Какво да правим с децата през лятото?

Новини за 02.08.2017

Какво да правим с децата през лятото?

 

 

Политиците са във ваканция, наскоро никой не ни е обидил на национална чест, темата за климата я избягваме, че вреди на туризма. И ето че всички дружно се заемаме с образованието, пише Ивайло Дичев по повод летния дебат.

МОН услужливо подава тема: да намалим лятната ваканция? Моля, дебат. От една страна – в Северозападна Европа е така, а бива ли ние да сме на опашката. От друга – наша си културна традиция от времето на Стамболийски, който се грижел за това децата да помагат в обирането на реколтата. От трета – климатици нямало, а у нас през лятото е горещо, през зимата пък щели да пестят от отопление. Бившият министър проф. Игнатов печели приз за най-екзотичен аргумент: имало „интелектуална традиция" някои родители да ходят на море през септември. 

Хайде да се хвана и аз на летния дебат и да изкажа мисли. Какво целим? Оставям настрана естетическото движение „реформа заради самата реформа“, оставям догонването на културните народи.

Проблемът у нас е висенето на децата без цел и смисъл. Разбира се без известно висене младост не може да има - ние висяхме из улиците на махалата, сега повече висят в клубове и фейсбук. Но времето се ускорява. Българин, попаднал в индустриална страна, със сигурност го е усетил: ако си изпуснал някакви периоди от живота си, ако си оставил бели петна в CV-то – ами изпадаш и толкова!

Неходенето на училище в много страни се третира като престъпление, едни наши приятели в Холандия се разправят със съдилища сума време, защото синът им пубертет бяга от час. Докато у нас не могат дори да ги изключат, в някои страни глобяват солидно на ден отсъствие, другаде ги търсят с полиция, на трети родителите рискуват затвор, за социалните помощи да не говорим. Репресията не е самоцелна, става дума за това, че цялото общество се чувства длъжно да поеме част от родителската функция, а учебният процес е нещо крайно сериозно – не просто зверилник, където оставяш детето си известно време на топло под надзор. Детето не е притежание на родителя, неговият интерес се брани от всички, в определени случаи – срещу родителя.

Защо началото на учебната година няма да се измести на 1. 09.

Тук проличава недомодернизираният характер на нашето общество. Знаете ли защо според мен няма да се измести началото на учебната година на 1.09?  Защото много от учителите работят през лятото по морето, да не говорим за хилядите родители, принудени да берат разни работи в чужбина (глобализиран Стамболийски!). Бедните и особено - ромските деца масово тръгват към края на април и се връщат съм октомври. И разбира се директорите не ги санкционират, защото „парите следват ученика“, а кой е луд да плаши рибата?

Към тази тъжна реалност ще се прибавят едни по-възвишени мотиви на заможните ни съграждани, които държат да водят децата си на екскурзии по света и по езикови ваканции. Ако за първата група седенето в училище е загуба на трудодни, за втората то е падане до едно по-ниско социо-културно ниво - защото те знаят по-добре с какво да ги занимават и какви частни учители и школи да им намират.

Не знам какъв проблем ще се реши, ако различните училища получат правото да започват и свършват ваканциите по собствено усмотрение – освен разбира се най-срамният, с климатиците и отоплението (наместо да санират блокове на частни лица, да се бяха погрижили за учебните заведения!). А възприемането на 15.09 като „традиция“ е малко като софийското паве – културно наследство.

Защо не и летни школи?

Главната тема е борбата с висенето на децата. Но няма защо да ги затворим по-дълго в училище. Не съм единственият, който смята, че най-добре би било да им се въведе учебната форма задължителна лятна школа, задължителен елемент от учебния процес. Опитът ми е университетски, тук отдавна организираме такива школи. Представете си го: децата отиват на някакво интересно място и се занимават с дадена образователна тема според интересите си, като заедно с това спортуват, прекарват интересно време заедно. За бедните деца таксата следва да се поеме от държавата, за онези с възможности – да е поносима, а най-богатите биха могли пак да пращат децата си в аналогични чужбински места, като после доказват това занимание със съответен документ.

Вярно, че това ще дойде допълнителен труд на учителите, но той може да се заплаща, тъй че те да не са принудени да ходят да слугуват по морето. Иска ми се школите да са по месец, но реалистично погледнато можем да почнем с две седмици. В края ученикът да получава оценка по темата на школата, която да влиза в годишната оценка - например компютърни технологии, екология, изобразително изкуство.

От опита знам, че успяват школи, където инициативата идва от самите учители - измислят теми, намират място, да кандидатстват пред министерството за финансиране, да опитват да запалят децата. При много школи из цялата страна всеки ученик ще има право да избира къде да иде, за най-добрите ще има състезание. Децата ще се научат да излизат от обичайната си компания и да се интегрират в нова, да разширяват кръга си от приятели от други места из страната, в един ранен национален melting pot, ако щете, да се свалят. Някои от тях може би ще станат международни, някои ще почнат да се организират и в други страни.

Така може би ще надскочим дилемата училище – родители, която противопоставя колектив на индивид, бедни на богати, бюрокрация на артистичност и други такива непродуктивни дихотомии. Трябва нещо трето – общество от ученици, далеч както от класната стая, така и от дома.

Ще има съпротива отвсякъде – от учителите-сезонни работници, от бюрократите в министерството, на които им се усложнява работата, от планиращите почивката си родители, от различни психолози, които ще кажат че претоварваме децата, от писачите на учебници, които ще видят тук пропуснати ползи… Но ако самите учители видят интереса си в това да организират едни такива интересни и за самите тях школи, ако получат отнякъде финансово рамо, ако тръгне една такава мода: „А ти къде беше тази година на лятна школа?" Кой знае...

 

 

Автор: Ивайло Дичев

за Дойче Веле

 

Кратък линк

Още Новини