангелието, пресвета Богородица пожелала да дели с тях трудовете им и казала да хвърлят жребий и за нея. Паднало й се Иверската земя и Св. гора Атонска. Но ангел Божи й се явил и казал да не напуска за известно време Иерусалим. Няколко години след това тя пожелала да посети св. Лазар и се отправила на кораб за остров Кипър. По пътя се дигнала страшна буря. Корабът се отклонил от пътя си, отдалечил се от Кипър и стигнал до Св. гора. Тук имало езически храм, пълен с идоли. Но щом пресветата Дева слязла на сухо, идолите паднали и св. Богородица проповядвала на изплашените жители за своя Син Иисус Христос. Мнозина повярвали и Божията Майка казала: "Това място ще бъде мой жребий, даден ми от моя Син и Бог. Няма да оскъднее Божията милост на това място и аз ще му бъда застъпница!" Затова отците на св. Атонска гора и досега считат Божията Майка своя особена покровителка и наричат Св. гора "Жребий на Божията Майка".

Когато гоненията малко поутихнали, пресвета Богородица се върнала в Йерусалим и живяла там обкръжена от благоговейна любов. Постепенно с разпространението на християнската вяра растяла и славата на Божията Майка. Мнозина дохождали от далечни страни да я видят. В едно древно послание, приписвано от някои на св. Игнатий Богоносец, четем:

"Много са у нас жените, които желаят да видят Майката Иисусова. Чуваме, че тая девствуваща Майка Божия е изпълнена с всякаква благодат: в гоненията тя е благодушна, при сиромашия и лишения не скърби, на оскърбяващите я не се гневи, но им прави добро, в щастие е кротка, към бедни е милосърдна и им помага, колкото може. Но не търпи въставащите против нашата вяра; тя е благовестница на нашето благочестие и наставница на верните във всяко добро дело. А особено обича смирените, защото сама във всичко е смирена".

Езичниците и юдеите, които мразели християните, негодували против Божията Майка заради уважението, с което се ползувала. Като знаели, че тя често посещава местата, гдето страдал Иисус Христос, те я следели, за да я убият. Но Господ пазел пречистата Дева и й готвил славно успение.

Архангел Гавриил, икона от 13 в., манастира "Св. Катерина" в СинайПресвета Богородица била вече в преклонни години (64-годишна). Веднъж, когато се молела на Елеонската планина, тя видяла пред себе си архангел Гавриил, който държал в ръка палмово клонче. Той й възвестил, че след три дни тя ще се престави отвъд: "Твоят Син и Бог наш ще те вземе в Своето горно царство, за да живееш и царствуваш с Него вечно!" И след като й дал райското палмово клонче, се оттеглил. С най-жива радост св. Богородица приела вестта за своята близка смърт, понеже отдавна желаела да остави долния свят и да се пресели във вечните обители. Тя коленичила, дълго се молила и благодарила на Господа.

Когато тя се върнала у дома, св. Иоан Богословбил поразен от сиянието, което озарявало нейното лице. Тя му известила за случилото се и започнала да се готви за своята смърт. Наредила и украсила дома като за радостно тържество, завещала на две бедни вдовици дрехите, които обикновено носела, и помолила Иоан да погребе тялото Й в село Гетсимания, гдето лежали нейните родители и св. Йосиф Обручник. Св. Йоан уведомил Иерусалимския епископ ап. Яков за близката смърт на Божията Майка. Той известил за това на всички нейни сродници и изобщо на вярващите. Скоро всички се събрали при св. Богородица. Всички плачели и скърбели за раздялата с Божията Майка. Но тя ги утешавала, предавала им думите на архангела, показвала им райското клонче и обещала винаги да се моли за тях.

Пресвета Богородица имала още едно желание – да види още веднъж св. апостоли, които сега били пръснати по цял свят да проповядват Евангелието. И желанието й се изпълнило. По чудесен начин всички апостоли, освен Тома, били пренесени в Йерусалим и изведнъж в едно и също време се явили пред вратите на нейния дом. Заедно с другите апостоли дошъл и св. апостол Павел с учениците си ТимотейДионисий Ареопагит и Йеротей Атински. Всички били смаяни, като се видели един друг. А когато св. Богородица известила за своята близка смърт, сърцата им се натъжили при мисълта, че те вече за последен път виждат Иисусовата Майка. Но тя, славейки и благодарейки на Господа, Който изпълнил последното й желание, молила ги да не скърбят: "Не плачете, приятели и ученици Христови, и не помрачавайте радостта ми с вашата скръб! А радвайте се с мене, задето отивам при моя Син и Бог. А като погребете телото ми, върнете се всеки на своята работа!" След това пресвета Богородица разпитала апостолите за трудовете им в проповядване словото Божие, дълго беседвала с тях, благословила ги и се молила Богу за цял свят.

Настъпил денят на нейното преставяне. От сутринта свещи горели в дома в знак на радост и тържество. Апостолите се молели и славословели Бога. Божията Майка възлегнала на украсен одър, радостно очаквайки смъртта. Изведнъж в третия час (9 часа) чудна небесна светлина озарила стаята. Покривът на къщата като че ли се разтворил и чудно явление се представило пред очите на вярващите. Сам Господ Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ликове ангели и светци, слязъл от небесата за душата на св. Богородица. "Душата ми величае Господа – възкликнала тя – и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, задето Той милостно погледна смирението на рабинята Си" (Лука 1:46-48). Господ повикал пречистата Си Майка за вечен живот и след това се чуло пеенето на ангелите, които славели с думите на архангел Гавриил: "Радвай се, благодатна, Господ е с тебе, благословена си ти между жените!" (Лука 1:28). Всички с благоговение гледали на това преславно видение. И когато след това пристъпили към одъра, на който лежало пречистото тяло на Божията Майка, видели, че лицето й сияе като слънце и чудно благоухание се разляло по стаята. Сърцата на всички присъствуващи се изпълнили с неизказана духовна радост.

Успение Богородично. Стенопис от манастира Грачаница
Успение Богородично
Стенопис от манастира Грачаница

Успение Богородично. Стенопис от манастира Грачаница. Детайл

Когато дошло време за погребение, апостолите вдигнали одъра и с псалмопение го занесли през град Йерусалим в село Гетсимания. Напред вървял св. Йоан Богослов, държейки в ръка райското клонче. Всички вярващи вървели подир пречистото тяло, над което се носел сияещ във вид на кръг облак, който озарявал цялото шествие, и ангелското пение се сливало с гласовете на вярващите. Много жители от града, като видели това чудно шествие, се присъединили към него. Но когато юдейските архиереи и началници узнали, че такава чест се оказва на починалата Майка Христова, те пратили въоръжени войници, за да разгонят събралата се тълпа и да отнемат от християните тялото на Божията Майка – те искали да го изгорят. Но когато войниците се приближили, сияещият кръг изведнъж се спуснал и като че ли с каменна стена оградил шествието, а пратените войници били внезапно поразени от слепота: По-късно някои от тях повярвали и били изцерени при гробницата на Божията Майка.

Апостолите погребали тялото в пещерата при село Гетсимания и затворили с камък входа й. В продължение на три дни те се молили непрестанно при гробницата и през всичкото време над това място пеели ангели.

На третия ден след успението (заспиването) на св. Богородица пристигнал ап. Тома. Той много се огорчил, че пристигнал твърде късно и не заварил жива пресвета Богородица. В желанието си да го утешат апостолите му предложили да отвалят камъка от гроба, за да може да се поклони на пречистото тяло. Но когато влезли в пещерата, видели, че е празна и че на мястото, гдето било положено тялото на Божията Майка, останала само плащаницата, с която я били покрили.

Апостолите в недоумение молили Бога да им открие тайната на това чудно събитие и в същия ден тя им била разкрита. Като се събрали на обща трапеза, те беседвали за успението на св. Богородица. Трябва да се има пред вид, че на своята трапеза те имали обичай да оставят едно празно място и да турят на него хляб за възкръсналия Господ Иисус Христос. След ядене те вдигали тоя хляб, наричан "част Христова", и като славели Пресвета Троица, казвали: "Господи Иисусе Христе, помагай ни!" След това разделяли тоя хляб помежду си и го изяждали като благословение от Иисуса Христа. Тоя път, в същото време, когато станали от трапезата, за да въздигнат Христовата част, изведнъж чули ангелско пение и като отправили очи към небето, видели на облаците пречистата Божия Майка, сияеща от слава и обкръжена от ликове ангели: "Радвайте се! – казала им тя, – защото с вас съм през всички дни!" Изпълнени от неизказана радост, те вместо обикновената си молитва извикали: "Пресвета Богородице, помагай ни!" Оттогава апостолите повярвали, че Пресветата Божия Майка възкръснала в третия ден след успението си и с тялото била взета на небесата.

В памет на това нейно явяване пред апостолите св. Църква наредила да се прави възношение (въздигане хляб) в чест на пресвета Богородица. Това възношение се нарича "панагия" ("пресвета").

По-късно над пещерата, гдето било положено тялото на Божията Майка, издигнали църква и оттогава започнали тържествено да празнуват Успението на Божията Майка. Тоя празник е един от дванадесетте велики  празници.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

 

 

 COMMAND+P, ЕNTER)

Успение на нашата Пресвета Владичица Богородица и Приснодева Мария

След като Господ извършил спасението на човешкия род и се възнесъл на небето, пречистата и преблагословена Дева Мария, Божията Майка и Ходатайка за нашето спасение, продължила да живее, и то не малко, сред първите християни. Изпълвала я голяма духовна радост, защото виждала как църквата Христова расте по цялата вселена и славата на Нейния Син и Бог завладява пределите на земята. В тези първи дни от живота на християнската църква се сбъднали думите й, че ще я облажават всички родове (Лук. 1:18) - християните, които славели Христа Бога, облажавали и Неговата Пречиста Майка, която била още на земята.

   [1] Мелитон, епископ Сардийски и апологет от II в. смята, че успението на Пресвета Богородица станало на 69-та година от живота й, на 55-ата година от Рождество Христово и на 22-ата година от Възнесение Господне. Иполит, епископ Римски (III в.) твърди, че това станало на 57-та година от рождението й и на 43-та година от Рождество Христово; "Бащата на църковната история" Евсевий Памфил, епископ на Кесария Палестинска (+ 340 г.), пише, че успението на света Богородица било на 63-ата година от живота й, 48-та от Рождество Христово и 15-ата от възнесението на Спасителя. Епифаний, епископ Кипърски (+ 403 г.), смята, че света Богородица живяла 72 години, а от Рождество Христово били изминали 57 години. Така смята и Георги Кедрин, византийски писател от края на ХI и началото на ХII в. Църковният историк от ХIV в. Никифор Калистпривежда думите на свети Евод, един от седемдесетте апостоли, че успението на Богородица станало на 59-та година от живота й и на 44-та година от Рождество Христово. Свети Андрей Критски (+ 712 г.) и свети Симеон Метафраст (Х в.) не определят точно колко години е живяла Божията Майка, казват само, че Тя се преставила на "преклонна възраст". Свети Димитрий Ростовски, като обяснява разликата в сведенията и прави обобщен извод за времето на преставянето на Пресвета Богородица, казва следното:

"Нека не се учудваме на различията между писателите относно годините на Пречистата Богородица; в онези времена на непрекъснато страшно гонение срещу Църквата не е било време за писане на книги и подробни изследвания на годините и църковните събития: тогава не толкова с писания, колкото с устна проповед и мъченически подвизи се разпространявала вярата Христова. И макар че е имало писатели, те също са свършвали като мъченици, а нечестивите гонители изгаряли книгите им. Смятаме, че по-голяма достоверност имат авторите, които пишат, че в почтена старост Тя е преминала във вечния живот. Това може да се заключи и от следния факт: при успението на Пресвета Богородица и на погребението на пречистото й тяло заедно със светите апостоли бил свети Дионисий Ареопагит, а Дионисий е обърнат към Христа от свети апостол Павел в Атина през 52-та година от въплъщението на Словото (според изследването на достоверни историографи и летописци). Ако Пречистата Дева се е преставила според Иполит в 43-та година от въплъщението на Христа, или в 44-та според Евод, или през 48-та, както говорят Евсевий и месецословите, то как тогава свети Дионисий би могъл да бъде на успението й, след като е обърнат в Христовата вяра през 52 г.? Значи Пречистата Дева се е преставила по-късно, след Дионисиевото обръщение, и светецът е бил на успението й заедно с останалите свети апостоли и апостолски мъже."

[2] Серафими - от еврейски "пламенни, огнени същества". Свети пророк Исаия във видение на Господ Саваот описва серафимите така: "видях Господа, седнал на престол висок и издигнат, и полите на одеждите Му пълнеха целия храм. Около Него стояха серафими; всякой от тях имаше по шест крила: с две всеки закриваше лицето си, и с две закриваше нозете си, и с две летеше. И викаха един към други и думаха: свет, свет, свет е Господ Саваот! цяла земя е пълна с Неговата слава!" (гл. 6:1-3). Това видение на пророка показва, че серафимите са висши духовни същества, които стоят най-близо до Бог. В "Небесната йерархия" на свети Дионисий Ареопагит те заемат първо място сред ангелските чинове.

[3] След кръстните страдания на Господ Иисус Божията Майка останала да живее в дома на свети Иоан Богослов, както говори за това сам любимият Христов ученик (Иоан. 19:25-27).

[4] Сион в превод от еврейски според едни означава "открито, нагрявано от слънцето място", а според други "високо, прочуто място или крепост". Сион е планина на югозапад в Иерусалим, на която се издига иерусалимската крепост. Отвсякъде е обкръжена с долини: на запад е долината Гион, на юг - Гинон, на север и изток - Тиропеон. До цар Давид Сион бил във властта на иевусейците, които имали тук своя крепост. Давид я завладял, разширил, укрепил и украсил и оттогава Сион станал негов град и столица на Иудея (2Царств. 5:7-9; 6:12, 16; 3Царств. 8:1; 1Парал. 14:4-8). Давид издигнал нови укрепления (2 Царств. 5:9; 1 Парал.11:8), които довършили и поддържали следващите царе (3Царств. 9:19, 24; 11:27). В скалите на Сион били гробниците на Давид и на другите царе. В свещеното Писание Сион има различни наименования - Сион, Давидов град, свята планина, жилище и дом Божий, царствен Божий град, олицетворява се със самия Иерусалим, с Иудиното коляно и царството иудейско, с цяла Иудея и с народа иудейски.У пророците Сион често се използува за означаване на царството Божие в цялата му пълнота, на небето и земята, до окончателното му завършване във вечността. И най-после Сион е прообраз на Божието местожителство на небесата, като място на най-висше откровение на Неговата слава (Евр.12:22); там Бог е поставил Своя Син за цар (Пс. 2:6); оттук идва спасението Израилево (Пс. 8:7; 52:7), оттук се явява Бог в Своята слава (Пс. 49:2-4); тук ще дойдат изкупените от Господа и Божията радост върху тях (Изх. 35:10).

[5] Елеонска или Маслинена планина, наречена така поради множеството растящи тук маслинови дървета. Намира се на изток от Иерусалим и се споменава често в свещеното Писание, особено в Новия завет. Потокът Кедрон я отделя от Иерусалим. Извисява се над града на височина 2665 фута над морското равнище (приблизително 800 м). Най-високата й част се нарича планина на Възнесението. Състои се от четири възвишения, които на изток преминават в долини и равнини. С Елеонската планина са свързани многобройни библейски събития. Давид бяга през Елеонската планина от сина си Авесалом (2 Царств. 15:20), пророк Иезекиил видял тук славата Господня (11:23). Планината е свързана особено тясно със събитията от земния живот на Христа Спасителя, Който обичал да се усамотява тук нощем за молитва. Във Витания, разположена също тук, се намирал домът на Лазар, който Господ често посещавал; на Елеонската планина Спасителят оплаквал Иерусалим; от тук започнал тържественият Му вход в града (Лук. 19:37); тук Той прекарал нощта преди предателството на Иуда Искариот и от тук се възнесъл на небето (Деян. 1:2). Елеонската планина изобилства с паметници за събитията от живота на Христа Спасителя.

[6] Архангел - началник на ангелите (1 Сол. 4:16; Иуд. 1:9). Свещеното Писание говори за ангелски чинове или степени, девет на брой: серафими, херувими, престоли, господства, сили, власти, начала, архангели и ангели (Бит. 3:24; Ис. 6:2; Кол. 1:16; Еф. 1:20-21; Рим. 8:38; 1 Сол. 4:16; Иуда 4 стих). От Свещеното Писание са известни имената на някои от архангелите: Михаил - което значи "който е като Бог" (Дан. 10:13; Иуда, ст. 9; Откр. 12:7); Гавриил - "мъж Божий, сила Божия" (Дан. 8:16; Лук. 1:26); Рафаил - "помощ, изцеление Божие" (Тов. 3:16; 11:1); Уриил - "огън и светлина Божия" (3 Ездр. 4:1; 5:20) и Салатиил - "молитва към Бога" (3 Ездр. 5:16); Иеремиил - "висок или Божия висота" (3 Ездр. 4:36). Към архангелите се числят още: Иехудиил - "хвала Божия" и Варахиил - "благословение Божие". Техните имена не се срещат в Свещеното Писание.

[7] Геена - идва от евр. и означава "долина на Еном" или "на синове на Еном"; става дума за дълбока и тясна пропаст, в която някога, в периода на царете, иудеите принасяли децата си в жертва на Молох (4 Царств. 23:10; Иерем. 7:31). По-късно служела като място за изхвърляне на всякакви нечистотии и за унищожаването им тук се поддържал непрекъснато огън. Поради това долината на Еном станала символ на място за вечно мъчение. Именно в този смисъл, в смисъла на ад, се употребява думата геена в Новия завет (Мат. 5:29, 30; 10:28; 18:9; 23:15; Марк. 9:43, 45; Лук. 12:5; Иаков. 3:6).

Щом се изпълнили дните й [1], наближил часът на Нейното успение. Самата Тя желаела по-скоро да напусне тялото и да се прибере при Бога. Душата й била обзета непрестанно от едно желание - да види сладостното лице на Своя Син, седящ отдясно на Небесния Отец (Евр. 1:3). Горещата й любов към Него превъзхождала неизмеримо любовта на серафимите [2]. Светите очи на Божията Майка проливали потоци от сълзи и тя топло молела Господ да я вземе от тази долина на плача в горните  блажени обители (горни - вишни, небесни; Иез. 41:7; Кол. 3:3, бел.ред.).

Докато живяла в дома на свети Иоан Богослов [3] на Сион [4], често се усамотявала на Елеонската планина [5], на мястото, откъдето се възнесъл на небето Нейният Син и Бог. Тук, насаме, Му възнасяла усърдните си молитви.

 

И ето, веднъж по време на усамотена молитва, когато Божията Майка се молела да дойде по-скоро кончината й и Господ да я вземе при Себе Си на небето, пред Нея застанал архангел Гавриил [6], който й служел от първите дни на детството: той я хранел в Светая Светих, той й донесъл благата вест, че ще роди Сина Божий (Лук. 1:27-38), пазел я неотстъпно през живота й на земята. С грейнало лице небесният посланик предал на Пресвета Богородица думите на Господа, които я изпълнили с радост, че скоро, след три дни, ще отиде при Христа Бога. Като възвестил на Пречистата Дева смъртния й час, архангелът й рекъл да не се смущава, а с радост да приеме думите му, защото те са покана за безсмъртен живот при вечния Цар на славата:

- Твоят Син и Наш Бог - казал той - заедно с архангелите и ангелите, херувимите и серафимите, и с всички небесни духове и души на праведните ще приеме Теб, Своята Майка, в Царството небесно, за да живееш и царуваш с Него във вечни векове.

В знак на тържеството на Богородица над смъртта, тоест, че телесната смърт няма да има власт над Нея, както и душевната не я засегнала, и че след като заспи за кратко в смъртта, скоро ще се пробуди, ще стане и смъртта ще си отиде като дрямка от очите, и в светлината на Господнето лице ще види безсмъртната слава и живот, в които ще премине под радостни възгласи с духовно ликуване, архангелът връчил на Пресветата Дева райско клонче от финикова палма, което сияело със светлината на небесната благодат. Архангелът казал, че тази клонка трябвало да се носи пред пречестното и пречисто тяло на Божията Майка по време на погребението й.

Преблагословената се изпълнила с неизказана радост и духовен възторг, защото нямало за Нея по-радостно и приятно нещо от небесното съжителство с Нейния Син и Бог и от блаженството да съзерцава Неговия сладостен лик! Тя паднала на колене и възнесла усърдно благодарност на Своя Творец:

- Аз не бях достойна - молила се Пресвета Богородица - да Те приема, Владико, в утробата си, ако Ти Самият не бе помилвал Мене, Твоята рабиня. Аз съхраних повереното ми съкровище и затова имам дръзновение да моля Тебе, Царя на славата, да ме запазиш от геената [7]: ако небето и ангелите треперят пред Тебе, то какво остава за създадения от пръст човек, който няма никакви заслуги, освен даруваните му по Твоята благост. Ти, Господи и Боже, си благословен во веки.

 

Преди да напусне живота, Пречистата Владичица пожелала да види светите апостоли, които се били пръснали за евангелска проповед по вселената. Тя се молила да не вижда в часа на кончината си княза на мрака и ужасните му слуги, а сам Нейният Син и Бог да дойде по Своето обещание и да приеме душата й в светите Си ръце. Когато Нашата Владичица в коленопреклонение на Елеонската планина възнасяла пред Твореца Своите моления и благодарения, молитвата й била съпроводена от чудни знамения: маслиновите дървета на Елеонската планина се покланяли като живи заедно с Нея. Щом Божията Майка прекланяла колене, дърветата се огъвали надолу, когато се изправяла, и те се изправяли. С почит, сякаш Нейни раби, те й служели.

След молитвата Пресвета Богородица се върнала вкъщи и щом влязла, всичко се разтърсило от присъствието на невидимата Божия сила, която я обкръжавала, и от славата Господня, която я осиявала. Лицето й, което винаги сияело от Божията благодат, повече от лицето на Моисей, говорил някога с Бога на Синай (Изх. 34:30), сега греело с неизразима слава.

   [8] Свети апостол и евангелист Иоан, син на Зеведей, заможен рибар от Витсаида, в началото бил ученик на свети Иоан Кръстител, впоследствие Господ го призвал от рибарската мрежа за евангелска проповед и станал любим ученик на Иисус Христос (Иоан. 19:26). Бил един от тримата най-близки Господни ученици, които единствени могли да присъствуват на най-великите събития от живота Му - при възкресението на дъщерята на Иаир (Лук. 8:41-46), Преображението (Марк. 9:2) и на душевните Му страдания в Гетсимания (Мат. 26:37). Заедно с Майката на Господа бил пред кръста на Спасителя, Който го нарекъл Неин син (Иоан. 19:26, 27). Затова свети апостол Иоан останал в Иерусалим, където пребивавала Пресвета Дева Мария, до успението на Божията Майка. През това време с апостол Петър проповядвал за Христа и бил подложен на гонение от синедриона, което стигнало до бичуване. (Деян. 5:40). След като напуснал Иерусалим, любимият Христов ученик проповядвал Евангелието в Мала Азия и най-вече в Ефес. При гонението на Домициан (император от 81 до 96 г.) бил заточен на остров Патмос заради Божието слово и заради свидетелството за Иисус Христос (Откр. 1:9). Там се сподобил с неизречими откровения, описани в Апокалипсиса. При император Нерв (96-98 г.) свети апостол Иоан бил върнат от заточение и се заселил в Ефес, откъдето следял живота на околните църкви и предприемал пътувания за личното им наблюдение. През последните години от живота си водил суров начин на съществуване. Починал в Ефес 72 години след Възнесение Господне. Свети апостол Иоан написал светото Евангелие, три послания и Апокалипсис или Книга на откровенията. Евангелието е написано в дълбока старост, по внушение на Светия Дух, в края на I в. от Рождество Христово. Поради висотата на учението за Бог-Слово, изложено в писанията му, той е наречен Богослов. На иконите го изобразяват с орел, защото както орелът се издига високо в небето, тъй и Иоан Богослов в творенията си достига до най-високите религиозни истини.

[9] Свети Иаков Алфеев - един от дванадесетте апостоли, наречен още Иаков Младши (Марк. 15:40) или брат Господен (Гал.1:19). Бил син на Алфей или Клеопа. Наричат го брат Господен, защото бил първи братовчед на Иисуса Христа по майка, Мария Клеопова. Като апостол заемал почетно място в новосъздадената християнска община и бил първият епископ на иерусалимската църква. Отличавал се с необикновено строг начин на живот, поради което бил наречен Праведни. Иудейският историк Иосиф Флавий свидетелствува, че иудеите го убили с камъни. Той е автор на "Съборно послание", което се състои от пет глави и е написано на прекрасен гръцки език. В него с особена сила свети Иаков посочва необходимостта от добри дела за християнина, без които вярата е мъртва. Свети Иаков се смята за съставител на литургия, която носи неговото име.

Преблагословената Владичица започнала да се готви за кончината си. Най-напред съобщила за станалото на осиновения от Нея любим Христов ученик - Иоан [8], показала му сияйната райска клонка и му заръчала да я носи пред одъра й. Сетне съобщила и на останалите в дома, които й служели. Заповядала да изпълнят стаята с благоухания, да приготвят и запалят в нея колкото може повече светилници, да я украсят, както и одъра - с една дума да приготвят всичко необходимо за погребение.

Свети Иоан Богослов веднага изпратил човек при свети Иаков, брат Господен и първи иерусалимски епископ [9], известил всички роднини и близки за скорошното отшествие на Божията Майка, като посочил и деня. Свети Иаков побързал да съобщи на християните, които живеели не само в Иерусалим, но и в околните градове и села, тъй че с иерусалимския епископ при Нея се събрали освен роднините и множество вярващи.

Пречистата Владичица предала на всички думите, казани от архангела, за преселението й на небето, и като потвърждение показала получената от благовестителя райска клонка, която сияела с небесна светлина като слънчев лъч.

Като чули вестта за близката й кончина, вярващите не могли да удържат сълзите си: домът се изпълнил с плач и ридания. Всички умолявали милосърдната Владичица, като своя обща Майка, да не ги оставя сиротни. Но Тя ги утешавала да не плачат, а да се радват, понеже близо до Божия престол, лице в лице със своя Син и Бог, след смъртта Си ще може да Го умолява с още по-голямо дръзновение за милосърдие и благост. Преблагословената Богородица обещала след отшествието си да не оставя сиротни не само тях, но и целия свят: щяла да посещава света, да се интересува от нуждите му и да помага на бедстващите.

   [10] Гетсимания - от евр. "маслобойна". Намира се в подножието на Елеонската планина. Известна с това, че тук били изкупителните душевни страдания на Спасителя и тук Той принесъл Своята първосвещеническа молитва (Марк. 14:26, 32; Лук. 22:39; Иоан. 18:1). По предание от IV в. Гетсимания се намирала на стотина метра източно от моста над Кедрон.

Тези утешителни слова изтрили сълзите на плачещите и уталожили скръбта им. После Пречистата Владичица завещала двете си одежди на двете бедни вдовици, които получавали от Нея прехраната си и усърдно й служели. Тя искала пречистото й тяло да бъде погребано в Гетсиманската градина [10], която се намирала на Елеонската планина, недалеч от Иерусалим. Там била гробницата на праведните й родители Иоаким и Анна и на обручника й, свети Иосиф. Гробниците били в съседство с Иосафатовата долина, която се простирала между Иерусалим и Елеонската планина и била място за общо погребение на бедните жители на Иерусалим.

 

Докато давала предсмъртните си наставления, внезапно се разнесъл тътен като гръмотевица и се скупчили облаци около дома на свети Иоан Богослов - по Божие повеление ангели грабнали апостолите, които се били пръснали по земята да проповядват Евангелието, пренесли ги на облаци в Иерусалим и ги оставили на Сион пред вратите на дома, в който живеела Божията Майка. Като се видели, светите апостоли се зарадвали и се почудили:

- По каква причина Господ ни събра?

Излязъл свети Иоан Богослов, поздравил ги с радостни сълзи и им съобщил за скорошното преставяне на Пресвета Богородица. Тогава светите апостоли разбрали, че Господ ги бил събрал от краищата на света, за да присъствуват на блажената кончина на Неговата Пречиста Майка и с почит да погребат пречистото й тяло. Вестта за Нейната кончина препълнила сърцата им със силна скръб. Като влезли вътре, те видели Богородица да седи на одъра с радостно лице. Апостолите я поздравили с думите:

- Благословена си Ти от Господа, сътворил небето и земята!

- Мир вам, братя, избрани от самия Господ! - отвърнала Пречистата Владичица.

Сетне ги попитала:

- Как дойдохте тук?

Светите апостоли й разказали, че били грабнати, всеки от своето място, със силата на Божия Дух и на облаци пренесени на Сион. Светата Дева прославила Бога, Който чул молитвата й и изпълнил съкровеното й желание - да види преди кончината си светите апостоли.

- Господ ви доведе тук за утеха на душата ми, на която предстои, както изисква тленното естество, скорошна разлъка с тялото - настъпи часът, предопределен от Моя Създател - обърнала се Тя към тях.

Те й отвърнали натъжени:

- Докато беше на земята, ние, Владичице, се утешавахме, като виждахме в Тебе Самия Наш Владика и Учител, а сега, като се лишим от Твоето присъствие, как ще понесем тежката скръб, която е обзела душите ни? Ти отиваш в обителите на мира и покоя по волята на Родения от Теб, Христа Бога, и ние не можем да не се радваме на Божието решение, но заедно с това не можем да не оплакваме своето осиротяване, понеже няма да Те видим повече, Майко и Утешителко Наша.

При тези думи светите апостоли се обливали в сълзи.

- Не плачете - утешавала ги Пресвета Богородица, - не помрачавайте с вашата скръб радостта ми, приятели и Христови ученици, а се радвайте с Мен, защото отивам при Моя Син и Бог. Тялото ми, което приготвих за погребение, предайте на земята в Гетсимания, а после се върнете към възложената ви проповед на Евангелието. Ако Господ благоволи, ще ме видите и след Моето отшествие.

 

   [11] Свети апостол Павел - велик християнски проповедник сред езичниците, наречен "апостол на езичниците". Роден в Тарс, главен град на малоазиатската област Киликия, прочут с гръцката си академия и с образованите си жители. Родителите на свети Павел били фарисеи - строги ревнители на Моисеевия закон (Деян. 23:6) и произхождали от Вениаминовото коляно. До обръщането си в християнството се наричал Савел в чест на цар Саул. Образованието си получил в Иерусалим под ръководството на знаменития иудейски учител Гамалиил, който в сравнение с останалите законници бил с по-широки разбирания. Като привърженик на Моисеевия закон, Савел станал гонител на християните и бил един от участниците при побиването с камъни на първомъченик Стефан. (Деян. 7; 8:1). Когато отивал за Дамаск, изпратен от синедриона, за да преследва християните, внезапно бил озарен от небесна светлина и призван от Христа, и той се обърнал към християнството. В Дамаск приел свето кръщение. От яростен гонител на християните Савел се превърнал във велик проповедник на християнството и станал свети апостол Павел (Деян. 9:20, 26). След завръщането си в Иерусалим бил приет в светото общество на апостолите. По време на многобройните си пътувания за разпространение на християнството благовестил Евангелието от далечните области на Азия до Рим и според преданието - дори до Испания и Британия. Заедно със свети апостол Петър завършил живота си мъченически при Нерон - бил посечен с меч в Рим през 64 г. Заради великия му проповеднически труд Църквата го нарича "първовърховен". Нито един от апостолите не е оставил толкова писания, както апостол Павел. Той е автор на 14 послания, писани в различно време и по различни поводи, но всички заедно са ярък израз на неговия религиозно-нравствен мироглед и отразяват религиозно-нравственото състояние на света в онова преходно време. Посланията на боговдъхновения апостол са първата чисто богословска систематизация на християнското учение.

[11] Свети Дионисий Ареопагит - член на атинския Ареопаг, обърнат към християнството чрез проповедта на свети апостол Павел, както свидетелстват Деяния на светите апостоли (17:34). Църковният историк Евсевий го сочи като първи епископ на Атина. Завършил служението си, според апологията на Аристид, с мъченическа смърт при Домициан през 96 година.

[12] Свети Иеротей също бил член на атинския Ареопаг, обърнат към християнството от свети апостол Павел, който го поставил за епископ на Атина. Починал през I век.

[13] Свети Тимотей, родом от Мала Азия, от Дервия или от Листра (Деян. 16:1; 20:4; 2 Тим. 3:4), бил обърнат към Христа от свети апостол Павел, който поради това го нарича свой син (1 Кор. 4:17; 1 Тим. 1:2). Бил постоянен спътник на свети апостол Павел по време на пътуванията му за евангелска проповед (Рим. 16:21; 1 Кор. 16:10; 1 Сол. 3:2). Според преданието ръкоположен впоследствие от самия апостол за епископ на Ефеската църква. Завършил своето 15-годишно епископско служение с мъченическа смърт според едни при Домициан (81-96), според други - при Нерв (96-98): тълпа от езичници, раздразнена от изобличителната проповед на свети Тимотей, на един езически празник го убила с камъни.

Докато Божията Майка разговаряла със светите апостоли, пристигнал и избраният Божий съсъд - свети апостол Павел [11], който паднал пред нозете на Пресвета Богородица, възхвалявайки и облажавайки я:

- Радвай се, Майко на Живота и моя проповед. Не можах да се насладя да съзерцавам Господа Иисуса Христа тук, на земята, преди възнесението Му, но сега, като гледам Тебе, сякаш виждам Него.

С апостол Павел дошли и най-близките му ученици Дионисий Ареопагит [11],Иеротей [12] и Тимотей [13]. Присъствували и останалите от седемдесетте апостоли. Светият Дух събрал всички, за да се сподобят с благословението на Пречистата Дева Мария и с присъствието си да придадат по-голяма тържественост на погребението й. Светата Владичица викала при Себе Си всеки един от светите апостоли, като възхваляла вярата и подвизите им в Христовото благовестие. На всекиго пожелавала вечно блаженство и се молела за мир в целия свят.

 

Настъпил петнадесетият ден на месец август. Приближавал се очакваният от всички благословен час - третият час на деня - часът на отшествието на Пресвета Богородица. В стаята горели много светилници. Светите апостоли възнасяли славословие на Бога. Пренепорочната Дева лежала на украсения одър, готвейки се за блажената кончина и очаквала пришествието на Своя възлюбен Син и Господ.

Внезапно стаята се изпълнила с неизказаната светлина на Божествената слава, от която светилниците помръкнали. Онези, които се сподобили с видението, изпаднали в ужас. Видели, че таванът на стаята се разтваря и славата Господня слиза от небесата - Самият Цар на славата, Христос, с множество ангели и архангели, с небесните сили, със светите праотци и пророци, някога предвъзвестили за Пресветата Дева, и с всички праведни души идвал при Своята Пречиста Майка.

Успение Богородично. Стенопис от манастира Грачаница

Като Го видяла да се приближава, от радост Божията Майка възкликнала:

- Душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя Мой, задето Той милостиво погледна унизеността на рабинята Си (Лук. 1:46-48).

И като се приповдигнала от одъра, сякаш искала да отиде да Го посрещне, Му се поклонила. Той се приближил, като я гледал с любов и казал:

- Ела, родна Моя, ела, гълъбице Моя, ела Мое драгоценно съкровище, и влез в обителите на вечния живот.

Божията Майка отвърнала с поклон:

- Благословено е името Ти, Господи на славата и Боже мой, благоволил да избереш смирената Си рабиня за служение на Твоето тайнство. Помени Ме, Царю на славата, във вечното Си царство. Ти знаеш, че с цялото си сърце Те възлюбих и опазих повереното Ми съкровище, сега приеми в мир духа ми и Ме запази от козните на тъмната сатанинска сила.

Господ я утешил с думи, пълни с любов, успокоил я да не се бои от сатанинската сила, която била победила. С любов я призовал безбоязнено да премине от земята на небето.

- Готово е сърцето ми, Боже, готово е сърцето ми (Пс. 107:2) - отвърнала Пресветата Дева. - "Нека ми бъде по думата ти" (Лук. 1:38) - казала Тя, както някога, и легнала пак на одъра.

Успение Богородично. Мозайка в Хора в Истанбул 
Успение на Пресвета Богородица. 
Мозайка от Църквата "Иисус Христос Спасител в Хора" (Кахрие Джами) в Истанбул

В неописуема радост при вида на пресветлия лик на Нейния Син и Господ, препълнена с духовен възторг от любов към Него, Божията Майка предала пречистата си душа в ръцете Му. Без да изпита болка, сякаш заспала сладък сън: Този, Когото заченала без накърняване на девството и родила без болка, приел душата й от пречистото тяло. И начаса се подела дивна ангелска песен, в която, повтаряни от ангелите, радостно звучали думите на Гаврииловия поздрав към Пресветата Дева: "Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените"(Лук. 1:28).

Така, с тържествено песнопение небесните чинове съпровождали пресветата душа на Божията Майка, носена от Господа в горните селения. Светите апостоли, които се удостоили с видението, с умилен поглед я изпращали, както някога Господа при възнесението от Елеонската планина (Деян. 1:9-12). Те останали още дълго по местата си, обзети от ужас, сякаш в несвяст.

Като дошли на себе си, Христовите ученици се поклонили пред Господа, възнесъл със слава на небесата душата на Своята Майка и с плач наобиколили одъра на Богородица. Лицето на преблагословената Дева Мария сияело като слънце и от пречистото й тяло се носело дивно благоухание, каквото на земята няма. Всички вярващи с благоговейна почит и страх целунали пречистото тяло. От честните й мощи излизала сила, която освещавала и изпълвала с радост сърцата на ония, които се докосвали до тях. Болните се изцелявали: слепи проглеждали, на глухи се връщал слухът, хроми се изправяли, бесове излизали - изчезвала всяка болест само от съприкосновението с одъра на Божията Майка.

 

   [14] Свети апостол Петър, син на Иона, брат на Андрей, един от тримата най-близки ученици на Спасителя, родом от галилейския град Витсаида. Взет за апостол от Самия Иисус Христос, докато ловял риба (Мат. 4:18-20). Той пръв нарекъл Спасителя Христос, Син на живия Бог, заради което Господ го назовал камък, върху който ще съзида Църквата (Мат. 16:17-19). Три пъти се отрекъл от Христа, но с горчиво разкаяние си върнал любовта на Господа. След възкресението първи проповядвал за възкръсналия Христос в деня на слизането на Светия Дух (Деян. 2:14). Заедно с апостол Иоан призовал Светия Дух върху самаряните, кръстени от Филип, обърнал Корнилий стотник, давайки така достъп и на езичниците до църквата. Укрепил антиохийската църква. Проповядвал за Спасителя в Сирия, Понт, Галатия, Кападокия, Пергам, Витиния, Илирик и Италия, с една дума от Вавилон до Рим. В Рим по заповед на Нерон апостолът бил разпнат (през 64 г.) с главата надолу, по негова молба, понеже смятал, че не е достоен да умре на кръста както Господа. Апостол Петър оставил две послания до иудеите християни, пръснати между езичниците. 

В такава атмосфера потеглила тържествената погребална процесия с Нейното пречисто тяло: начело застанали свети апостол Петър [14] и светите апостоли Павел и Иаков, брат Божий, които заедно с останалите апостоли от дванадесетте носели одъра на Пресветата Божия Майка. Най-отпред вървял свети Иоан Богослов с райската клонка, която разпръсквала сияние. Останалите вярващи със свещи и кадила съпровождали пречистото тяло. Всички пеели молитви за изход на душата. Свети апостол Петър започвал, а останалите стройно подемали след него Давидовия псалом: когато Израил излезе из Египет (Пс. 113), и всеки стих завършвали с алилуия. По внушение на Светия Дух пели и други празнични и благодарствени молитви и псалми.

От Сион тържественото шествие се насочило към Гетсимания, през Иерусалим. Над одъра и над съпровождащите го се появил облачен пръстен, който напомнял венец и бил озарен от необикновено светло сияние. А в облаците, на всеослушание, изпълвайки въздуха, се носело дивно ангелско пеене. Венецът останал над одъра на Божията Майка до мястото на погребението. Не замлъквала и ангелската песен.

Неочаквано обаче радостното шествие, което човешкият език е безсилен да опише, се наложило да спре. Мнозина от неповярвалите в Христа иудеи, щом чули необикновеното пеене и видели тържествената процесия, излезли от къщи и се присъединили към нея: вървели с вярващите и се чудели каква слава и чест се отдават на пречестното тяло на Майката на Иисуса Христа. Щом разбрали това, архиереите и книжниците изпаднали в голяма ярост. Изпратили слуги и войници, а и наговорили мнозина от народа да догонят шествието и да разгонят хората. Заповядали да убият Христовите ученици, а тялото на Божията Майка да изгорят. Когато обаче послушната надъхана тълпа, въоръжена сякаш за битка, хукнала в яростта си да догони процесията и вече я настигала, облачният пръстен внезапно се спуснал на земята и като стена обкръжил светите апостоли и останалите християни. Преследвачите чували пеенето, но не виждали никого от облака. Светите ангели, които невидимо се носели над тялото на Божията Майка и над християните, поразили със слепота злобните преследвачи: едни си удряли главите в градската стена, други опипвали зидовете и като не знаели накъде да вървят, търсели някой да им каже.

 

В това време един иудейски свещеник на име Атоний излязъл на пътя. По Божие повеление за още по-голяма слава на Пресветата Майка облакът се вдигнал и Атоний видял апостолите, множеството пеещи християни, които със свещи били наобиколили тялото на Приснодева Мария и се изпълнил със завист. В него пламнала някогашната злоба към Господа и той рекъл:

- Гледай с каква почит е обкръжено тялото на Тая, Която роди Измамника, разорил закона на нашите отци!

Понеже бил много силен, той се втурнал с неистова ярост сред тълпата от християни, за да събори на земята тялото на Пречистата наша Владичица. Когато ръцете на дръзкия свещеник се допрели до одъра, невидим ангел тутакси ги отсякъл до лактите с невеществения меч на Божието отмъщение и те увиснали като залепени за одъра, а самият Атоний паднал на земята с вик:

- Горко ми!

Като осъзнал греха си, той започнал да се кае и казал на светите апостоли:

- Помилуйте ме, раби Христови!

Свети апостол Петър заповядал на ония, които носели тялото на Божията Майка, да спрат и рекъл на Атоний:

- Ти получи каквото търсеше. Знай, че Бог, Господ на отмъщенията, се показа (Пс. 93:1) и ние не можем да изцелим раните ти. Това може да направи само Едничък Той, Когото вие неправедно отхвърлихте, хванахте и убихте, но и Той не ще ти даде изцеление, докато не повярваш в Него с цялото си сърце и не изповядаш с устата си, че Иисус е истинният Месия, Синът Божий.

Атоний възкликнал:

- Вярвам, че Той е предвъзвестеният от пророците Спасител на света - Христос. Ние още от начало видяхме, че Той е Божият Син, но помрачени от злоба и завист, не пожелахме открито да признаем Божието величие и без вина Го предадохме на смърт. Но по силата на Своето Божество Той възкръсна в третия ден, като посрами всички нас, които Го ненавиждахме. Ние подкупихме стражите и се опитахме да скрием Неговото възкресение, но не можахме да направим нищо, тъй като славата за това се разпръсна навред.

 

Докато Атоний говорел с разкаяние за своя грях, светите апостоли и всички вярващи се радвали с радостта на ангелите за всеки каещ се грешник. Свети апостол Петър заповядал на Атоний с вяра да допре отсечените си ръце до висящите на одъра и да призове Пресвета Богородица. Той го направил и ръцете веднага се съединили и били съвършено невредими. Само една червена линийка около лактите останала да напомня за отсичането.

Атоний паднал по очи пред одъра, кланяйки се на Родения от Пресвета Богородица Христос Бог, облажавайки и хвалейки Пречистата Негова Майка. Той започнал да изрежда пророчествата от Свещеното писание, които свидетелствували както за Нея, тъй и за Христос, и всички се удивлявали на двойното чудо, като видели дивното изцеление на отсечените му ръце и слушали мъдрите слова, с които прославял Господа Иисуса и възхвалявал Богородица. Сетне се присъединил към светите апостоли и заедно с останалите тръгнал към Гетсимания.

По същия начин получили изцеление и ония, които били поразени със слепота. Щом осъзнали своя грях, те дошли разкаяни, водени от придружители, докоснали се с вяра до честния одър и прогледали не само телесно, но и душевно. Милосърдната ни Майка, Пресветата Владичица, както с раждането си донесла радост на цялата вселена, тъй и в успението си не пожелала да наскърби някого. Като блага Майка на благия Цар Тя милостиво утешила със Своите благодатни дарове и бившите си врагове.

 

Но ето че светите апостоли и голямото множество християни стигнали до Гетсиманската градина. Щом свалили от плещите си одъра с пречестното тяло, сред християните отново се надигнал плач: ридаели за своето осиротяване, понеже се лишавали от такова съкровище. Когато си вземали последно сбогом, се скланяли над Пресвета Богородица и целували тялото й, обливайки се в сълзи, така че едва привечер могли да го положат в гроба. Но и след като привалили грамаден камък на входа, не се отделяли от мястото, подбуждани от любов към Божията Майка.

Светите апостоли останали три денонощия при гроба на Пресвета Богородица в Гетсиманската градина, като денем и нощем пеели псалми. И през всичкото това време наоколо се носели дивните песни на небесните воинства, които възхвалявали Бога и облажавали Неговата Пречиста Майка.

 

   [15] Свети апостол Тома бил галилеец. След възнесение Господне проповядвал Евангелието в Палестина, Месопотамия, Партия и в други източни страни. Завършил своята проповед в Индия с мъченическа смърт.

По Божий промисъл един от апостолите, свети Тома [15], не присъствал на преславното погребение на тялото на Пречистата Богородица. Явил се в Гетсмания едва на третия ден. Скърбял много и се съкрушавал, че не се удостоил като останалите свети апостоли с последно приветствие и благословение от Пречистата Богородица. Плакал много, че само той единствен не видял Божествената слава, дивните Божии дела и тайни, явени по време на успението и тържественото погребение на Божията Майка.

Апостолите се смилили над него и решили да отворят гроба, за да може свети Тома да види поне мъртвото тяло на преблагословената Богородица, да се поклони и го целуне, за да се уталожи мъката му и се утеши в огорчението си. Когато обаче отвалили камъка и отворили гроба, изпаднали в ужас: тялото на Божията Майка не било там, били останали само погребалните пелени, от които се носело дивно благоухание. Светите апостоли стояли изумени, без да знаят какво да мислят! Със сълзи на очи, благоговейно, те целували погребалните повивки и се молили на Господ да им открие къде е изчезнало тялото на Пресвета Богородица.

Привечер седнали малко да се подкрепят. Светите апостоли по време на хранене имали следния обичай: оставяли едно свободно място на трапезата и заделяли в чест на Христа парче хляб. След като се нахранели, възнасяли благодарност, вземали хляба, наречен дял Господен, със славословие на великото име на Пресветата Троица го поднасяли нагоре и казвали: "Господи Иисусе Христе, помагай ни!" и го изяждали като Божие благословение. Светите апостоли правели това не само когато били заедно, но и когато се намирали далеч един от друг.

Сега, по време на трапезата в Гетсимания, те мислели и говорели само за едно - защо пречистото тяло на Божията Майка не било в гроба? И когато станали от трапезата и въздигнали отделения в чест на Господа дял, славейки Пресветата Троица, изведнъж чули ангелски хор. Вдигнали очи и видели във въздуха Пречистата Божия Майка в обкръжението на множество ангели. Озарявала я неописуема светлина. Тя казала:

- Радвайте се, защото съм с вас във всички дни.

Светите апостоли, като се изпълнили с радост, вместо обичайното: "Господи Иисусе Христе, помагай ни!", възкликнали:

- Пресвета Богородице, помагай ни!

Оттогава, след като сами повярвали, научили и светата Църква да вярва, че Пречистата Божия Майка била възкресена от Своя Син на третия ден след погребението и взета с тяло на небето.

 

Светите апостоли се върнали на гроба, взели оставената плащаница за утешение на скърбящите и като свидетелство за възкресението на Божията Майка.

Не подобавало скинията на живота да бъде във властта на смъртта. Родилата Създателя на тварите да сподели тленната участ на всичко земно. Законодателят изпълнил дадения от Него закон - децата да почитат родителите си - Той почел Своята пренепорочна Майка като Себе Си. Както Самият Той възкръснал със слава на третия ден, тъй и Майка Си възкресил със слава на третия ден и я взел в Своите небесни селения. Това било предсказано и от свети Давид: "Застани, Господи, на мястото на Твоя покой, - Ти и ковчегът на Твоето могъщество" (Пс. 131:8). Пророческите му думи се сбъднали, когато Господ възкръснал и възкресил Своята Майка. Празният й гроб, изсечен в скалата, както и на Нейния Син, съществува и до днес и е предмет на благоговейна почит от страна на вярващите.

Господ специално забавил пристигането на свети Тома, за да отворят заради него гроба и така църквата да се увери във възкресението на Божията Майка, също както чрез неверието на апостола се уверила в Христовото възкресениа (Иоан. 20:24-31).

Така станало успението на Пречистата и Преблагословена Богородица, погребението на непорочното й тяло, преславното й възкресение и тържественото уверение, че е взета на небето с плът.

След всички тези дивни чудеса и Божии тайни светите апостоли отново на облаци се завърнали там, откъдето били взети по време на своята евангелска проповед.

 

Свети Амвросий, като говори за земния живот на нашата Владичица, описва дивната й душевност:

"Тя е Дева не само по плът, но и по дух: смирена по сърце и неприбързана в говор. Думите й са пълни с Божествена мъдрост. Погълната почти постоянно в четене на светото Писание и неуморима в трудовете. Целомъдрена в разговор, беседва с хората като пред Бог. Никога никого не е обидила, на всички е желаела доброто. Не се гнусяла от никого, колкото и да бил изпаднал. Не се надсмивала, а всичко, каквото видела, покривала с любовта си. Всяка дума от устата й била пълна с благодат. Във всичко, каквото вършела, била образец на съвършено целомъдрие. Външността отразявала вътрешното й съвършенство, Нейната благост и незлобивост."

Епифаний и Никифор също описват душевната святост и външността на Божията Майка:

"Тя винаги притежавала забележително достолепие и постоянство. Говорела много малко, само за нужното и доброто. Думите й били наслада за слуха. Към всеки се отнасяла с нужното уважение. С всеки разговаряла както трябва, без да се смее, без да се възмущава или пък да се гневи. Била средна на ръст. Лицето й било с цвят на пшеничен клас. Косите - светлоруси до златисти. Погледът жив, проницателен. Очите били с цвят на маслина. Веждите леко скосени, тъмни, носът среден. Устата като цвят на роза, сладкодумна. Лицето леко продълговато. Ръцете и пръстите издължени. В Нея нямало никаква гордост. Всичко било просто, без притворство. Била чужда на високомерието, като давала в същото време пример за най-дълбоко смирение. Одеждите й били прости, без каквито и да било украси, както свидетелства Нейният запазен покров - накратко - всяко нещо у Нея разкривало Божествената благодат, с която била проникната."

Така заключават Никифор и Епифаний, говорейки за духовния и телесен образ на Пресвета Богородица по време на земния й живот.

За Божията Майка, Която се намира в небесните обители и стои отдясно на Божия престол, сега могат да разказват само небесните духове и душите на праведните, предстоящи пред Богородица, които се наслаждават да съзерцават както Бога, така и Пречистата Дева. Само те са в състояние да говорят за Нея, както изисква светостта й. Ние, като прославяме Отца, Сина и Светия Дух, Единия Бог в Троица, славословим и Неговата Пречиста Майка, прославяна и облажавана от всички родове во веки и й се кланяме усърдно.

Събитията от живота на Пресвета Богородица от деня на Нейното раждане са описани в съответните празнични четива: за зачатието, рождението, въвеждането в храма, благовещението, също и в четивата за Рождество Христово и Сретение. За да бъде пълна историята на Нейния живот, след повествованието за безсмъртното й успение, ще разкажем къде и как е живяла Нашата Владичица след Възнесение Христово.

 

В "Деяния на светите апостоли" свети евангелист Лука пише, че след отшествието на Господа на небето учениците Му се върнали от Елеонската планина в Иерусалим и в стаята (където била тайната вечеря на Христа) всички единодушно прекарвали в "молитва и моление с някои жени и с Мария, майка на Иисуса" (Деян. 1:13-14). След възнесението на Иисус Христос за учениците единствена утеха, радост в скръбта и непоколебима учителка във вярата била Богородица. Защото всички думи и дивни събития, които Божията Майка слагала в сърцето си (Лук. 2:19), като се започне от радостното благовестие на Гавриил за безсеменното зачатие и нетленното рождество Христово от девическа утроба, годините на младенчество и живота Му до кръщението от Иоан - всичко това Тя разкрила пред учениците на Сина Си.

С изобилните откровения на Светия Дух, Сама свидетелка на чудесата от живота на Христа до деня, когато се явил пред света, Божията Майка укрепвала вярата на апостолите. Разказвала им подробно за живота на Спасителя до Неговото кръщение. Вярващите, които били събрани в тази стая, се молили непрестанно, готвейки се да приемат даровете на изхождащия от Отца Свети Дух по обещанието на Господа.

И на единадесетия ден след възнесение Господне при слизането на Светия Дух върху апостолите във вид на огнени езици (Деян. 2:1-4), изпратеният от Отца Утешител (Иоан. 14:16) най-напред се спуснал върху Пречистата Дева, Която и преди била достоен Негов храм, в който пребивавал неотстъпно. Даровете на Светия Дух се излели върху Преблагословената много по-изобилно, отколкото върху светите апостоли. Както големият съд побира повече вода, тъй и Тя станала най-богатата съкровищница на даровете на Светия Дух, понеже е над апостолите, пророците и всички светии, за което говори и Църквата: "Наистина Ти, Дево чиста, превъзхождаш всички". Ето защо вместила повече от всички даровете на Светия Дух.

 

Божията Майка живяла в дома на свети Иоан Богослов, който се намирал на най-високото място в Иерусалим - на планината Сион. След като на кръста Господ казал на Майка Си, сочейки Своя любим ученик: "жено, ето син ти!" И на ученика Си: "ето майка ти" (Иоан. 19:26-27), Иоан я взел при себе си и се грижел за Нея като за своя майка.

След слизането на Светия Дух апостолите не се разпръснали веднага по вселената за евангелска проповед, а доста време още прекарали в Иерусалим, както се вижда от "Деяния на светите апостоли". Там четем, че след убийството на свети първомъченик Стефан (Гл. 7:59-60) се дигнало голямо гонение срещу църквата в Иерусалим, и всички, освен апостолите, се разпръснали по страните Иудейски и Самарийски (Гл. 8:1).

Закриляни от Божията сила, светите апостоли прекарали в Иерусалим около десет години, от възнесението на Господа до деня, когато цар Ирод турил ръка на някои от църквата, за да им стори зло (Гл. 12:1). Наистина, в споменатия промеждутък от време те ходили и по други места. Петър и Иоан например били заедно в Самария (Гл. 8:14-15), после Петър - в Лида, където изцелил разслабения Еней (Гл. 9:32-34), болен от осем години, в Иопия, където възкресил умрялата Тавита (Гл. 9:36-43), в Кесария, където кръстил Корнилий стотник (Гл. 10), в Антиохия, където основал първия престол на своето епископство. Или както Иаков, брат на Иоан, който ходил в Испания. После те пак се завръщали в Иерусалим.

Когато започнали да проповядват, светите апостоли искали да помогнат най-напред за спасението на израилския народ. Създали и утвърдили първата църква в Иерусалим, която, както казва свети Иоан Дамаскин, е майка на всички църкви: "Радвай се, свети Сионе, майка на църквите, Божие жилище: ти пръв прие прошка за греховете." Освен това те искали, колкото може по-често да виждат Божията Майка за поучение. Светите апостоли я почитали като наместница на Христа и гледали пречестния й светъл лик като лика на Самия Христос.

   [16] Свети Игнатий бил ученик на апостолите Петър и Иоан Богослов. Наречен Богоносец, понеже носил Христа в сърцето си. След свети Евод той бил 40 години епископ на антиохийската църква (68-107), видял ангелски ликове, които се редували да пеят за слава Божия и според това видение въвел в църквата пеене на два лика. При царуването на Траян го изпратили окован в Рим и на 20 декември 107 г. го хвърлили в римския амфитеатър на лъвовете. Вярващи събрали костите му и като свещено съкровище ги принесли в Антиохия. Написал 7 послания, проникнати от апостолски дух. Паметта му се празнува на 20 декември (деня на преставянето му) и на 29 януари (пренасяне на мощите му).

Като слушали Нейната блага реч, се изпълвали с неизказана духовна радост, сладките й думи ги карали да забравят горчивината на бедите и нещастията. Така че мнозина от повярвалите в Христа идвали от далечни страни в Иерусалим, за да видят Божията Майка и да чуят пълните й със свята мъдрост слова. От посланието на свети Игнатий Богоносец [16] от Антиохия до свети Иоан Богослов се вижда ясно, че славата на Христа и Неговата Пречиста Майка, която се разпространила по всички краища на вселената, привличала мнозина в Иерусалим при Пресветата Дева:

"При нас - пише той - има много жени, които искат да видят Майката на Иисус. Те постоянствуват в стремежа си да дойдат при вас и да я посетят, да паднат на гърдите на Тая, Която е кърмила Господа Иисуса, и Тя да им разкрие някои тайни. Тук Тя се слави като Божия Майка и Дева, изпълнена с благодат и добродетелност. За Нея се говори, че е радостна в беди и гонения, не скърби при нищета и недоимък, не само че не се гневи на тия, които я обиждат, но дори ги облагодетелствува. Тя е кротка в радостта, милосърдна към бедните, като им помага, доколкото може. Твърда спрямо враждуващите срещу нашата вяра. Учителка на нашето ново благочестие и Наставница на верните във всяко добро дело. Особено много обича смирените и самата Тя се отнася към всички смирено. Всички, които са я видели, я превъзнасят. А колко е смирена, когато иудейските законници и фарисеи й се подиграват! Хора, които заслужават пълно доверие, ни казаха, че в Мария, Майката на Иисус, поради Нейната святост, човешкото естество сякаш е съединено с ангелското естество. Всичко това поражда у нас, слушащите, безмерно желание да видим небесното, ще кажа така - дивното и пресвято чудо."

В друго послание свети Игнатий Богоносец отново пише на свети Иоан Богослов:

"Ако се появи възможност, мисля да дойда при теб, за да видя събраните в Иерусалим верни, и най-вече Майката на Иисуса: казват, че Тя е честна, приветлива и у всички предизвиква удивление, и всички искат да я видят. Пък и кой не би желал да види Девата и да беседва с Родилата истинния Бог?"

От тези послания на свети Игнатий до Иоан Богослов веднага става ясно с какво силно желание светиите се стремели да видят одушевената Божия светиня, Мария, Пречистата Дева, а сподобилите се да я съзерцават се смятали за най-щастливи. Наистина блажени били очите, които видели Нея след Христа Спасителя, и блажени били ушите, сподобили се да чуят от пречестните й уста думи, възраждащи за духовен живот! Каква радост и благодат получавали!

 

Господ оставил на земята Своята Пречиста Майка, за да може посредством Нейното присъствие, ръководство, поучения и топли молитви към Сина и Бога войнстващата църква да се умножава и утвърждава и да израсне до дръзновението да жертва живота си за Господа. Божията Майка укрепявала всички, утешавала ги с радостта в Светия Дух и за всички се молила. Когато светите апостоли били хвърлени в тъмница, Тя с умилено сърце се молила за тях и Господ им изпратил ангел, който през нощта отворил вратата на тъмницата и ги извел навън (Деян. 5:18-19). Когато повели свети първомъченик Стефан на смърт, Божията Майка го следвала отдалеч. Заедно с Иоан Богослов гледала от един хълм кончината му, когато в Иосафатовата долина при потока Кедрон започнали да го замерят с камъни (Деян. 7:57-60) и усърдно се молила на Бога; молела се Господ да укрепи страдалеца и да приеме душата му в ръцете Си. Когато Савел пък пакостял на църквата (Деян. 8:3), гонейки вярващите, Божията Майка се молела на Господ с такива топли сълзи за него, че хищният вълк се превърнал в кротко агне, врагът - в апостол, гонителят - в ученик и учител на вселената.

Какви благодеяния само не получила първенствуващата Църква от Пречистата Богородица, както малкото дете от своята майка? Колко благодат почерпала от този непресъхващ извор? Не без Нейните грижи и благодатно влияние църквата била възпитавана, съзряла и укрепнала тъй, че и "портите адови няма да й надделеят" (Мат. 16:18), за което самата Тя по думите на Давид се радвала като майка за децата си (Пс. 112:9). Виждала как чадата на църквата непрестанно се умножават: още в началото чрез проповедта на свети апостол Петър се обърнали 3000 души (Деян. 2:41) , после 5000 (Деян. 4:4), а след това все повече и повече. Когато се завръщали от проповед на Евангелието в Иерусалим, светите апостоли също разказвали на Пресвета Богородица за разпространението на Христовата Църква по цялата вселена. Успехите на християнската проповед я изпълвали с духовна радост и я подтиквали да въздава хвала на Своя Син и Бог.

 

Но ето че Ирод повдигнал гонение срещу Църквата: убил с меч завърналия се от Испания Иаков, брат на Иоан, после заловил Петър и го хвърлил в тъмница с намерение и него да изпрати на подобна смърт (Деян. 12:1-4). Тогава, след като ангел по чуден начин освободил свети Петър от тъмничните окови, се наложило и апостолите да напуснат Иерусалим, за да избягнат яростните гонения на иудеите. Преди да се пръснат по земята, хвърлили жребий кой къде да проповядва. И за да бъде навред единомислена проповедта им и да насаждат светата вяра в Христа, светите апостоли съставили символа на вярата. Всеки тръгнал да изпълни своя жребий. В Иерусалим останал само братът Божий, свети Иаков, когото самият Господ поставил за епископ на Иерусалим.

За да избягнат гоненията, заминали и свети Иоан с Божията Майка, Която го била осиновила. Напуснали Иерусалим под угрозата на яростни гонения и насилие, докато се уталожи гневът на иудеите. За да не губят време, отишли в Ефес, който се паднал по жребий на свети Иоан Богослов. Престоят на Божията Майка в Ефес се потвърждава ясно от следното: запазено е послание от отците от третия вселенски събор, заседавал в Ефес против Несторий, до константинополския клир. То съдържа следния текст:

"Основоположникът на злочестивата ерес Несторий, извикан (на съд) от светите отци и епископи на събора в Ефес, където някога пребивавали свети Иоан Богослов и светата Дева, Богородица Мария, не дръзнал да се яви пред тях, уязвен от нечистата си съвест и сам себе си отлъчил. Ето защо след като бил призоваван трикратно, светият събор го осъдил справедливо и го лишил от свещен сан" (виж Приложението "Възпоменание за Третия вселенски събор", бел.ред.).

От тези думи за пребиваването на Божията Майка с евангелиста Иоан в Ефес се вижда, че Пресветата Дева наистина напуснала Иерусалим и прекарала известно време там. Тя посетила не само Ефес, но и други градове и страни, просветени със светлината на Христовото учение. Преданието разказва, че била в Антиохия при свети Игнатий Богоносец, когото известила за Своето пристигане: "ще дойда с Иоан, за да видя тебе и твоето паство."

Казват също, че Пресвета Богородица била на остров Кипър (остров в североизточната част на Средиземно море, бел.ред.) при четиридневния Лазар, който служел там като епископ, била и на Атон. За това пише светогорският монах Стефан.

 

След възнесението на небето на нашия Господ Иисус Христос светите апостоли заедно с Божията Майка не се отделяли от Сион. Тук те очаквали Утешителя, както им заповядал Господ. Той им заръчал да не напускат Иерусалим, докато не получат обещания Светий Дух (Лук. 24:49). Учениците Христови хвърлили жребий, за да разберат на кого в коя страна е дадено да проповядва Божието Евангелие. Пресвета Богородица казала:

- И аз искам да участвувам в евангелската проповед и заедно с вас да изтегля Своя жребий, за да получа страната, която ще ми посочи Бог.

Според желанието на Божията Майка с благоговение и страх светите апостоли хвърлили жребий. Паднала й се иверската земя (днешна Грузия, бел.ред.). С радост Пречистата Богородица приела своя жребий и веднага след слизането на Светия Дух във вид на огнени езици искала да потегли за там, но ангел Божий й казал:

- Не напускай сега Иерусалим, остани тук още известно време. Страната, която получи, ще се просвети в последните дни и Твоето владичество ще се укрепи там. Предстои Ти да се трудиш за благовестието в земя, в която ще Те изпрати Бог.

И Пречистата Богородица прекарала в Иерусалим доста време.

 

Четиридневният Лазар живял на остров Кипър. Свети апостол Варнава го ръкоположил там за епископ. Той имал силно желание да види Майката на Господа, Която отдавна не бил виждал, но не смеел да отиде в Иерусалим, защото се страхувал от иудеите. Като узнала това, Тя му написала послание. В него го утешавала и му нареждала да й изпрати кораб, за да го посети в Кипър, но той самият да не идва заради Нея в Иерусалим.

Като прочел посланието, Лазар се зарадвал безмерно и в същото време останал удивен от смирението й. Без да се бави, изпратил за Нея кораб, като написал отговор на посланието й. Преблагословената Богородица заедно с любимия Христов ученик Иоан и с някои други, които благоговейно ги съпровождали, отплавала за Кипър. Но внезапно излязъл насрещен вятър, който изхвърлил кораба в едно пристанище, недалеч от Атонската планина. Това била земята, в която Божията Майка трябвало да благовести, както й съобщил на времето Божият ангел.

   [17] Атонска планина (Атон) или. Света гора - тесен планински полуостров в Егейско море. Известен център на монашески живот. Монашеството тук се е зародило в древността, макар и малко по-късно, отколкото в Сирия и Палестина.

Атонската планина [17] била препълнена с идоли: тук имало голямо капище и светилище на Аполон, където се извършвали гадания, чародейства и други бесовски събирания. Езичниците особено почитали мястото, като избрано от боговете. Стичали се тук на поклонение от цялата вселена и гадателките отговаряли на въпросите им. Но когато корабът, на който се намирала Пресвета Богородица, влязъл в пристана, всички идоли издигнали глас:

- Вие, подлъганите от Аполон, слезте от планината и идете на Климентовото пристанище, за да посрещнете Мария, Майката на великия Бог Иисус (така бесовете, които се намирали в идолите, принудени от Божията сила, против волята си известили истината, подобно на бесовете от Гергесинската страна, които някога се провикнали към Господа: "какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време?" (Мат. 8:29).

Народът се почудил на тези думи и побързал да слезе на морския бряг при споменатото пристанище. Като видели кораба и Божията Майка, посрещнали я с почит, а след това започнали да я разпитват:

- Кой Бог си родила? Как Му е името?

Божествените уста на Пресвета Богородица благовестили на народа подробно за Иисус Христос. Всички коленичили и се поклонили на Бога, Когото била родила, а Нея самата приели с велика почит. Като повярвали, те се кръстили, тъй като Божията Майка извършила тук много чудеса. След покръстването оставила за наставник и учител на новопросветените един от тия, които я съпровождали, и възрадвана духом, казала:

- Нека това място да ми бъде жребий по волята на Моя Син и Бог.

След тези думи Пресвета Богородица благословила народа:

- Божията благодат да пребъдва на това място и над обитателите му, които с вяра и благоговение ще пазят заповедите на Моя Син и Бог. Без тежък труд те ще имат в изобилие всичко необходимо за живот. Ще им бъде даруван небесен живот и до края на вековете милостта на Моя Син няма да отстъпи от тази земя. Аз ще бъда Застъпница и усърдна Ходатайка за нея пред Бога.

След тези думи Божията Майка отново благословила народа, качила се заедно с Иоан и с останалите на кораба и отплавала за Кипър. Лазар бил изпаднал в дълбока скръб, тъй като пътуването на Пресвета Богородица се проточило много и той се боял да не я е задържала буря. Не знаел за събитията, които по Божия воля станали на Атонската планина. С пристигането й скръбта му се превърнала в радост. Тя му подарила омофор и наръкавници, които сама била ушила. Разказала му за станалото в Иерусалим и на Атон. И въздали благодарност на Бог за всичко. Като прекарала известно време в Кипър за радост и утеха на християните от кипърската църква, Божията Майка отплавала обратно за Иерусалим, оставяйки им Своето благословение. (Според писаното от светогорския монах Стефан.)

 

След посещението в тези страни Пречистата Дева се завърнала в дома на свети евангелист Иоан. Всесилната Божия десница я пазела от коварството и завистта на богоубийствената синагога, която не спирала да враждува с Божия Син и вярващите в Него. В озлоблението си иудеите нямало да пощадят Иисусовата Майка и щели да я погубят, ако особено Божие произволение не осенявало одушевения Божий Кивот, за да го запази от ръцете на неверниците. Някога след проповед в назаретската синагога разярените иудеи повели Нейния Син, Христос, нашия Бог, за да Го хвърлят от върха на хълма, но Той минал невредим помежду им: иудеите Го виждали, но не можели да сложат ръка върху Него и даже да Го докоснат, защото Божията сила ги отхвърляла назад и ги задържала, понеже още не бил настъпил часът за страданията на Сина Божий (Лук. 4:29-30).

Същото нещо Господ явил и над Своята Пречиста Майка, като осуетявал интригите и обезсилвал замислите на иудеите против Нея: неведнъж те се опитвали да я хванат и убият след изтезания, но всичко било напразно. Сред такава страшна ненавист и враждебност Пречистата Дева живяла в Иерусалим като агне сред вълци и била като крин сред тръни, повтаряйки често думите на Своя праотец Давид, които се сбъднали върху Нея: "Господ е моя светлина и мое спасение: от кого ще се боя? Господ е крепост на моя живот, от кого ще се плаша? И полк да се опълчи против мене, няма да се уплаши сърцето ми; и война да се дигне против мене, и тогава ще се надявам" (сравни Пс. 26:1, 3). "Да тръгна и по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото" (Пс. 22:4), защото Ти, Сине и Боже Мой, си с Мене.

 

Свети Дионисий Ареопагит [Виж също: Псевдо-Дионисий Ареопагит], когото свети апостол Павел обърнал към Христа в Атина и който го съпровождал неотстъпно в продължение на три години, посетил Пресвета Богородица, за да й се поклони. Той имал силно желание да види Божията Майка и три години след обръщането си, с благословията на своя учител, пристигнал в Иерусалим. Щом видял Пречистата Богородица, се изпълнил с голяма духовна радост. Ето как описва своето посещение в посланието си до свети апостол Павел:

"За мен, велики наш наставниче, говоря като пред Бога, беше несъмнено, че не може да съществува друго, което да е изпълнено с такава божествена сила и дивна благодат, както Всевишният Бог; човешкият ум обаче е безсилен пред онова, което видях не само с душевните, но и с телесните си очи: очите ми видяха благообразната и превъзхождаща със светостта си всички небесни ангели всесвята Майка на Нашия Господ Иисус Христос. Беше ми дарувана благодат Божия и почит на апостолския лик, както и неизразимата благост и милосърдие на Самата милостива Дева. Аз отново изповядвам пред Божието всемогъщество, пред благодатта на Спасителя и пред великата слава на Девата, Негова Майка, че когато с Иоан, първи сред евангелистите и пророците, който, бидейки в плът, сияе като слънце на небето, бях въведен при благообразната и Пречиста Дева, ме озари голямо божествено сияние, което просвети душата ми. В същото време усетих такова дивно благоухание, че духът и тялото ми едва успяха да понесат това проявление на славата и предвкусване на вечното блаженство. От славата и Нейната божествена благодат изнемогна сърцето и духът ми. Бог, Който бе в пречестната девическа утроба, ми е свидетел, че щях да я призная за истинен Бог и да й отдам преклонение, каквото подобава само на един Бог, ако новопросветената ми душа не пазеше в себе си твоите божествени наставления и закони: никаква чест и слава на хора, прославени от Бога, не може да се сравни с блаженството, което изпитах аз, недостойният. Това посещение за мен беше време на несравнимо блаженство. Благодаря на Всевишния и преблаг мой Бог, на божествената Дева, на великия между апостолите Иоан, а също и на тебе, украшение на църквата и непобедим вожд, по чиято милост получих толкова голямо благодеяние."

От посланието на свети Дионисий Ареопагит виждаме ясно каква божествена благодат озарявала лицето на Нашата Пречиста Владичица още докато живеела на земята, как се просвещавали душите и каква духовна радост изпълвала сърцата на ония, които я били видели в плът. При Нея се стичали отвсякъде множество новопросветени. Като истинска Майка, Тя ги приемала без лицеприятие, без да прави разлика, изливайки върху всички богатството на Своята благодат - изцеление на болните, здраве на слабите, утеха на скърбящите и на всички без изключение утвърждение във вярата, непоколебима надежда и божествена радост в любовта, а на грешниците - изправление.

Докато живеела в дома на свети Иоан, Пресветата Дева често посещавала местата, които Нейният възлюбен Син и Бог осветил със стъпките и с пролятата Си кръв. Ходела във Витлеем, където неизказано била родила Христос Бог, без накърнение на девството. Особено често посещавала местата, където доброволно страдал Нашият Господ. Проливала там обилни сълзи от майчинска любов и казвала:

- Тук Моят обичен Син беше бичуван, тук - увенчан с трънен венец, тук мина, понесъл кръста, тук беше разпнат.

На гроба Богородица се изпълвала с неописуема радост и възкликвала с радостни сълзи:

- А тук беше погребан и на третия ден възкръсна със слава.

 

Към това можем да добавим и следното съобщение. Някои от иудеите, изпълнени с ненавист, донесли на архиереите и книжниците, че Мария, Майката на Иисус, ходи всеки ден на Голгота и на гроба, където бил положен Синът й, застава на колене, плаче и кади с тамян. Тогава те поставили там стража, която да не допуска никого от християните. Явно още в ония дни е започнал благочестивият обичай верните християни да посещават светите места, където да се покланят на Христа Бога, пострадал доброволно за нас: първа дала пример самата Богородителка, който последвали останалите свети жени и мъже. И тъй, архиереите и книжниците, изпълнени със злоба и готови да извършат убийство, поставили стража, на която било заповядано да не допуска никого до гроба на Иисуса, а Майка Му да бъде убита. Но Бог ослепил стражите, така че да не могат да я виждат, когато идва. И когато преблагословената Дева, вярна на Своя обичай, идвала на гроба, стражите не можели да видят нито Нея, нито ония, които били с Нея. След като изтекло доста време, те напуснали мястото и се кълнели пред архиереите и книжниците, че не били видели никого, който да идва на гроба на Иисуса. Пресвета Богородица ходела често и на Елеонската планина, откъдето се възнесъл на небето Нашият Господ. Коленичела и целувала следите, които останали на камъка от нозете на Христа. С много сълзи се молела Господ да я вземе при Себе Си. Неизмеримо повече от свети апостол Павел желаела да се освободи и да бъде с Христa (сравни Филип.1:23) и често повтаряла думите на Давид: "кога ще дойда и се явя пред лицето Божие! Сълзите ми бяха хляб за мене денем и нощем" (Пс. 41:3-4), кога ще видя Моя обичен Син? кога ще отида при Него, седнал отдясно на Бога Отца (Марк. 16:19)? Кога ще застана пред престола на Неговата слава? Кога ще се наситя да Го съзерцавам? О, пресладки Сине и Боже Мой! Време е да сториш добро на Сион (сравн. Пс. 50:20), време е да помилваш Мене, Твоята Майка, Която и досега скърби в печалната долина на този свят, защото не вижда лицето Ти. Изведи душата Ми от тялото, като от тъмница. "Както кошута жадува за водни потоци, тъй и душата ми, Боже, копнее за Тебе" (Пс. 41:1), за да се наслади на Твоята слава.

 

Понякога Пречистата Дева прекарвала доста време на Елеонската планина - в подножието й се намирала Гетсиманската градина и едно неголямо владение на Зеведей, което свети Иоан получил по наследство. Тук, в Гетсиманската градина, преди Своите доброволни страдания Господ се молил с кървава пот, паднал ничком пред Небесния Отец (Мат. 26:36-44). Тук, на същото място, възнасяла коленопреклонно топла молитва и Неговата Пречиста Майка, като обливала земята със сълзи. И тук получила утеха от Господа чрез Неговия ангел, който я известил за скорошното й представяне на небето. Гръцкият историк Георги Кедрин свидетелствува, че ангелът се явил два пъти на Пресвета Богородица: първия път петнадесет дни преди успението, а втория - три дни. От него Тя получила райската финикова клонка, която свети апостол и евангелист Иоан Богослов носел пред одъра й. Някои, като сардийския епископ Мелитон например, съобщават, че любимият Христов ученик бил в Ефес преди успението и от там, подобно на останалите апостоли, но по-рано от тях, бил пренесен на облак за погребението на Божията Майка. Други обаче, като Метафраст и Софроний, твърдят без колебание, че свети Иоан Богослов никога не се отлъчвал от богоблагодатната Майка, Която го осиновила, а като истински син се грижел за Нея, приютявайки я в дома си до самата й кончина. Само понякога, за съвсем кратко, посещавал околните земи (както се вижда от "Деяния на светите апостоли" - заедно с апостол Петър бил в Самария), което ставало със съгласието и благословението на Божията Майка, после се завръщал незабавно при Нея в Иерусалим. А докато отсъствувал, свети Иаков, брат Божий, който никога не напускал своята епископия - Иерусалим, се грижел за Пречистата Богородица. Ако приемем становището, че Иоан Богослов, както и останалите апостоли, бил пренесен на облак, то това е станало без съмнение от някое близко до Иерусалим място.

Тържественото отбелязване на успението на Пресвета Богородица на 15 август било въведено при управлението на благочестивия император Маврикий *.

Като празнуваме с радост славното преставяне на Божията Майка, да прославим Родения от Нея, Който я прие със слава на небесата - Христа, Нашия Бог, с Отца и Светия Дух прославян во веки. Амин.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.


* Известно е, че иерусалимският патриарх Ювеналий, позовавайки се на преданието, потвърдил пред император Маркиан (450-457 г.) достоверността на разпространените по това време сведения за чудото с възшествието на Божията Майка в плът на небето. Той даже изпратил в Цариград погребалните повивки на Богородица, които царица Пулхерия положила в построения от нея храм във Влахерна, посветен на Божията Майка в началото на управлението на Маркиан. Това предание за Ювеналий е записано на 2 юли в месецослова на император Василий от Х в. Неговият автор, ако не е самият император, то е жител на Цариград, който е знаел от достоверни източници за погребалните повивки във Влахернския храм. Подробно по този въпрос се изказва историкът Никифор Калист (ХIV в.) От това става ясно, че в Цариград при Маркиан и Пулхерия се е празнувало Успението на Божията Майка, за което нагледно свидетелствували Нейните погребални пелени. Празнуването на Успение Богородично ставало във Влахернския храм, както се вижда от пролозите. Трудно е да си представим, че в Цариград, който Константин Велики завещал да бъде под закрилата на покрова на Божията Майка, и в който самият той й посветил не един храм, а света Пулхерия издигнала три църкви, през IV или дори V в. да не се е празнувало Успението на Пресветата Дева, след като вече са се празнували мнозина от светиите. Ето защо мнението, което почива на свидетелството на историка Никифор, че празникът Успение е въведен най-напред от император Маврикий (592-602) е погрешно. Никифор казва:

"Императорът (Юстиниан) постановил Сретение да се празнува в целия свят, Юстин направил същото по отношение на светото Рождество Христово, а малко след това Маврикий заповядал Успението на Пресвета Богородица да се празнува на 15 август."

Казаното от Никифор следва да се разбира в смисъл, че Маврикий направил този празник по-тържествен и главното - определил деня за празнуване - 15 август. Дотогава някои празнували Успението през януари: в древния римски мартиролог на Иероним то е посочено на 18 януари, а на 15 август възнасянето на небето. Григорий Турски (594 г.) казва, че във Франция преславното възшествие на Божията Майка на небето се празнувало през 11 месец, тоест през януари (считано от март). В коптските и абисинските паметници Успението е посочено на 16 януари, а Възнесението на Божията Майка на 16 август. В сакраментариума на папа Геласий I (492-496 г.) има ден за празнуването на Успение Богородично, и то цял век преди император Маркиан. Този празник е отбелязан на деня 15 август в един римски календар от IV или най-много V век, а се знае, че останалите големи празници, с изключение на Рождество Христово, са дошли в западните страни от Изтока, както се вижда от наименованията им в древните календари. Това се отнася и за празника Успение Богородично. В началото на VII в. иерусалимският патриарх Модест (+ 634 г.) произнесъл слово на този празник. В същия век или в началото на VIII в. свети Андрей Критски (+ 712 г.) произнася три слова на Успение за тържественото празнуване на този ден. Празникът Успение съществува в най-древното достигнало до нас Евангелие от 715 г. и във всички други календарни паметници от VIII в. и нататък. "Няма съмнение - разсъждава след приведените съображения известният агиолог Сергий, епископ Владимирски, - че вярата на християните във възнесението на Божията Майка на небето в прославена плът не подлежи на съмнение. Щом Енох от света преди потопа и пророк Илия от подзаконния свят са били взети на небето с плът, нима пречистата плът на по-чтимата от херувимите и несравнено по-славна от серафимите е била предадена на тление? Сонмове от мъченици и подвижници са прославени с нетленни и благоухаещи мощи, изливащи изцеление. Телата на мнозина от тях, незнайни преди, след продължителен престой в земята, са били откривани от верните чрез видения и чудеса, а пречистото тяло на Божията Майка, макар и нетленно, как би могло да остане скрито някъде в земята в неизвестност? Никъде в християнския свят не се пазят части от мощите на Божията Майка. Това е, защото вярата във възнесението й на небето с пречистата плът е от древността, от времето на апостолите и мъчениците. Поясът на Божията Майка, Нейните свети одежди са достояние на християнския свят. Пазени благоговейно на различни места по земята, те са вършили и вършат чудеса.Нейните многобройни икони навред са извор на толкова изцеления и знамения. А святото й тяло да е някъде в земята, неизвестно къде! Не, това е невъзможно! Понякога, с времето, светите мощи на прославени мъченици, заради греховете на живеещите на земята, са били постигани от общата земна участ: огън, наводнения, земетресения, поругание от варвари. Това не е допуснато по отношение на пречистото тяло на Божията Майка. То е запазено от въздействието на случайните промени на преходния свят, но и не е било скрито някъде в земята и така понизено в сравнение с телата на светиите. То е въздигнато над тях чрез преславното възнесение на небето. ("Пълен месецослов на Изтока", т. II, Архиепископ Сергий, Владимир, 1901 г., 15 август, с. 323-326.). Бел.ред.

По молитвите на Пресветата наша Владичица Богородица и Приснодева Мария, Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй нас. Амин.

 

 COMMAND+P, ЕNTER)

Слово на празника Успение на Пресвета Богородица

Московски митрополит Филарет, 1846 г.

В книгата "Изложение на Православната вяра" от св. Иоан Дамаскин срещаме следната мисъл за светите икони:

"Понеже не всички разбират писанията, нито пък всички се упражняват в четенето им, св. Отци разсъдиха щото тези събития (станали при въплъщението на Сина Божий) като преславни дела да бъдат изобразявани на иконите, за по-бързото им припомняне" (Кн.IV, гл.16).

Според това разсъждение да гледаш внимателно светите икони значи същото, което означава четенето на свещените книги. А оттук можем основателно да направим извода, че от иконите, също както и от книгите можем да черпим учението на нашата Православна вяра. И макар св. Йоан Дамаскин да отнася това към непознаващите писанията, нека и ние, които макар и малко ги познаваме, да не се превъзнасяме пред незнаещите и да не смятаме, че онова, което е полезно за тях е излишно за нас, т.е. да не мислим за себе си високо, а да се носим смирено (срв. Рим. 12:16), както ни учи смирената апостолска мъдрост.

Жадуващите да се поучат от тайните на Пресветата Дева Богородица в Свещеното Писание, знаят как малко се говори за Нея там. И не бива да се оплакваме от това, защото и за Самия Въплътен Син Божий в свещените книги повече е премълчано, отколкото е казано и то е казано само крайно необходимото, както е отбелязал последният по ред Евангелист, допълнил останалите:

"Има и много други работи, които извърши Иисус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги" (Йоан 21:25).

И така мислим, че ще бъдем прави, ако след като в други случаи сме се упражнявали според нашите сили, или по-точно - според нашата немощ, да изследваме писанията, свидетелствуващи за Пресветата Дева, днес искаме вместо в книга да прочетем нещо за Нея в иконата Успение Богородично, чийто древен образец по дивен Божий промисъл е бил пренесен от Константинопол в Киев, и който св. митрополит Петър със своята свещена и свята десница е изобразил за нас - без съмнение, не само за да я гледаме с телесните си очи, но и за да я съзерцаваме духовно.

Първата, най-близка до зрителя част на иконата, е проста. Виждаме Пречистото тяло на Пресветата Дева почиващо на одър, след като Нейната пресвята душа го е напуснала. Съборът на Апостолите го вдига и го носи към мястото на погребението. Св. апостол Петър му въздава почит, кадейки около него с тамян, макар че то самото е изпълвало с несравнимо по-прекрасно и животворно благоухание вътрешните чувства на всички, пристъпващи към него с вяра. Ако с четка и бои можеха да се изобразяват звуците, то бихме чули погребалното пение на Апостолите, както описва това св. Дионисий Ареопагит: "Богобратът Иаков, Петър и всички свещеноначалници (Апостоли), събрани за да видят животворящото и богоприемно тяло, възпяваха безкрайно могъщата благост на приетата от Богоначалния (за наше спасение) немощ", т.е. благостта на Сина Божий, приел върху Себе Си при въплъщението немощите на човешкия род, без греха ("За Божието име", гл.З).

За какво ни напомня това изображение? На какво ни учи то? - Напомня ни за страшния закон на смъртта и ни поучава благовременно да мислим за това, как да се срещнем с този закон.

"Земя си и в земята ще се върнеш" (Бит. 3:19, по слав. превод), е казал Небесният Съдия на целия човешки род в лицето на съгрешилия праотец Адам. И колко неумолимо се изпълнява тази присъда! Нека "смъртта царува...и над несъгрешилите с престъпление, подобно на престъплението на Адама" (Рим. 5:14), но съгрешили в нещо друго, а също и над ония, които не са се очистили от прародителския грях. Но преблагословената Мария, преди още да е станала Божия Майка според думите на църковния богослов (Иоан Дамаскин, стихира на Благовещение) е била "предочистена от Св. Дух", за да стане достоен съсъд за въплъщението на Сина Божий. Както от момента на въплъщението Нейното тяло е станало Божие жилище, така без съмнение и душата Й е Божие жилище, в толкова висок смисъл на тези думи, колкото Тя, по Своето достойнство на Божия Майка, превъзхожда Херувимите и Серафимите. Но въпреки това и Тя се покорява на закона на смъртта, макар и само видимо. И Тя бива погребана в земята, макар само за кратко време. Защо е било допуснато това? - То е било допуснато поради Нейното смирение, заради което Тя не е пожелала да остане съвсем непричастна на смъртта, след като Сам Нейният Пребожествен Син е вкусил смърт. То е допуснато по Божий промисъл и заради нас, чеда на земния Адам, които не се подвизаваме да се преобразим по подобие на небесния Адам, заради нас, които съгрешаваме и не се очистваме. Така, като гледаме гроба на Пречистата Майка на Живота, със страх да си помислим колко са верни думите на Апостола, че и "праведникът едвам се спасява", и да почувствуваме дълбоко силата на заключението, с което завършват те: "ако праведникът едвам се спасява, нечестивецът и грешникът де ще се яви?" (1 Петр. 4:18).

Ако и при благодатното обновление на живота, при висока святост и чистота, стрелата на смъртта все пак намира уязвимо място в човешкото естество, то какво ще стане с този човек, който без да се подвизава за благодатно обновление, живее безгрижно според своята повредена природа? Какво ще стане с душата, която чрез своите греховни склонности и страсти сама въвежда в себе си адските стихии и умножава семената на духовната смърт? Какво ще стане и с тялото, което притежавайки и без това естествена склонност към тление, не само не получава изцеление от обновен чрез благодатта живот, но приема и нови, още по-зли семена на тление и смърт от порочната душа, от нейните разрушителни страсти, от нейните необуздани похоти, от разни видове невъздържание и злоупотреба с чувствените си способности?

Внимателно и неленостно да се подвизаваме, братя, щото чрез Божиите заповеди и чрез силата на вярата да изправяме, очистваме и възвисяваме духовно нашите дела, та от видимия естествен живот да се издигаме към съкровения благодатен живот, за да стане нашият временен живот начало на вечния и да не бъде нашата временна смърт предверие към вечната смърт, а вход към небето.

 

Но да се върнем пак към разглеждането на иконата. Нейната втора част не е така проста, както първата. Над смъртния одър и над бездиханното тяло на Пресветата Дева иконата ни представя Самия Спасител - Христос, Който държи в ръцете Си Нейната душа в младенчески образ. Без съмнение това означава ново начало и нов живот на небето. Писанието не казва, че това са видели с телесните си очи всички свидетели на успението и погребението на Божията Майка. Затова можем да предположим, че иконописецът е представил тук като видимо онова, което принадлежи към невидимия свят, а видимото по природа е съединил с духовно съзерцаваното. Като е изобразил тялото на Пресветата Дева на одъра на смъртта, той сякаш е изпреварил въпроса: какво е станало през това време с Нейната душа? И в отговор на това е изобразил видимо душата Й, носена на ръце от Нейния Божествен Син.

Тук се поражда нов, немаловажен въпрос: каква е достоверността на това изображение? Не е ли то просто плод на въображението? - Не! Да се мисли така не съответствува на достойнството на древната свята икона. Дързостта да се рисуват икони според необузданото въображение на живописеца е рожба на своеволието на последните времена. Древните са изобразявали на иконите само това, което са намирали в достоверните писания и в Свещ. Предание. Така и художникът на нашата икона, св. митрополит Петър без съмнение не е бил склонен да изобразява мечти на въображението. Оттук можем спокойно да направим извода, че неговата икона ни представя не просто плод на свободното въображение, а плод на духовно съзерцание, съответствуващо на същността на предмета.

Нужно ли е според църковното правило за предпазливост да доказваме съответствието на това предание със Свещ. Писание?

В потвърждение ще посочим Христовите слова: "Умря сиромахът, и занесоха го Ангелите в лоното Авраамово" (Лука 16:22). От това, че тези думи са взети от притча, не бива да се съмняваме в тяхното значение, защото и лицата от притчите носят черти от действителността. Както смъртта и погребението на богатия са черти от действителността, така и отнасянето от Ангели душата на бедния, спасена чрез търпението му, е плод на истинско съзерцание. И тъй, сравнете! Ако писанието свидетелствува, че душите на светите хора след излизането им от тялото биват взети от Ангели, не е ли в пълно съгласие с това преданието, което чрез иконата свидетелствува, че Пресветата душа на Божията Майка, Която е издигната по-високо от Ангелите, след излизането И от тялото е била приета от Нейния Божествен Син. Според друго предание при Нея е бил изпратен Ангел още преди смъртта Й, за да Й съобщи за скорошното Й отшествие от този свят. А по-късно събор от Ангели Я приветствал с небесни песнопения, отзвукът от които достойните чували по време на Нейното погребение.

Виждате каква многообразна премъдрост са скрили в изображението на иконата нашите богомъдри отци! Те са ни представили не само назидателно възпоменание на видимото минало, но и тайнствено съзерцание на невидимото от областта на бъдещия век.

Колко сладостно, макар и недосегаемо високо съзерцание! Как светло сияе в него любовта на Божествения Син към Богоблагодатната Му Майка! Каква точност на Небесния Съдия при въздаянието според делата на земния живот! Както Светата Приснодева е носела на ръцете Си Божия Син по време на Неговото земно младенчество, така Той И въздава за това, носейки в Своите ръце душата И в началото на Нейния небесен живот.

 

Който и да си ти, мой спътник в земния живот, който сега ме слушаш, знай че скоро и пред твоята и пред моята душа - не зная пред коя по-рано, но зная със сигурност, че ще бъде скоро, - ще се открие невидимият свят на бъдещия век. Помислихме ли с теб какво ще ни срещне там? Кой ще ни приеме? Ще ни удостоят ли Ангелите да въведат, както някога душата на евангелския бедняк, и нашата бедна душа в една от дивните обители на светлината? Или ти даже не се грижиш за това и мислиш, че можеш да минеш и без такава чест? Не се лъжи! Наистина, това е чест, която принадлежи на достойните, но не е ли това и необходимост за нас, нуждаещите се? И ако по пътищата на видимия свят на нас са нужни ръководството и закрилата на Ангелите, то колко повече ни са нужни те при встъпването в изпълнения с неизвестности безкраен свят на невидимото. Сега вещественият свят стои пред нас като преграда, закриваща пресветлото Небесно Царство и отделяща от нас мрачното царство на ада. Но и сега, повече или по-малко достигат до нас влиянията на преизподния мрак и затова толкова повече ни са благопотребни влиянията на Царството на светлината. А какво ще бъде, когато душата ни, отделена от тялото, премине отвъд преградата на веществения свят и влезе в непосредствено съприкосновение с духовния? Не я ли застрашава там открито нападение на тъмните сили, защото тя не може да каже за себе си подобно на Онзи, Който е Единствен без грях: "Иде князът на този свят, и в Мене той няма нищо" (Йоан 14:30)? Блажен е онзи, който гледайки отвъд гроба, има достатъчно силен дух, за да каже заедно с пророк Давид: "Да тръгна и по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото, защото Ти си с мене" (Пс.22:4). Ти - Светлината на света и Победителят на ада! Ти, Който и смъртната сянка просветляваш със сиянието на Твоя кръст. Ти, Който Си вкусил смърт заради всички, за да бъде смъртта погълната от живота. Ти, Който заповядваш на Своите Ангели да закрилят прибягващите към Твоята помощ във всичките им пътища - видими и невидими, във времето и извън пределите на времето! Но за да имаме такова присъствие на духа е нужно тъкмо това, — да бъде с нас Христос в нашата вяра, в нашата любов, в нашите действия по Неговата воля и заповеди.

В книгата на пророк Исайя "така казва Господ: Блажен е, който има единоплеменници в Сион и сродници в Йерусалим" (Ис. 31:9, по слав. превод). Ако тези думи се отнасят към земния Йерусалим и към юдейския народ, то те имат несравнимо по-голяма сила, когато се отнасят към духовния Израил и небесния Йерусалим. Юдеинът, ако не можел да бъде приет в дома на някой сродник в земния Йерусалим, можел да намери там страноприемница и да получи за пари онова, което не притежавал по родствена връзка. Но в небесния Йерусалим няма наемни жилища, няма пари, ни търговия, нито продажби. Ти или ще влезеш там като единоплеменник и сродник, или няма да бъдеш приет. Но нима можем да станем сродници на небесните граждани, повечето от които дори не познаваме? - Да, ние можем да им станем роднини и то не само на тях, но и на самия техен Цар. Прочетете в Евангелието отдавна готовата Негова грамота, потвърждаваща за всички вас това високо родство: "Моя майка и Мои братя са тия, които слушат словото Божие и го изпълняват" (Лука 8:21). И тъй, братя, бъдете прилежни към слушането на словото Божие, особено онова, което се възвестява в църквата. Бъдете усърдни и верни в изпълнението на Христовите заповеди. Тогава и вие ще получите небесно родство, ще имате единоплеменници в небесния Сион и роднини в неръкотворния Йерусалим и ще бъдете още на земята, по думите на Апостола, "съграждани на светиите и свои на Бога" (Еф. 2:19). А накрая те ще ви приемат и във вечните небесни жилища, дето ще вкусите райското блаженство и ще съзерцавате славата на Отца и Сина и Светия Дух. Амин.

Московски митрополит Филарет, 1846 година

 

 

Майка на всички

Като видяха ангелите твоето успение, Пречиста, се удивиха, защото виждаха как светата Дева възхожда от земята към небето.
(Катавасия на празника)

Светата Църква от древни времена е установила празника Успение на пресв. Богородица. Исторически сведения за живота на Божията Майка след възнесението на Господ Иисус Христос не са запазени. Въпреки това първите християни са съхранили предание за смъртта на пресв. Богородица.

Днес ние, православните християни, отдаваме прослава на блажената кончина на пресв. Богородица. Затова трябва да си припомним как тази светица над всички светии е завършила земния си път. Преданието разказва, че архангел Гавриил се явил на Божията Майка с палмово клонче в ръка и й известил, че след три дни ще се престави отвъд. Същият този архангел, навремето й благовестил, че ще роди Спасителя на света. Пресв. Богородица приема с радост и това негово известие. Тя се приготвила за своето отиване в небесно-духовния свят, където ще бъде със своя Син и Бог.

Обикновено, когато хората умират, това предизвиква дълбока скръб у техните близки. Пък и човек, ако знае че ще умре скоро, изпитва страх. Но точно обратното чувства тази, която е родила Божия Син. Нейната блажена кончина не й носи скръб, а радост. Как би могла да скърби, когато тя отива при Извора на живота, Господ Иисус Христос, Господаря на живи и мъртви. Общението с Бога било за нея велика радост. При свършека на земния си път тя отива при своя Син, за да бъде вечно в радостта на райските селения.

След смъртта й апостолите благоговейно я погребали в Гетсимания край Йерусалим. Те по чудесен начин се събрали да погребат светото й тяло. Отсъствал само св. апостол Тома. Той пристигнал в Йерусалим три дни след нейното погребение. Апостолът имал голямо желание да се поклони на тялото й. Заедно с другите апостоли отишъл на мястото, където била погребана. Обаче за учудване на всички гробът се оказал празен. Апостолите пожелали да разберат за това чудно събитие. Те имали обичай да се събират на обща трапеза и да поставят хляб на празното място, отредено за възкръсналия Христос. След ядене те въздигали този хляб, наречен „част Христова". Този път, когато станали от трапезата, чули ангелско пеене и видели пресв. Богородица на облаци, обкръжена от ликове ангели.

Затова и днес светата Църква прославя Божията Майка в своите богослужебни песнопения като възхождаща от земята към небето, обкръжена от ангели. Песнопенията възпяват светата Майка, пристигаща в райския небесен свят, и ангелите, удивляващи се на нейното идване. Всички ангелски чинове се възрадвали на нейното успение. Ето защо такава смърт не може да носи огорчение, а единствено голяма радост. Църквата е нарекла смъртта на светата Майка успение, защото тя блажено е заспала и е преминала безпрепятствено в царството Божие при своя Син и Бог, Иисус Христос.

Ние, православните християни, прославяме с душите си славното успение на пресв. Богородица. Стремим се да направим място в душите си на чувства и мисли, посветени на пречистия образ на Божията Майка. Християнинът обикновено се стреми към висока нравственост, а светата Майка е образец на божествен морал.

Добродетелите изхождат от любовта. „Бог е любов" - пише св. Йоан Богослов. Той е непресекващият източник на тази любов. Въз основа на него се гради най-великият морал, чиято основа е любовта към Бога и любовта към ближния. Тази, която е родила Бог-Слово, Словото на любовта, е станала предмет на особено почитание от древни времена до днес. Щом е родила Божия Син, притежаващ най-великата нравственост, то и Неговата света Майка има пречист облик. Затова пресв. Богородица се явява в Църквата велика ходатайка за нас, християните, стремящи се към Бога.

Пресв. Богородица е Майка на нашия Господ, но тя също е Майка на всички нас, които прибягваме към нея за помощ. Когато ни нападат скърби и изкушения, ние дръзновено й се молим: „Пресвета Богородицe, спаси ни". Коленичим пред нейната икона и просим Божията милост. Свидетелства за нейната майчинска любов към нас са чудотворните икони на св. Богородица. Божията милост, предавана на нас чрез тези икони, изцелява телесните и душевните страдания на вярващите християни, пък и на невярващите, с цел те да се обърнат към Господ Иисус Христос.

Днес ние също очакваме нейната милост. Почитайки Божията Майка, свидетелстваме с думите си за любовта към нашия Господ Иисус Христос. В тези лукави времена, когато царят неверие, разколи, богохулства, хули срещу Църквата - Тялото Христово и нейните служители, и всяка безнравственост, то ние имаме особена нужда от нея. Днес пред нейната свята икона нека да просим Божията милост с думите:

„Пресвета Владичице Богородице, погледни на нас, прибягващите с вяра към тебе, и ни избави от нещастия, скърби, изкушения и ни дай сили да следваме повеленията на твоя Син и Бог, Иисус Христос!"

Кратък линк