ЗА МЕТАДОНА - ОПИТ ЗА БЕЗПРИСТРАСНОСТ
Десислава Иванова, магистър по психология
Секретар на ОблСНВ Благоевград
Когато се обсъжда приложението на метадона, в така наречените поддържащи програми, споровете, и привежданите аргументи „За” и „Против” са винаги ожесточени, както в научните среди, така и извън тях.
Обикновено основните дискутирани въпроси са:
- Влияние на включването в метадонова поддържаща програма/МПП/ на употребата на „улични” наркотици
- Влияние на включването в метадонова поддържаща програма/МПП/ на криминалността на пациентите и переспективите им за ресоциализация
- Влияние на включването в метадонова поддържаща програма/МПП/ върху разпространението на заразата от СПИН сред интравенозните наркомани
- Целесъобразност на включването на бременни пациентки в МПП и влияние на метадона върху плода
- Безопасност на МПП за живота и здравето на пациента
- МПП и другите препарати за поддръжка
- Икономически аспекти на МПП
МПП на фона на другите методи за лечение на зависими лица МПП и перспективите за преодоляване на зависимостта при пациентите
1. Влияние на включването в метадонова поддържаща програма/МПП/ на употребата на „улични” наркотици. В много от научните публикации за най-реалистична цел се приема тази за намалението или спирането употребата на „улични” наркотици за периода, в който пациентите са обхванати в МПП. Редица нарколози/E. Bianchi et al., 1992/, подчертават, че включването в МПП дава възможност да се контролира употребата на хероин сред обхванатите. От своя страна /Maremani et al., 1994/, обръща внимание на това, че в качеството си на средство, предотвратяващо употребата на нелегални наркотици, метадона е ефективен, само при адекватни за болния дози, понякога много високи и нарастващи с течение на времето на прием на препарата.
Обективно е да заключим, че толерантността към метадона се явява частен случай на толерантността към опиатите въобще. Тя се развива по следния причинно-следствен начин – много малка разлика между наркотичните и леталните дози. Именно заради това, комбинираната употреба на метадон и„улични” наркотици рязко увеличава риска от фатално предозиране. В тази връзка редица изследователи препоръчват много строг контрол при въвеждане и прилагане на МПП. Те утвърждават, че метадонът има смисъл единствено и само при индивидуално прецизиране на дозата, в условията на изследване на съдържанието му в кръвта с помощта на на достоверни методи за анализ – имуноферментен скрининг или високоефективна хроматография.
2. Влияние на включването в метадонова поддържаща програма/МПП/ на криминалността на пациентите и переспективите им за ресоциализация
H. Rittmsnnsberger, M. Rushak C. Stiberbauer/1994г./ в резултат на проучване, съобщават, че под влияние на МПП, въведена в Австрия през 1987г., се е понижила престъпността и се е повишила отговорността на серопозитивните по отношение контактите им с инфектирани с вируса на СПИН. От своя страна P.Lang и C. Zenker/1994/ констатират, че ефективната социална рехабилитация на болните, обхванати в МПП след завършването на терапевтичния курс е била съществено по-ниска от очакваната
3. Влияние на включването в метадонова поддържаща програма/МПП/ върху разпространението на заразата от СПИН сред интравенозните наркомани
В научните си изследвания H. Shaffer, T. A. Salviaq, A. Wodak, D.S. Metzeger /1993г./и съавтори привеждат данни в полза на това, че МПП е ефективно средство при ограничаване инфектирането с вируса на СПИН сред инравенозните наркомани. W.Lowenstain и колектив, /1995г/., изразяват съмнение в това, че ММП може да попречи на разпространението на СПИН инфекцията. J. Ward et al., /1997г./, считат, че въпроса за влиянието на МПП за предотвратяване разпространението на СПИН инфекцията, е спорен
4. Целесъобразност на включването на бременни пациентки в МПП и влияние на метадона върху плода G. Chang и съавтори /1992г./ , утвърждават, че метадонът подпомага протичането на бременността и раждането при зависимите пациентки
Vering и съавтори /1995г./ са съгласни с това, че раждането при жени-наркоманки, приемащи по време на бременността си метадон, протича по-леко, но отбелязват, че у новородените е налице тежък абстинентен синдром с гърчове, който се развива,дори в условията на усилено профилактивно лечение. За неприятното влияние на метадона върху плода съобщават също A.J.B. Levine и A. Rearber/1995г./
J.E. Hickey и съавтори /1994г./ откриват, че децата, които по време на вътреутробния им период са били под действието на метадон, се наблюдават нарушения на някои физиологични реакции. В заключение болшинството изследователи подържат тезата, че последствията от пренаталния прием на метадон за плода са по-малко от последствията, причинени от употребата на хероин или синдрома на неговото отнемане. Всички те, обаче, подчертават, че по отношение на проблема МПП не се сравнява с другите възможни методи на лечение на хероинозависимите, а само като алтернатива на приема на „улични” наркотици
5. Безопасност на МПП за живота и здравето на пациента
F. Tschan и N. Tueller /1994г./ твърдят, че метадонът и съответно МПП влияят благоприятно на здравословното състояние на пациентите , които са били в тежко физиологично състояние при започване на МПП. Тази позиция застъпват и повечето от авторите, споменати дотук при дискутиране на МПП.
Едновременно с това, в научната литература, широко е застъпена и диаметрално противоположната теза по отношение на проблема.
C. Barnas и съавтори /1994г./ , също така O. H. Drummer и съавтори /1995г./ считат, че постъпването в МПП може да стане причина за смъртта на пациента, особeно в първите дни на лечението, ако бъдат назначени достатъчно високи дози метадон и при наличие на обща висока толерантност към опиати.
Fuguesland и съавтори /1994г./ доказват, че смъртността сред пациентите, които са прекъснали лечението си в МПП, е по-висока, отколкото сред наркоманите, които никога не са се лекували с метадон
J.R. Caplehorn и съавтори /1994г./ стигат до извода, че за да намалее смъртността при наркоманите, обхванати в МПП е необходимо те да приемат метадон неограничено дълго време и то в големи дози.
6. МПП и другите препарати за поддръжка
Най-често метадонът, като средство за лечение в МПП се сравнява с бупренорфина, левоалфаацетилметадолома/LAAM/ и дикодидома.
На настоящия етап в научната литература липсва единно мнение относно сравнителната ефетивност на тези препарати.
7. Икономически аспекти на МПП
Общопризнато е, че на фона на ширещата се наркомания, каквито и да било разходи за борба с този недъг, не ни се виждат извънмерни. И все пак стойността на една метадонова програма, ако тя се провежда по всички правила/консултиране на болните, текуща корекция на изписваната доза, контрол върху употребата на „улични” наркотици чрез анализ на урината/, по всеобщо мнение не е малка. Освен ако МПП не се ограничава само в раздаване на наркотика.
По данни на R.J. Caplenorn и съавтори /1995г/ стойността на МПП в Австралия за един пациент на седмица е между 35 -42 долара. Не са публикувани конкретни цифри за издръжката на МПП в други страни , но независимо от ситуирането на програмата, недостиг на финанси се посочва като основна причина за прекъсване на участието на пациентите в МПП. В това отношение дори заглавията на част от статиите в научните издания са показателни – L.D. Wenger и M.Rozenbaum/1994г./, „Няма лечение на болните от наркомания, отговарящо на потребностите им ”. В тази статия са представени данните от данните от допитване на наркозависими, които от дълго време се опитват да се включат в МПП, но не успяват поради финансови причини. Описва се техния статус и поведение за периода на пребиваване в списъка на чакащите и чисто икономическите причини, препятстващи приемането им в МПП.
В заключение, оказва се, че една добре структурирана и професионално водена МПП програма изисква значим финансов капацитет и не би могла да се провежда професионално без наличния необходимия човешки и финансов ресурс.Това бе моят опит за безпристрастност. За съжаление, като, че ли при употребата на опиати/естествени като хероина или със синтетичен произход, както метадона/, пътищата водят в „изкуствения рай”, от който трудно се излиза.
8. МПП на фона на другите методи за лечение на зависими лица
Обективно е да се твърди, че много от по-горе приведените данни от научни изследвания и публикации, свързани с един или друг аспект на оценка ефективността на МПП не са напълно коректни от методологична позиция. Тази некоректност произтича от факта, че авторите на тези изследвания сравняват резултатите от пребиваването на пациентите в МПП с резултатите при отсъствие на лечение в съответните възрастови, полови или социални групи. Би било правилно резултатите от пребиваването на пациентите в МПП да бъдат сравнявани с резултатите от пребиваването им в други терапевтичн и програми.
Колкото до приложението на метадона в краткосрочни курсове за детоксификация с оглед преодоляване на абстинентния синдром, днес съществуват и се прилагат значително по-ефективни и безболезнени методи за детокс и купиране на абстинентния синдром.
9. МПП и перспективите за преодоляване на зависимостта при пациентите
Изводите от съвременните научни изследвания доказват, че МПП в различните си варианти си остава програма за заменяне на един наркотик с друг, но не лечение. Следвайки логиката се оказва, че МПП би трябвало в идеалния случай да е пожизнена.
На този етап опитите да де премине от традиционните МПП към МПП, ориентиране на пълно въздържане и спиране на наркотиците, претърпяват фиаско. Също така още веднъж си струва да подчертаем крайната противоречивост на резултатите от използване на препарата „метадон” в МПП /при това в продължение на повече от тридесет години/. Със съжаление отбелязваме и често изказваното мнение за активността при „внедряването на метадона”, чиято мотивация явно се намира извън сферата на медицината и психотерапията
Това бе моят опит за безпристрастност. За съжаление, като че ли при употребата на опиати /естествени като хероина или със синтетичен произход, както метадона/, пътищата водят в „изкуствения рай”, от който трудно се излиза.