Д-р Здравко Арнаудов: Внимавайте със здравословния начин на живот, може да е много опасен

Новини за 14.07.2017

Сред хилядите съвети за здравословен начин на живот, диети, рецепти с био продукти и безбройните различни мнения на всякакъв вид специалисти, които залитат по всевъзможни модерни течения за хранене, спорт, хранителни добавки, попаднахме и на мнението на д-р Здравко Арнаудов, който обяснява базисни понятия по един нормален, непретенциозен и най-важното – немаркетингов начин, така че веднъж завинаги да се успокоим по истеричната тема за здравословния начин на живот, на която всички сме жертви.

Кои са най-разпространените заблуди по отношение на здравословния начин на живот, с които се сблъсквате в работата си?
Няма такова понятие като здравословен начин на живот. СЗО има определение за здраве, но за здравословен начин на живот няма, а само общи препоръки. Има профилактика, превантивна медицина, но здравословен начин на живот – няма. Това е пазарно понятие, което е формулирано, за да продава услуги и продукти. Здравословният начин на живот – по модела, по който го разбират лаиците, е една заблуда, а за мен това е форма на автоагресивно поведение. Масовото разбиране за здравословен живот се свързва с физически натоварвания и начин на хранене. Всякакви разбирачи се упражняват да препоръчват диети и режими, които уж носят ползи за здравето. Истината е, че грижата за здравето в момента се разделя на пасивна, активна и демонстративна. Пасивната грижа, например, се изразява в удължаване на времето за сън, употреба на „по-качествени храни“, ергономичен стол в офиса – все неща, които да се опитват подобряват  качеството на живот. Активната грижа е натоварвания и ограничения, които могат да бъдат от леки физически упражнения, спорт или туризъм до маниакално ангажиране с претоварвания и злоупотреба с добавки, които сами преценете колко са здравословни. За демонстративната грижа външният вид е подчертано важен. Тези хора държат да изглеждат добре и влагат значителни средства и усилия за това, като козметични процедури, солариуми, СПА, пият витамини и вземат хранителни добавки.
Употреба на различни „екзотични храни“, например чия между кюфтетата, е демонстрация, че правят нещо, в повечето случаи без да разбират какво. Соята е нещо лошо, чията нещо полезно, но колко хора всъщност са чували за генетика и хранене!? В този смисъл здравословният начин на живот е маркетингово понятие. Съществуват обаче реални понятия като превантивна медицина и профилактика. Тоест – човек трябва да спазва някакви ограничения или да поема нещо в повече само при условие, че той коригира определен параметър. Световната здравна организация извежда термина healthy lifestyle, но той включва здравословен начин на живот отново при определени състояния – при хора с повишен мастен индекс,  при хора с остеопороза. Здравословният начин на живот не е шаблон – тичай 20 минути на ден, не пуши, не пий, не яж, не прави секс, и така нататък. Даже при някои случаи нещата толкова се преувеличават, че се стига дотам хора да търсят начин да свалят нивата на холестерол в кръвта си до „нула“, образно казано. Обаче, ако човек остане без холестерол, оглупява, защото мозъкът е изграден от холестерол. Освен това, мозъкът си произвежда сам холестерол и излишъците се изхвърлят в кръвта. Колкото намалявате приема, толкова мозъка увеличава производството. Така че и по този въпроси не бива да се изпада в крайности.
Всеки организъм и в зависимост от начина на живот има нужда от различни неща – белтъчини, калории и т.н. Една жена, която прекарва деня си на бюро, не може да има същата диета, като един мъж, работещ физически труд. Опасно е да се прилага всичко на принципа copy-paste.

Възможно ли е човек сам да се диагностицира – да направи моментна картина на състоянието на организма си и оттам да реши какво да яде, колко да се движи и т.н.?
Не може сам да си поставяш диагноза. Ако няма някакви отклонения в параклиничните си показатели, което се вижда при изследвания в лаборатория, ако се чувства добре, ако резултатите от профилактичните му прегледи са добри – кардиограма, физически преглед, този човек няма нужда да сменя начина си на живот.

Какво ще кажете за два често разпространени случая, при които жени посягат към всевъзможни средства – наследствени проблеми с костната система, като остеопороза и проблеми с кожа/нокти/коса?

По отношение на коса, кожа и нокти много се говори за локално третиране с кремове, в които има например Q10 и селен. Селенът е микроелемент, който се усвоява само вътрешно и ако вие се храните нормално, а не преяждате, няма никакъв смисъл да си го добавите допълнително. Магнезият също е микроелемент, който често се добавя в различни хранителни добавки. Липсата му обикновено е проблем при бременни жени. При липсата му се получават крампи, но това не винаги е свързано с дефицит на магнезий. Ако обаче магнезият е в повече в организма, този микроелемент може да доведе до умора, мускулна слабост, ритъмни и проводни нарушения на сърдечната дейност и прояви от страна на централната нервна система. Ние ползваме локални средства за кожа, нокти и коса, но кремовете всъщност не помагат, те просто правят така, че светлината да се отразява и бръчките да не се забелязват, кремовете не оправят бръчки, това е мит.
Както казва един колега   – мажат се само въшки и краста. По отношение на хранителните добавки за коса, кожа и нокти – това са витаминни продукти, ако се храним нормално няма никакъв смисъл да ги пием. Проблемите с кожа, нокти и коса, обикновено са проблеми на храненето (като усвояването на калция, например) или хормонални проблеми (дисбаланс), от което често се получава косопад или омазняване. Хиперфункцията на щитовидната жлеза, женски хормони, бременност, менопауза – всичко това са хормонални проблеми при жените, които обикновено се отразяват на кожа нокти и коса. Проблемът наистина идва отвътре, но трябва да се разбере откъде точно, а не безразборно да се пият витамини. В общата картина, когато човек си направи рутинни изследвания, те могат да насочат един лекар какво да се изследва още и така да се установи какъв точно е проблемът.

Какво тогава е правилното хранене? Хората напоследък са доста объркани по този въпрос…
Аз бих казал, че правилно е да се яде, това, което ви харесва, като не се прекалява с нищо. Нищо, което е в повече, не е правилно. Няма лошо да се яде шоколад, важното е да не се прекалява. Храненето трябва да е съобразено с начина на живот и натоварването на човек. Мъжете изгарят повече калории, жените – по-малко. Хората, които работят физически труд, или са по- активни, изгарят повече калории.
Много често в рекламите има изключително погрешни послания и не мога да разбера защо никой не реагира. Ето, наскоро чух в една реклама –  „намалява изгарянето на захари“ – ние трябва да увеличаваме изгарянето на захари, а не да го намаляваме, защото намаляването на изгарянето на захари води до напълняване и диабет.
Един от основните аргументи за приема на хранителни добавки е, че ние вече не можем да си набавим нужните микроелементи, витамини и т.н. от храните, защото индустриално произведената храна вече е бедна на полезни съставки. Вярно ли е това?
Точно обратното е – храната ни доставя всичко необходимо, а и в момента ние по-скоро се прехранваме и нямаме нужда от допълнителен прием на витамини и всякакви други измами. Единственото, което наистина не е здравословен начин на живот, е да залитаме по модерни тероии. Примерно – да започнем да ядем само зеленчуци или само плодове. Плодовата захар се превръща директно в мазнини, тя не гори в организма, а направо отива в черния дроб, където се превръща в мазнини. Така че не прекалявайте с плодова захар. Дали ще си получите белтъците от свинско, пилешко, овче или телешко, няма никакво значение – веднъж попаднали в организма, белтъците, се разделят на отделни фрагменти аминокиселини и след това организмът си сглобява собствени белтъци. Няма значение нито как е гледано животното, нито какво е животното – ние ще си получим белтък от месото му. По отношение на така наречените био, еко продукти, които се гледат с естествено торене, за да се намали количеството на нитрати – това е добре, но когато се тори с тор, за която не се знае каква е и колко е, също е експеримент. Един агроном когато дозира, той знае какво се усвоява, какво ще бъде достатъчно и ние вярваме, че тези хора си вършат работата. Докато в био фермата кой какво мери и какво слага не се знае. Ние не ядем толкова отровни неща, колкото се опитваме да го изкараме.

Какво бихте посъветвали хората, които избират да си помагат с хранителни добавки?
Чудесно е, че има хранителни добавки. Преди да си ги купи, човек трябва да си отговори на въпроса – защо ги взимам. Да не се подвежда по рекламите и по милиграмите. Хората трудно могат да преценяват тези неща и това е работа на регулаторните органи. Добър пример са пробиотиците. Масово техният срок на годност е 2 години, при положение, че всички изследвания са доказали, че след 3 месеца в пробиотиците не остават живи бактерии, дори и да ги държите в хладилник. Един от големите митове напоследък е комбинацията антибиотик-пробиотик, която много често се предписва. Пробиотиците са бактерии, а антибиотикът убива всички бактерии – и полезни и вредни. Всъщност, пробиотикът трябва да се пие след края на приема на антибиотик. Голям проблем у нас е, че фармацевтите са заинтересовани да продават, заради търговската отстъпка, която получават, а не за да решат даден проблем. Затова трябва да се включат регулаторните органи, защото при търговията с добавки няма контрол, за разлика от лекарствата.

Какво мислите за така модерния колаген, който масово се продава за хубава кожа?
Докладите на Европейският орган за безопасност на храните (European Food Safety Authority, EFSA), казват че няма причинно следствена връзка между консумацията на колагени и ползи за ставите или кожата.

 

https://bulmedia.net/%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%BE/%D0%B4-%D1%80-%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BA%D0%BE-%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%B2-%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%B9%D1%82%D0%B5-%D1%81%...

Кратък линк

Още Новини