Гурбетчийка

Новини за 28.09.2017

 

 

 

 

 

Гурбетчийка

“Нуждата закон променя“
Така започна моят див гурбет...
Не с карта “грийн“..ще рече- зелена,
преля ми мама сЪлзи занапред....
Мама...! Да Я имаш, но майка да не бъдеш...
Прегризах с' зъби пъпната ни връв....
Баща ми в гроб наопаки обърнах,
оплака ме земята със студената му кръв...
Децата...! Очите им запомних..Пълни
Красиви са надеждните очи...
Те знаеха! Земята мама ще обърне,
ще намери изход от всякакви злини
Не беше нужно, и кой знае, колко...
да доведем отново щастието...Те,
децата вярваха...А аз помня... болка...
Превърна ме във камък, в бесило, и въже...
Съпругът...! В пазва скрих Църковното венчило
Сама жена е куче..без порта и без праг
Зад двери чужди по нощите извивах,
престъпила и Бога, и Закон, и Брак....
Пред мама вече, не мога да поплача...
“гурбетчийка“ тръгна към измислен свят....
До татковия гроб, не смея да прекрача...
бащите си не взимат думите назад...
“Калта под ноктите ми, щерко, каза,
ще дам...да можеш нависоко да летиш...“
Друго време...Идеалите ти, татко, сгазих...
И сега е време. Друго..На “алъш- вериш“
Сега е време..По-точно- злобовремие...
Високото отдавна спря да ме боли...!
На времето във тъмните подземия,
оцелява само, който знае да пълзи....
Нуждата познава всички страсти-
оправдава греховете със закон....
Когато питат ме децата “мамо, как си“..
аз питам Бог- “Да им кажа ли, как съм“....


М.Апостол

Кратък линк

Още Новини