Така ни липсва един Фалконе, днес!

Новини за 23.05.2018

Джовани Фалконе е първият магистрат, който се осмели да наруши “мирното съвместно съществуване” между Коза Ностра, превърнала Сицилия в “държава в държавата”. Организация, подчинила хората на своите неписани закони, в които доминиращите правила са страх, рекет и убийства. Структура, която властваше в съучастническото примирение на изпълнителна и съдебна власт. Съдията-следовател Джовани Фалконе успя да атакува неразбиваемата организация чрез нестандартна тактика и хитрост, използвайки и банкова информация. Днес това е невъзможно, защото мафията не ползва услугите на традиционната банкова мрежа. Вече не дават резултат и телефонните подслушвания, много рядко може да се улови разговор между мафиоти. Днес участниците в смъртоносни операции се използват еднократно, след което биват ликвидирани и така остава единствената възможност – сътрудничеството между правосъдието и някои членове на мафията.
В края на 80-те години в Италия по инициатива на Джовани Фалконе и колегата му Паоло Борселино бяха въведени корекции в правораздавателните закони на Италия. Програмата на защитения свидетел даде възможност на арестувани мафиоти да сътрудничат на съдебните органи срещу по-леко наказание, дори осигуряване защита в друга държава, както и промяна на самоличността. Фалконе скоро разучи в детайли вътрешните конфликти между семействата в Коза Ностра и умело довеждаше заловените гангстери до самопризнания и сътрудничество. Скоро последва “процесът на века” и осъждането на 360 гангстера от високите етажи на дълги години затвор.
Точно това тогавашния “тато ди капи” Тото Рийна-Звярът, не можа да прости на магистрата и последва зловещият бомбен атентат на автомагистралата А-29, която свързва Международното летище с град Палермо. Където своята голгота намериха съдията-следовател Джовани Фалконе и неговата любима млада съпруга, прокурор Франческа Морвильо.

АТЕНТАТЪТ

На 23 май 1992 година, събота следобед, Фалконе и съпругата му Франческа кацат на Международното летище в Палермо след напрегната работна седмица в Рим. Посрещат ги тримата му телоохранители-полицаи Роко Дичило, Антонио Мончинаро и Вито Скифани.

Пъкленият план е вече задействан и във водосточен тунел под магистралата за града е поставен половин тон тротилов еквивалент.Преминавайки край едно от предградията на Палермо бронираният “Fiat Croma” и другата кола с охраната са буквално изхвърлени във въздуха. Откъснати са двете платна на автомагистралата А-29 на разстояние повече от 100 метра – като след бомбардировка. Телата на Фалконе, Франческа и охранителите са разкъсани до неузнаваемост от бомбения взрив. Дистанционното устройство е задействал Джовани Бруска-Свинята, кръщелник на Тото Рийна.

Само 54 дни след атентата срещу Фалконе мафията взриви по идентичен начин и съдия-следователят Паоло Борселино – най-добрият му приятел, колега и съмишленик. След смъртта на двамата смели магистрати държавата Италия най-после обяви война на Коза Ностра и след година в затвора бяха тикнати не само организаторите и изпълнителите на атентатите. Поръчителят Тото Рийна-Звярът излежава 15 доживотни присъди в строго охранявания затвор Опера край Милано. Излязоха наяве и осъдени политици като Джулио Андреоти и Салво Лима, уличени във връзки с Коза Ностра. Уличени и осъдени на затвор бяха и висши офицери от специалните служби, както и висщи италиански магистрати.

Днес, 26 години по-късно, делата на Джовани Фалконе не са забравени. Не бива и да се случва, защото в днешната реалност, повече от всякога имаме нужда от примери като този. Фалконе умря, защото се противопостави на мафията, защото дръзна да раздава правосъдие, такова каквото липсва днес.

И тук, в България, имаме нужда от хора, които да последват примера на Фалконе и да използват правосъдието, за да направят държавата ни, едно по-добро място за живот. По същия този начин, който го направи той, за Италия.

Защото и днес, 26 години след смъртта му, в Италия отеква ехото на справедливите присъди и действията на Джовани Фалконе. Макар, да не успя, да завърши битката си докрай, този човек промени държавата си, заличи чувството за безнаказаност, което цареше там от десетилетия.

Години наред историята на Фалконе се разказва в училища, по медиите, има написани книги. „Битките, в които вярваш, никога не са загубени“ – казва Капонето, останалият жив магистрат от групата „Антимафия“. Затова мисля, че Фалконе не загуби битката, спечели я, но на най-високата цена.

Така ми се иска, да видя някой, който днес върви по стъпките на Джовани Фалконе, който се бори и е готов на всичко в името на справедливостта. Така ни липсва тук, в нашата малка страна, един Фалконе, който да разруши омертата!

Надявам се, че има хора, които все някога ще поемат пътя на промяната, по примера на италианския магистрат, който умря, за да остане вечно жив, в съзнанието и спомените на хората, за които неговото дело бе важно, за тези, които и днес осъзнават, че той промени света.

Точно в този момент, точно в тази обстановка в България е изключително необходим такъв борец срещу мафията – политическа и икономическа.Българската съдебна система е сред най-неефективните, непредвидими, тромави и корумпирани институции за прилагане на законите, ние си нямаме Фалконе, нямаме и наченки на това да се появи такъв. У нас, съдебната система не само не се бори с корупцията, тя се превърна в развъдник на корупция. Може би, някой ще ме обвини за крайното изказване, но така мисля аз.

Преди време, прочетох някъде, как някакъв наивник бе написал, че много се надявал Сотир Цацаров, да се превърне в българския Джовани Фалконе. Застинах на място, докато четох. Не можех да обеля дума, а мислите ми буквално бяха взривени, подобно на взрива убил Фалконе, преди 26 години. За мен, това, което прочетох, бе кръвна обида към италианецът, който плати с живота си, за да се въздаде справедливост. Моите уважения, към Главния прокурор на България, но го делят светлинни години от Фалконе, никога и при никакви обстоятелства, не бих ги сравнила. Бих си върнала думите назад, само когато нашичкия се осмели, да накаже справедливо, поне един политик, който вреди на държавата ни. Даже, бих си позволила да го насоча, поне да разследва и провери, един млад и успял български политик, чиято номинация за шеф на една структура, предизвика протести и недоволство. Ако Цацаров успее да се пребори с вътрешните си граници, или външни ограничения, може би и зависимости, съм готова публично да се извиня за написаното. До тогава, продължавам да смятам за обидно, сравнението му с Джовани Фалконе.

Ще завърша с една от любимите сентенции на Джовани Фалконе, която може да даде кураж и на други, и да повярват, че има смисъл, когато вярваш в една идея : „Страхливият умира всеки ден, смелият – само веднъж!“



http://blagoevgrad-news.com/djovani-falkone/

Кратък линк

Още Новини