ОбСНВ Благоевград

Наркотици - истината за тях
9 October, 2012 - 09:19 -- drtemi

9 октомври 1934 г. - Владо Черноземски ликвидира кървавия тиранин на българите от Македония, на хърватите и словенците - "Падна, защото беше злодей, какъвто земята ни по-рано не е познавала...” В. “Хърватски лист” излиза с уводна статия “Хървати, тиранинът е мъртъв”. Свободната европейска и американска преса, без да оправдава убийството на краля, много точно обяснява причините, които са довели до това.

Американският писател Луис Адамик, който в продължение на 10 месеца е обикалял Югославия и познава лично сръбския крал, пише: “За да се отговори напълно на причините, които предизвикаха убийството на крал Александър, трябва да се напише цяла книга... Срещах хървати, чиито мишници бяха обгорени от нажежени въглища в кралските стаи за мъчение. В маларичните села на Македония аз наброих много политически изгнаници, които умираха бавно, осъдени от кралските съдилища... Нямаше свобода на печата и събранията. Книгите се конфискуваха. Писатели и журналисти, които дръзваха да пишат истината относно режима в Белград, биваха затваряни в маларичните села на Македония. И когато пиша това, аз не знам кой е убиецът. Обаче аз вярвам, че той счита себе си за патриот и неговият акт е акт на патриотизъм.

Зад псевдонима Владо Черноземски всъщност се крие Величко Димитров Керин, роден на 19 октомври 1897 г. в с. Каменица (днес гр. Велинград), Пазарджишко. Истинското му име обаче остава известно само на неговите родители и на ръководителите на ВМРО. За историята той остава Владо Черноземски. 

Участва в Първата световна война, като служи в инженерните войски. Става член на ВМРО през 1922 г. Първоначално е в четата на щипския войвода Иван Янев – Бърльо, а по-късно (през 1923-1924 г.) е в четата на Траян Кръстев. Като четник действа в Щипско, Кочанско, Радовишко. Участва в над 20 сражения със сръбската войска и жандармерия. Едно от най-тежките сражения става през 1923 г. при с. Люботен, Щипско, в което сърбите дават 30 души убити и още толкова ранени. 

Отличава се като изключително смел боец и превъзходен стрелец 

Много често влизал съвсем спокойно в гр. Щип, преоблечен в селски дрехи, за да изпълни някоя поставена му задача. През 1924 г. Тодор Александров го вика в София и оттогава Владо Черноземски е на разположение на ЦК на ВМРО за изпълнение на особено важни задачи. Става особено близък с Иван Михайлов. 

След 1928 г. ВМРО и хърватските борци за независимост обединяват усилията си в общата борба срещу великосръбската тирания на Балканите. На 15 юли 1932 г. като инструктор на хърватите заминава Владо Черноземски. От това време са запазени няколко негови снимки с Евгени Кватерник и други хърватски военни ръководители. 

Най-голямата обща акция на ВМРО и хърватските революционери е атентатът срещу сръбския крал Александър, извършен в гр. Марсилия на 9 октомври 1934 г. Според първоначалния замисъл Владо Черноземски е само ръководител на бойната група, съставена от хървати, която трябва да извърши атентата. Но след като вижда, че хърватите се колебаят, 

Черноземски извършва саможертва, с която ще остане в историята 

При пристигането си в Марсилия крал Александър е охраняван от 1500 полицаи и агенти, които са разпръснати сред тълпата. Отделно ескадрон кавалеристи, командвани от полк. Пиоле, охраняват движещия се автомобил. Часът е 16,20. 

Куршумите, предназначени за крал Александър, са смъртоносни. Полк. Пиоле успява да нанесе два удара със сабята си върху Владо Черноземски, но въпреки че пада на земята, той продължава да стреля. Хванат от полицията, той е отведен в полицейския участък, където не му е оказана медицинска помощ, а е подложен на разпит и побой. 

Малко по-късно Владо Черноземски умира от нанесените му рани и загуба на кръв.
Френските власти не предават тялото на Владо Черноземски на неговите роднини в България, а го погребват в безименен гроб в Марсилските гробища. Може би са се страхували, че той може да стане място за поклонение на всички, които се борят за свободата на Македония. Напразни опасения. Нищо не може да изтрие от историята един велик подвиг и никой не може да възпре нашето преклонение пред духа на Владо Черноземски. 

Разказват очевидци на събитието 

Шофьорът на кралския автомобил си спомня: “Тълпата викаше и аплодираше. Изведнъж едно лице със силно телосложение и среден ръст се завтече към нас. Той викаше “Да живее кралят!”. В началото помислих, че се отнасяше до някой ентусиазиран гражданин, желаейки да манифестира своята симпатия. Но в тоя момент се появи една ръка, въоръжена с револвер.” 

Генерал Жорж, който стои на седалката до краля, довършва разказа: “С револвера манипулираше с такава прецизност и мълниеносна бързина, които ми останаха в паметта, въпреки че моментът беше трагичен.” 

Хърватският вестник “Независима хърватска държава” в броя си от 13 октомври 1934 г. по повод смъртта на крал Александър пише: “Падна, защото трябваше да падне. Падна, защото беше злодей, какъвто земята ни по-рано не е познавала...” В. “Хърватски лист” излиза с уводна статия “Хървати, тиранинът е мъртъв”. Свободната европейска и американска преса, без да оправдава убийството на краля, много точно обяснява причините, които са довели до това. 

Американският писател Луис Адамик, който в продължение на 10 месеца е обикалял Югославия и познава лично сръбския крал, пише: “За да се отговори напълно на причините, които предизвикаха убийството на крал Александър, трябва да се напише цяла книга... Срещах хървати, чиито мишници бяха обгорени от нажежени въглища в кралските стаи за мъчение. В маларичните села на Македония аз наброих много политически изгнаници, които умираха бавно, осъдени от кралските съдилища... Нямаше свобода на печата и събранията. Книгите се конфискуваха. Писатели и журналисти, които дръзваха да пишат истината относно режима в Белград, биваха затваряни в маларичните села на Македония. И когато пиша това, аз не знам кой е убиецът. Обаче аз вярвам, че той счита себе си за патриот и неговият акт е акт на патриотизъм.” 

В. “Ню Йорк Поуст” от 10 октомври 1934 г. пише в уводната си статия: “Убийството на крал Александър не е за учудване. Убийство отвори пътя му към трона, убийство го премахна от него... Той не можеше да се държи на трона с кървавите му методи срещу бунтуващите се македонци, недоволните хървати, републиканците и прочее.” 

Американският журналист А. Мърси в обширна статия, поместена във в. “Индианаполис стар”, след като описва много точно и подробно тежкото положение на българския народ в Македония: “Там те затвориха всички български училища и черкви, затваряха македонски интелектуалци, някои прогониха, а други убиха без съд”.

http://www.youtube.com/watch?v=6NgvJ1kOqJA

http://www.youtube.com/watch?v=U7YtcRc8CEE


Категория: 
Споделете с приятели