Превенция на самоубийствата при тийнейджърите – ръководство за родители и учители

Новини за 04.09.2017

Въведение
Какво да търсите?
Какво можете да направите, ако разпознаете признаците на депресия
Източници за преценка и оценка
За лечението
Защо е лесно понякога да пропуснете депресията
Как да помогнете на вашето по-голямо дете да помогне на свой приятел, страдащ от депресия
Какво да правите, ако вашето дете говори за самоубийство или споменава, че иска да сложи край на живота си
Въведение

Помислете си за цялата информация, която познавате относно възпитанието и отглеждането на деца! Например, знаете много добре кога детето трябва да получи медицински прегледи и защо трябва да бъде закопчано с предпазен колан докато се вози в кола. Знаете къде да се обадите, ако детето е погълнало нещо вредно, знаете о кога трябва да бъдат то да бъде обучено да се изхожда на гърне, знаете в какъв размер джобни пари да му дадете, знаете кои видове храни го правят хиперактивно и даже познавате много добре важността на това да му говорите за опасностите от наркотиците и алкохола. Но има и една друга тема, в която също трябва да бъдете точно толкова ориентирани и тя е психическото здраве на вашето дете.

Психическото здраве се отнася до начинът, по който ние мислим, чувстваме и действаме, когато се изправяме пред различните ситуации в живота. Това е начинът, по който ние гледаме на себе си, на нашия живот и на хората, които познаваме и за които ни е грижа. Това ни помага да определим как се спарваме със стреса, по какъв начин се отнасяме към другите, как оценяваме нашите възможности и как правим избор. Психическото здраве влияе върху нашия ежедневен живот, както и върху нашето бъдеще. Работата в училище, взаимоотношенията и психическото здраве – всички тези неща биват повлияни от психическото здраве. И както нашето физическо здраве, така и нашето психическо здраве се променя. Така че, за нас като родители е важно да можем да разпознаваме промените в психическото здраве на нашите деца и да разбираме кога те имат нужда от помощ.

Депресията е едно от психическите разстройства, които могат да се появят по време на детството и юношеството. Днес 1 от 33 деца в училищна възраст и 1 от 8 в юношеска възраст страдат от клинична депресия. Това ръководство е предназначено да ви даде информация за депресията при децата. То ще ви помогне да разпознавате признаците и симптомите на депресията у вашето дете и ще ви научи какво можете да направите, ако имате някакви опасения.

Всички ние, включително и децата и тийнейджърите, имаме моменти в нашия живот, когато се чувстваме тъжни или депресирани и е нормално да се чувстваме по този начин понякога. Депресивното настроение може да се свързва със специфични събития или може да бъде биологически обосновано, но може да бъде и комбинация от двете. Клиничната депресия е повече от това да се чувстваш тъжен. Човек може да определи кога едни нормални чувства са преминали отвъд „нормалното“. Това е така, когато една или повече от следните точки са верни:

Чувствата продължават за доста продължителен период от време
Чувствата продължават да се влошават
Нещата, които са помагали в миналото за облекчаване на чувствата вече не работят
Тези чувства пречат на нормалното ежедневно функциониране
Ето едно описание на момче в тийнейджърска възраст, което разказва за своите депресивни преживявания:

„Това е нещо, което идва и отминава. Не се чувствам депресиран през цялото време. Обикновено депресията сякаш ти взема нещо, без значение колко е малко, но човек може да се пренастрои, да започне отначало, да я изключи. Понякога депресията я няма, след това започва пак. Започваш да се чувстваш зле поради някаква причина и не можеш да направиш нищо. И така, днес обаче, всичко върви доста добре и аз изобщо не се чувства зле. Но има други дни, в които знаеш, че изобщо не ти се иска да станеш сутрин от леглото и не ти се прави нищо… сякаш нищо не си струва, сякаш изобщо не си струва даже да съществуваш. Мислиш си, че това е най-доброто, което можеш да направиш. Изглежда като нещо глупаво наистина да минава през живота ти и да съществува. И ден след ден, постоянно се чудиш дали ще се справиш на следващия ден, дали ще издържиш, и дали си струва да се опитваш да стигнеш до утрешния ден… това е, просто чувстваш, че сякаш нямаш стойност, не струваш нищо, все едно нещо не е наред с теб. Това не е приятно чувство наистина да знаеш, че си пълен провал, че си едно голямо нищо, и винаги да имаш чувството, че нищо не правиш както трябва или че нищо, което правиш не си струва, няма стойност.“

Какво да търсите

Ето някои общи белези на депресията, групирани според възрастовите групи на децата и тийнейджърите:

Предучилищна възраст

Чести необясними стомашни болки, главоболия и умора, изтощение
Свръх активност или прекомерно безпокойство
Честа поява на тъга
Ниска толерантност към фрустрация – чувство на неудовлетвореност, безсилие, безизходица, рухване, разстройство
Раздразнителност
Загуба на удоволствие от дейности, на които преди детето се е радвало
Склонност към това да си представя света като тъжен, пуст и мрачен
Чести спречквания с другите деца
Отдръпване, оттегляне, затваряне в себе си
Училищна възраст

Прекалена стеснителност и тревожност
Непровокирана враждебност или агресия
Чести и необясними физически оплаквания
Значителна загуба или увеличение на теглото
Изразяване на тъга или безпомощност
Ниска самооценка
Промени в режима за сън
Плачливост
Отказ или неохота за ходене на училище
Промяна в успеха
Слаб интерес към игра с другите
Слабо общуване с останалите
Мисли или усилия за бягство
Хиперактивност
Често непокорство или агресия
Лесно разстройване, често разплакване, свръхчувствителност
Мисли за самоубийство
Юношество

Постоянно нещастие, негативност, раздразнителност, гняв и ярост
Хронична тревожност, прекомерен страх и изрази на вина
Спад в оценките или поведението
Изолиране от приятели и дейности
Затруднения във взаимоотношенията
Чувства на тъга и безпомощност
Липса на ентусиазъм, енергия или мотивация
Свръх-реакция към критика
Чувство на неспособност да удовлетвори и отговори адекватно на очакванията
Прекалена чувствителност към отхвърляне или провал
Ниска, слаба самооценка
Нерешителност, липса на концентрация или забравливост
Безпокойство и раздразнителност
Промени в режима на хранене и сън
Повишена злоупотреба с вещества
Проблеми с авторитета
Саморазрушително поведение
Необръщане на внимание към външния вид
Свръх-ангажираност с мисли за смърт и умиране
Мисли за самоубийство, планове и опити за извършване
Документирайте вашите опасения.
Записвайте следните неща:

Промените, които сте забелязали
От колко време забелязвате тези промени
По какъв начин тези промени оказват влияние на вашето дете.
Разговаряйте с другите, за да видите дали и те са забелязали тези промени у вашето дете.
Говорете с детето за вашите безпокойства. Когато имате опасения за дете, което може да е депресирано, е важно да го изслушате внимателно и да разберете какви са опасения, а не просто да се опитвате да му говорите за неговите тъжни чувства. Като родители често присвояваме ролята да развеселяваме нашите деца. Ние сме тези, които трябва да им посочваме техните положителни страни и качества. Не искаме да ги боли, да страдат и да се чувстват тъжни. Ето защо начинът, по който говориш на своето дете и начинът, по който го изслушваш ще му покаже доколко си заинтересован наистина в разбирането на неговите/ нейните безпокойства.
Полезни съвети за разговари с вашето дете:

Без осъдителност, коментирайте вербалното и/ или невербалното поведение, за което сте обезпокоено: „Забелязах, че изглеждаш тъжен от няколко дни.“
Поканете вашето дете на разговор, в който да сподели своите чувства: „Разкажи ми какво става.“
Поставете се на мястото на детето си; уважавайте неговите/ нейните чувства.
Позволете на детето си да говори повече от вас. Избягвайте да го прекъсвате и не го разсейвате.
Избягвайте нелюбезните думи, които са за присмех, засрамване или окачествяване на вашето дете: „Ти получаваш всичко, което искаш, за какво ти е да си депресиран.“
Какво можете да направите, ако разпознаете признаците на депресия

Задавайте на вашето дете само по един въпрос и изчаквайте то да отговори, след това преминете към следващия въпрос. Не се смущавайте, ако настъпи тишина.
Избягвайте да го диагностицирате и/ или да давате съвети; изразете вашата загриженост и предложете утеха. „Аз съм на твоя страна… Нека да се справим с това заедно.“
Споделете книга, видео или игра за чувствата, за да спомогнете започването на диалог. Направете цветно колело и надпишете различните цветове с определени чувства, използвайте рисунка на термометър за измерване на техните чувства или използвайте диаграма за проверка и измерване на чувствата.
Помогнете на вашето дете да види, че има различни начини за решаване на неговите/ нейните чувства. Обсъдете възможностите. „Можеш да отидеш и да поговориш с твоя учител за слабата оценка, която си получил на последния изпит. Нека да упражним това, което ще кажеш на учителката.“ или „Можем да ти намерим частен учител.“ или „Мога да ти помогна да се подготвиш и да учим заедно за следващия изпит.“
Информирайте вашето по-голямо дете за полезни източници, които са на разположение в обществото, т.е. училищната сестра или съветник, учител, семеен лекар или ръководител на църковна група. Общувайте с тези възрастни и създайте мрежа за подпомагане като споделяте вашите страхове и опасения.
Разработете „план на действие“. Какво е съгласно да направи вашето дете? Какво сте посветени да направите вие? Кога ще поговорите отново? Има ли нужда да потърсите професионална помощ?
Показвайте любов и приемане на вашето дете, покажете, че приемате чувствата му и признайте, че се изисква кураж човек да говори за „трудните неща“. Споделете вашето желание да поговорите отново.
Ако все още сте обезпокоени за вашето дете, значи е време да потърсите помощ!
Източници за преценка и оценка

Изчислено е, че 2/3 от всички деца, които имат проблеми с психичното здраве не получават помощта, от която имат нужда. Добрата новина е, че депресията се лекува.

Източници за преценка и оценка:

Семеен лекар
Психиатър
Психолог
Социален работник
Духовник
Медицинска сестра
Училищни ресурси: психолог, съветник, сестра, учител
Съветници/ агенции за психическо здраве
Горещи линии на кризисни центрове
Агенции за семейни услуги
Кабинет за спешна болнична помощ
Програма за подпомагане на служителите чрез вашия работодател
За да намерите специфичните източници и ресурси, разгледайте вашия местен телефонен указател и потърсете телефони номера на:

Центрове за психично здраве
Служби за психично здраве
Съветници, предоставящи насоки на деца и юноши
Психолози
Организации, социални служби, агенции
Социални работници
Съветници
Лекар психиатър
Списъци с правителствени агенции
За лечението

Най-важната стъпка към преодоляване на депресията и понякога най-трудната стъпка към това е търсенето на помощ.

Можете да работите с някой, който предоставя такова лечение, за да бъде разработен план за посрещане на нуждите на вашето дете. Важно е да се спазват редовно препоръките на лечението.

Лечението може да включва:

Съветване
Семейна терапия
Групова терапия
Поведенчески програми
Програми към специални лагери
Лекарства
Стационарно лечение
Помнете, че може да се наложи да опитате един или повече от тези начини, за да намерите най-подходящият от тях, който съответства на нуждите на вашето дете, както и на финансовите възможности на вашето семейството.

Защо е лесно понякога да пропуснете депресията?

Децата и тийнейджърите невинаги разбират или изразяват своите чувства. Така че като родители вие трябва да можете да разпознавате предупредителните знаци, промените, които настъпват във вашите деца и да знаете кога трябва да потърсите помощ.
Не всички практикуващи лекари са адекватно обучени да разпознават правилно депресията при децата. Всъщност това е така само от 1980 г., когато детската депресия бива призната като здравно разстройство.
Възрастните често предполагат, че тези променливи настроения са нормална част от юношеството. Тийнейджърите действително преживяват различни настроения, но родителите трябва да могат да разпознават кога тези настроения се развиват към депресия. Депресията не е нормална част от юношеството.
Депресията не е слабост или недостатък на характера. Депресията е здравословно разстройство и трябва да се лекува.
Съществува мит, че ако се говори за депресия, това само влошава положението. Всъщност говоренето за депресия признава, че има проблем и може да помогне на семейството да разпознае нуждата от помощ.
Липсата на осигуровки или това, че тези осигуровки не покриват и услугите за психично здраве може да бъде бариера за семейството на депресираното дете.
Проверете във вашата местна институция за осигуряване дали има депресивни състояния, които се покриват за лечение от здравните осигуровки.

Как да помогнете на вашето по-голямо дете да помогне

на свой приятел, страдащ от депресия

Знаем, че е често срещано това по-големите деца и юношите да разказват на свои приятели и връстници за чувствата си, преди да ги споделят с някой възрастен. Затова ето как може да посъветвате вашето дете, ако възникне такава ситуация:

Помогнете на вашето дете да разбере какво представлява депресията.
Насърчете вашето дете да бъде приятел на своя приятел/ връстник, който страда от депресия. Обяснете му, че добрият приятел:
= изслушва и споделя своите притеснения

= подкрепя своя приятел, който търси помощ

Ако депресираният приятел има мисли за самоубийство и не иска да търси помощ, настоявайте вашето дете да сподели своите притеснения с професионалист. Обяснете на вашето дете, че е по-добре приятелят му да му се разсърди и да има сърдит приятел, отколкото мъртъв приятел.
Насърчете вашето дете да използва подкрепата на някой друг доверен възрастен, включително членове на семейството, учители, училищни съветници, медицинска сестра, някой от мястото, където ходите на богослужение, треньори, скаут лидери или директори на младежки дейности. Нека вашето дете да познава тези възрастни и да знае, че може да насочи своя приятел да се свърже с вас за намиране на източници и средства, и допълнителна информация.
Задавайте редовно въпроси на вашето дете, за да проверите и да прецените ситуацията. Наблюдавайте не само детето, за което сте загрижени, но и начинът, по който вашето дете се справя с нещата.
Какво да правите, ако вашето дете говори за самоубийство или споменава, че иска да сложи край на живота си?

Като родител е трудно да си представите, че детето ви е стигнало до там. Като родители ние можем да подценим или да пропуснем това, което виждаме и чуваме. Може да се притесним, че нашето дете търси само внимание. Помнете, че повечето време самоубийството не е свързано с желание за смърт, а е просто за спиране на болката от живеенето.

Първо, потърсете следните предупредителни знаци:

Често говорене за самоубийство или правене на планове за такова
Признаци за сериозна депресия, промяна в настроенията, безнадеждност и затваряне в себе си
Силно желание да умре, прекалено занимаване на мислите със смърт, отказване от ценни притежания
Увеличаване на употреба на алкохол и/ или наркотици
Импулсивност и поемане на ненужни рискове
Усещане, че няма с кого да поговори
Ако сте загрижени и обезпокоени, предприемете някакви действия:

Покажете вашата загриженост
Нека детето ви да знае, че наистина ви е грижа за него. Говорете за вашите чувства и питайте за неговите/ нейните чувства. Слушайте внимателно това, което то ви казва.

Можете да кажете следното:

„Загрижен съм за теб… за начина, по който се чувстваш.“

„Грижа ме е за теб и за начина, по който се държиш.“

„Аз съм на твоя страна… ще се справим с това.“

Задайте въпроса
Не се колебайте да зададете директно въпроса за самоубийството. Самото говорене с детето ви за самоубийството няма да ги накара да мислят за самоубийство. Има шансове обаче просто да мислят за това, особено, ако сте забелязали и наблюдавали някои от предупредителните знаци.

Бъдете прями във вашата загриженост по такъв начин, че да не се конфронтирате.

Можете да започнете разговора като попитате:

„ Мислиш ли за самоубийство?“ или

„Искаш ли да умреш или просто искаш болката да си отиде?“

Потърсете и намерете помощ
Продължавайте да се движите заедно напред. Потърсете помощ.

Можете да кажете:

„Знам, че можем заедно да измислим нещо, за да направим, така че да се почувстваш по-добре.“

„Трудно е в такъв момент да се ориентираш какво да правиш, но аз знам къде можем да намерим помощ.“

Ако детето ви е дало израз на това, че прави някакъв непосредствен план за самоубийство или че има достъп до оръжие или други потенциално смъртоносни средства:

Не го оставяйте само.
Незабавно потърсете помощ.
Премахнете потенциално опасните и смъртоносни средства от вашия дом, поне временно докато трае тази криза.

 

https://www.verouchenie.com/превенция-на-самоубийствата-при-тийн/

Кратък линк

Още Новини