ОбСНВ Благоевград

Наркотици - истината за тях
6 November, 2012 - 10:35 -- drtemi

"Ваши Високопреосвещенства
и Преосвещенства, честни отци,
възлюбени братя и сестри.

Във време на изкушения, в "дни лукави" по думите на апостола св. Църква ми възложи отговорно служение. Това послушание аз приех с утешение в Христовия завет: "Вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си" (Мат. 11:29).

Стараех се да изпълнявам това Божествено наставление, и в "търпението Иисус Христово", както се казва в Откровението (Откр. 1:9), с упование на Бога, по съвета на Псалмопевеца: "Възложи на Господа грижите си, и Той ще те подкрепи" (Пс. 54:23), аз със съзнание за изпълнение на свещен дълг при немощни човешки сили с молитва започнах високото си патриаршеско служение.

Бог ми помагаше. Той ме укрепваше, в голямо смирение с молитва аз Му принасям дълбока синовна благодарност. В трудния подвиг на свещеното служение на св. Църква, в изпълнение на родолюбива традиция, в принос за всеправославно единство, бяхме в сътрудничество при взаимна братска слога с Високопреосвещените Синодални Архиереи, със съдействието на Преосвещените епископи, честния клир, преподобното монашество и благочестивите християни.

Христос, Великият Пастиреначалник, благослови светата ни Църква да преодолее трудности в живота си и в единство благоуспешно да върши своето спасително дело.

Благодаря много на Високопреосвещените Архиереи за сътрудничеството, на Преосвещените епископи, на честния клир, на всички труженици на родната ни църковна нива, на преподобните монаси и монахини, на благочестивите християни, на всички, които са ме подпомагали в тридесет и четири годишното ми патриаршеско и митрополитско служение на св. Църква.

С вълнение и благодарност изслушах братолюбивото поздравление на Св. Синод, произнесено от Негово Високопреосвещенство Русенския митрополит Неофит.
Благодаря за молитвите в днешната съборна света Литургия.

Божието благословение да бъде върху нас!

Словото е произнесено от патр. Максим на 4 юли 2005, в празненството по повод на 34-годишнината от избора и интронизацията му

православието.ком

Из"Благодарствено слово на Негово Светейшество патриарх Максим към архиереите на БПЦ, целия клир, монашеството и народа"

 

Българският патриарх Максим е роден на 29 октомври 1914 г. в село Орешак, Троянско, в семейството на Пена Борджукова и Найден Минков Рачев. Кръстен е с името Марин Найденов Минков.

Основното си образование получава в родното село и едва дванадесетгодишен постъпва послушник в Троянския манастир. Прогимназията завършва с отличен успех и от 1929 до 1935 г. учи и завършва с отличие Софийската духовна семинария. От есента на 1938 до 1942 г. следва в Богословския факултет на Софийския държавен университет.

На 13 декември 1941 г., през последната година на обучението си, в параклиса на Богословския факултет приема монашески постриг от приснопаметния Ловчански митрополит Филарет. Приема името Максим в чест на Св. Преп. Максим Изповедник - светец на Светата Църква от VII век, прославен със силна вяра и православна изповед.

На 19 декември 1941 г. приснопаметният Врачански митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон в семинарския храм "Св. Йоан Рилски". В края на 1942 г. Св. Синод го назначава за учител-възпитател в Софийската духовна семинария. На 14 май 1944 г. в Черепишкия манастир, където е евакуирана и впоследствие остава интернирана Софийската духовна семинария, той приема ръкоположение в йеромонашески чин от Врачанския митрополит Паисий.

На 12 юли 1947 г. в Разград йеромонах Максим е възведен в архимандритско достойнство от приснопаметния Доростолски и Червенски митрополит Михаил.

През 1950 архим. Максим е назначен за предстоятел на Българското църковно подворие в Москва. Това назначение е знак за особена отговорност. В онова време за подобен пост се изисква извънреден такт и дипломатичност в общуването със светските власти. Висока оценка за служението на архимандрит Максим в Българското подворие в Москва дава Светейшият Руски патриарх Алексий I.

След завръщането си в България от 15 юли 1955 до 1960 г. заема поста главен секретар на Св. Синод. На 30 декември 1956 г. в Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" архим. Максим е хиротонисан в епископски сан с титлата "Браницки". На 30 октомври 1960 г. ловешките епархийски избиратели единодушно посочват Браницкия епископ Максим за свой архипастир и на 20 ноември той е канонически утвърден за Ловчански митрополит. През време на служението му в епархията на своя роден край, въпреки тежката политическа обстановка, са построени и осветени от него няколко нови храма.

На 7 март 1971 г. патриарх Кирил умира и на 4 юли за нов патриарх е избран Максим. Скоро след избирането си за патриарх, той прави официални посещения на редица патриаршии: Руска, Румънска, Цариградска, Александрийска, Йерусалимска, Грузинска, Кипърска, Еладска и др., с което допринася за утвърждаване православното единство и за укрепване престижа на родната ни Църква.

Патриарх Максим успява в трудни за Църквата условия да съхрани нейната цялост и чистотата на догматичната й вероизповед, да отстои обществения й авторитет и да извърши всичко, което е възможно, за да се открива пътят на спасението за всеки българин.

През 1978 г. начело на високопредставителна църковна делегация патриарх Максим посещава задграничните енории на Българската православна църква в САЩ и Канада, а през 1984 г. енорията в Унгария. Тези посещения имат не само духовно съдържание, но и раздвижват родолюбивите чувства на българската емиграция.

През този период патриарх Максим става доктор хонорис кауза на Духовната академия "Св. Климент Охридски" в София и почетен член на Московската духовна академия.

През 1989 г., когато комунистическият монопол върху властта рухва и "нежните революции" в цяла Източна Европа пораждат огромни очаквания, мнозина се съблазняват да действат по революционен път и в Църквата. Така в началото на 90-те години в БПЦ се създава църковен разкол на политическа основа. Учредява се т. нар. "нов Синод", поставя се "алтернативен патриарх". През 1998 г. в София се провежда Всеправославен събор, на който присъстват предстоятелите на всички поместни православни църкви. Всички те единодушно препотвърждават несъмнената каноничност на ръководството на Българската православна църква начело с Негово Светейшество патриарх Максим. С това разколът е обявен за окончателно приключен.

В края на октомври 2004 г. по случай 90-годишния юбилей са проведени тържества, в които вземат участие делегации от много поместни православни църкви. Честването на патриаршеския юбилей ознаменува всеобщото признание за личността и делото на Негово Светейшество от страна на всички институции, както светски, така и църковни.

В поздравителното си слово Цариградският и Вселенски патриарх Вартоломей казва: "Благочестивото му паство, христоименитият български народ има правото да почете своя отец и патриарх, който десетилетия служи и обгрижва неговите духовни нужди, да целуне неговата отческа десница, която го е благославяла и освещавала дълги години... Почитаният Патриарх понесе върху себе си белезите Христови, достойно носи кръста си и храни добре своето паство както в дни на духовен глад, така и в дни на благоденствие. Той здраво държеше руля на свещения кораб и в часове на добруване, и в часове на бури, затова всички казват днес заедно с апостол Павел: "Такъв архиерей ни трябваше".

Споделете с приятели