Ще донесат ли дизайнерските бебета нова ера за човечеството?

Новини за 10.07.2017

Годината е 2540-та. Семействата вече не са необходими, родители не съществуват, а хората се отглеждат в епруветки, разделени на пет категории по интелигентност. Това е част от реалността в антиутопичния „Прекрасен нов свят“ на Олдъс Хъксли (издаден през 1932-ра).

С напредването на медицината и технологиите, този измислен свят започва да придобива все повече плът и тежест. През 1978-ма година романът на Хъксли е основна упорна точка в коментарите относно раждането на първото ин витро заченато бебе – Луиз Браун, която вече е майка на две деца. През 2012-та е разработен метод за генетично редактиране наречен Crispr-Cas9, който използва естествени ензими, за да открива и отстранява конкретни гени с изключителна прецизност. Изглежда, че благодарение на този метод съвсем скоро може да разполагаме и с генетични терапии, при които да отстраняваме конкретни гени, отговорни за разпространяването на някои редки, но много опасни болести. Предстои да се докаже, че това е безопасно за хора. През 2014-та пък се осъществява първото ин витро от трима родители. Сега учени, критици и журналисти отново си припомнят сюжета на този роман, тъй като изглежда дизайнерските бебета съвсем скоро могат да са реалност и естествено това предизвиква вълни от мнения в двете посоки.



Но какво всъщност значи дизайнерско бебе? Дали в бъдещето ще можем да отидем в някоя клиника и да изберем физическите и личностни характеристики на децата си както избираме храната си в азиатските ресторанти – номер 40 и номер 23? Или пък да модифицираме тези дадености както когато си създаваме герои в компютърна игра? Изглежда това е популярното схващане за процеса, но всъщност той е доста различен от това и вероятно няма да успее да постигне тези резултати. А и това ли искаме да е крайната цел?

Crispr-Cas9 вече е използван в Китай при опит за генетично модифициране на нежизнеспособни ембриони. Резултатите са смесени. В Обединеното кралство пък на института Францис Крик е разрешено да използва метода Crispr-Cas9 върху ембриони на няколко дни, за да открият подробности за проблемите в ранните стадии на развитие, които могат да доведат до загуба на зародиша. Това обаче са само първите крачки на една изгряваща ниша в науката (а вероятно и бизнеса), която е способна да промени целия свят. 

Но да се върнем към настоящото състояние на процеса. Използването на генетична информация с цел да разберем какъв човек ще бъде ембриона е нещо много по-сложно отколкото често се твърди, а в опитите си да оправдаят несъмнено важните си изследвания върху генетичната основа на човешкото здраве, учените не правят много, за да контрират плоските схващания за това каква точно роля играят гените. Постоянната ротация на понятията IQ гени, гей гени и музикални гени (наред с много други) води до грешното схващане, че между гените и характеристиките ни има праволинейна корелация, а това е далеч от истината.

Що се отнася до сложни понятия като личност и интелигентност и връзката им с гените, всъщност не знаем твърде много. Изчислено е, че 80% от интелигентността (IQ) се предава по наследствен път, но все още не знаем кои гени са отговорни за този фактор, а и до каква степен. В най-добрия случай бихме могли да кажем на бъдещия родител единствено какъв процент е шансът детето му да бъде в горната половина по успех в училище.

В козметичния сектор можем да се справим една идея по-добре, въпреки, че и там нещата изглеждат по-сложни отколкото учените са очаквали. С нарастващия брой хора, които изследват своя геном, нараства и точността на способността ни да кажем „да, това дете ще има руса коса, кафяви очи“ и т.н. Анализирайки статистиките от изследвания, направени на голям брой хора, често можем да открием конкретен генетичен компонент или феномен. Информацията ни обаче не е достатъчно точна при индивидуалните прогнози.

В случай, че единственото, което процеса може да постигне за дизайнерските бебета е да елиминира някои потенциално опасни гени, сравнително точно да предскаже някои тривиални характеристики на външния вид, но за по-общите аспекти като физически характеристики и интелект информацията да е по-несигурна, то дали достатъчно голям брой хора ще се възползват от тази възможност?

Има сериозни съмнения, че, като изключим случаи, в които са намесени сериозни заболявания например, цялостно хората ще проявят особен интерес към тази нова възможност. Вече има доказателства, че когато нямат проблем при зачеването, хората не търсят помощта на новите технологии. Изглежда за повечето от нас емоционалната страна на възпроизвеждането надделява над оптимизацията и идеята да се обичаме с недостатъците си – над идеята за изкуствено подобрение на децата чрез генетика.

Щом не вярваме средностатистическият човек да прояви достатъчно интерес към тази технология, тогава каква е целта й? Да гради и подобрява общества? Или да привлича потребители?

Дори за момента технологията да бъде използвана само за елиминирането на опасни гени, трябва внимателно да преценим вариантите, които ще се открият пред нас за бъдещето. Според Хенри Грийли, учен от университета Станфорд в Калифорния, последствията от свободния достъп до технологията единствено ще нажежат общественото напрежение между отделните класи, дори и държави. По-заможните ще могат да се възползват от подобренията на гените си, докато бедните, чието здраве и без това е в по-лошо състояние, ще си останат немодифицирани.

Имайки предвид аморалният аспект на технологиите, единственият въпрос, който стои на дневен ред вече е как ще бъдат използвани. Как ще се регулира тази изгряваща индустрия? Нека вземем за пример Китай или Индия, където голяма част от абортите, които се правят всяка година, са свързани конкретно с пола на зародиша. Исторически, в тези две държави хората предпочитат мъжко отроче. Този тип аборт е забранен в повечето други страни по света. Дали обаче ще бъде забранено и избирането на пола на дизайнерското дете? Дали ще бъдат забранявани/регулирани други специфични гени?

Веднъж прекрачим ли момента, в който можем единствено да отстраняваме дадени, потенциално опасни гени, и стигнем до определяне на по-конкретни фактори и характеристики, ни очаква истинска буря по отношение на правната и етичната страна на процеса. Кога ще е допустимо правителствата да се намесват в нашия избор, насърчавайки или забранявайки ни да направим конкретни избори? Как ще можем ние да сме отговорни за баланса между личния си избор и последствията за обществото?

Интересно е и общественото мнение по въпроса – в допитване на сайта debate.org 27% от участниците са за съществуването на дизайнерски бебета и цели 73% са против. В коментарите под гласуването може да срещнете както информирани мнения, така и такива от които може би трябва вече да ни е страх. Аргументите „за“ варират от изтъкване на факта, че може да помогнем на децата си да живеят по-дълго и щастливо, като отстраним вредни гени, до това, че истинската свобода се крие в това сам да избереш дали искаш детето ти да има не 5, а 12 пръста, крила, хриле и прочие модификации. Други хора пък изразяват опасения, че възможността да избираме чертите на децата си ще доведе до световно претопяване и в един момент всички ще сме сравнително еднакви, тъй като повечето родители биха искали едни и същи неща за децата си – интелигентност, здрава физика и т.н., а някои дори наричат бъдещите дизайнерски деца – аватари.

Така или иначе, много вероятно е в сравнително близкото бъдеще технологичният и медицински прогрес да направят голяма част от тези избори възможни. От години вече имаме ГМО храна, която също разделя мненията на полюси, но все пак се наложи на много места. Дали това ще стане с ГМО бебетата?

 

http://digitaleconomy.bg/news/science-rubrics/shte-donesat-li-dizainerskite-bebeta-nova-eva-za-chovechestvoto

Кратък линк

Още Новини