Д-р Димитров, благодаря ти, че ме допусна до своя свят!

Новини за 04.10.2017

Благодаря ти, че ме допусна до своя свят!

Писмо до д-р Ивайло Димитров от негов пациент.

"Парализиран от страха си, смачкан от тежестта на срама, почти за половин година се откъснах от света. Не ходех да пазарувам, не поддържах с никого контакти – живеех, защото живеех и нищо повече. Продължавах да се страхувам от всичко, но най-вече от пиенето. Поддържах контакт със синовете и с брат си – защото знаех, че не ми желаят злото, щом като ме бяха насочили и подкрепили за лечение.

Като се поуспокоих, започнах да се гордея със синовете си, че след години плач, бягство от мен, не ме изоставиха като куче, като никому ненужен предмет, а с вяра и дори с ярост правеха всичко, за да ме лекуват. Не искаха нищо от мен, искаха само да съм жив.

Помислих си тогава, че това не дойде току-така, отникъде; може би по-рано ги бях научил на нещо, може би бях за тях образец и авторитет. Може би забелязваха, че без да се оглеждам за помощ сам се боричкам със злото в живота, без да знам, че помощниците ми растат. Може би забелязваха също, че сред това дърпане с живота все по-често ставам безсилен пред алкохола, че всеки неуспех и всяка победа потопявам в алкохол, че трябва да ми се помогне.

Дълго се борех със себе си – сигурно звярът в клетка се чувства така, както се чувствах аз. Знанието за това, че сам нямам шанс, дълго се бореше с надменността и тщеславието ми, смирението – с надутостта, срамът със смелостта. Това също беше ад.

Накрая се преборих. Отидох при д-р Иво, където никой не ми се подсмива, не ме нарича боклук, където се чувствам в безопасност. Имам късмет да срещам на пътя си добри хора като него. С нищо не го заслужавах, а ето че то се случи.

Не е ли много като за един нещастник?

Дал ли ми е някой право за приятелство, за сърдечност?"

Източник: Facebook

Кратък линк

Още Новини