Михаел Мартенс с неговата истина за славянските македонци или как Сталин ръководи Европа днес

Новини за 06.02.2019

 



         

          ВАШЕ ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО ХЕРБЕРТ САЛБЕР,


          Пиша Ви по повод публикация в „Дойче Веле“, отразяваща становище на Михаел Мартенс, ФАЦ, Frankfurter Allgemeine Zeitung, относно решения на Алексис Ципрас –премиер на Гърция, и Зоран Заев – премиер на вече Северна Македония. Още от самото заглавие „Спорът за името: как Атина и Скопие застанаха на страната на истината“ и през цялото съдържание се внушава, че по-голяма част от живеещите в Северна Гърция и Бившата югославска република Македония са „славянски македонци“. Франкфуртер Алгемайне Цайтунг е един високо ценен национален вестник в Германия. Според редакторите му той се изнася всеки ден за 148 страни. В 148 страни е представена тази статия за „истината“ за македонския въпрос и неговото политическо съвременно „разрешаване“. Всъщност фактите, посочени в тази публикация, не отговарят точно на  истината. Вие сте посланик в България, познавате Балканите и предполагам сте информиран за нашата история. Знаете много добре, че така наречените македонци са българи, а така наречената македонска нация е чудовищната „рожба“ на Коминтерна и лично на диктатора Йосиф Сталин, СССР. Бих искала да знам, както и много българи от двете страни на западната ни граница, Вашата страна подкрепя ли запазването на комунистическата политика на Сталин на Балканите; подкрепя ли утвърждаването на една комунистическа политическа лъжа „македонската нация“ и „славянските македонци“ в реалност сега; наистина ли демократична Германия, основа на Европейския съюз, подкрепя геноцида над българите от Македония днес? Съгласна съм, че трябва да се дава възможност за изразяване на различните мнения, но не приемам, че свободата на словото може да служи на жестоко изстрадани и продължаващи комунистически лъжи като македонския въпрос. Предполагам, че Frankfurter Allgemeine Zeitung не дава право на изказване на мнения на педофили, на последователи на Хитлер, на последователи на ислямския тероризъм, а случващото се и сега с българите от Македония е извратен геноцид, недостоен за претендиращия за свобода и демокрация Европейски съюз. Като лекар искам да Ви уверя, че няма заболяване, което да бъде излекувано чрез лъжи и така наречения болен македонски въпрос на Балканите няма да бъде решен нито чрез измамната илюзия на Ципрас и Заев, нито чрез писания на журналисти, които не служат на истината.

С уважение:
Д-р Теменужка Любенова
Наследница на два големи рода българи от Македония











Европа

Спорът за името: как Атина и Скопие застанаха на страната на истината

Дълго време гръцките националисти отклоняваха вниманието от истинските корени на спора за името на Македония. Двама смели политици обаче сложиха точка на този селективен прочит на историята, пише Михаел Мартенс във ФАЦ.

Само до преди година изобщо не изглеждаше, че премиерът на Гърция Алексис Ципрас ще успее да овладее един най-старите конфликти в Югоизточна Европа - този за името на Македония, която вече се казва Република Северна Македония. Спорът се води отдавна, но ескалира след 1991 година, когато най-южната провинция на разпадаща се Югославия обявява своята независимост.

Конфликтът назрява още по време на гражданската война в Гърция от 1944 до 1949 година. Тогава в северните части на Гърция все още живеят много славянски македонци - или славофонски гърци, в зависимост от гледната точка. Повечето от тях са се сражавали на страната на гръцките комунисти. В началото те са подкрепяни с оръжие и муниции от Съветския съюз и Югославия, а по-късно само от Белград. Подобно на България, още от Балканските войни от 1912/13 г. Сърбия иска да контролира най-южната част на историческия регион Македония с неговия административен център Солун. В пакта с Хитлерова Германия от 1941 г., непросъществувал дълго, белградският генералитет дори получава писмена гаранция за това, че след войната Югославия ще получи Солун и пристанището му.

Това не се случва, но по време на гражданската война в Гърция, с подкрепата на славянското население в северните части на страната, Югославия прави трети опит да вземе в свои ръце региона и неговото най-важно пристанище - под претекст, че ще освободи македонците от "гръцко иго".

В разгара на войната много от над 25-те хиляди бойци в редиците на комунистите са били гръцки граждани, чийто матерен език не е гръцки. Комунистите обаче губят войната, гръцките славянски македонци, сражаващи се под знамето на своя "Славянско-македонски народен освободителен фронт", претърпяват двойно поражение. В историографията на победителите думите "комунист" и "славянин" от този момент нататък стават синоними, а на гражданската война се гледа като на "славяно-комунистическа бандитска война" срещу Гърция.

На практика това работи прекрасно за помиряването на гръцкото общество - всички злини от последната война биват приписани на едно етническо и езиково малцинство. Десетки хиляди "славофони" напускат Гърция, останалите са подложени на тормоз и насилствено елинизирани посредством "мерки за изкореняване на двуезичието". За тази мрачна глава от историята Европа не знае почти нищо. В Гърция няма нито един паметник или паметна плоча, които да напомнят за несправедливостта, извършена след 1949 година срещу една част от гръцкото население.

Само че националистически настроени гръцки политици и до днес предпочитат да свързват спора за името с наследството на Александър Велики и охотно премълчават онова, което техните бащи и дядовци са сторили в Северна Гърция. Позовавайки се на античността, което от десетилетия е неизменен аргумент в спора за името, Атина отклонява вниманието от истинските корени на този спор в гръцката гражданска война. И дълго време това работеше.

Сегашният гръцки премиер Алексис Ципрас и бившият външен министър на страната Никос Коцияс имаха куража прагматично да отхвърлят този селективен прочит на историята. Те се изправиха  срещу мощната армия от националистически настроени политици, висшисти, журналисти, духовници и други противници, "зазидали" Гърция в едно историческо минало, от което няма излизане. Подкрепян от Ципрас, Коцияс следваше мотото, че "историята е училище, а не затвор", и предложи балансиран план за решение, който носеше и някои рискове. Но той проработи, тъй като - в лицето на македонския премиер Зоран Заев и неговия външен министър Никола Димитров - Атина намери конструктивни партньори за това, двете страни да напуснат най-после този "исторически затвор".

Вероятно и занапред ще се говори понякога за спора за името, но оттук нататък дебатите ще се водят там, където им е мястото: в семинарите по история и на националистическите митинги. Вече няма цели народи да страдат от националистическите разправии на обсебени от миналото фанатици. Северна Македония скоро ще се присъедини към НАТО и ще върви по пътя на сближаване с ЕС, което не означава непременно пълноправно членство в общността.

Този пробив се дължи най-вече на Алексис Ципрас. Над две трети от гърците са против излизането от "зандана на миналото", но премиерът непоколебимо следваше най-важния си външнополитически план и успя да го наложи - въпреки съпротивата. На неговите предшественици тази смелост просто им липсваше.         

Михаел Мартенс, ФАЦ
Frankfurter Allgemeine Zeitung
www.faz.net
Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main

Кратък линк

Още Новини