Успение на св. Иван Рилски

Успение на св. Иван Рилски

По-долу:

Виж също:

 

 

Тропар на св. Иван Рилски

Покаяния основание, прописание умиления, 
образ утешения, духовнаго совершения 
равноангельное житие твое бысть, преподобне. 
В молитвах убо и в пощениих и в слезах пребывавый, 
отче Иоанне, моли Христа Бога о душах наших.

Oснова на покаяние, пример на умиление, 
образец на утешение и на духовно съвършенство 
бе твоят равноангелски живот, преподобни, 
като си пребивавал в молитви, постничество и сълзи. 
Oтче Иоане, моли Христа Бога за нашите души!

Друг превод:
Основа на покаянието, пример на умилението, 
образ на утешението от духовното съвършенство, 
твоето житие бе равноангелно, преподобни; 
пребивавал в молитви, пост и сълзи, 
отче Иоане, моли Христа Бога за нашите души.

 

 

Успение на преподобни Иван Рилски

Най-великият светец на българска земя, преподобни Иван Рилски се родил около 876 г. в Скрино, разположено в гънките на Осоговската планина край река Струма. Бил съвременник на княз Борис, на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син цар Петър. От крехка детска въраст в душата на Иван започнала да се развива и крепне религиозната вяра. Благодатната светлина на християнството се разливала навред по родната земя. Започнали да строят църкви и манастири из цяла България. След въвеждането на славянската писменост в българските земи новооснованите обители станали не само огнища на религиозен живот, но книжовни и просветни средища. Чистият юноша Иван закопнял да се посвети напълно в служение на Бога и да изпълни съкровеното си желание – в някоя светла обител да се отдаде на монашески живот – на молитва и труд. След като напуснал своето родно село, Иван постъпил вероятно в близкия манастир "Св. Димитрий" под самия връх Руен. Тук той не само засилил своите заложби към духовно съзерцателен живот, но имал възможност да получи образование – да научи четмо и писмо и да придобие знания от свещените, богослужебните и другите религиозни книги. Св. Иван приел монашество, но не останал за дълго в манастира. Той имал влечение към уединен живот.

Рилският манастирПреподобни Иван Рилски се подвизавал на много места, докато най-после се установил в прекрасната рилска планинска пустиня, гдето завършил земния си живот и основал манастир, който съществува вече над 1000 години. Извършил много чудеса през живота си и подир смъртта си: чудесно нахранил овчари, излекувал с молитвата си един побъркан, изцерил и изцерява от разни болести благочестиви люде, опазва манастира си чрез своята благодатна сила. Посетил го благословеният цар Петър Български, макар и да не могъл да стигне до неговото местожителство поради планинските стръмнини и урви. Преди смъртта си преподобни Иван отишъл на пълно уединение в "горната постница", гдето съставил своето "завещание". Там и починал самичък на 18 август 946 година и бил погребан в притвора на църквицата в каменна гробница, която се е запазила до нас.

Около 980 г. нетленните му мощи по негово откровение били открити и пренесени в гр. Средец (София). Това събитие изглежда съвпада с неговата канонизация. В 1183 г. унгарският крал Бела ІІІ завоювал от византийците Средец и отнесъл мощите на свети Иван в своята столица Гран (Остергом), отдето бил принуден да ги върне обратно подир четири години. От София – подир повече от 200-годишно пребиваване тук – българският цар Асен, след като освободил България от византийско робство, пренесъл мощите на св. Иван Рилски в своята столица Търново в 1195 г. А след като България била завоювана от турците, подир други 274 години пребиваване в Търново, монасите от обновения Рилски манастир пренесли св. мощи в своята обител в 1469 г., гдето те почиват и досега.

Преподобният Иван Рилски е обявен за изключителен небесен покровител на българския народ и се ползва с народната благовейна почит в България.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

 

 

Успение на свети Иван Рилски

(Превод от гръцки от Синаксара на свети Никодим Светогорец)

Преподобният и богоносен наш отец Иоан чудотворец се роди в едно село, наречено Скрино, близо до София, от благочестиви и добродетелни родители, българи по произход, по време на царуването на българския цар Петър и на византийския император Константин Диоген, в 884 г. Още от млада възраст светецът беше хрисим и благочестив и служеше на Бога със страх и любов. А тази любов го научи да спазва заповедите Христови, както казва Господ в евангелията: "Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби" (Иоан. 14:21). Като гледаха младия човек, някои завистливи и немарливи към добрите дела негови съселяни, го наричаха лицемерен. А преподобният, без много да мисли за тези обвинения, раздаде своето имущество на бедните, отиде в манастир и стана монах.

След като се обучи в послушание и смирение, вечнопаметният беше удостоен с дара на божественото видение, който го отведе на една планина и там безмълвстваше. След като възлезе на тази планина, той си направи малка колибка и живееше в безмълвие, като се хранеше с дивата планинска растителност; беше облечен в кожена дреха и прекарваше в пост, молитва, бдения и другите злострадания на пустинния живот.

Племенникът на преподобния, на име Лука, бидейки още дете, тайно избяга от родителите си и отиде при чичо си, понеже желаеше да стане подражател на неговото житие. Но бащата на детето узна, че е отишло при чичо си, и подбуден от дявола, отиде при преподобния, руга го с много гняв, като го наричаше зъл измамник, задето откраднал сина му. След това грабна сина си от пустинята и го повлече към света. А светецът, като предвиждаше, че детето ще попадне в примките на дявола, молеше Бога и казваше: "Господи Иисусе Христе, виж скръбта на сърцето ми и направи с мене чудо за добро (Пс. 85:17)! Защото Ти си казал: "оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е царството небесно" (Мат. 19:14.)! И тогава, след като бащата на детето мина малко разстояние - о, Твоите съдби, Господи! - една змия ухапа детето и то веднага умря с лека смърт. Баща му се върна при преподобния и се разкая, задето му отне детето си. А преподобният прослави Бога, Който го утеши в неговата скръб. Защото чрез временната смърт на тялото избави детето от бъдещата вечна смърт на душата.

След това демоните, като не можеха да понасят многото подвизи на преподобния, се явиха една нощ във вид на разбойници, биха го и го прогониха от онова място. Преподобният тръгна и навлезе във вътрешната пустиня на Рила планина, и се посели в хралупата на едно голямо дърво. По Божий промисъл в пустинята израсна сланутък (нахут), с който преподобният се хранеше дълго време. Някакви пастири, нагостени веднъж от преподобния с този сланутък, си откраднаха тайно от него и си отидоха по пътя. Но когато пожелаха да ядат, намериха шушулките празни. Тогава се върнаха и поискаха прошка от преподобния.

Веднъж при преподобния дойде един бесноват човек. И когато наближи до един стадий, падна на земята, валяше се и казваше: "Огън ме гори и не мога да отида по-нататък." Спътниците на бесноватия помолиха преподобния и го убедиха да отправи молитва за него. И след като светецът помоли Бога, болният оздравя.

По-късно, избягвайки човешката слава, преподобният отиде далеч, в неизвестно място, където намери една пещера под висока скала и се засели. Но демоните го грабнаха и го хвърлиха долу. А преподобният пак се качи в пещерата, докато демоните с Божията помощ станаха невидими. Оттогава ангел Господен му носеше храна всеки ден. И на него се изпълни писаното: "Хляб ангелски яде човек" (Пс. 77:25).

 

Св. Иван Рилски и св. цар Петър IПо онова време в София дойде благочестивият български цар Петър. Като чу за светеца, той изпрати в оная пустиня девет души ловци, за да го намерят. Те го откриха едва след пет дни и се благословиха от него. После му разказаха за желанието на царя, да го види и да му се нарадва. И понеже ловците бяха изгладнели, преподобният ги нагости с хляб, който му беше донесен от ангела. От този хляб ядоха деветимата и се наситиха, и пак остана половин хляб. След това, поразени от чудото, те се върнаха при царя и му разказаха за станалото.

Царят като научи това, сам отиде в планината, заедно със своите велможи, за да види светеца. Тъй като не можа да стигне по-нататък, защото мястото беше дълбоко нарязано и стръмно, видя само отдалеч високата скала и пещерата, където живееше преподобният. И втори път изпрати при него двама души, за да го поканят да дойде и да благослови царя. Но преподобният не се съгласи да наруши своето безмълвие, а само похвали благочестието на царя и обеща, че ще се видят един друг в царството Божие, ако извършат плодове, достойни за покаяние.

Царят се върна в града опечален, задето не сполучи с молбата си. Но по-късно изпрати на преподобния злато и разни дарове и му написа следното писмо:

"До моя почитаем отец Иоан, пустинножител Рилски, цар Петър.

Чух за боголюбезния нрав на светиня ти и за ангелското ти житие. Затова пожелах да видя твое преподобие, надявайки се да получа голяма полза от един разговор с тебе, тъй като суетната слава на този свят и удоволствията, и богатството ни потопяват като морски вълни. Помрачени от вълнения и грижи, не можем да се насочим към светлината на чистото покаяние. Затова и пожелахме да се насладим на някое малко просветление от светиня ти, преподобни Отче. Но понеже бях лишен и от тази благодат поради множеството ми грехове, затова моля да ми изпратиш някакво утешение и словесна разтуха, за да охладя жегата на моята си скръб! Защото известно е на светиня ти, честний Отче, какъв вихър изкушения и какви вълнения нападат сърцата на царете!"

   (1) По житието, написано от свети Патриарх Евтимий Търновски.

(2) Лествицата на преподобни Иоан Лествичник: “Придобий спомена за смъртта като неразделна съжителка. А твои любими чеда да бъдат сърдечните въздишки” (Слово 3:14).

 

Блаженият Иоан склони към тази молба и към постническите храни, за да смири гордостта, но към златото никак, и му отговори така (1):

"Бедният Иоан до благочестивия самодържец на българския скиптър, цар Петър.

Да изпълня цялата твоя молба, няма да ми бъде полезно. Но заради твоята вяра и усърдие към мене приемам постническите храни, а златото пази за себе си, защото то много вреди на монасите, а най-вече на живеещите в пусти и безутешни места. И защо ли му трябва злато на оня, който нито хляб приема до насита, нито вода за утоляване на жаждата си? Защото за мене животът е Христос, а смъртта - придобивка (Фил. 1:21). А на твоята държава то е потребно. Но и ти, който си украсен с диадема, не трябва да намираш наслада в него, защото е казано: "Кога се увеличава богатството, не привързвайте сърце към него" (Пс. 61:11)! И макар да е писано: "Държавата на царя е богатството", но то е да го употребява за оръжие и войнство, а не за свои сладости - а най-вече за сакатите и бедните, за голите и бездомните.

Затова, ако искаш да наследиш и небесното царство заедно със земното, бъди щедър, както нашият небесен Отец е щедър! Не се уповавай на неправдата и не желай грабителство (Пс. 61:11)! Бъди кротък, тих и достъпен, имайки отворени очите си за всички! Маслото на твоята милост да се лее над всички, но лявата ти ръка да не знае, що върши дясната (Мат. 6:3)! Бедните да излизат радостни от твоята палата! Твоите князе да носят похвали на езиците си! Твоята багреница да сияе със светлината на добродетелите! Твои чеда да бъдат въздишките и сълзите! Споменът за смъртта винаги да посещава ума ти (2)! Твоята мисъл безленостно да мечтае за въжделеното царство!

Валяй се в нозете на твоята майка - Църквата, усърдно припадай и върха си прекланяй пред нейните първопрестолници, та Царят на царете и Господ на господарите като види това твое усърдие, да ти даде благата, които око не е видяло, ухо не е слушало и човеку на ум не са идвали, и които Бог е приготвил за ония, които го обичат" (1Кор. 2:9).

Като прочете това, царят смяташе, че е получил нещо велико и с любов целуна това писмо, го носеше в пазвата си като някакво скъпо съкровище и като го прочиташе честичко, прогонваше от себе си тъмата на светския шум.

 

Рилският манастирБлаженият Иоан преживя на това място всичко седем години и четири месеца, без да си позволи леност или униние нито за час, а по-скоро прибавяше ревност към ревността и усърдие към усърдието, или, казано с една дума - в старческата си възраст проявяваше юношески устрем. Мнозина идваха при него, като носеха своите болни, по неговите молитви ги получаваха здрави и си отиваха. Понеже неговата голяма слава се разнесе по цялата оная земя, мнозина поревнуваха на неговото добродетелно житие, пожелаха да живеят с него, построиха църква в близката пещера и направиха манастир, като имаха преподобния за свой началник и пастир. А той водеше добре своето стадо, мнозина доведе при Господа, големи и преславни чудеса извърши и стигна до дълбока старост.

Като разбра за своето преселение при Господа, се отдаде на молитва, като проливаше горещи сълзи от очите си и коленичил на земята, казваше:

"Боже Вседържителю, приеми ме, грешния и недостоен Твой раб, и ме причисли по Своята милост към ликовете на Твоите избраници, защото нищо добро не извърших на земята, благий ми Боже! Затова моля Твоята благост да ми изпрати добър ангел, за да не ми попречат на възхода лукавите духове!"

Повика и своите ученици, и много ги поучи, като им заповяда неотстъпно да пазят устава:

"И след моята смърт да не страдате безутешно, защото няма да ви оставя, а невидимо ще бъда с вас!"

   (3) По Георги Скилица. 

Заповяда им да бъдат прилежни в постническите трудове, разцелува всички подред, причасти се с божествените Христови Тайни, легна просто на земята, вдигна ръце към небето (3) и рече:

"Господи, в Твоите ръце предавам духа си" (Пс. 30:6; Лук. 23:46).

Успение на св. Иван РилскиИ веднага предаде духа си в Божиите ръце; след като преживя около 70 години, в 946 г. от въплъщението на Бога Слово, на 18 август, в царството на благочестивия български цар Петър и византийския император Константин Багрянородни, сина на император Лъв Премъдри.

Учениците обливаха нозете му с много сълзи, обвиха в плащаница свещеното му тяло и го положиха в дървен ковчег. И веднага узнаха навсякъде за смъртта на преподобния и всички се стичаха към гроба му да видят свръхестествено видение: тялото му изглеждаше като заспало и издаваше неизречено благоухание. Недъгавите се молеха, просеха изцеление и се радваха, като се освобождаваха от своите болести.

 

   (4) Според Георги Скилица.

(5) Според първото проложно житие и според Георги Скилица.

 

След като изминаха 40 дни, светецът се яви на старшия си ученик насън, като заповяда да погребат тялото му в земята. Като стана от сън, той изпълни заповедта. И оттогава скъпият гроб се превърна в извор на чудеса за пристъпващите с вяра (4).

Като мина известно време, от гроба на светеца започна да излиза неописуемо благоухание. Пък и сам той се яви на учениците си насън и заповяда да пренесат мощите му в град Средец (София) (5). Тогава отвориха ковчега и видяха тялото му цяло. Незасегнато от никакво тление, то изпускаше хубаво благоухание и насърчаваше всички към божествена ревност.

Като извършиха обикновеното богослужение, с почести пренесоха честните му мощи в славния град Средец (София) и ги положиха в църквата "Свети евангелист Лука", както се предполага, в 980 година. По-късно един благочестив човек от Пеонските планини, наречен Грудас, съгради църква на негово име, в която бяха пренесени честните мощи, продължаващи да вършат дивни и преславни чудеса.

Георги Скилица например, който беше грък по рождение и управител на град Средец, понеже тогава цяла България се намираше под византийско робство, и който впоследствие написа житие на преподобния, с вода от честните мощи получи изцеление на своята нетърпима болест, която крайно беше изтощила естествената му сила. Но и самият византийски император Мануил Комнин, който по същото време се намираше в град Средец заради някои държавни дела, чрез помазване с елей от кандилото пред ковчега на преподобния получи съвършено изцеление от болестта, която му се появи в мишцата, сгърчи жилите му и го мъчеше, като не му даваше и нощно време да затвори очи за сън.

 

При царуването на византийския император Андроник Комнин унгарски войски начело със своя крал Бела III чак до град Средец плениха българската земя, която тогава се намираше под гръцко иго, и всичко покориха под свои нозе. Тогава взеха със себе си и мощите на преподобния и ги отнесоха в своята страна: понеже кралят беше чувал за дивните и велики чудеса на преподобния, заповяда честните му мощи да бъдат положени в град Остригом, където те също така вършеха дивни и преславни чудеса, като прогонваха от човеците всеки недъг и всяка болест (Мат. 10:1).

След като се разнесе слух по цялата онази страна и всички се стичаха там, дяволът, който ненавижда доброто, не търпеше дълго да се слави преподобният, а рани сърцето на епископа в оня град със стрелата на неверието, и нито той пожела да дойде на поклонение пред мощите на преподобния, нито пък на другите позволяваше да дохождат, като казваше: "Аз много добре познавам всички светци и не намирам този със светците!" И веднага Божият праведен съд сложи юзда на езика му и той онемя напълно, като не можеше да говори.

Които видяха това чудо, се изплашиха, а той махаше с ръце и си оставаше ням, както Предтечевият баща Захарий (Лук. 1:22). Като се опомни и поразсъди за причината на своето онемяване, той разбра, че пострада поради неверието си в светеца. Затова бързо се затече към ковчега му и като го обля с горещи сълзи, прояви сърдечно съкрушение. А Божият угодник и във всичко Христов подражател Иоан не пожела дълго да го измъчва, но скоро развърза връзките на езика му и му върна говора.

Получил това, епископът изливаше своята непрестанна благодарност към Бога и Неговия угодник. Които чуха и видяха това, проявяваха още по-голяма вяра и усърдие към светеца. И много други дивни чудеса извърши преподобният в унгарската земя, които не бихме имали време да разкажем подробно. Когато кралят узна всичко това, обхвана го страх и ужас. Затова украси със злато и сребро ковчега на светеца, благоговейно целуна честните мощи и с големи почести ги върна пак в Средец и ги положи в църквата на негово име през 1187 година.

 

Малко време след това, когато Бог благоволи да възобнови българската държава и да въздигне падналата скиния (Ам. 9:11; Деян. 15:16), която беше рухнала под византийското насилие, възстанови българското царство при благочестивия цар Асен, който беше наречен в светото кръщение Иоан. Като развя българското знаме, той укрепи добре всички разсипани български градове, а рухналите обнови, и като препаса оръжието си против гръцкото царство, покоряваше околните страни, градове и села.

Като дойде до Средец и покори и него, той чу за безчислените преславни чудеса на преподобния и затова веднага се отправи към неговата честна църква, благоговейно целуна неговите мощи и му се струваше, че е намерил някакво многоценно съкровище.

Изпълнен с много радост и духовно веселие, той се посъветва и реши да ги пренесе в престолния си град Търново за по-голяма чест и утвърждение на своето царство. И веднага изпрати до своя патриарх Василий, който се намираше в град Велико Търново, следното писмо:

"До всечестния Божий архиерей господин Василий, духовния отец на наше царско Величество.

С Божията воля като стигнах в тези предели и влязох в град Средец, и като намерих честните мощи на преподобния отец Иоан, жител на Рилската пустиня, извършили множество чудеса на изцеления, мен ми се струваше, че летя по въздуха от радост.

Затова отсъдихме да дойде тук Твоя Светиня с целия църковен клир, за да пренесете с подобаващи почести тези свети мощи на преподобния отец в нашата преславна столица за похвала на целия църковен народ и за утвърждение на нашето благочестиво царство!"

 

Като чу това, божественият светител се възрадва духом, въздаде благодарност на Бога и веднага свика целия църковен клир и им разказа всичко. А те приеха това с топло усърдие и с удоволствие. Всички единомислено се устремиха, като че щяха да грабнат някакво многоценно съкровище, и скоро стигнаха в Средец заедно с патриарха. Благочестивият цар Иван Асен I с голямо внимание приготви всичко за изпращане на светеца и всичко предаде на патриарха, като му остави на разположение триста мъжествени воини. А сам побърза да се завърне в своята столица и започна да гради църква на името на светеца в славния град Търново, на мястото, наречено Трапезица.

Патриархът, като взе честните мощи на преподобния, се отправи на дълго пътешествие заедно с целия клир и с игумена на манастира на преподобния в град Средец, Иоаникий, и всички негови монаси.

Царят, като узна за приближаването на патриарха, бързо излезе насреща му до местността Кръстец с целия си синклит и като целуна с благоговение мощите на светеца, ги задържа там седем дни, докато бъде довършена църквата. И така, като я осветиха, с почести положиха в нея мощите на преподобния в 1195 г., където лежат и раздават различни изцеления, когато с вяра прибягват към него: слепи проглеждат, прегърбени се изправят, неми проговарят, недъгави от немощ в сила преминават, бесновати оздравяват и всички получават здраве от каквито и болести да са били обхванати.

 

Св. Иван РилскиНо, о, пречестний Иоане, изпълнено с благодатта на Светия Дух обиталище на Бога Отца и на Спасителя, който стоиш пред Царя на всичко и се наслаждаваш в светлината на единосъщната Троица, като херувим заедно с ангелите пееш трисветата песен и имаш безмерно голямо дръзновение - моли се на всемилостивия Господ да спаси твоите сродници, еднородния твой български народ, и да му покори всички противни врагове!

Запази вярата непорочна, утвърди нашите градове, умири целия свят, а нас избави от глад и пагуба, и ни запази от нападенията на другородци!

Старците утеши, младежите поучи, безумните умъдри, вдовиците помилвай, за сираците се застъпи, децата възпитай и целия твой народ запази от всякакви напасти.

А в деня на страшния съд избави ни от лявата участ и ни сподоби, по твоите молитви поставени отдясно, да чуем блажения глас на Господа Христа:

"Дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира" (Мат. 25:34)!

Защото Нему подобава слава, чест и могъщество в безкрайни векове. Амин.

В този ден се чества и паметта на светите Константинополски патриарси Иоан и Георгий.Иоан патриаршествал от 669 г. до 674 г., а Георгий - от 678 г. до 683 година - и двамата при император Константин Погонат (668-685).

© Жития на българските светии (в новобългарски превод) от † Левкийски епископ Партений, том втoри. Синодално издателство, София, 1974 година

 

 

В коя година е починал св. Иван Рилски

Извори за живота и първите чудеса на св. Иван Рилски са житията му. В неговото Народно (Безименно) житие, рилска редакция с текст от ХІV в., за Успението на св. Иван Рилски четем следното:

"Дойде Йоан Богослов и каза на светеца: "Пратен съм от Бога да ти възвестя радост. Радвай се, служителю Господен! Приготви ти се венецът…"

И Преподобният наш отец Йоан пустинножител почина в 18 ден на месец август...  По-късно по царска заповед нетленното тяло на свети Иван беше пренесено в Средец, град български, и там му се издигна храм..."

Житиеписецът не съобщава годината на св. Ивановата кончина. Любопитно е да се отбележи, че само в това житие на Рилския светец са отбелязани денят и месецът на неговото успение.

В Скилицовото житие на св. Иван Рилски, написано от византийския сановник Георги Скилица (ХІІ в.), дошло до нас в преписи от ХІV-ХV в., за смъртта на св. Иван Рилски четем:

"Преподобният отец Йоан, без да изостави обикновеното си въздържание, почина достигнал до 70 години.Учениците му със сълзи умиха нозете на преподобния, обвиха свещеното му тяло, положиха го в дървен ковчег и го погребаха."

В Първото Проложно житие на св. Иван Рилски, съставено от неизвестен автор през ХІІІ-ХІV век, известно по преписи от ХІV в., за смъртта на св. Иван четем:

"И като достигна до дълбока старост, с мир си отиде от тоя свят, получавайки вечно блаженство... След известно време св. Иван се яви на учениците си и им заповяда да пренесат нетленните му мощи в град Средец и ги положат в църквата "Свети Лука".

В житието на св. Иван Рилски, съставено от св. патриарх Евтимий Търновски, срещаме следното известие за кончината на св. Иван:

"Господи, в Твоите ръце предавам духа си! И предаде духа си на Бога, като живя някъде около 70 години."

Години наред руският Мазурински летописец събирал из руските манастири и старинни църковни хроники и летописни бележки. Той попада и на една древна българска хроника, в която за първи път се среща следното летописно известие за годината на св. Ивановата смърт:

"В лето 6454 от сътворението на света се престави Преподобният наш отец Йоан Рилски..."
(ПСРЛ, т. ХХХІ, Мазуринский летописец, Москва, 1968, с. 39; 
Смоленски епископ Нестор. В кой ден, в кой месец и в коя година е починал св. Иван Рилски, Сборник "Светогорска обител Зограф", т. ІІІ, София, 1999, с. 66-71; 
Кога е починал свети Иван Рилски, Духовна култура 2003, кн. 8, с 1-6; 
Н. Н. Чалых, Рыльск, История с древнейших времен до конца ХХ века, Курск, 2006, с. 47 и сл.)

Това летописно известие руският историк Николай Николаевич Чалих свързва с донесените ръкописни книги от монаси-бежанци из българския Рилски манастир, заселили се по десния бряг на руската река Сейм. По-късно с въвеждането на книгопечатането в Русия (1563 г.) в редица печатни жития на св. Иван Рилски редом с датата 18 август срещаме вече и годината - 946 г. по летоброенето от Рождество Христово.

Смоленски епископ Нестор 
По житийни повести и летописни известия

 

 

+ Преставление преподобного Иоанна Рыльского

Память 18 августа.

Преподобный отец наш Иоанн, великий между подвижниками, был из пределов города Средца, из села называемого Скрином. Родители его были люди благочестивые и не очень богатые, из племени Болгарского. Когда они умерли, а он с юности возлюбил Господа: то оставшееся ему имущество роздал он бедным и больным; а сам, приняв монашество, вышел из родины своей, нося на теле своем одну кожаную одежду. Взойдя на высокую и голую гору, стал тут подвизаться, питаясь лишь диким растением. - Хижина его была сплетена тут из хвороста. Спустя недолгое время разбойники напали на него ночью и, избив, прогнали отсюда. - Он нашел глубокую пещеру и поселился в ней. Сюда пришел к нему молодой племянник Лука, который, скрывшись от отца, едва нашел дядю в скалах диких. Так трудно было найти тут отшельника, что сам он, увидав издали отрока, счел появление его за мечту. С любовью принял Иоанн юного племянника и особенно обрадовался, когда услышал, что тот жаждет душевного спасения. Они стали подвизаться вместе. - Брат, узнав, что сын его скрывается у дяди, закипел гневом и злобою на Иоанна. Найдя его в пещере, он ругал его всячески и даже поднимал на него камень. - Преподобный молчал. Отец, ухватив сына, потащил его за собою. Иоанн пал на землю и со слезами молил Господа, дабы устроил Он Сам нужное для вечного спасения человека молодого. - Помолясь, сел он в своей пещере, с тугою об опасностях мирской жизни. Что же случилось с отроком? Дорогою змей укусил его и он умер. Отец, так неожиданно потерявший сына, почувствовал свою виновность. Он возвратился к брату и сказал о несчастии. Пустынник велел ему похоронить умершего; впоследствии преподобный хаживал на могилу праведного отрока и здесь было любимое место отдыха его. Крепки были подвиги его и против мечтаний духов и против немощей плоти. Двенадцать лет пробыл Иоанн в дикой своей пещере.

Из пещеры перешел он “в пустыню Рыльскую и, поселясь в дупле дерева, твердо подвизался, постился, молился и плакал постоянно; питался он только травою; не видел здесь и лица человеческого, но пребывал с зверьми; Бог, видя великое терпение его, повелел, да произрастает для него слануток - (бобы), и блаженный питался тем долгое время. Пастухи увидели его и чрез них узнали о нем везде”. Это было так: овцы внезапно от какого-то страха побежали и летели по стремнинам дотоле, пока не добежали до места, где жил отшельник. Пастухи, бежав за ними, с изумлением увидели пустынника. “Вы пришли сюда голодные, - рвите себе слонутки мои - и кушайте”, сказал отшельник. Они ели и насытились; только один напрятал себе много бобов в запас, без благословения пустынника, и когда на дороге дал товарищам, то в украденных стручьях не оказалось ни зерна. Они воротились к доброму старцу с раскаянием. Старец простил их и с улыбкою сказал: “видите, дети, эти плоды назначены Богом для пропитания пустынного”. Понятно, как много говорили после того пастухи о дивном отшельнике. Но известие их породило разные толки, в том числе, как бывает у мирских людей, и невыгодные. Знавшие его в Миру называли его исступленным, чуть не пустым человеком. Отчего стал жить, как не они. Но другие и “многие приходили к нему и, принося своих больных, получали здравие молитвами святого”. Человек несколько лет одержимый нечистым духом, увидя шедших в Иоаннову пустыню, последовал за ними. Не дошел он еще версты до Рыльской пустыни, как упал на землю и стал кричать: “не могу идти далее, палит меня огонь”. Спутники, связав несчастного, приволокли его к преподобному и просили исцелить его. “Дети мои, сказал он, - это - не по силам моим, - я немощный человек, как и вы; один Бог может исцелить его”. Те неотступно просили его и отшельник помолился о нем, больной внезапно стал здоровым и все прославили Бога.

Избегая известности человеческой, подвижник скрылся из любимого дуба и, найдя весьма высокую и едва доступную скалу, поселился тут. Здесь он провел более 7 лет, под открытым небом, перенося все воздушные перемены, молитвы совершая то стоя на ногах, то коленопреклоненный. Дошел слух о великом пустыннике до Болгарского царя Петра. Благочестивый царь сильно желал видеться с ним; но смиренный отшельник отклонил свидание и только в письме сказал доброму царю нужное для него. “Многие, возревновав о жизни добродетельной святого, пожелали жить около него и устроили монастырь, имея начальником и пастырем преподобного. Он пас свое стадо мудро”. Храм устроен в пещере, где прежде жил преподобный. Достигнув глубокой старости, преподобный предал дух свой Богу августа 18-го 946 года на 70 году своей жизни.

Спустя немалое время преподобный явился ученикам своим и повелел перенести мощи его в город Средец (Софию). Открыв гроб, они нашли нетленное и благоуханное тело и прославили Бога, перенесли с честью св. тело, поставили его в храме св. Евангелиста Луки. Когда же построен был в его же имя прекрасный храм, то положили его здесь и многие подавались пособия страдальцам всякого рода.

После долгого времени, Венгерский король приходил войной и взял многие места, в том числе и Средец. Взяв мощи преподобного, с великою честью перенес их в свою страну, где положены они были в храме, так как слышал он о чудесах его. Остригомский бискуп, тогда как слышал, что велик он пред Богом, сказал: “не знаю я этого святого, в древних писаниях не поминается он”. И внезапно онемел язык его. Несчастный поспешил к раке преподобного, просил прощения, и угодник Божий, услышав молитву его, разрешил его тотчас. Много и других чудес совершил преподобный в земле Венгерской. Король, услышав о том, украсил раку золотом и возвратил ее в Средец в 1093 году.

При Болгарском царе Иоанне Ясене и при п. Василии мощи преп. Иоанна перенесены были в Тернов и положены были в храме, посвященном его имени. Это было в 6746 (1238) году.

Ныне мощи преп. Иоанна почивают в его Рыльской обители, которая составляет питомник благочестия и просвещения для всего народа Болгарского.

ИЗБРАННЫЕ ЖИТИЯ СВЯТЫХ по изложению Феодосия Черниговского (жития тех святых, которых нет у свт. Димитрия Ростовского)
Издательство прп. Максима Исповедника, Барнаул, 2005, www.ispovednik.ru

Кратък линк