Въведение Богородично (Ден на православната християнска младеж и семейство)

Въведение Богородично (Ден на православната християнска младеж и семейство)

С решение на Св. Синод на Българската православна църква от 1929 г. празникът "Въведение Богородично" в България се чества и като Ден на християнското семейство и на православната християнска учаща се младеж; според първоначалния замисъл - ден за християнизиране, за общение с Христа и Църквата Му. Денят бил неучебен и започвал със св. Литургия, на която учениците се причастявали. За жалост и този празник днес е изпразнен от християнското му съдържание.

По-долу:

  • Църковни песнопения
  • Въвеждане на Пресвета Богородица в храма
  • Слово за въведение в храма на Пресвета Богородица и Приснодева Мария
  • Въведение Богородично Благовест Стоянов

Виж също:

  • Беседа за празника Въведение на Пренепорочната наша владичица Богородица в Светая Светих св. Григорий Палама
  • Молитви към Пресвета Богородица

На английски език:

  • Our Most Holy Lady Theotokos 
  • Discourse on the Feast of the Entry ot our Most Pure Lady the Theotokos into the Holy of Holies by Saint Gregory Palamas, Archbishop of Thessalonica

Богородичните празници:

  • Събор на Пресвета Богородица
  • Зачатие на света и праведна Анна; Рождество Богородично
  • Въведение на Пресвета Богородица в храма
  • Успение Богородично
  • Покров Богородичен

 

Църковни песнопения

Тропар, глас 1

Днес на Божието благоволение пред образа и на човеците проповядваното спасение,
Дева, в храма ясно се явява и Христа предвъзвещава на всички;
Тъй и ние велегласно да възгласим:
радвай се, изпълнение на промисъла на Жизноподателя.

Кондак, глас 4, подобен: Вознесийся

Пречистият храм на спасителя, многоценният чертог и Дева,
свещеното съкровище на славата Божия,
днес се въвежда в дома Господен,
съпровождана от благодатта на Божествения Дух;
нея възпяват ангели Божии: тази е небесното селение.

Въвеждане на Пресвета Богородица в храма

"Въведение Богородично - икона в параклиса на Богословския факултет при СУ "Св. Климент Охридски"

Когато пречистата Дева навършила три години, праведните й родители изпълнили обещанието, което дали пред Бога, преди още тя да се роди. Затова те тържествено въвели своята дъщеря в Йерусалимския храм и я посветили на Бога.

Древните отци на Църквата, като възпяват Въведение Богородично със свещени песни, разказват как Йоаким и Ана събрали своите роднини и приятели; млади девойки със свещи в ръце вървели пред светата Отроковица, а след тях родителите водели пречистата Дева и я довели до Йерусалимския храм. Първосвещениците и служителите в храма ги посрещнали с пеене на свещени химни. Св. Герман, патриарх Цариградски, в една свещена песен влага такива думи в устата на св. Ана:

"Принасям на Господа моя обет, произнесен в скръб чрез моите уста. Затова събрах свещеници и сродници и им казвам: "Радвайте се с мене! Сега аз се явявам пред вас майка, довеждам дъщеря си и я предавам не на земен цар, а на Бога, Небесния Цар".

Св. Дева била поставена на първото стъпало пред храмовия вход и, за почуда на всички присъстващи, неподдържана от никого, тя се изкачила свободно по 15-те стъпала и се спряла на най-горното.

Първосвещеник Захария въвел пречистата Отроковица в Светая Святих, където влизал веднаж в годината само първосвещеникът.

Праведните родители принесли дарове и жертви на Бога и след това, като поличили благословение от свещениците, се върнали с роднините си в Назарет.

Св. Дева Мария живеела при храма. Там в отделни помещения живеели млади девойки, посветени Богу, също така и вдовици, които служели в храма, подобно на пророчица Ана (Лука 2:36-38). Тук живеели също странници и пришълци. Към тях се присъединила и св. Ана, майка на св. Богородица, която овдовяла скоро след въвеждане на пречистата Дева в храма. Но тя живяла кратко време със своята пресвета Дъщеря. Скоро след мъжа си и тя починала.

Св. Дева се възпитавала под надзора на по-възрастните благочестиви девойки, опитни в Св. Писание и в ръкоделията. Тя усърдно се трудела, непрестанно се молела, обичала да чете Св. Писание. По такъв начин тя се готвела за своето високо назначение. Църквата я нарича прекрасна зора, от която изгряло Слънцето на правдата. "Дух Светий" - говори свещената песен - осветил тази, която пребъдвала вътре в храма и била хранена с небесна храна".

Когато пречистата Дева стигнала до възраст, на която девиците, които се възпитавали при храма, обикновено се връщали в света и се омъжвали, свещениците поискали тя да постъпи по същия начин. Но пресв. Дева им открила своето желание - да посвети себе си Богу и да не встъпва в брак. Тогава те, по внушение от Св. Дух, я сгодили за престарелия Йосиф, роднина на нейните родители. Той станал покровител на пречистата Дева и уважавал обета, който тя дала пред Бога.

Иконата "Въведение на Божията майка" представя тригодишната св. Отроковица, възкачваща се по стъпалата и влизаща в храма. Изобразеното на тая икона събитие трябва да ни внушава желанието да водим децата си в храма Божи, от млади години да ги учим на молитва и слушане Св. Писание, за да могат и те да растат в благочестие и все по-високо да се издигат по стъпалата на добрите дела и благочестивите помисли.

Жития на светиите, Синодално издателство, София 1991 година.

 macedonian-heritage.gr
Въведение на Пресвета Богородица в храма.
Фреска от ок. XIV в. от Мануел Панселинос,
Съборната черква "Протата" в Карея, Света Гора Атон. Източник: macedonian-heritage.gr

Виж също:

  • Зачатие на света и праведна Анна
  • Събор на Пресвета Богородица
  • Рождество Богородично
  • Благовещение
  • Рождество Богородично
  • Успение Богородично
  • Покров Богородичен

Слово за въведение в храма на Пресвета Богородица и Приснодева Мария

Когато Пречистата Богоотроковица, Преблагословената Дева Мария Богородица навършила три години, светите и праведни Нейни родители Иоаким и Анна решили да изпълнят дадения от тях обет - да отдадат в служба на Бога роденото от тях дете. Те извикали в Назарет, където живеели, всички свои родственици от царския и архиерейския род - понеже сам праведният Иоаким бил от царския род, а неговата съпруга, света Анна, била от архиерейския род, а също така и хор непорочни девици. Приготвили много свещи и обградили Пречистата Дева Мария с царско благолепие, както за това свидетелствуват светите отци.

Свети Иаков, архиепископ Иерусалимски, говори от лицето на праведния Иоаким така:

- Повикайте непорочните еврейски дъщери, за да вземат горящи свещи.

Св. Герман, патриарх Цариградски, говори от лицето на праведната Анна така:

- Аз изпълнявам пред Господа обета, който изказах в състояние на скръб и затова събрах хор девици със свещи, извиках свещеници, поканих сродници, като казвам на всички: радвайте се всички с мене, понеже станах майка и родителка, и сега довеждам своята Дъщеря не при земен цар, но при Бога, небесния Цар.

За царската украса на Богоотроковицата свети Теофилакт, архиепископ Български, говори:

- Трябваше въведението на най-Божествената Отроковица да бъде достойно за Нея, да не се докосва до този пресветъл и много ценен Бисер бедна одежда. Трябваше именно с царска одежда да Я облекат, за най-голяма слава и украса.

Като устроили всичко така, както трябвало да бъде за честното и славно въведение, те се отправили на път от Назарет за Йерусалим и пътували в продължение на три дни.

Като стигнали в град Йерусалим, те тържествено влезли в храма и повели там одушевения Божий храм, тригодишната отроковица, Пречистата Дева Мария. Пред нея вървял хор девици със запалени свещи, както свидетелства свети Тарасий, архиепископ Константинополски, който влага в устата на света Анна следните слова:

- Започнете (шествието), деви, които носите свещи, и предшествайте мене и Богоотроковицата.

Светите родители, застанали от двете й страни, хванали за ръце дадената им от Бога Дъщеря и с нежност и чест Я водели. След тях радостно следвало цялото множество родственици, съседи и познати със свещи в ръце и окръжавали Пречистата Дева както звезди светлата луна за удивление на целия Йерусалим.

С веселие и голяма радост Отроковицата вървяла в Господния дом като в чертог, понеже, макар и малка по възраст, но била съвършена по Божия благодат като предпозната и предизбрана от Бога преди създание мира.

Така Пречистата и Преблагословената Дева Мария била въведена в храма Господен. При това първосвещеник Захария извършил необикновено и удивително за всички дело: той въвел отроковицата в самата скиния, наричана "Святая Святих", която била зад втората завеса и където бил ковчегът на Завета, обкован отвсякъде със злато, с Херувими на славата, осеняващи очистилището, където не бивало да влизат не само жените, но и свещениците, а само първосвещеникът, един път в годината. Там отредил първосвещеник Захария място за молитва на Пресветата и Пречиста Дева. На всички останали девици при храма, според свидетелството на свети Кирил Александрийски и свети Григорий Нисийски, било определено място за молитва между църквата и олтара. Нито една от тези девици по никакъв начин не трябвало да доближава олтара, понеже това се забранявало най-строго от първосвещениците. На Пречистата Дева пък, от момента на въвеждането Й, не било забранено да се приближава до олтара, ежечасно да влиза във вътрешния олтар, зад втората завеса, и да се моли там. Това било направено от първосвещеника по тайнствено Божие вразумление, за което свети Теофилакт говори така:

- Първосвещеникът, бидейки тогава вън от себе си, обзет от Божия Дух, разбрал, че тази отроковица е вместилище на Божествената благодат и че повече от него е достойна винаги да предстои пред Божието Лице. Като си спомнил казаното в Закона за ковчега, че трябва да се намира в Святая Святих, той веднага разбрал, че това било преднаписано за тази Отроковица, ни най-малко не се усъмнил и не се спрял, дръзнал, въпреки Закона, да Я въведе в Святая Святих.

Праведните родители Иоаким и Анна, както пише блаженият Иероним, като връчили детето си на волята на Небесния Отец, пренесли дарове на Бога, жертви и всесъжения. Получили благословение от първосвещеника и от целия събор па свещениците, върнали се у дома си заедно с всички свои сродници и устроили там пир, като се веселели и благодарели на Бога.

От самото начало на живота си в дома Господен Преблагословената Дева била дадена в помещението за девици, понеже Иерусалимският храм, построен от Соломон, след това разрушен и отново построен от Зоровавел, имал много жилищни помещения, както пише древният иудейски историк Йосиф. Отвън, към стените на храма, били пристроени каменни здания, на брой 30, отделени едно от друго, просторни и много красиви.

Тригодишната отроковица, Пречистата Дева Мария, била отдадена в помещението за девици, при което към нея били прикрепени по-големи на години и изкусни в писане и ръкоделие девици, за да може Богоотроковицата от млада възраст да се научи на писане и ръкоделие. Богоотците Иоаким и Анна често Я посещавали. Света Анна особено често идвала като майка да види Дъщеря си и да Я поучи. Според свидетелствата на свети Амвросий и историка Георгий, Девата скоро изучила ветхозаветното еврейско Писание в съвършенство. И не само Писанието, но Тя изучила прекрасно и ръкоделието, както за това говори свети Епифаний:

- Тя се отличавала със сила на ума и любов към учение. Не само се поучавала от Свещеното Писание, но се упражнявала в предене на вълна и лен и шиене на коприна. С благоразумието Си удивлявала всички. Занимавала се предимно с неща, потребни на свещениците при служението в храма. Тя така изучила ръкоделието, че впоследствие, при Сина си, можела да изкарва прехраната си с него. С ръцете си Тя направила хитон за Господа Иисуса, който не бил ушит, а целият изтъкан.

Пречистата Дева, както и другите девици (казва същият светия) обикновено приемали храна от храма. Но Тя я давала на просяците и странниците, понеже се хранела с небесен хляб, както възпява Църквата. Свети Герман говори, че Тя обикновено пребъдвала в Святая Святих, където приемала сладка храна от ангел. Свети Андрей Критски говори така:

- В Святая Святих, като в чертог, Тя приемала необикновена и нетленна храна.

Въведение Богородично

Божията Майка била въведена в Йерусалимския храм от родителите си св. Йоаким и Анна, когато навършила 3 години. И това било не еднократно въвеждане "за една свещ само", както ние днес бихме се изразили, а въведение завинаги: въведение пред Божия престол, въведение пред Божието лице, въведение за служение всеотдайно и благоговейно, въведение вечно.

Въвеждането в храма е събитие. Въведението - състояние. Веднъж въведена в Светая Светих, малката Мариам се възпитавала в любов към Бога и достигнала такова съвършенство в добродетелите, че била удостоена да стане Богородица, сиреч сама да бъде пречист дом за Божието Слово, въплътило се и станало Човек.

Подобно е призванието на всеки, който се въвежда в Божия храм - не просто да влезе, за да напусне след това, но да остане завинаги. И нещо повече - сам да стане дом Христов чрез св. Причастие и чрез всяка духовна благодат.

За едни въведението във вярата и Църквата става още в младенческа възраст. За други - в юношеска, а за мнозина - дори в напреднала. За нас, християните, то се осъществява чрез св. Кръщение, но не само. Освен Кръщението необходимо е и наставление, предаване на вяра и опит, обучение. И ако духовното възпитание е необходимо и за възрастните, то какво остава за децата!

За мнозина от нас въведението в храма се свежда до едно въвеждане. "Кръстихме го - готово!" - гордо и самодоволно възкликват щастливите родители. И толкоз. С това завършва духовното обгрижване, в това се ограничава фактът, че "сме християнско семейство и по традиция - православно". От тук нататък продължават единствено грижите за телесното доволство, често пъти и в излишък. Продължават и стремежите за добро образование - престижно училище, компютър... Бедата, разбира се, не е в това, а във факта, че неписаната табела "християнски дом" остава самотна, прашна и забравена въображаемо да виси над блиндираната входна врата с модерни ключалки и алармени системи...

Така един ден единственото, което си спомня от своето "въведение в храма" порасналият християнин, е чуваното понякога: "ти си кръстен". Защото той сам не може да помни този миг. Съзнанието, че някога си бил кръстен, обаче съвсем не е достатъчно. Още повече, че междувременно животът (за да не бъдат обвинени родителите) широко е отворил и други двери - към материализма или към "алтернативната духовност", сиреч секти, наркомания, заблуди. Съвременните интелектуални ариадни, освен че са в духовен лабиринт, пред себе си имат и заплетена мрежа от десетки нишки. Коя да избереш?

Божият храм също стои отворен и чака въведения. В него влизат доста хора, всеки пали свещ, всеки си казва молитвата - лошо няма. Мнозина се венчават - вече почти всички минали през "съвета". Кръщенета също не липсват. И това добре.

Ала въведенията са малко.

Благовест Ангелов

1998 г.


Въведение на Пресвета Богородица в храма.
Икона от Онуфрий Неокастритис от храма "Св. Троица" в Берат, Албания.
Днес в музея в Берат.

Кратък линк