ОбСНВ Благоевград

Наркотици - истината за тях
25 June, 2012 - 09:01 -- fuckyou

250 години след “История славянобългарска”

КИЛИЯТА НА ПАИСИЙ ЗАЗИДАНА ЗА БЪЛГАРИ

Сръбските монаси в Хилендарския манастир: Не знаем кой е той

   Зазидани безвъзвратно са всички врати, прозорци и отвори към килията на отец Паисий в Хилендарския манастир в Света гора, алармираха ни за кой ли път български поклоници, посетили Атонската света обител. Безхаберието на поредица български правителства през десетилетията и Светия синод е в услуга на  сръбската държава и монаси. Под формата на продължаващ повече от 8 години ремонт са заличени всички следи от българското присъствие в Хилендар. Най вече българите  нямат възможност да надникнат в 18 метровата кула с килията и параклиса, където Хилендарсият монах започва да пише библията за всеки българин – “История славянобългарска”.

   Паисий се ражда в годината, когато безмилостен пожар унищожава цялото източно и южно крило на сръбския манастир – 1722 година. Още през 16 век Хилендар икономически залинява и сръбските му монаси започват да го напускат. За разлика от съседния му български манастир “Георги Зограф”, който процъфтявал, защото бил постоянно потдържан от стотици поклоници, идващи всяка година със стадата си в Беломорието. За да спасят Светата обител на братята си сърби български монаси се преселват постепенно в Хилендар и от 17 до началото на 20 век Хилендарския манастир е български. За това свидетелства и големият руски пътешественик из християнските старини Василий Барский, който пише, че през 1745 година  манастирското братство било само от българи. Манастирските архиви пазят множество свидетелства. за пребиваване на бележити личности от нашата история като Иларион Макариополски, св. Софроний Врачански, Матей Миткалото и др.

   По това време, средата на 18 век големият брат на отец Паисий, Лаврентий,  е игумен на манастира. Средния му брат, хаджи Вълчо, пък е един от най богатите търговци от Виена до Солун и Цариград. Имал е кантори още в Будапеща, Белград и София. Търгувал е с памук и опиум, който се е използвал тогава за лекарство. Едва 42 годишен хаджи Вълчо овдовява и се прибира в Банско. Сънува една нощ, че трябва да замине за Атонските гори и да дари цялото си богатство на българските манастири. Две години той се подготвя  пътя си до Света гора като финансира строеж на безплатен хан за пътниците и няколко чешми.После натоварва цялото си злато на 13 мулета и с 40 души охрана потеглят за Хилендар. Така започва строителството на източното крило на манастира, с часовникова кула и камбанария. В послесловието си в “История славянобългарска” най-малкия брат отец Паисий пише:

“...И я съставих в манастира Хилендар, при игумена Лаврентия, мой роден брат от една майка и по-стар от мене; той тогава имаше 60 години, а аз - 40. В това време Хилендар даваше данък на турците три хиляди гроша и беше задлъжнял 27 хиляди гроша. И имаше голям смут и несъгласие между братята. Затова не можах да изтърпя това в Хилендар, излязох и дойдох в Изограф и там намерих още сведения и писания за българите. Прибавих и завърших казаните неща в тая историйца в полза на нашия български род, за слава и похвала на нашия господ Исус Христос...”

   Така двамата братя, отец Паисий и хаджи Вълчо се преместват в манастира “Георги Зограф”, където започва изграждането на уникалното 5 етажно източно крило, наричащо се и в наши дни Банската махала. Тук, с специална килия, построена за монаха Паисий той довършва “История славянобългарска”, чийто оригинален ръкопис се съхранява в библиотеката на Зографския манастир. Хаджи Вълчо завършва своя земен път като монах в Зограф. Тленните му останки се съхраняват в костницата на манастира, която е в едно от подземията му.

   През 1902 година княз Фердинан  официално връща безусловно и в идеално състояние Хилендарския манастир на сръбския крал, т.е. на изконните му собственици сърбите. С непокътнат архив и библиотека. В знак на “братска благодарност” сърбите изцяло са заличили следите от двувековното българско присъствие в манастира. Нещо повече - във всички сръбски издания, посветени на 800-годишния юбилей на Светата обител през 1998 година, неговият български период беше изцяло премълчаван.

   Днешните сръбски монаси се правят на ударени и когато български поклонници питат къде е килията на Паисий те вдигат учудени рамене и казват, че такава килия няма тук?!

   Още през 1927 година скулпторът Иван Лазаров и художникът Дечко Узунов, посещавайки Хилендар, намират това свято за всеки българин място, където Паисий нижеше ред след ред Първата българска история, превърнато в склад за строителни материали и инструменти. В наши дни положението е още по-трагично. 

      Не е късно тази грешка да се коригира със съвместните усилия на духовници,  историци и държавници.

   Сърбия вече направи своя избор към Европа. Там, където  вече сме ние. Затова вратите към общата ни история трябва да се отварят, а не зазиждат.

   Защото Паисий обикаля още!

 

РУМЕН ЖЕРЕВ “Телеграф”, 22 юни 2012 година

Етикети: 
Категория: 
Споделете с приятели