Не умираме, докато имаме някаква цел - Наталия БЕХТЕРЕВА

Новини за 05.07.2017

На база дългогодишна изследователска работа , Академик Бехтерева твърди, че само дълбоки преживявания повлияват изместването на  мозъчни центрове.  Влиянията на всякакъв вид дроги върху деструктивното функциониране на мозъка е също  факт, който не трябва да бъде пренебрегван!

Навремето нейният прочут дядо, физиологът, психиатърът и невропатолог Владимир Бехтерев заявява: „Смърт няма, господа!”. Именно той е един от основателите на руската експериментална психология, разработил теорията за безсмъртието на човешката личност. Наталия Петровна Бехтерева (1924 ~ 2008 г.) е родена в Ленинград, а животът и работата й продължават делото на знаменития й дядо. Повече от половин век изучава най-великата загадка на мирозданието – човешкия мозък. Именно тя прави извода, че бъдещето съществува дори днес, а ние можем да го видим. Бехтерева вярва, че човек може да установи контакт с висшия разум и с Бог, и да получи нужната информация, но не всички хора притежават тази способност.

Факторите, които най-често съществено повлияват състоянието на мозъка на здравия човек, са емоциите.

При емоционални разстройства са много ползотворни разходките, различната двигателна активност. Плуването може да стори чудеса с човека. След водните процедури, ставаш просто друг човек.

Възпитаният баланс от емоции, разумна гордост и издръжливост – това са най-важните условия за пълна реализация на таланта.

Ако хората бяха здрави и по-малко депресирани и превъзбудени от проблемите си, творческият потенциал на човечеството щеше да бъде значително по-голям. Особено днес, в ерата на растящия информационен поток.

Често мисля за мозъка така, сякаш той е отделен организъм, сякаш е същество в съществото. Мозъкът сам се предпазва от това да не бъде завладян изцяло от негативните емоции. Когато разбрах това, се почувствах така, сякаш съм намерила перла.

Още една тайна на мозъка – сънят. Най-голяма загадка ми се струва самият факт, че спим. Може ли мозъкът да се настрои така, че да не спи? Мисля, че да. Например делфините спят поред с лявото и с дясното си полукълбо – спейки, те будуват. Как бихмемогли да си обясним сънищата с продължение и толкова други странности? Или пророческите сънища – това е получаване на информация отвън, предвиждане на бъдещето или чиста случайност? Аз самата, две седмици преди събитията, видях насън с подробности смъртта на моята майка. Винаги съм искала за погледна отвъд, зад пределите, да бъда там, където никой не е бил, да разбера какво прави човека човек.

А знаете ли, че във вашия мозък непрекъснато действа детектор на грешките? Той ви напомня – „не изключи лампата в банята”, обръща вниманието ви към грешно ваше изказване, предлагайки на други отдели в мозъка да го анализират и да размишляват, какво се крие зад грешката ви – ирония, незнание, небрежност на бързата реч или някакво вълнение.

Оказва се, че когато някой сподели: „След преживяното, аз станах съвсем друг човек” – той е съвършено прав. Цялата му мозъчна дейност се е пренастроила и дори някои центрове са се преместили.

Допускам, че мисълта съществува отделно от мозъка, а той просто я взема от пространството и я прочита. Ние виждаме много неща, които не сме в състояние да обясним. Срещала съм се с Ванга – тя можеше да прочете миналото, виждаше и бъдещето. Как се случваше това при нея?

Често казваме, че използваме само 5-7 % от мозъчните си клетки. Лично аз, на основа на своите изследвания съм склонна да предположа, че у творчески мислещите умни хора, работят почти всичките 100% - не наведнъж, а като светлинките на гирляндите по елхата – на групи.

Без цел и свръхзадачи, човешкото съществуване е лишено от смисъл. Животните раждат, дават живот на ново поколение, после функциите за размножаване угасват и постепенно настъпва смъртта. А ние – ние не умираме, докато имаме някаква цел – да дочакаме внуци и правнуци, да напишем книга, да видим света. Старостта не съществува и нищо не завършва дотогава, докато сами не го поискаме.

Годините отнасят външността ни, а с възрастта човешката душа постепенно се освобождава от обвивката си и се представя в първоначалния си вид. Няма вече необходимост да се харесаш на някого, да играеш игри. Говориш каквото мисли и чувстваш, можеш да бъдеш самия себе си. Най-сетне разбираш, че щастието е това, което е днес и сега, което можеш да споделиш с приятелите си, нещо толкова крехко и толкова важно.

Сражаваш се с живота и си мислиш– ето, ще спечеля пари, ще си купя жилище, кола, ще се издигна в работата – ще бъда доволен! А запомняш завинаги друго – как младият ти обичан татко свири на пиано, а ти се носиш под звуците на нежната музика волно и леко като листо на вятъра.


http://webstage.bg/filosofiya-i-psihologiya/4570-ne-umirame-dokato-imame-nyakakva-tsel-nataliya-behtereva.html

 

Кратък линк

Още Новини