Васил Левски - 180 години от рождението му - може ли гробът му де е в Света Петка стара в българската патриаршия

14.07.2017

В навечерието на годишнината от рождението на Васил Левски се пише и говори много за неговия гроб. Известният археолог професор Николай Овчаров, известен още и като българския Индиана Джоунс, реши да направи сензационни разкрития. 
Николай Хайтов дълго време поддържаше версията, че гробът на Левски е под олтара на „Света Петка Самарджийска" до ЦУМ. Оказа се обаче, че това е значително по-ранен гроб още о т V-VI век“, поясни археологът, цитиран от в. „Телеграф“. 

Всички обаче знаете, че е имало и една друга църква – „Света Петка Стара“. Това е била църквата на обущарите, а днес е църквата в подземието на Софийската митрополия. Археологът Иван Сотиров изказа хипотезата, че ако някъде е погребан Левски, то това е именно там. Не еднократно съм казвал, че ако Светият Синод позволи, аз съм готов да направя разкопки под пода на тази църква и да търсим костите на Апостола на свободата“, категоричен е българският Индиана Джоунс.

„Но в крайна сметка, и да не открием костите му, не е толкова страшно. Той е велик с делата си и ще бъде винаги символ на нашата свобода“, категоричен е проф. Овчаров.

В съвременна България личността на Васил Левски се възприема като най-ярката и най-откроена сред българските революционери. За българите е национален герой и национален идеолог за „чиста и свята република“.

Известни са 150 паметника на Апостола, от които 131 са в България и 19 в чужбина. Функционират три музея, посветени специално на Васил Левски. Това са Музей „Васил Левски“ (Ловеч), Къкринско ханче и Национален музей „Васил Левски“ (Карлово). Като музейна сбирка е оформена и килията, в която често е отсядал в Троянския манастир.

Днес портрет на Васил Левски е поставен в кабинетите на Президента на Република България, Министър-председателя на Република България, министрите, областните управители, кметове на населени места и на много други политици. Образът на Васил Левски нееднократно е експониран на българските регулярни и юбилейни банкноти и монети.

Избран е през 2007 г. за „най-великия българин“ на всички времена в първото издание на едноименното телевизионно шоу, проведено от Националната телевизия. За него са гласували почти 59 000 зрители. Със събраните средства от гласуването ще бъде издигнат негов паметник.

Името на Васил Левски носят един град, шест села, една община, квартали в Балчик, Варна, София и др., значителен брой булеварди (един от тях е основния столичен Булевард „Васил Левски“), площади и улици, училища (едни от тях са българските училища „Васил Левски“ във Валенсия, Кишинев, Лас Вегас, Лондон, Париж и Сан Диего), читалища, предприятия, спортни клубове, и Националният стадион в София, Националният военен университет във Велико Търново, Връх Левски в Стара планина и Bръх Левски на остров Ливингстън.

През 2009 г. открития от български астрономи астероид е наречен 204831 Левски.

        

Търсенето на гроба на Левски е започнало още след 1878 г., но без успех. Тъй като на самото обесване не са присъствали българи – поп Тодор си е тръгнал преди Левски да бъде обесен, няма свидетели каква е съдбата на тялото. Знае се, че след като бъде обесен осъден, той се предава на съответната религиозна общност, за да го погребе по обичая си. По една или друга причина не са се намерили българи, които да извършат погребението и вероятно тялото е погребано в т.нар. гробище на престъпниците в местността Кюлюците. Първата сериозна полемика се разразява през 1937 г., когато се чества 100-годишнината от рождението на Левски. О.р. полк. Димитър Венедиков пише дописка във в. „Мир“, като в следващите броеве през февруари и март участват 11 души със свои версии. През 1956 г. археолозите Стамен Михайлов и Георги Джингов разкриват в църквата „Света Петка Самарджийска“ в центъра на София погребение на скелет, вписан с индикация № 95. Започва спор дали това не са останките на Васил Левски. Археолозите твърдят, че не е, но според някои устни сведения точно това е мястото, на което тялото тайно е препогребано след обесването. Останките са небрежно откопани и пренесени в чувал до хранилището на новооснования Софийски археологичен музей, където се твърди, че изчезват безследно. Полемиката периодично затихва и се възобновява през годините, докато през 1986 г. под натиск на писателя Николай Хайтов БАН взема решение да постави паметна плоча на църквата. Впоследствие БАН променя позицията си и плочата е махната. На 19 февруари 2012 г. плочата е възстановена.

 

https://www.blitz.bg/obshtestvo/stolitsa/blgarskiyat-indiana-dzhouns-znam-kde-e-grobt-na-levski_news529060.html

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB_%D0%9B%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8

 

Кратък линк

Още Новини