Проф. Пламен Павлов: Ботев е част от духа на България, част от бъдещето на страната и част от идентичността на българите

Новини за 06.06.2018

Фокус: Проф. Павлов, на 2 юни отбелязваме Денят на Ботев и на загиналите за свободата на България. Има ли премълчани обстоятелства около смъртта на поета и революционер Христо Ботев?
Пламен Павлов: Първо може би трябва да направим една корекция, че по нов стил изчислена, датата е 1 юни, но така се е наложила вече 2 юни, че ми се струва невъзможно тя да бъде коригирана. Минали са 140 години от смъртта на Ботев, но той е казал: „Подкрепи и мен ръката, та кога въстане робът, в редовете на борбата, да си найда и аз гробът!”, т.е. той вижда самата си смърт, като един акт, утвърждаващ свободата. Това е голямото послание от цялата история на Ботев и на неговите четници. Има много неизвестни около смъртта му и с тях много често се спекулира. Правят се определени внушения, търсят се евтини сензации. Едно от внушенията е, че местните хора от Врачанско не са подкрепили Ботевата чета и са останали едва ли не равнодушни. Това не е съвсем вярно. Тези, които се присъединяват, са съвсем малко. В някои села са били залостени вратите, но нека да не забравяме, че това са смутни времена. Тогава, освен Ботевата чета, шарят какви ли не потери. Не искам да ставам адвокат на хората, които са били малодушни, защото е имало и такива, но е имало и сърцати хора. В самата Враца е готвена голяма чета, имало е готовност за въстание. Имало е дори обявяване на въстание във Враца. Като цяло обстановката в тази част на България е била крайно неблагоприятна за въстание, тъй като освен, че въстанието в четвърти и първи окръг вече е било потушено, е назрявала война между Сърбия и Турция и в тази част на страната са концентрирани доста турски редовни сили, включително и в самата Враца. Ботевата чета, до последните си сражения в околностите на Враца, е преследвана от многобройни потери, от черкези и башибозуци. Четата дава минимални жертви като нанася много повече щети на противника. Макар и въоръжена импровизирано, четата има повече модерни системи отколкото башибозуците. Когато обаче се сблъсква с редовната турска армия, нещата се обръщат. Турската редовна армия е много по-добре екипирана и въоръжена, по-добре обучена и нещата тръгват към разгрома на четата. Другата голяма спекулация - най-голямата и най-грозната е свързана с въпроса „Кой уби Ботев?”. Този въпрос е задаван от 140 години насам, правени са какви ли не внушения, включително и политизация на темата. От последните 20 години има една книга на печално известния Стефан Влахов - Мицов, един български философ, литературен критик, историк, който премина на македонистка позиция. Той добре си изкарва препитанието в Македония, работейки за една абсолютно вредна, невярна и ненаучна кауза. Във времето, когато той беше българин, а не македонец, написа една книга през 90-те години, която е написана доста професионално. Там има една предварителна нагласа, че Ботев трябва да е убит от българин. Може би това е част от генезиса на превръщането на Стефан Влахов – Мицов в македонец. Става дума, че той там „върти и суче” да докаже, че Ботев е убит от българин. Истината е, че в спомените за гибелта на Ботев, за последните дни на четата се промъкват подобни неясноти, но голямата част от тях са писани много години след събитията. Паметта на хората е избледняла, има някакво желание на някои от тях да покажат по-голяма значимост. Това, което смятам за най-близко до истината е, че той е убит от черкезите. Той е убит от такива специално обучени хора, които стоят в засада и убиват войводата, военноначалника. Такива са имали и нашите чети също - нишанджии са им казвали. Можем да ги свържем с днешните снайперисти. Така както е описана гибелта на Ботев от Никола Обретенов, който е единственият оцелял жив участник в последните минути на Ботев е, че войводата се надига да види къде е четата и в този момент е уцелен в гърдите, а не в челото. Челото е литературна интерпретация на Захари Стоянов. Има едни други спомени, написани от Боян Пенев, който има хубава книга за революционера. Той решава да ѝ направи второ издание в началото на XX век, когато е имало много живи свидетели на събитията. Разказът му „Един покръстен черкезин” дава много близка трактовка до разказа на Обретенов с тази разлика, че според него Ботев от този изстрел е бил само ранен и неговите другари са напуснали мястото да се спасят, а вече Ботев е бил доубит от черкезите. Черкезкият предводител Джамболет също се е хвалил, че той лично е убил Ботев. Не за да оневинявам четниците, но най-правдоподобното е, след края на битката, когато е свирен отбой, снайперист, казано на днешния език, е ликвидирал предводителя. Да приемем дори за секунда, че е убит от някои от четниците, това в никакъв случай не означава, че тези хора са предатели. Това е една екстремална обстановка. Всички са страшно уморени, между тях има разногласия, но всякаква такава спекулация най-често се прави абсолютно целенасочено, за да се уронва нашето национално достойнство. На практика всички данни водят към това, че той в редовете на борбата си намира смъртта. Въпросът за гроба на Ботев е като случаят с този на Васил Левски. Ние не знаем къде е гробът на Ботев. Има най-различни версии, за някаква пропаст, в която е хвърлен, за църквата в село Литаково. В Скравена са убедени, че един от черепите от тези в пантеона е на Христо Ботев. Това е една от мистериите на нашата история - не знаем къде е гробът на един от най-великите синове на България. За сметка на това целият Врачански балкан е един монументален паметник на тези героични събития. Много често се спекулира, че Никола Обретенов бърка. Даже той е обвиняван, че съзнателно изопачава случилото се. Това не го приемам, Никола Обретенов е един доказан български революционер и патриот. Балистичните експертизи показват други данни, спрямо това, което той разказва, но нека да не забравяме, че той е бил в непозната за него местност, че се е върнал години след това. Не можем да смятаме, че всички хора имат фотографска памет и могат да помнят абсолютно всичко.

Фокус: От какви личности е съставена Ботевата чета, знаем, че е имало българи от цялата територия на България, как успяват да се съберат и да се обучават?
Пламен Павлов: Ботевата чета провежда обучение едва на българска територия и то някъде на Веслец, на Милин камък. Четата е готвена, за да успее да пренесе оръжие за Врачанския окръг, тъй като там недостигът на оръжие е изключително голям. Нека да не забравяме, че в Северозападна България има цяла серия големи въстания през 40-те и 50-те години. Последното от тях е така нареченото Видинско въстание. В този район има десетилетни борби, репресии от страна на властта, много жертви, конфискация на оръжие. Психологията на хората в този район, без да е по-различна от тази на останалите българи, малко или много е по-предпазлива, тъй като 25 години преди това е те са били жертва на репресии и издевателства. Липсва оръжие, тъй като това е граничен район със Сърбия и много пъти са влизали чети, имало е напрежение. Тези, които не успяват във Врачански окръг, се принуждават да отидат отново в емиграция, тъй като властта е по петите им. Истината е, че четата е финансирана от кишиневските търговци. В нея има пари от най-различни потоци - и от България, и от емиграцията. Тя е въоръжена сравнително прилично, макар че оръжието е взето преди да бъде превърнато в ловно. Има и сведение, че то е платено от Евлоги Георгиев. Четата е с един приличен бюджет от 8000 златни наполеона, изчислени в тогавашни пари. Ботевата чета се състои от няколко по-малки чети. Както четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа е всъщност две обединени чети, тук има няколко такива обединени групи от български емигранти, градинари, ратаи по чифлиците във Влашко. Четата в много отношения напомня на тази на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, но ѝ отстъпва по боен опит. Тяхната е съставена основно от легисти от Втората българска легия, т.е. от хора, преминали военно обучение, докато в Ботевата чета голяма част от момчетата нямат опит. Това Никола Войновски го вижда след сражението при Веслец и им прави сухи тренировки, за да не пилеят ненужно и без това малкото боеприпаси. Въпреки всичко, четата действа много ефикасно, дори и след нейното разпадане след гибелта на Ботев, тя продължава да води спорадични сражения. Това говори, че Ботевите четници са имали добро командване, едно политическо ръководство в лицето на Ботев, което само може да ги вдъхновява и военно ръководство в лицето на Войновски. В четата има и хора с боен опит като Петър Симеонов, който е участник във въстанието в Босна и Херцеговина преди това, такива хора като Давид Теодоров, един врачански търговец, Никола Симов от Търговище, байрактаря на четата, поп Сава Катрафилов, който е от Елена, но иначе известен като свещеник в Бургас – човек със сериозен опит и с мощно излъчване на духовник, разбира се и Никола Обретенов. Четата тогава е една малка българска войска, както казват тогавашните българи.
Когато четата минава в Кладово, за подготвящата се Сръбско-турска война има няколко хиляди български доброволци. Те научават, макар и със закъснение, че Ботевата чета е минала вече и спонтанно поставят въпроса пред сръбското командване да нахлуят в България, за да се присъединят към нея. Сръбското командване прави всичко възможно, за да осуети подобно нещо. Казва им, че четата е разбита, че не е сигурно дали е минала. Това го пише в много спомени особено в тези на един от старозагорските поборници. „Ахилесовата пета” на Априлското въстание е липсата на достатъчно координация между окръзите, между окръзите и миграцията, но това се дължи на конспиративната му природа. Поучени от печалния си опит в предишни събития, апостолите от Гюргево налагат един много силен конспиративен дух и изключително малко хора знаят какво се готви в България. Това води до там, че в Сърбия има хиляди българи, които няма как да подкрепят четата. Ботевата чета не е епилогът на въстанието, след нея влиза четата на Тодор Велков от Сърбия, четата на Сидер Грънчаров. Априлското въстание продължава много по-дълго. На практика ние трябва да честваме 1876 година като такава. Дори с колегата Пламен Митев в момента работим върху един научно-популярен проект, с подкрепата на д-р Милен Врабевски от Фондация „Българска памет” да направим конференция или издание, което да бъде свързано с 1876 г. – една възлова година в българската история, която доведе до нашата свобода.

Фокус: Какъв е приносът на Христо Ботев за БРЦК?
Пламен Павлов: Ботев е знакова фигура. Неслучайно в нашата традиция говорим за Ботев и Левски и за Левски и Ботев. Христо Ботев е ярка и знакова фигура, която не е нужно да се представя. Неговата огнена поезия и неговият живот са пример за поколения българи. Той трябва да бъде пример и за сегашните българи. Искам да припомня нещо, което донякъде е позабравено. През 1991 г. режисьорът Коста Чакъров направи първия документален филм за българите в Албания. Там едни възрастни, достолепни българи получили екзархийско образование, помнещи комитите от Вътрешната македоно-одринска революционна организация, дадоха един пример, който трябва да помним - българите от преспанските села, когато отиват на сватба да вземат булката, пеят песента „Жив е той жив е”. Това показва, че Ботев е влязъл в цялата ни психология като нация и то на такива места, където българската държава или не е присъствала никога, или съвсем епизодично. Ботев е част от духа на България и част от бъдещето на страната. Той е част от идентичността на нас българите. Това го разбират и българите в чужбина. Неслучайно толкова много дружества носят името на Христо Ботев, толкова много паметници - и в Задунаевка, и в Букурещ и къде ли не. Става дума за една от най-ярките фигури в нашата революционна, военна, политическа и интелектуална история.

Фокус:Какво символизира тази традиция да се включва сирената в 12.00 часа и откога България чества 2 юни?
Пламен Павлов: Предполагам, че традицията е след Втората световна война. Опитвал съм се да разбера, но никъде не можах да намеря точни данни. Мисля, че са се чували гласове, че това е някакъв анахронизъм. То впечатлява изключително много чужденците, младите хора. Дължим на нашите герои, на нашите борци за България, за нейното бъдеще поне една минута преклонение. За първи път паметта на Ботев и на неговите четници е отбелязана веднага след Освобождението във Велико Търново от един от тогавашните революционери Йордан Инджето. Как после тази традиция е добила национални мащаби е много дълга история. Като цяло това е един уникален български ден. Той може да бъде наречен и празник, тъй като той не е просто панихида за Ботев и всички паднали за свободата на България, а един празник, който утвърждава нашата воля за свобода и независимост. Ставал съм участник в чествания в село Скравена, Ботевградско, направени много пищно и с енергия от местните хора. Съветвам всеки, който мине през Скравена непременно да се поклони на черепите на тези Ботеви четници. 

 

http://m.focus-news.net/?action=opinion&id=38467

Кратък линк

Още Новини