Неделя Месопустна (Неделя на Месни заговезни)

Неделя Месопустна (Неделя на Месни заговезни)

Неделята на Страшния Съд е третата неделя от триседмичния период преди започването на Великия пост. През това време богослужението започва да включва песнопения от Триода - литургическа книга, която съдържа богослужбите от Неделя на митаря и фарисея, десета преди Пасха (Великден), до Велика и Свята Събота.

На този ден Църквата напомня Съда на всички хора, които ще застанат пред Божия трон в деня, когато Христос отново ще се върне в славата Си.

 

Страшният съд, руска икона от XVI век. Източник: www.christusrex.org.

По-долу:

  • Литургийни чтения
  • Задушница пред Великия пост
  • Когато заговяваме Свещеник Ангел Величков
  • Поучение в Неделя Месопустна
  • Слово в Неделя Месопустна св. Теофан Затворник
  • За Бъдещия Съд Слово на св. Илия Минятий
  • Synaxarion: Sunday of the Last Judgment Meatfare Sunday

Виж също:

  • Страшният Съд в православната иконография
  • За последните неща и последните събития О. Георги Флоровски
  • Свещеното Писание и Свещеното Предание за Частния Божи съд, митарствата и Всеобщия Божи съд в края на времената
  • Нашата вяра: Второто пришествие и Страшният Съд

На други езици и на други сайтове:

  • Велика вечерня в събота вечерта преди Неделя Месопустна богослужебен текст на църковнославянски и руски език

Литургийни чтения

"Храната не ни приближава към Бога, защото, нито ако ядем, печелим, нито ако не ядем, губим. Пазете се обаче, да не би някак тая ваша свобода стане съблазън за немощните.  Защото, ако някой види, че ти, който разбираш, седиш на трапеза в капище, то неговата съвест, като на немощен, не ще ли го насърчи да яде идолски жертви? И при твоето разбиране ще загине немощният брат, за когото е умрял Христос. А като грешите тъй против братята и биете немощната им съвест, вие грешите против Христа.Затова, щом храната съблазнява брата ми, няма да ям месо никога, за да не съблазня брата си.

Не съм ли апостол? Не съм ли свободен? Не съм ли видял Иисуса Христа, Господа нашего? Не сте ли вие мое дело в Господа? Ако на други не съм апостол, на вас обаче съм; защото печатът на моето апостолство вие сте в Господа."

От Матея Свето Евангелие чтение

"А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си, и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози; и ще постави овците от дясната Си страна, а козите - от лявата.

Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира; защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте.

Тогава праведниците ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и нахранихме, или жаден, и напоихме? Кога Те видяхме странник, и прибрахме, или гол, и облякохме? Кога Те видяхме болен, или в тъмница, и Те споходихме?

А Царят ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили.

Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели; защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте; странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница, и не Ме споходихте.

Тогава и те ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница, и не Ти послужихме?

Тогава ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили.

И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците - в живот вечен."

Ев. Мат. 25:31-46.

Задушница пред Великия пост

В съботния ден срещу Неделя Месопустна (Месни заговезни) всички българи извършват помен в чест на мъртвите - голямата Задушница пред Великия пост. Окончателното определение съдбата на човека, съобразно живота и делата му на земята, ще бъде в края на вековете - при Второто Христово пришествие. Църквата затова се моли за починалите от векове с вяра свои чеда и е определила нарочни дни за това - съботите в спомен на Великата събота преди Възкресение и задушниците, каквато е тая пред Великия пост.

На деня след задушница чрез съдържанието на богослужението, Евангелското четене и проповедта църквата припомня картината на Страшния съд (Мат. 25:31-46), за трагичните последици от греховността, за възмездието за греховете в отвъдния свят и призовава всички към служение на ближния, добродетелност и благотворителност.

Неделята е месопустна, защото от този ден до Великден християните престават да ядат месо. Подготвяйки вярващите за изпитанието на строгия пост обаче църквата позволява през следващата седмица да се консумира мляко и всичко, произведено от него. Вечерта на месни заговезни в семеен кръг се слага трапеза с месни ястия (обикновено кокошка) и се заговява месо.

По християнски обичай през дните от месни до Сирни заговезни по-младите посещават домовете на по-възрастните - родители, кръстници, роднини, близки и тия, от които се чувстват задължени да поискат прошка по случай неделя на опрощението.

Когато заговяваме

Състоянието, в което се намираме на Заговезни, в самото навечерие на светата Четиридесетница, малко прилича на състоянието на човека преди смъртта. Тогава той се разделя с навиците си, с любими места и хора, с всичко, към което го придържат земните обвързаности.

Неумолимо настъпва смъртта, както и датата, определена от св. Църква за начало на Поста не може да се промени, не може да се отложи. Разделяме се също и с останалото, което наричаме удоволствия. Съпружеското общение навлиза в период на въздържание. Шумните събирания на чашка с приятели спират.

Разделяме се с храните, които толкова много обичаме, че сега ни е ужасно мъчно за тях, почти непоносимо. И недоумяваме как ще издържим толкова време без ароматните сирена, без любимото ни плодово мляко, без вкусния колбас на закуска. Дори сметаната в кафето ще трябва да я забравим, все едно не съществува.

Ето защо на Заговезни ядем, консумираме точно като за последно ­ и този израз тогава се разбира в най-буквалния си смисъл.

Тогава приличаме на хора, които през целия си живот са имали една-единствена цел ­ да си вземат своето, да черпят с пълни шепи и да си поживеят, защото животът е кратък. И смъртта ги заварва все още със същия неутолим копнеж, но вече отчаяни, притеснени от края на всичко, насила изкоренени от онова, в което така здраво са се вкопчили.

Не ни ли заварва така и Великият пост?

Като че ли това е момент, в който доста обективно можем да преценим духовното си състояние. Защото колкото по-настървено заговяваме, толкова по-силна се оказва нашата привързаност към тленните неща. Обикновено ние не я забелязваме, не й обръщаме внимание. Страстите са станали наша втора природа, с която дори се чувстваме комфортно.

Сега е времето да осъзнаем това чрез скръбта по онова, от което се лишаваме.

За нашето самолюбие е болезнено да погледнем в очите тази жестока истина. Но ако сме докрай искрени, това ще бъде добро начало на покаянието, към което ни зове Христос.

Неслучайно Църквата е установила относително дълъг период на заговяване преди Великия пост.

От една страна, тя човеколюбиво се съобразява с нашите човешки немощи, за да може всеки да пристъпи с кураж към подвига и никой да не го счете за неизпълним. Така лишаването от обичайните храни става постепенно. Първо спираме да ядем месо и цяла седмица след това са Сирни Заговезни. През тези дни ни е разрешено и повече веселие, карнавали и пр. Като пред голяма скръб...

От друга страна, Заговезни има и този скрит смисъл, за който говорим ­ да ни покаже докъде сме стигнали в духовния си живот. И като установим колко сме далеч от съвършенството, да поемем по най-краткия и сигурен път ­ покаянието.

Всяка година на Заговезни се подготвяме за предстоящия дълъг пост, но през годините добиваме опитност и в подготовката за нашата земна кончина. Тя е голямата разлъка с всичко тленно и суетно, за която Бог желае да ни подготви така, че да не изпитваме страдание, а радост. Защото преди Христа смъртта беше тление, но Христос ни показа, че тя е само една раздяла с тленното, през която минава пътят към възкресението за живот вечен.

Великият пост е образ на този път.

Свещеник Ангел Величков

брой 6 за 2002 година

Поучение в Неделя Месопустна

Боголюбиви братя и сестри,

Нашата православна вяра има една висота, достигането на която ни прави необратимо християни – разбирането по сърце и с ум на неизбежността на Божия Страшен съд. Не постигнем ли тази висота, ние не можем да схванем в пълнота Божиите заповеди, които изискват от нас да възлюбим нашия Създател и да възлюбим ближния, както любим себе си. Едва тогава ние можем да разберем каква е връзката между духовната борба за спасението на собствената ни душа и любовта към ближния. За невярващия тук се открива противоречие и може да се случи да чуем, че щом като наша основна грижа е да спасим себе си, то за каква любов към ближния може да става дума. Божията премъдрост има предвид това забравено от нас знание, че всички ние произхождаме от прачовека, който е и наш прародител, и който беше венецът на Божието творение. Имайки предвид нашата немощ и повредена от греха природа Бог иска да ни покаже, че душата си никой от нас, потомците на прачовека, не ще може да спаси, ако не е в състояние да възлюби ближния, както себе си, до такава степен, че да е в състояние да даде земния си живот за него. Премъдростта Божия се състои и в това, че у ближния ние виждаме Божия образ, по който е сътворен човекът.

Съзнанието за неизбежността на Съда Господен предизвиква у нас една нова по качеството си съвест, главен инструмент на която е помненето на смъртта. Нашият Бог Творец и Промислител в безкрайната Си любов към венеца на творението Си не пожела да ни внуши страха от Съда като ни представи мъките, на които ще бъдат подложени грешниците, които са мъките отредени за изкушаващите ги демони. Бог ни просветли за деня на съда чрез Своите пророци и най-вече чрез земната проповед на Своя Син, с Когото е една същност. При първото Си пришествие Господ Иисус Христос не дойде с тържеството на земен цар, но се роди като най-низкопоставен раб – в пещерата, която служеше за обор. Не беше положен сред скъпоценности, а в яслите, в които се хранеше добитъкът. Не извърши първото служение на християнската света Литургия под огромния купол на благолепно украсена катедрала сред благолепни и благочинни велможи, а насред дървена иерусалимска горница, пред груби външно и неуки галилейски рибари. Така най-смиреномъдър и дълготърпелив живя сред людете, та не ослепителното въздействие на сетивата да поведе след него повярвалите, а сърдечното познание, което е възможно само за освободените от страстите – съзнаващите греховете си и покаялите се за тях.

Такова беше Неговото Първо пришествие, но Второто ще бъде в славата Му, тази слава ще предизвика у нас, свидетелите на пришествието, непознат дотогава страх. За грешниците този страх ще бъде непоносим, защото пред лицето Господне ще са явени всички тайни и явни грехове и греховни помисли. За праведниците страхът ще бъде уверение, че никой няма да може да се оправдае сам, каквито и да са делата му. Това може да направи само всеправедния Съдия, Който живя между нас като Човек съвършен. Светата Църква, на която Първосвещеникът е Самият Господ наш Иисус Христос, Който невидимо присъствува навсякъде, където се съберат двама или трима в Негово име, е наредила богомъдро в днешната Неделя Месопустна, в чина на светата Литургия, да се чете из глава 25-та на Евангелието по Матея този откъс, в който Господ Сам описва повторното Си явяване, за което вярващите готвят душите си. Нужно е нам да си припомним благовестието за това страшно Второ пришествие, за да укрепим духа си и своята решителност за очистващия великопостен подвиг.

Пред лицето Господне ще се съберат всички народи – и тези, които доживеят повторното явяване и отдавна изчезналите. Господ ще отдели овците от козите, сиреч ще отдели тези, които повярваха в Сина Божий – Архипастиря, които проявиха кротостта на агнето. Ще ги отдели от тези, които се опиват от своето своенравие, горделивите и суетните, ненамиращи време да се замислят за неибежния край на земния живот и за това, което предстои след края. Сред тях са грешниците, каквито сме всички люде, сред числото на които бихме могли да изпаднем и ние, ако не сме се разкаяли за греховете си и не сме измолили опрощение приживе. В деня на Съда няма да бъде чута никоя молитва, ще бъде чуто свидетелството на съвестта. Тя ще изобличи всекиго, като яви дори отдавна забравените грехове. Не ще има значение високото положение в обществото или каквото и да било, което в земния живот носи почит и уважение – събрано богатство, големи успехи в професията, слава между човеците. Велможите ще се наредят сред последните и ще чакат с трепет своята присъда.

Първосвещеникът на небесната и на земната Църква ще изпита съвестта на всекиго и ще рече на тези, които не са подали никому ръка, не са нахранили гладния, не са напоили жадния, не са облекли голия, а са се възползували от слабостта на немощния, за да присвоят неговото и са се гордеели с това: " Махнете се от Мен, ще рече Господ, защото, щом не сте сторили добро на тези най-малки мои братя на Мен не сте го сторили!” На добросърдечните, жертвоготовните, състрадателните, които всякога, без да го явяват сред людете, са помагали според възможностите си, на тях Господ ще рече: " Елате с Мене в Царството небесно, защото Мен нахранихте и напоихте, Мен утешихте, когато бях в несгода!”

Разбирането на този евангелски текст, братя и сестри, ще ни помогне да разберем истинските цели на скверните учители на беззаконието, които покваряват народите и техните най-малки по възраст синове и дъщери с преклонение пред парите, което е изобличено от Господа нашего като идолослужение. Сеячите на беззаконие измислят и въвеждат свои човешки закони, които са беззакония пред Божия закон. Егоистичното отношение към ближния дава своите плодове в нашето общество и то до такава степен, че и най-възвишените души и най-зрящите съвести вдигат ръце пред чуждото нещастие с оправданието, че не знаят какво да направят. Колко често сме си затваряли очите, братя и сестри, пред изпадналите в крайна нужда! Колко често сме разточителствали, когато други не могат да утолят глада на децата си. Българите винаги сме били добросърдечен народ и това особено много вбесява слугите на врага човешки. Те искат от нас (и като че ли успяват) да не общуваме помежду си, да научаваме какво става у нашия съсед не като похлопаме на вратата му, за да го попитаме дали няма нужда от нещо, а от новините по телевизията. Милиони семейства по света всяка вечер престават да разговарят помежду си, а прекарват вечерите си с очи вторачени в телевизионния екран, откъдето и те и техните деца се обучават на всичко противно на Господа – да оневиняват блудството, отмъщението, сребролюбието и богохулството, да флиртуват с нечистотата на падналите духове, като приемат най-скверното магьосничество като нещо добро, приказно и невинно. Така постепенно врага човешки попълва числото на тези, които Господ ще отдели като кози от овци, за да споделят с дявола и неговите адютанти вечните мъки в огненото езеро.

Имайки свободната си воля ние не сме безпомощни. Винаги можем да кажем: "Махни се от мене, сатана!”, когато почувствуваме, че нравствените ни сили отпадат в духовната борба. Нечистотата има своята сила, само, ако я поканим да влезе в сърцето ни. В деня на Съда ние няма да можем да проявяваме този дар, ще трябва да се отчетем пред нашия Всемогъщ Дарител как сме употребили даровете Му.

Имаме Църквата Христова, братя и сестри, която извършва учредените от Господа тайнства, чрез призоваването на Светия Дух. Църквата е непобедима сила, от която искат да ни отклонят враговете на нашето спасение. За да се укрепим, трябва да участвуваме в нейния тайнствен живот, да се молим непрестанно, за да бъде Бог постоянно с нас.

Християнинът трябва да нахрани гладния, но не само с физическа храна. Мирянинът няма право да поучава в църква, както това е записано в апостолските правила, но всеки от нас е проповедник на живата истина Господня с живота си, с примера си и със своята благост. Православният християнин има и правото и задължението да засвидетелствува истината винаги, когато сърцето на невярващия ближен се отвори за животворящата истина. Християнинът има правото и задължението да изобличава нечистотата, но не със злоба или гняв, а с благостта, за която даде пример в земния Си живот нашият Бог.

Нашите невярващи или маловярващи по-малки братя имат вопиеща нужда от свидетелството за нашата вяра. Изповядвайки свободно и благо вярата си, ние им даваме самочувствието да се нарекат открито християни и да се спасят. Наше задължение е да изобличаваме имитаторите на светото Православие, които със същите тези пари на нечистотата развиват съмнителни " православни дейности”, които имат за цел да внушат на най-малките във вярата изкривен образ на Православието, който е създаден в чужди и враждебни на вярата ни лаборатории. Те се стремят да увлекат православните християни в горделиво себелюбие, каквото според тях е "социалната дейност на Църквата”. Социална дейност има онази "църква”, от която е отпаднала Божията благодат поради привързаност към ереста. Там, където липсва благодатта на светите тайнства, там е необходимо да се разиграва театър с шумно дарителство и циркаджийско мисионерство. Истинската Църква Христова върши благодеянията си без да се афишира. Лявата ръка не трябва да знае какво прави дясната. Горделивото " благодеяние” на прехвалената "социална дейност” е за осъждане, то няма да е основание за добър отговор на Страшния съд! Православният християнин върши своето добро тихо и скришно, за да бъде видно само свише. Православният християнин избягва дори да очаква благодарност за помощта, която оказва на ближния, защото тя е заповядана от Бога: " Обичай ближния, както обичаш себе си!”

Затова, братя и сестри, Бог ни даде земната Църква – за да имаме своя подслон и своята защита срещу гибелните посегателства на безумния горделивец. Давайки си сметка за нашата сила, сатаната внушава на обсебените от гнусотата му да "реформират” Православието, да го лишат от тайнствата, да го приобщят към ересите, да го обединят с тях и да го обезсилят. Те просто не си дават сметка, Кой е главата на нашата Църква, а не е ли безумие да се мисли, че някой може да се пребори с Бога, нашия Създател и Промислител?

Как да разпознаем тумора върху снагата на българското Православие? Погледнете, братя и сестри, откъде идват парите им и си спомнете, че никой не може да бъде слуга на двама господари – на Бога и на Мамона. Спомнете си и предупреждението дадено ни от Господа, че мнозина ще дойдат в Негово име да прелъстяват народите.

Да не отпадаме във вярата си, братя и сестри, да се молим непрестанно, а през светата четиридесетница нека всеки от нас изпроси от своя духовен наставник още един подвиг – земни поклони или добавяне на молитвен канон към сутрешното и вечерното молитвено правило. Нека всеки от нас внимателно прегледа съвестта си: дали не е отказал благодеяние поради немарливост, леност или възгордяване. Укрепвайте вярата си един другиму и служете Богу като служите на Неговата Православна Църква. Амин!

Слово в Неделя Месопустна

Днес светата Църква ни напомня за Страшния съд. Тя вече ни припомни смирената молитва на митаря: Боже, бъди милостив към мене грешника. Внуши ни да не се предаваме на падение, а като станем, подобно на Блудния син, да отидем при милосърдния Отец и да го молим да ни приеме като Свои наемници, понеже сме недостойни да се наречем Негови синове.

Но тя още се страхува да не би някой по невнимание да е пропуснал тези уроци и поради ожесточение на сърцето да остане в своите грехове. Ето защо днес, като ни рисува картината на Страшния съд, тя още по-високо зове: "Покайте се".

Ето, Бог е определил един ден, който ще дойде и ще изнесе наяве тайните на тъмнината, ще разкрие сърдечните помисли и ще въздаде всекиму според делата. Тогава за грешниците не ще има пощада. Ще влязат в радостта на Господа само праведните и ония, които след падението са принесли искрено покаяние и са поправили своя живот.

И тъй, спомняйки си за тоя страшен ден, нека престанем да грешим, нека се покаем и да вземем твърдо решение да живеем според заповедите на Господа.

 

И действително, никоя друга истина не е способна да смекчи неразкаяното сърце, както истината за Страшния Божи съд. Сатаната знае това и с много хитрости се старае да ни доведе до такова състояние, че ние или съвсем не мислим за този съд, или, ако помисляме понякога, мислим повърхностно, не допускайки тая мисъл до сърцето си и не позволявайки й да произведе там своето пълно действие. Ако ние си спомняхме винаги за този съд и силата на този спомен стигаше до сърцата ни, не бихме вършили толкова много и тежки грехове. Но ето, ние не вникваме в Божиите намерения и затова грешим и си оставаме в греховете чрез нашата неразкаяност.

Братя, елате да изхитрим нашия духовен враг и да решим веднага: да си спомняме непрестанно за съда и със сърцето си да възприемаме цялата му сила и страх.

Нека си нарисуваме в съзнанието картината на Страшния съд и да я помним винаги. Както в обикновения ни живот ние виждаме над нас небе със слънце и други небесни светила, както и различни създания наоколо, същото нещо можем да си представим и в духовното царство. На небето ние ще съзерцаваме Съдията - Господ с ангелското войнство, а около себе си всички човешки синове, от началото на живота до края, които предстоят около Господа със страх и трепет.

Тази мисъл трябва да владее в съзнанието ни винаги. Сутрин, когато започва новият ден, вечер, когато се готвим за сън, нека си спомняме, че ни очаква смърт и след смъртта - съд. Дали ние ще си спомняме за съда, или не, той не ще ни отмине. Но ако го помним, ще се предпазим от много грехове. Мисълта за съда ще ни научи да отбягваме всичко, което именно го прави страшен, и страхът от съда ще ни избави от страшно осъждане.

Само че това да не бъде в нас празна мисъл. Да съсредоточим върху нея нашето внимание, да възприемем със сърце и съда, и осъждането, и решението на съда.

Има ли сега някой между нас, който вярно би съдил за себе си, или вярно би бил осъден от другите?

Нашето самолюбие ни скрива от нас самите и от собствения съд на съвестта. Тялото и нашата външност ни прикриват от проницателността на хората около нас. Поради забравяне на Бога, мнозина като че ли си казват: „Бог не вижда!” Там не ще бъде така: всички ще бъдем открити и за себе си и другите ще ни виждат какви сме в думите, делата и мислите. Всеки, виждайки себе си, ще съзнава, че е виждан от всички и пронизван от Божиите очи, по-светли от самото слънце. Това съзнание, че греховете са явни за всички, с тежестта си ще притисне грешника така, че нему би било по-леко да паднат планините върху него, отколкото да стои така, като открита цел за погледите на всичко небесно и земно.

Сега ние сме изобретателни в снизхожденията и по различни начини се извиняваме и пред себе си, и пред другите, и пред Бога. Тогава ще бъде късно за каквото и да е оправдание. И нашата съвест ще ни казва: защо направи така? И в очите на другите ще четем: какво си направил? Сърцето ни ще чувства укор и от Господа: така ли трябваше да постъпваш? Тези осъждания и укори от всички страни ще се трупат в душата, ще я пронизват и поразяват, а тя няма с какво да се оправдае, нито къде да се скрие. Тази нова тежест - тежестта на всеобщото безапелационно осъждане - още по-непоносимо ще измъчва безутешния грешник.

Сега нерядко протакането на следствените дела облекчава участта на престъпника и мами с надеждата за оправдание. Там не ще бъде така. Всичко ще се извърши за един миг: и съдът без следствие, и осъждането без справки със законите, не ще има и възражения. По даден знак от Бога праведниците ще се отделят от грешниците, както овците от козите. Тогава Господ ще каже на едните: дойдете вие, благословените... а на другите: идете от мене...

Ето, това ще стане в последния ден! Ето, това сега светата Църква иска да запечати в сърцата ни! Нека вземем присърце тази безутешност на грешника в оня ден - безутешност, в която ще го поставят съдът, осъждането и решението, да се замислим и да се погрижим да я избегнем. Съдът никого не ще отмине. Всичко ще стане така, както е писано. Небе и земя ще преминат, но Словото Божие не ще премине.

Нима ние сме врагове на себе си? Не. Тогава, нека побързаме да избегнем бедите, скръбта и отчаянието, с каквито ни застрашава последният ден. Как да ги избегнем? Или с праведност, или с милостиво оправдание. Ако нямаме праведност, заради която бихме могли да застанем с онези, които са отдясно на Съдията, то нека навреме да пожелаем да се оправдаем пред Бога, като се умием със сълзите на покаянието и като се очистим с подвизи на самоотверженост, и ще бъдем приети в тяхното число по оправдаващата милост, ако не по правда.

Ето, започва благоприятно време за това! Светият пост вече се приближи. Светата Църква е наредила да намалим удовлетворяването на потребностите на плътта, за да дадем по-голям простор на действията на духа. Нека се подготвяме да влезем достойно в попрището на поста и говеенето, да се очистим телесно, да се утвърдим в духовната чистота и да си осигурим възможността очистени да застанем и пред престола на Съдията на всичко - Бога. Амин.

 

За Бъдещия Съд - Слово в Трета Неделя на Великия пост

Светител Илия Минятий

"Който се срами от Мене и от думите Ми
в тоя прелюбодеен и грешен род,
и Син Човечески ще се срами от него,
кога дойде в славата на Отца Си
със светите Ангели". (Марк. 8:38)

И тъй, родът на тоя измамчив и преходен век е род прелюбодеен, а делата му са тъмни и незаконни! Род грешен, баща на грешни синове и - както и в древни времена е рекъл пророкът: род упорит и бунтовен, непостоянен по сърце и неверен Богу по дух (Пс. 77:8).

О времена, о нрави! Лъжата засенчва истината, обидата взема връх над справедливостта, порокът тъпче добродетелта, законът слугува на страстите, Евангелието е поробено от света, човеците не се боят от Бога, християните се срамуват от Христа, грехът царува, вярата е умряла, всичко се е развратило! "Всички се отклониха, станаха еднакво покварени" (Пс. 13:3). Ала защо човеците на тоя век живеят в такова безстрашие и погибел? Как? Нима на небето не седи единият всевиждащ и праведен Бог, Който сега вижда всичко подробно и някога точно ще разсъди всичко? Да, братя слушатели, има Бог и Съдия, има и бъдещ съд; ще настане време, когато тоя прелюбодеен и грешен род ще бъде съден и ще получи въздаяние според делата си. За това със страшна изразителност говори в днешното Евангелие Синът Божий. "Който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели." Говори Той и праща мен по-подробно да ви изясня това в днешната проповед. Но какво ли въздействие ще произведе върху сърцата ви моето поучение? Струва ми се, че когато човеците за пръв път видели мълния и чули гръм от небето, те били тъй потресени, че едва не умрели от страх. Те, мисля, избягали, за да се скрият на най-тъмни и дълбоки места, само и само да не виждат и да не чуват такива страшни неща. А сега те ги и виждат, и чуват, но или хич не се боят, или се боят твърде малко, понеже зрението и слухът им са свикнали с тях. Мнозина съвсем безстрашно спят най-дълбок сън дори когато мълниите святкат, а небето трещи тъй гръмко, че от честите мълнии въздухът сякаш се запалва, а от страшните гръмотевици се разтърсват и планините, като че небето враждува срещу земята. Ето, струва ми се, по същия начин първото слово за наближаващия съд човеците изслушали с велик трепет, а сега често са навикнали да слушат за него без страх. Ето явният признак за това - макар да слушат, че ще има бъдещ съд, те спят безгрижно, потопени в дълбокото безчувствие на греховността си и не се събуждат, не се разкайват. И какво очаквам аз, като излизам с проповед за бъдещия съд? Та нали сте свикнали да слушате за него и не се боите. Но все пак ще говоря, за да имам право в съдния час да кажа, че съм ви говорил за него.

I.

  Когато на света има да се случи нещо забележително, Бог обикновено дълго преди това дава някои предзнаменования. Иосиф Флавий разказва, че преди римските войски да нахлуят в Иудея, за да разрушат Иерусалим и изтребят иудейския народ, се явили знамения. Най-напред се явила комета във вид на меч, висящ над Палестина. След това телица, която водели за жертва, изведнаж родила по пътя агънце. После, източните медни врата, които с мъка могли да отворят двадесетина души, сами се отворили. И още - по небето видели подобие на въоръжени сражаващи се люде. Най-накрая, в продължение на много дни от вътрешните части на храма се чувал жалостен глас, който казвал: "да бягаме оттук, да бягаме оттук!" Всичко това са страшни предзнаменования за война, за покоряването, пленяването и окончателното унищожаване на богоубийствения народ.

Несравнимо по-страшни знамения и чудеса ще яви Бог преди второто Си пришествие. Тъй говори Той чрез пророк Иоила: "И ще покажа личби на небе и земя: кръв, огън и стълбове дим" (Иоил. 2:3). Подобно нещо изобразява и Иисус Христос в Евангелието според Матея: "чудеса на небето": слънцето без лъчи ще се превърне в хладно и тъмно тяло; луната без сияние - в тъмночервен кървав кръг. Звездите, прегорели в собствения си пламък, ще паднат от местата си като угаснали въглени. Цялата небесна твърд ще се промени: вече не ще ни показва своя лазурен лик, който сега съзерцаваме - дълбока и мрачна нощ ще я покрие тогава. "Знамения на земята": войни на човеците и зверовете помежду им и един против другиго, тъй че лицето на земята ще потъне в кръв и реките ще се обагрят. Когото войната не е убила, ще го погуби гладът, а който оцелее подир глада, ще погине от мор. От една страна морето, развълнувано от бури, а от друга - сушата, люляна от земетресения: те ще бъдат последните признаци за края на времето. Защото морето, в края на краищата, излизайки от своите брегове, ще погълне сушата, а сушата, подместена от основите си, ще падне в морето и от смесването на суша и море ще се образува един безобразен хаос. Той ще бъде гроб за вселената и живеещите в нея.

Такова ще бъде последното състояние на тоя суетен свят. Когато се чуе тръбният звук, ще възкръснат всички мъртъвци, всички, които земята е погребала в себе си, които морето е погълнало, които са ги разкъсали зверове, птици небесни и морски чудовища. Всички, родили се от Адама до днес мъже, жени, деца, юноши, старци, праведни и грешни - всички ще станат на една възраст и в едно състояние само с една разлика: на собствените им дела. Всички ще получат за одежда предишната плът, всички ще бъдат призовани при страшния велик Съдия: "И видях - казва Иоан, - мъртвите, малки и големи, да стоят пред Бога... Морето върна мъртвите, които бяха в него, смъртта и адът върнаха мъртвите, които бяха в тях; и съден биде всякой според делата си" (Откр. 20:12-13). Апостолът казва: "всички ние трябва да се явим пред Христовото съдилище, за да получи всякой заслуженото, според доброто или злото, което е извършил с тялото си" (II Кор. 5:10). И ето, когато всички възкръснат, ще дигнат очи нагоре и не ще видят небе; погледнат ли надолу, не ще видят земното лице; когато, по-кратко ще кажа, не видят повече нищо ни на небето, ни на земята, "тогава ще видят Сина Човечески да иде на небесните облаци със сила и слава голяма"  (Мат. 24:30). И това стига. Нямам нито сили, нито време да описвам всички обстоятелства на тоя страшен ден, при едното спомняне за който треперят всички светии. Оставям, премълчавам тези неща и ограничавам словото си само върху два предмета.

Брате, представи си някак, че този час е настанал, че ти стоиш пред Божието съдилище. Не вдигай очи нагоре, където предстоят хиляди и хиляди ангели и десетки хиляди архангели със страх и трепет. Не ги отпущай и надолу, където под огнения престол тече огнена река. Не гледай ни надясно, ни наляво, гдето стоят безчислено множество праведници и грешници в трепет, смирение и мълчание чакащи да чуят последното решение. Отправи поглед напред и виж Кой те съди. После го обърни към себе си и виж кой е подсъдимият. Бог Съдия е цял - гняв, без милост; грешникът, подсъдимият виновник е без оправдание. Само помисли за тези две неща.

Да почнем с първото. За да разбереш какво значи Бог Съдия, възкачи се на самия връх Тавор. Там ти ще видиш как се преобразява Богочовекът Иисус, лицето Му сияе като слънце, одеждите Му са станали бели като сняг. Но в същото време виждаш, че тримата ученици, Петър, Иаков и Иоан, ослепени от ярките лъчи на Неговата божествена светлина, са се уплашили и са паднали наземи. Но това все пак не е била всичката светлина на Божията слава, а само малък лъч от тая светлина. Свети Теофилакт говори: "Бог явил най-малка част от Своите лъчи". От Тавор премини към Синай. Слязъл на тая планина Бог и внезапно планината, както говори божественото Писание, станала твърде страшно място. Там имало огнен пламък, като от разпалена пещ, там имало дим, възхождащ до небесата, там имало облаци, мълнии, гръмотевици, подобие на тръбен глас, от който се тресели планини и хълмища, и целият израилски народ взел да трепери, макар да гледал и да слушал отдалече. А нали там Бог слязъл не като Съдия, но като Законодател и се явил не в самото Си божествено лице, а някак прикрито, в притча и символ. Сега вземи под внимание: на Тавор Бог явява един лъч от Своето блаженство, на Синай слиза само за да даде закона Си, но нито там, нито тук Той не се явил във всичката Своя слава. И въпреки това, явяването Му било тъй страшно, че и учениците, и целият израилски народ били потресени. Но когато Бог дойде на бъдещия Съд, не за да яви Своето блаженство, а Своето правосъдие, не за да даде закон, а за да съди нарушителите на тоя закон, "кога дойде Син Човеческий в славата Си"  (Мат. 25:30), тоест, не покрит от някакво покривало, както се явил на Моисея, но явно и открито в собственото Си естествено величие, какво ще бъде, о християнино, това явяване?

Бог никога не се явява в тоя свят във всичката Своя слава и затова именно човеците тъй дръзко оскърбяват с хиляди грехове Бога, Когото не виждат във всичката Му слава. Той едва тогава ще се яви и едва тогава ще Го видят за първи път и ще Го познаят. И като познаят Лицето, Което са оскърбявали, ще разберат какво велико зло са сторили. Да, един лукав помисъл вече е втори трънен венец на чистата глава на Владиката. Една неблагочестива дума е заплюване на Неговия божествен лик. Плътската похотливост е втора рана в светите Му ребра. Всеки смъртен грях още един път Го приковава на кръста, както говори блаженият Павел. Сега грешниците не виждат и не разбират какво вършат. Като слепци те мятат стрели и не виждат Кого раняват. Понеже Бог е сякаш скрит под покривалото на вярата. Но когато Той дойде и се яви в славата Си, тогава те ще видят в Кого са стреляли и каква рана са Му причинили: "ще погледнат на Тогова, Когото прободоха" (Иоан. 19:37). Грешни човече, как ще ти се стори тая гледка?

Да слезем в Египет и да влезем в чертозите на Иосифа. Там са братята му, неблагодарните братя, които намислиха да го убият, продадоха го от завист, само и само да го отлъчат отсред себе си. Отначало те не го познаха. Ала когато той им рече: "аз съм Иосиф" (Бит. 45:3), те се разтревожиха, смутиха се и занемяха от срам и страх: "не можаха да му отговорят" (Бит. 45:3). Но той не ги изобличава, не ги заплашва, не ги прогонва; приема ги, прегръща ги, приканва ги заедно с него да се наслаждават на властта и благата на Египет, и въпреки това, те "не можаха да му отговорят". Тъй велики са срамът и страхът, когато видим лицето на човека, обиден от нас. Но да гледаш лицето Божие, да слушаш словата Божии: "Аз съм Бог, Когото ти оскърбяваше със своето срамословие, Когото продаде за изгода, раняваше с блудствата си, разпъваше с греховете си. Аз съм Тоя, Когото ти ругаеше, Аз съм Тоя, Чието име ти хулеше и Чиято кръв потъпкваше. Аз съм Тоя, Когото ти толкоз пъти възкачваше на кръста, колкото пъти се причащаваше и Ми служеше недостойно ... И ето сега - да видиш и познаеш Бога, Когото по-преди не си виждал и не си познавал! Да Го гледаш право в лицето! Да виждаш своя грях като рана на божественото Му лице! Кажи ми, с какви очи ще Го гледаш? С какво сърце ще понесеш тая гледка! - казва божественият Златоуст.

Но това е още малко. Ако Бог Съдия е тъй страшен, когато се явява в славата Си, то колко по-страшен ще бъде Той, когато се яви в Своя гняв? Това, действително, ни ум може да го побере, ни език да го изясни. "Кой знае силата на Твоя гняв, и според страха пред Тебе - Твоята ярост?" (Пс. 89:11), казвал Давид Богу. Човеците са видели Божия гняв в потопа, покрил цялата вселена, в огъня, паднал от небето и изпепелил петоградието, в наказанията, поразили коравосърдечието на Фараона, и все пак в тоя свят Бог още не е пламвал с всичкия Си гняв: "не възбуждаше всичката Си ярост" (Пс. 77:38), понеже тук Той не явява цялото Си правосъдие; сега Той, наистина, се гневи, но и дълготърпи. Той примесва милостта Си към правосъдието. Затова, както говори Апостолът, сега е време благоприятно и ние лесно можем да умилостивим Бога чрез молитви, сълзи, покаяние, ходатайството на светците. Сега "Той е щедър и ще очисти греховете ни" (Пс. 77:38, по слав. текст). Но времето на Неговото второ пришествие е време на съд. Сам Апостолът го назовава ден на гнева и откровението, ден, в който Бог ще яви целия Свой божествен гняв. Иоан казва, че нещастните грешници, само и само да не видят тоя гняв, ще умоляват планините и скалите да паднат върху тях и да ги покрият - и казваха "на планините и на скалите: паднете върху нас и скрийте ни от лицето на Оногова, Който седи на престола, и от гнева на Агнеца" (Откр. 6:16). И праведният Иов силно желае да избегне такъв гняв и жив да се скрие в ада: "О, да беше ме скрил и укривал в преизподнята, докле мине гневът Ти" (Иов. 14:13).

Божественият Златоуст се бои от него повече от мъките, повече от многобройни мъки. "И геената, и мъченията там са нетърпими. Но и десет хиляди геени не значат нищо в сравнение с това да видиш онова кротко лице отвърнато и онова милостиво око нетърпящо да ни вижда - . Защо пък тъй? Затова, че Той е цял само гняв, който Давид сравнява с чаша, пълна с неразредено вино. Бог я държи в ръце и пои от нея всички грешници; "защото чашата е в ръката на Господа с вино неразмесено. Дори нейното дрождие ще изцеждат и пият всички нечестивци по земята" (Пс. 74:9, по слав. текст). Неразреденото, чистото без вода вино, това означава: само гневът Божий без дълготърпение, само правосъдието без милосърдие. Там ходатайствата и молитвите са безсилни да смекчат Божия гняв; сълзите на покаяние - да умилостивят Божието правосъдие. "Облак и мрак е около Него" (Пс. 96:2). Тогава Бог не ще гледа на лице, за да се умилостиви. "Правда и съд е основа на престола Му" (пак там). Тогава Той ще съди и изследва деянията. Той вече не е Бог на милостта и щедростите, а Бог на отмъщенията. Какво отмъщение ще ни въздаде Той? Ще ти кажа. Последвай ме и нека отидем на Моавитските поля, за да видим страшното, което се случи там. Трима царе - Самарийският Иорам, Иудейският Иоасаф и царят Едомски, като се съединиха помежду си, с многочислени войски победиха Моавитския цар. Внезапно нахлуха те в неговата страна и навсякъде разнесоха смърт и гибел, опустошение и трепет. Засипаха всички извори, изсякоха всички дървета, стъпкаха тревата, опожариха селата, изклаха жителите им, тържествено напреднаха и накрая обсадиха от всички страни царя в столнината му. Притиснат от врагове отвън, отвътре пък - от недостиг на продоволствия, той всеки час се подлагаше на опасността да загуби царството, свободата и живота си. И какво да стори? Виждайки, че повече не може да се надява на човешка сила, той прибягна към силата на слънцето, което почиташе като Бог. За да спаси своя народ и да запази царството, той, по съвета на придворните си мъдреци, реши да пожертвува своя собствен първороден син, когото бе отредил за наследник на царството си. И ето, водейки го за ръка, като овца на заколение, пред погледа на своите поданици, които с велик плач го следваха, и на враговете си, които също го гледаха с велико изумление, той се възкачи на крепостната стена, като в едната си ръка държеше нож, а в другата - своя син. О, слънце! - тъй, струва ми се, възкликна той - не се омрачавай, задето сега ще видиш зрелище, каквото ти още никога не си виждало на земята. Гледай и по-ярко свети, за да видят това и мойте врагове! Аз не мога да ти принеса всесъжение по-драгоценно от собствения си син, моя първенец, наследника на моето царство. На това ме принуди омразата, която враговете ми хранят към мене, и любовта ми към моя народ. Приеми тая невинна царска кръв, приеми я от моите ръце и прати ми твоята сила, за да отмъстя на враговете и спася народа. Сине мой, приеми смърт от ръцете на собствения си баща и вярвай, че днес ние двама ставаме едно всесъжение и една жертва: ти - заклан от ръката ми, аз пък - пронизан от мъка. Необходимостта, неумолимата необходимост днес те влече на безвременна смърт, а мен - на жестоко синеубийство. Тая твоя смърт е живот и свобода за моя народ, охрана и чест за моето царство. Царе, сключили помежду си съюз против мен, самаряни и израилтяни, повели против мен несправедлива война, погледнете какъв е вашият враг! Погледнете, ако имам достатъчно решимост да заколя своя собствен син, то ще имам и достатъчно гняв да отмъстя на враговете за сина си. Този нож, който мога да наквася в кръвта на сина си, ще съумея да намокря и с кръвта на враговете си. Слънце, приеми сина и чуй бащата! - С такива думи той протегнал ръка, втъкнал ножа в гърлото на сина си и го принесъл в жертва за общото спасение. Враговете видели отдалеч тая страшна гледка, разкаяли се за стореното, с огромна забързаност снели обсадата и тозчас побягнали. "И той взе първородния си син, комуто се падаше да царува вместо него, и го принесе всесъжение върху стената. Това причини голямо разкаяние у израилтяните, и те се оттеглиха от него и се върнаха в земята си" (IV Царств. 3:27, по слав. текст). Защо ли бягат тези трима царе? Какво трябваше да сторят? Представете си, моля ви, състоянието на този нещастен баща и цар. Кой го притисна тъй, че го принуди да принесе в жертва собствения си син? - Тези трима царе, които подигнаха несправедлива война и го доведоха до такова състояние, че го заплашваше опасността да изгуби своя престол. И ето, ако военната сполука се обърнеше в негова полза, ако той излезеше към тях на битка, победеше ги и ги обърнеше в бягство, ако ги пленеше в ръцете си, питам ви, какво би сторил с тях огорченият тъй дълбоко баща? Колкото велика бе неговата скръб, когато със собствените си ръце убиваше своя син, толкова велик би бил и гневът му в отмъщение за смъртта на сина му. Гневът би увеличил силата му; той би ги нападнал като измъчен от преследване лъв, ненаситно би пил кръвта им. Що за гняв, що за гняв! Човек, не пожалил сина си, би ли взел да жали враговете си? Помислете мъничко. Добре сториха тези трима царе, че побягнаха от него, понеже те побягнаха от безпределния му праведен гняв.

От примера с моавитския цар да се върнем към нашия предмет. Предвечният Бог Отец на хълма Голгота принесе в жертва въплътилия се Свой единороден Син, увенчан с трънен венец, прикован на кръста, цял в рани, цял в кръв, сред двама разбойника, като престъпник. Страшно и ужасно зрелище! От тази гледка слънцето замръкнало, земята се разцепила, разкъсала се завесата и гробовете се отворили. Кой Го застави да стори това? Нашите грехове. Ето сега, не заличавай греховете си с покаяние в тоя живот, застани с греховете си пред Лицето на тоя Бог Отец, за да приемеш съд при Второто пришествие. Там ще присъствува и Самият Негов единороден Син, с още незарастнали рани; там ще бъде и дървото на кръста, върху което Той бе разпнат. И тъй, от една страна Той ще вижда Своя възлюбен Син, Когото закла, а от другата - твоите грехове, подтикнали Го към това заколение. Нима ти се надяваш, че Той ще ти окаже някаква милост? Неблагодарнико, ще ти рече, животът на Моя Син е по-драгоценен от всички животи на Ангелите и човеците, взети заедно - а Аз предадох тоя живот на смъртта. Кръвта на Моя Син е по-скъпа от всички райски бисери - а Аз всичката я излях на земята. Моята любов към Сина е по-гореща от всичкия плам, горящ в сърцата на серафимите - а Аз я турих настрана. Нищо нямах при Мене тъй скъпо, ценно и обично, като Моя Син - а Го принесох в жертва. Мигар и това не ти даде да разбереш каква омраза храня към греха? И ти с греховете си Ми се явяваш пред очите? Ти ме подтикна да убия Сина Си заради твоите грехове. Сега Моят Син ме подтиква да те съдя заради Неговата смърт. Неговата кръв, рани и страдания въпият против тебе за отмъщение. Аз съм Съдия, Аз съм Отец. Като Съдия - съдя те според Моята правда. Като Отец - осъждам те на смърт за смъртта на Моя Син. Грешниче, ти чакаш милост от такъв Съдия и Отец? Не, не, нещастни! Помисли, ако "и собствения Си Син не пощади," както казва Павел (Рим. 8:32), той не ще пожали и теб, Своя враг. Помисли - та нали Неговата правда съди твоя грях и в същото време Неговата любов ти отмъщава за смъртта на Неговия Син. По такъв начин, против тебе се борят правдата и любовта Божия и над тебе едновременно се извършва съд и отмъщение. Измери любовта, която Той храни към Сина Си - тя е безпределна! Измери Неговата омраза към греха, която Го принуди да принесе в жертва тъй възлюбения Син - тя е безпределна! Прецени по такава една любов и омраза, с какъв гняв ще те съди Той - и той е безпределен: гняв без милост, само чист гняв! Кой може да удържи тоя гняв? Кой може да го понесе? С трепет говоря за това; ужасявам се и ме напускат сила и слово, повече не мога да говоря. Дайте ми малко да се опомня от ужаса, обхванал душата ми! О, грешна душа! О, бъдещ съд!

II.

  Бог Съдия - цял в гняв без милост! И подсъдимият - грешник, виновник без оправдание! Всички вини, за които всеки човек ще даде пред Бога точен отговор в съдния час, се разделят на четири рода. Първият род са злините, които ние сами сме сторили; вторият - тези, които са сторили други по наша вина; третият - това са добрините, които сами не сме сторили; четвъртият - добрите дела, каквито ние сме попречили на другите да сторят. Всичко това, не само голямото, но и малкото, ще бъде изследвано. "И най-малките престъпления ще бъдат изследвани", казва Григорий Нисийски. Всичко, в каквото сме съгрешили с ум до най-нищожни помисли; всичко, каквото сме съгрешили с уста, дори до празна дума; каквото сме съгрешили на дело - до най-леките грешки. Всичко - от първото до последното. Тогава ние нищо не ще можем да скрием, както крием от човешките очи, даже от духовника. Всичко ще се яви в такъв вид и в такава обстановка, в каквито действително е станало. И ние не ще можем да изменим нищо, както правим това сега, мамейки човеците, представяйки едно за друго, показвайки лицемерие вместо добродетели. Не. "Ние изведнаж ще видим", казва Василий Велики, "всички дела сякаш застанали и представени пред нашия разум в самия техен вид, в собствените им образи, както всяко е било изречено или сторено". Сега, в тоя живот, някои неща се извършват напълно скрито; ако даже някои са явни, но поне ние не знаем кой е виновен в тях. Колко неща потуля нощта! Колко - пустите места, колко - загадъчността! Ето, намерено е загадъчно подметнато писмо. Ние не знаем кой го е написал. Измамена е невинна девойка. Кой е бащата на детето - не знаем. Плъзна осъждаща мълва. Кой я пусна - не знаем. В някакъв дом изчезна драгоценен предмет. Кой го открадна - не знаем. И което е още по-лошо - осъждат невинния, а виновният се подсмива. Тази или онази любов е искрена или престорена, или може би това е дори завист или ревност? Похвала ли е това или лъст? Добродетел или лицемерие? Нищо не знаем. Тук много остава в мрак. Но там, когато Бог освети тайните на мрака, тогава всичко ще се открие. "Всяко нещо в истинския свой вид, както е било изречено или сторено".

Всичко ще съди Бог, цял - гняв без милост! Помисли си сега, грешнико, имаш ли някакво оправдание? А най-вече помисли за злото, което си сторил. В тоя живот Бог ти е дал най-лек начин да получиш прошка за всички свои беззакония, за неправдите си, за блудодействата, за всички твои велики и страшни грехове. Трябваше само да ги изповядаш пред духовника, комуто Бог е дал пълна власт да ти прощава, и щеше да ти бъде простено, но ти и това не стори. Ти знаеше това, но не го стори. За това ти говориха и проповедници, и духовници, но ти не стори нищо. Толкова години преживя, имаше достатъчно време, за да го сториш, ала не го направи. Питам те: имаш ли някакво оправдание пред Бога?

Второ: злото, направено от други по твоя вина. Този човек не искаше да лъжесвидетелствува, друг - да убива: ти ги принуди. Тази бедна девойка при възможност се криеше - ти с лъжа или насила я извлече на общия погибелен път и я тласна в греха. Онзи юноша не знаеше още никакво зло, бе цвете по възраст и по невинност - ти го докосна и той увяхна, твоите думи, твоите беседи отровиха слуха му и развратиха добрия му нрав. Ти бе свещеник и всички миряни надмина в съблазните. Беше женен и пред очите на жена си държеше блудница. Беше баща, и за собствените си деца стана учител на всяко зло, беше пример на погибел сред тези люде. Брате, ако сам ти не си искал да бъдеш наказан, нека тъй да е, над своята душа ти имаш власт, но чрез своя съвет, съблазън и пример ти увлече към погибел много други. Питам те: имаш ли някакво оправдание пред Бога?

Трето: доброто, което ти не стори. Бог ти даде много дарования - естествени, материални и духовни. Ти бе даровит, можеше да станеш образец на добродетели и на мъдрост - и се отклони в погибел. Беше богат, можеше да сториш толкоз добро на вдовици и сироти - но не го допусна твоето сребролюбие. Беше способен да станеш светилник в Църквата - плътта, светът и дяволът те победиха, макар добродетелите и светостта да не бяха недостижими за теб. Там ти ще видиш толкова много пророци, апостоли, мъченици, девственици, подвижници, които Божията благодат ги освети. Ако не те бе напуснало доброто произволение, тогава никога не би те напуснала и тая божествена благодат, за да станеш и ти като тях. Толкова време, драгоценно време, разпиляно безразсъдно или изгубено напразно, в течение на което ти можеше да сториш толкова добро, но не стори нищо. Питам те: имаш ли някакво оправдание пред Бога?

Четвърто: доброто, което ти попречи другите да сторят. Някой искаше да отиде на църква, на проповед или на изповед, да направи нещо полезно за душата си, но твоята злоба не допусна това. Друг искаше да стори нещо за добро на всички, да принесе на мнозина полза, но му попречи твоята завист. Питам те: имаш ли някакво оправдание за това пред Бога?

Но да затворим тази книга, в която са заключени греховете ти. Да отворим друга, гдето са записани твоите добродетели. Да видим какви добрини имаш. Помолил си се; ала когато устните ти казваха молитва, къде блуждаеше твоят ум? Дал си милостиня, но колко? Твърде малко и то само, за да имаш по-скоро похвала от човеците, отколкото награда от Бога. Постил си (плача за постите на християните - по време на пост тъкмо на масите на християните цари лакомия и пиянство); но докато ти се въздържаше от риба и месо, въздържаше ли се от страсти и плътски наслади? Изповядвал си се; но в много от случаите след изповедта показа ли поне веднъж въздържание? Разкаял си се; но поправи ли се после? Та такива ли са добрините, които си извършил? И с това ти мислиш да заслужиш от Бога оправдание? Посочи ми поне едно добро, добро, съвършено във всички отношения? От пет, шест или дори сто години, които си преживял, посочи поне един ден, един час, изцяло посветен на Бога! Къде е съвършеното добро? Има ли такъв ден?

И тъй, Съдията е Бог, цял - гняв без милост, а ти си подсъдимият, грешник, виновник без оправдание; какво, тогава, окончателно решение очакваш? Аз се ужасявам и да го изрека: "иди от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели!" (Мат. 25:41). О, страшен Божий съд! О, още по-страшно решение! Откъде излизаш и къде отиваш с такова определение, жалки, нещастни, бедни грешнико? От рая - в ада, от светлината на славата - в огън вечен, от безкрайната слава - в безконечно мъчение, от Бога - при дявола! О, страшен Божий съд! О, най-страшно решение! "Иди от Мене!" Сега аз не мога да ви кажа какво се заключава в тези страшни думи. Ще ви кажа за това следващия път. А сега - съветвам те, умолявам те, заклинам те - бягай от такъв съд и решение. Възможно ли е това? Послушай.

За всички човешки грехове Бог е устроил две съдилища. Едно, тук на земята, в тоя живот; друго - на небето, при второто Негово пришествие. Там Съдия е Бог, цял - гняв без милост. Тук съдия е свещеникът, човек, цял - милост без гняв. Там виновникът няма оправдание. Тук той получава прошка. Който бъде тук подсъдим на духовника и получи прошка, и там ще бъде съден от Бога и ще получи прощение. Който тук се кае, там се оправдава. Златоустият утешител на грешниците казва: "Ако в тоя живот успеем да се умием чрез изповед от прегрешенията, там ще отидем чисти от грехове". Аз често съм ти казвал, християнино, колко лесно е да получиш прошка на греховете си чрез изповед. Днес ти казах колко страшно ще бъде изпитването на греховете на бъдещия съд. Предложих ти огън и вода. Избери си, каквото искаш.

Synaxarion: Sunday of the Last Judgment Meatfare Sunday

When Thou shalt sit to judge the world, O Judge of All, Count me worthy of Thy summons to Thy right hand.

On this day we commemorate the inescapable second coming of Christ, ordained by the most divine Fathers to be observed after the second parable of the Prodigal, so that no one who has learned of the love of God for mankind from it will live in laziness saying, "God loves mankind, and when I am separated from Him by sin, all is prepared for my restoration."

This fearsome day of judgment has been designated for commemoration at this point in time, that through fear of death and the expectation of future torment, those who live in laziness may be encouraged to the virtues, not trusting only in the love of God, but also realizing that He is the righteous Judge who will judge all men according to their deeds. In other words those souls who have passed over are obliged to undergo judgment.

And this present feast is a type of symbol of this in that it is presented now as a final celebration just as it will be the last event after our death. For it behooves us to contemplate that as the beginning of the world and Adam's fall from Paradise are commemorated on the following Sunday, so this day is the end of all days and of the world itself.

The commemoration is appointed for this day of Meatfare, that in awe of this event we should limit our intake of earthly food, not giving ourselves over to gluttony, and be encouraged to love our neighbor. In other words, since we were banished from Eden, cursed and condemned through eating of the fruit, so the present event has been ordained at this time, as next Sunday we will be banished through Adam, until Christ comes again to raise us up to Paradise.

It is called the second coming, since Christ appeared to us at His first coming in the flesh and delivered the human race, and He will come again to judge whether that which He commanded us has been observed.

And when will this second coming occur? No one knows; for although He mentioned several preceding signs, the Lord concealed it from His Apostles. Before His coming the antichrist will appear. He will live his life after the manner of Christ, performing miracles like those which Christ performed, and raising the dead. Yet all that he does will be an illusion.

After this suddenly like lightning from heaven the Lord will come, going before His holy Cross, and a river of boiling fire will go before Him, cleansing the earth of its defilement. The antichrist will be seized immediately along with his servants and will be committed to eternal fire.

And when the angels sound the trumpets, all the nations of mankind will gather from all places and from all the ends of the earth in Jerusalem, for it is the center of the earth. And there the thrones will be set for judgment. Then all souls will be reunited with their bodies and clothed in incorruptible beauty, transformed into one likeness.

And with one word the Lord will separate the righteous from the sinners. Those who have done good will receive eternal life, and the sinners will be once more sent to eternal and everlasting torment.

Let it be noted that Christ will not ask who fasted, or who was naked, or who performed miracles, for although these things are good, mercy and compassion are far better. He will question both the righteous and the sinners on six commandment-like virtues, of which everyone is capable: "For I was hungry, and ye gave me to eat. I was thirsty, and ye gave me drink. I was a stranger, and ye took me in; naked, and ye clothed me. I was sick, and ye visited me. I was in prison, and ye came to me. Inasmuch as ye have done it to one of the least of these my brethren, ye have done it to me." Then all will confess the Lord Jesus Christ in the glory of God the Father.

Now the torments, according to the Holy Gospel are weeping and the gnashing of teeth, where their worm dies not and the fire is not quenched, and he shall be cast into outer darkness. For all the Church of God will joyfully delight in attaining the Kingdom of Heaven, being close to God in His holy place, and receiving everlasting glory and exaltation. But those who are separated from God through wasting the life of their souls in laziness and temporal nourishment will receive torment and darkness, and be eternally deprived of the divine radiance.

In Thine ineffable love for mankind, O Christ our God, make us worthy of Thy voice, which we long to hear, number us among those at Thy right hand, and have mercy on us. Amen.

Кратък линк