Разпети петък Велики петък Петък на Великата седмица

Разпети петък Велики петък Петък на Великата седмица

По-долу:

  • Църковни песнопения
  • Кратко описание
  • Евангелските събития по четиримата евангелисти на Велики петък
  • Богослужението на Велики петък
  • Защо минавама "под масата" на Разпети петък? протойерей Дончо Александров

Синопсис, слова и проповеди: 

  • За страданията на тялото Господне и безстрастието на Неговото Божество Св. Йоан Дамаскин
  • Страшният съд над Бога Св. Юстин (Попович)
  • "Осанна" и "Разпни Го" Ангел Величков
  • Сънувах сън архим. Серафим (Алексиев)

Виж също:

  • Богословие в багри: Разпятие Христово. За иконата на Христовото разпятие
  • Плащаницa. Торинската плащаница
  • Велики четвъртък
  • На други езици: Great and Holy Friday

Сказания за подвижните празници:

  • Подготвителни седмици
  • Първите шест седмици на Великия пост
  • Страстната седмица
  • Възкресение Христово - ПАСХА

Църковни песнопения

Тропар, гл. 8

Когато славните ученици при умиването на вечерята се просвещаваха,
тогава, злочестивият Юда, обзет от сребролюбие, се помрачаваше,
и Тебе, праведния Съдия, предаде на беззаконните съдии.

Виж, жадний за богатства, как извършилият заради тях предателство, обесва се.
Бягай от ненаситната душа, одързостила се на такова против Учителя,
Който към всички е Благ. Господи, слава Тебе.

Кондак, гл. 8

Елате всички да възпеем заради нас Разпнатия.
Него като видя Дева Мария на дървото, казваше:
Ако и да търпиш разпятие, Ти си Син и Бог мой.

Тропар на отпуста, гл. 4

Изкупил Си ни от клетвата на закона с честната Твоя кръв прикован на кръст и с копие прободен,
безсмъртие Си източил на човеците, Спасителю наш, слава на Тебе.

На вечерната тропар, гл. 2

Благообразният Йосиф, снел от дървото пречистото Твое тяло,
с плащаница чиста го обви и с благовония, в гроб нов покрито го положи.

Други песнопения

Совлекоша с Мене ризы Моя, и облекоша Мя в ризу червлену.
Возложиша на главу Мою венец от терний, и в десную Мою руку вдаша трость,
да сокрушу их яко сосуды скудельничи

Съблякоха ризите Ми и Ме облякоха в багреница,
наложиха на главата Ми венец от тръни и в дясната Ми ръка сложиха тръст,
за да ги съкруша като глинени съдове.

Одеяйся светом яко ризою, наг на суде стояше,
и в ланиту ударение прият от рук, ихже созда;
беззаконнии же людие на кресте пригвоздиша Господа славы;
тогда завеса церковная раздрася, солнце померче,
не терпя зрети Бога досаждаема, Егоже трепещут всяческая: Тому поклонимся.

Този, Който се облича със светлина като с дреха,
стоеше гол пред съда и плесници приемаше по лицето от ръце, които създаде.
Беззаконните люде приковаха на кръст Господа на славата.
Тогава църковната завеса се раздра, слънцето се помрачи,
като не търпеше да гледа оскърбяван Бога, пред Когото всичко трепери.

Днесь висит на Древе, Иже на водах землю повесивый:
венцем от терния облагается, Иже Ангелов Царь:
в ложную багряницу облачается, Одеваяй небо облаки:
заушение прият, Иже во Иордане свободивый Адама:
гвоздьми пригвоздися Жених Церковный:
копием прободеся Сын Девы.

Покланяемся Страстем Твоим, Христе:
покланяемся Страстем Твоим, Христе:
покланяемся Страстем Твоим, Христе.
Покажи нам и славное Твое Воскресение.

Днес виси на дърво Този, Който надвеси земята над водите;
с венец от тръни се увенчава Този, Който е Цар на ангелите;
в лъжлива багреница се облича Този, Който облича небето с облаци,
с плесница приема Този, Който в Йордан освободи Адам;
с гвоздеи се приковава Женихът църковен;
с копие се пробожда Синът на Дева.

Покланяме се, Христе на Твоите страдания.
Покланяме се, Христе на Твоите страдания.
Покланяме се, Христе на Твоите страдания.
Покажи ни и славното Твое Възкресение.

 
Разпятие Христово.
Миниатюра в сирийско евангелие от края на VI в. от монаха Рабула (Rabulla Gospels).
Днес в Biblioteca Mediceo Laurenziana във Флоренция.

Велики петък

Велики петък е най-тъжният, най-тежкият ден за Божия син. Той бива разпитван, вина Му вменили, а Пилат, пoдстрекан от тълпата, която ревяла "Разпни Го", му издал тежка присъда (вж. глави Мат. 26, 27, Марк 14, 15, Лук. 22, 23, Иоан 18). В този ден Иисус претърпял безброй поругания, мъки, неимоверни страдания. Това е денят, в който разпънали на кръст невинния Агнец - "изтезаван за нашите беззакония и мъчен за нашите грехове", принесен в жертва за греховете на цялото човечество. Раздрало се небето и земята, слънцето скрило лика си, тъмнина надвиснала над Голгота.

Черен, мрачен, потресаващ е деня, в който Божият Син умрял, разпънат на кръст като най-позорен разбойник. На Велики петък бил погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която властите оставили стража и огромен камък на входа. На този ден в храмовете е Неговото опело.

Неслучайно именно в този ден от Страстната седмица постът е особено строг: Църквата повелява тогава да не се яде, нито нещо да се пие (дори вода). А народът казва, че на Велики петък и пиле не пее и гнездо не вие. Всяко дихание страда заедно с Богочовека, съпричастно е на неговата смърт и погребение. В петък никой не подхваща каквато и да е работа.

Pravoslavieto.com

Плащаницa от Бачковския манастир от, началото на ХV век.
Днес в Националния исторически музей (НИМ) в София. Източник: historymuseum.org

Евангелските събития по четиримата евангелисти

  • Вземане Иисуса Христа под стража:
    Иоан 18:2-12; Мат. 26:47-56, Марк 14:43-52,  Лук. 22:47-53
  • Иисус на съд при първосвещеник Ана:
    Иоан 18:13, 19-24
  • Съд на Синедриона над Иисуса Христа при Каиафа:
    Мат. 26:57-68, Марк 14:53-65, Лук. 22:54, 63-65, Иоан 18:14
  • Отричане на Петра:
    Мат. 26:58, 69-75, Марк 14:54, 66-72, Лук. 22:54-62, Иоан 18:15-18, 25-27
  • Решението на Синедриона:
    Мат. 27:1, Марк 15:1, Лук. 22:66-71
  • Краят на Иуда:
    Мат. 27:3-10
  • Иисус Христос при Пилата:
    Мат. 27:2-31, Марк 15:1-20, Лук. 23:1-25, Иоан 18:28-19:16
  • Кръстният път и Голгота:
    Мат. 27:31-56, Марк 15:20-41, Лук. 23:26-49, Иоан 19:16-37
  • Снемане на тялото от кръста и погребение на Иисуса Христа:
    Иоан 19:31-42, Марк 15:42-47, Мат. 27:57-61; Лук. 23:50-56

Богослужебното последование от евангелски четения на утренята на Разпети петък (четвъртък вечерта) можете да прочетете на български и църковнославянски език.

Богослужението на Велики петък

На утренната служба (т.е. на Велики четвъртък вечерта) се четат дванадесет откъса от Евангелието, които разказват за страданията на Иисус Христос (прочети и отпечатай от тук).

По време на богослужението вярващите държат в ръце запалени свещи - символ на величието на Спасителя по време на страданията му и духовното бодърстване на християните.

На Велики петък през деня не се служи Света литургия, защото в този ден Сам Господ принесъл Себе Си в жертва, а се извършва богослужение, наречено Царски Часове:

Час 1: Гал. 6:14-18. Ев. Мат. 27:1-56.
Час 3: Рим. 5:6-11. Ев. Марк. 15:16-41.
Час 6: Евр. 2:11-18. Ев. Лук. 23:32-49.
Час 9: Евр. 10:19-31. Ев. Иоан. 18:28-19:37.

Плащеница, изработена през средата на ХІХ в. от Витановския род, Тревненска школа.
Съхранява се днес в Регионалния музей в гр. Плевен. Източник: www.plevenmuseum.dir.bg.

На вечернята в храма се припомня и съпреживява Христовите страдания, смърт и погребение (1Кор. 1:18-2:2. Ев. Мат. 27:1-38. Лук. 23:39-43. Ев. Мат. 27:39-54. Иоан. 19:31-37. Мат. 27:55-61).

Преди началото на службата, на специално издигнато място в средата на храма се издига "гробът" Христов, урасен с цветя, а на престола се поставя светата Плащаницa - изкусно извезан плат с изображението на положения в гроба Спасител, който символизира саванът с който е било завито Неговото тяло след свалянето Му от Кръста. Християните пристъпват към гроба Христов и благоговейно се покланят на плащаницата, символично преживявайки момента на смъртта и погребението на Господа.

По време на вечерното богослужение Плащаницата се изнася от олтара и се извършва специално богослужение, наречено опело Христово. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта Христови. Едно от тях се нарича "Плачът на Богородица" - молитва в памет на душевните страдания на Дева Мария, която стояла до кръста на своя Син и Го призовавала, произнасяйки скръбни слова.

След като се изнесе Плащаницата на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос. В края на вечернята свещеникът взема Плащаницата от престола и я полага в "гроба" в центъра на храма.

Поклонението на плащаницата продължава две денонощия, до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара минути преди пасхалното шествие на кръста.

Pravoslavieto.com

Защо минавама "под масата" на Разпети петък?

В представите на не малко хора Велики Петък се свързва с минаване под ''масата''. Извършването на този така наречен ритуал носи здраве, късмет, а според някои и опрощаване на греховете. Тези тълкувания са неправилни и плод на пълно суеверие, но за жалост се разпространяват често и от медиите. Следващите редове са посветени на християнското разбиране за случващото се на Разпети петък.

Масата, на която на Разпети петък е положена светата Плащаница
в благоевградския храм "Въведение Богородично". Снимка: Pravoslavieto.com.

Петък сутринта преди началото на службата, в средата на храма се издига ''гробът'' Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя Плащаницaта - платът, с който е завито тялото Христово след свалянето му от кръста. Тя представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Върху плащаницата се поставят Евангелието, Кръстът и много цветя.

Християните идват в храма и носят цветя така, както се отива на погребение на близък и скъп човек. Пристъпват с молитва към издигнатия гроб на Христос и благоговейно се покланят на изображението. Целуват последователно Христовото Тяло извезано на плащаницата, Евангелието и Кръста и полагат цветята. След това се навеждат и преминават под издигнатото място. По този начин изразяваме нашето преклонение, смирение и скръб пред гроба Господен, но също и благодарност за изкуплението което ни дари Спасителят. После отново се покланяме пред издигнатия голям Кръст, изображението на св. Богородица и св. Йоан Богослов и ги целуваме.

Свещеникът ни дава цвете за благословение и духовна утеха символ на надеждата и вярата, че още малко и гроба ще остане празен и Христос ще Възкръсне. Отнасяме цветето в дома си и го поставяме над иконите, за да ни напомня, че очакваме великия ден.

От горенаписаното става ясно, че извършваме всички тези действия в храма не от суетна вяра за здраве, късмет, а още по-малко за прощаване на греховете - те могат да бъдат простени еднствено в тайнството Покаяние, Изповед, - а водени от чиста и силна вяра се покланяме на Христовия гроб.

Протойерей Дончо Александров, 2010 година
Храм "Св. Атанасий" във Варна

За страданията на тялото Господне и безстрастието на Неговото Божество

Самото Божие Слово претърпя всичко в плът, като в същото време Божественото и единно безстрастно Негово естество остана неподложено на страдание. Защото когато страдаше единия Христос, съединяващ божественото и човешкото, съществуващ и в божествеността, и в човечеството, то тази част, която беше подложена на страдания, тъй като беше склонна да страда по природа, страдаше, но не страдаша заедно с нея и тази, която беше безстрастна. Защото душата, бидейки способна да страда, макар и сама да не бива разполовявана, в същото време, в което се разполовява тялото, заедно с него боледува и страда; божествеността, бидейки безстрастна, не страдаше заедно с тялото. Трябва да знаем, че когато говорим как Бог е пострадал, разбираме, че той е пострадал по плът, но не и че божествеността е пострадала по плът, или че Бог е пострадал посредством плътта. Защото, ако в същото време, в което слънцето осветява дървото, брадвата го сече, слънцето остава неразделено и неподложено на страдание, следователно колко повече безстрастното божествено Слово, ипостасно съединило се с плътта, остава неподложено на страдание, докато страда плътта. И както някой излива вода върху нажежено желязо, това, което по природа е склонно да страда от водата (огъня) се гаси, а желязото остава невредимо, защото то по природа не е способно да загине от водата, колко повече едната сама безстрастна божественост, докато плътта е страдала, не претърпяла страдания, макар и да е останала неотделима от нея.

Господ наш Иисус Христос, бидейки безгрешен, не е бил подчинен на смъртта, защото смъртта влиза в света чрез смъртта. Той умира, претърпявайки смърт за нас, и Самия Себе си принасяйки в жертва на Отца за нас. Защото пред Него, пред Отца, ние сме съгрешили и трябва Той да приеме откуп за нас и по този начин да се освободим от осъждението; защото кръвта на Господа е принесена на като на тиранин. И така смъртта идва, и поглъщайки телесната примамка, е уловена на въдицата на божествеността; вкусвайки безгрешното и животворящо тяло, загива и връща обратно всички, които някога е била погълнала. Защото подобно на тъмата се унищожава от идването на светлината, така и тлението чрез съприкосновяването с живота е прогонено и за всички се ражда живот, а за погубителя - гибел.

Макар и Христос и да умря като човек и Неговата свята душа да беше разделена от непорочното тяло, но божествеността остана неотделена от едното и другото, т.е. от душата и тялото и даже при такива обстоятелства единната Ипостас не се разделя на две ипостаси, защото и тялото и душата в едно и също време - от началото са имали битие в Ипостаса на Словото и макар по време на смъртта да са били разделени едно от друго, всяко от тях е останало, имайки едната Ипостас на Словото. Затова единната Ипостас на Словото е била Ипостас както на Словото, така и на душата, така и на тялото; защото никога нито душата, нито тялото не са получавали Ипостас отделна от тази на Словото, но винаги е съществувала единната Ипостас на Словото и никога не са били две. Затова Христовата Ипостас винаги е била една. Защото макар и по място душата да е била отделена от тялото, то по ипостас тя е била съединена с него чрез Словото.

Св. Йоан Дамаскин
Първа публикация в Интернет Фондация Покров Богородичен

 

Страшният съд над Бога

Архимандрит Юстин (Попович), беседа, изнесена в 1926 г., на Велики петък в Сремски Карловци

Никога у човека не е имало по-малко от Бога, драги братя, отколкото днес; никога не е имало по-малко, отколкото днес. Днес дяволът се е въплътил в човека, за да развъплъти Богочовека. Днес всичкото зло се е вселило в тялото на човека, за да изгони Бога оттам. Днес целият пъкъл се е преселил на земята. Дали някой се сеща, че земята някога е била рай? Днешното падение на човека е неизмеримо по-голямо от първото падение. Тогава човек е отпаднал от Бога, а днес той е разпнал Бога, убил е Бога. Човече, как ти е името, ако не — дявол? Но какво говоря аз? Това е оскърбление за дявола. Дяволът никога не е бил тъй зъл, така изкусно зъл, като човека. Господ Христос и в ада е слязъл, ала там не са го разпнали. А ние Го разпнахме! Нима човеците не са по-зли от дявола? Нима земята не е по-пъклена и от ада? От ада не са изгонили Христа, а човеците днес са Го прогонили от земята, прого­нили са го от тялото си, от душата си, от своя град...

В зеницата на душата ми, братя мои, се е впил като змия зъл въпрос и злорадо ме пита: мигар е бил нявга човекът добър, щом е могъл Христа да разпне? — Ти вярваш в човека, хвалиш се с него, оптимист си? — Ох, виж човека, виж човечеството от зенита на Велики петък, виж как човекът убива Богочовека и ми кажи: и сега ли си още оптимист? Не се ли срамуваш от това, че си човек? Не виждаш ли, че човекът е по-зъл и от дявола?

Забравете всички дни преди и всички дни след Велики петък. Разгледайте човека в границите на Велики петък — не е ли той зеница на всяко зло, хиподрум на всички изкушения, сборище на всички гадости? Не е ли полудяла днес земята у човека? Не е ли доказал днес човек, убивайки Богочовека, че наистина той е лудостта на земята?

И Страшният съд, братя мои, не ще бъде по-страшен от Велики петък. Не, той несъмнено ще е по-малко страшен, защото тогава Бог ще съди човека, а днес човекът съди Бога. Днес е Страшният съд над Бога. Съди Го човечеството. Днес човекът оценява Бога — оценява Го на трийсет сребърника. Христа — за трийсет сребърника! Нима това е последната цена? Нима Юда е нашето последно слово за Христа?

Днес човечеството е осъдило Бога на смърт — това е най-великият бунт в историята на небето и земята; това е най-големият грях в историята на небето и земята. И падналите ангели не са сторили такова нещо. Днес се е извършил Страшен съд над Бога. Светът никога не е виждал по-невинен Осъден и по-безумен съдия. Над Бога са се надсмели по-страшно, отколкото когато и да било. "Всесмехливият ад" днес се е вселил в човека и е осмял Бога и всичко, що е Божие. Днес е осмян Този, Който никога не се е смял. Казва се, че Господ Иисус никога не се е смял, но често са Го виждали да плаче. Днес е опозорен Онзи, Който дойде нас да прослави, днес мъчат Оногова, Който дойде нас да избави от мъки. На смърт се предава днес Онзи, Който ни донесе живот вечен. Човече, има ли край твоето безумие? Има ли дъно твоето падение?

Най-срамния дар, кръста, дарихме Ономува, Който ни дари вечна слава. Прокаженико, Той те очисти от проказата, за това ли Му подаряваш кръст? Слепецо, Той очите ти отвори — мигар, за да виждаш, та да направиш кръст и да Го разпнеш на него? Мъртвецо, Той те възкреси от гроба — нима за да натириш Него в своя гроб? С благи вести услади Сладчайшият Иисус горчивата тайна на нашия живот, братя, за коя от тях Му се отплащаме с такава горчилка?

"Народе мой, какво ви сторих? Не изпълних ли Юдея с чудеса? Не възкресявах ли мъртъвци с едно слово? Не изцелявах ли всяка болест и всеки недъг?... Какво ми въздавате? За изцеленията — рани, за живота — убивате ме и ме разпъвате на дърво" (Стихира на Велики петък. — Бел. сръб. ред.) ...

Велики петък, братя, е нашият срам, и стид, и поражение. У Юда Искариотски е имало по малко от душата на всеки един от нас. Да не беше тъй, щяхме да бъдем безгрешни. Всички сме паднали в Юда, всички сме продали Христа, всички сме предали Христа и сме приели дявола, и сатаната сме прегърнали. Да, сатаната. Понеже в светото Евангелие е казано: "И подир залъка, сатаната влезе в него (Юда)" (Иоан. 13:27). Подир кой залък? Подир залъка, който му даде Христос. След Причастието. След Христа. Ах, има ли по-голямо падение, по-голям ужас?

Сребролюбие, ти предаде Господа Христа! Сребролюбие, ти и днес Го предаваш. Юда, който е бил ученик Христов, който три голини е бил с Него, който е присъствувал на всички Христови чудеса, който с името Христово е очиствал прокажени, изцелявал е болни, възкреся­вал е мъртъвци, изгонвал е нечисти духове, същия този Юда сребролюбието е направило предател и Христоубиец. Как тогава да не напра­ви мене и тебе предател и Христоубиец, мене, който не съм гледал три години Бога в плът, който не съм нито прокажени очиствал, нито болни изцерявал, нито мъртви възкресявал с името Иисусово? Юда дъл­го е бил с Оногова, Който не е имал где глава да подслони, с Оногова, Който и на дело и с думи е учел, че не трябва да се носи нито сребро, нито злато. А аз? А ти? Ако не умееш да се радваш на сиромашията, брате, ако не можеш да си щастлив в сиромашията, знай, че си кан­дидат за Юда. Не питай: "да не съм аз, Господи?" Понеже несъмнено те чуеш отговора: "да, ти рече". Мечтаеш ли за богатство, тлее ли у тебе жаждата за пари, знай, че в теб се зачева Юда. Брате и приятелю, запомни за цял живот: сребролюбието е разпнало Христа, убило е Бога. Сребролюбието от ученик Христов е сторило враг, убиец на Христа. Но не само това: то и Юда е убило. Сребролюбието има това проклето свойство — да прави човека не само Христоубиец, но и самоубиец. Отначало то убива Бога в душата на човека, а след като убие Бога в човека, то стане убива и самия човек.

Смъртта е страшна тайна, братя, но най-страшното е когато човеците предават Бога на смърт и желаят да Го убият напълно, да Го уни­щожат съвсем, цял да бъде мъртъв, цял — без остатък. Днес е ден, когато човеците са страшни за Бога, понеже мъчат Бога както никой никога не Го е мъчил; защото те плюят по Бога, както никой никога не Го е оплювал; понеже бият Бога, както никой никога не Го е бил. Нека замълчи всичко, което се нарича човек! "Да мълчи всяка плът човешка!" Нека никой не се хвали, че е човек, нека никой не хвали човечеството, понеже ето: човечеството не търпи Бога сред себе си, то убива Бога. Нима е за хвалене това човечество? Нека никой не се хвали с хуманизма! Ах, та той е цял единствено — сатанизъм, сатанизъм, сатанизъм…

Днес не бесове, не зверове, не чакали, но човеците са изплели венец от тръни и са го турили на главата Христова. С трънен венец украсяват Оногова, Който е украсил човека с безсмъртие. Трънен венец плете човечеството около главата на Оногова, който е изплел венец от звезди около земята! Трънен венец за Христа плетем и аз, и ти, приятелю, ако съм сребролюбец, ако съм блудник, ако съм прелюбодеец, ако съм богохулник, ако съм клеветник, ако съм клюкар, ако съм пияница, ако съм немилостив, ако съм гневлив, ако имам греховни мисли, ако имам нечисти чувства, ако нямам вяра, ако нямам любов. Всеки мой грях, всеки наш грях е трън, който ние втъкваме в проклетия венец, който обезумялото човечество непрестанно плете около главата на Господа Иисуса.

В мъченето на Бога човек е по-немилосърден и от дявола. Не вярвате ли? Чуйте какво разказва един очевидец: "Тогава Го заплюваха по лицето" (Мат. 26:67) — по Неговото лице, по Неговото чудно и прекрасно лице… Господи, защо устата им не се покриха с проказа и не се превърнаха в язва? Не затова ли, да ни научиш на търпение и кротост?… Заплюваха онова дивно, онова благо Лице, което струва повече от всички съзвездия, от всички блаженства. Какво говоря? — Да, по-драгоценно от всички блаженства, понеже в това кротко Лице е всевидното вечно блаженство, всевидната вечна радост… Заплюваха онова светло Лице, пред което морето се смиряваше и умиляваше; онова Лице, което умиротворяваше смутените души и даряваше покой на всички. И вие се хвалите с човека? Ох, свийте си знамената, вие молци и нищожества! Никой, никой не трябва толкова много да се срамува от себе си както човекът — никой от бесовете, никой от зверовете, никой от животните… Човеците заплюват Бога — има ли нещо по-ужасяващо от това? Човеците бият Бога — има ли нещо по-бесовско от това? Братя, ако нямаше ад, би трябвало да бъде измислен, да се измисли за човеците – само за човеците…

Него, Твореца и Спасителя, Го заплюват и бият, а Той кротко и мълчаливо търпи всичко. Има ли какво да кажеш в свое оправдание ти, който за всяко оскърбление отвръщаш с оскърбление, който връщаш за злото зло, който кълнеш кога те кълнат и мразиш кога те мразят? Отвръщайки на злото със зло, Ти заплюваш Господа Христа; мразейки ония, които те мразят, ти биеш и мъчиш Христа; въздавайки за обидата обида, ти безчестиш Господа Иисуса, понеже Той не е правел това.

И Пилат предаде на разпятие кроткия Господ (Иоан. 19:16). И разпъват поругания Бог; приковават Го на Кръста. Нима забивате гвоздеи в ръцете на Христа — ръцете, които изцелиха толкова болни човеци, които очистиха толкова прокажени, които възкресиха толкова мъртви? Да замлъкнат ли устата, които говореха тъй, както човек никога не е говорил? Иаире, где си? Лазаре, где си? Наинска вдовицо, къде си, къде си да защитиш твоя и моя Господ? Нима разпъвате Него — надеждата на безнадеждните, утехата на неутешимите, окото на слепците, ухото на глухите, възкресението на мъртвите? Мигар забивате гвоздеи в тия свети нозе, които носеха мир, които благовестиха, които по морето като по сухо ходеха, които бързаха към всички болни, към мъртвия Лазар, към гадаринския бесноват?

Разпнат е Бог! Доволни ли сте, богоборци? Щастливи ли сте, богоубийци? Какво мислите за Христа на кръста? Измамник е, немощен е, съблазън е: "Ако си Син Божий, слез от кръста! Уа! Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш, спаси Себе Си и слез от кръста!" (Мат. 27:40; Марк. 15:29-30).

А какво мисли Господ на кръста за хората при кръста? Онова, което само Бог на любовта и Бог на кротостта може да мисли: "Отче! Прости им, понеже не знаят, що правят" Лука 23:34). Наистина не знаят какво правят с въплътилия се Бог. Нима на Господа Му е било по-леко в плътта, нежели на кръста? По-тежко, ви казвам, отколкото ако аз бих имал във всяка своя пора по един бяс. Защото е безкрайно по-голяма разликата между Бога и човека, нежели между дявола и човека; между смъртта и Бога, нежели между смъртта и човека. Спасителят е усещал тази мъка: Неговата чиста, безгрешна природа е въстанала против смъртта и Той при съглеждането на смъртта "почна да скърби и да тъгува: душата Ми е прескръбна до смърт" (Мат. 26:37-38).

Когато и Бог скърби, когато и Бог тъгува поради смъртта, то кажете: има ли за човека нещо по-страшно от смъртта, нещо по-неестествено от смъртта, нещо по-отвратително от смъртта? Смъртта е тежка за Бога, а камо ли за човека. От всичко най-тежка за човека е смъртта, понеже представлява най-голямата отдалеченост на човека от Бога. Човекът в Христа е усетил това и с болка е изповядал: "Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?" (Мат. 27:46) — този вопъл се изтръгва от Единородния Син Божий, Който е Единосъщен с Отца, едно с Отца. Не е ли това най-голямото доказателство, че смъртта е сила, която отблъсква от Бога, отдалечава от Бога, разлъчва от Бога?

Разпнахме Бога. Човече, какво повече искаш? Да не е благоразумният разбойник, не би имало за тебе оправдание. Да не е бил той, земята навеки би станала пъкъл. Когато всички ученици се съблазнили в Христа, разбойникът го изповядал като Господ и като Цар: "Спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си!" (Лука 23:42) — разбойникът е нашата надежда, понеже е повярвал в Христа като Бог тогава, когато всички са били изгубили вярата в Него, понеже е повярвал в Иисуса като Господ тогава, когато Иисус е бил поруган, осмян, измъчен, когато е бил в най-позорно положение, когато като всеки човек е страдал и се е мъчел ужасно.

Но докато човеците заплювали Бога, докато човеците разпъвали Бога, дотогава цялата природа негодува против това: "А от шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час; а Иисус, като извика пак с висок глас, изпусна дух. И ето, храмовата завеса се раздра на две, отгоре додолу; и земята се потресе; и скалите се разпукаха; и гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха" (Мат. 27:45, 50-52).

Когато човеците завършили своята гавра над Бога, когато замълчали — проговорила вселената, проговорили камъните и се показали по-усетливи от човеците, усетливи за болката Христова. И слънцето проговорило: от срам отдръпнало своята светлина от нашата страшна планета. Светлината се срамувала от онова, на което човеците се радвали. Мъртвите в гробовете чули Христовия вопъл и се пробудили и наизлезли из гробовете, докато живите стояли при кръста и носели в телата си мъртви души. "Днес църковната завеса се раздира за изобличение на беззаконните и слънцето скрива своите лъчи, виждайки Господа разпнат".

"Всичко състрадаваше на Създалия всичко". Да, всички и всичко състрадавало на разпнатия Господ — всички и всичко, освен човека, освен човеците. Цялото творение и на кръста познало в Христа — Бога, и Го изповядало като Бог. И върху кръста Христос явил, че е Бог. Как? Как? Чрез отговора, даден на разбойника. И още как? Чрез помръкването на слънцето, чрез земетресението. И още как? Чрез молитвата за Своите врагове: "Отче! прости им, понеже не знаят, що правят" (Лука 23:34).

Наистина, човеците не знаят какво правят с Христа. От злобно незнание хората разпнаха Христа; от незнание Го разпъват и днес. " Да бяха познали Господа на славата, не биха Го разпнали " (срв. 1 Кор. 2:8). С кротост и смирение Господ е влязъл в света. Понеже няма по-голяма кротост и по-голямо смирение от това Бог да стане Човек, да се облече в тленно, в ограничено, в нищожно човешко тяло? С кротост и смирение е и излязъл Господ от света; излязъл е, молейки се кротко за Своите мъчители. Човеците не познават Христа, затова Го гонят; не знаят каква любов, какво смирение, каква кротост проявява Бог, когато допуска човеците да Го съдят, да го заплюват, да Го бият и убият.

Страшна е участта Христова на земята и днес, братя. Всеки мой грях е за Него Велики петък. Четири мои гряха — и вече съм разпънал Господа Иисуса. Всеки твой грях, брате, е за Него по-голяма мъка, отколкото за тебе и за мене. Вършейки грях, ти Го разпъваш. Всяка нечиста мисъл, всяко похотливо чувство реве и крещи: разпни, разпни Го! Не е ли целият наш живот на земята — незалязващ Велики петък за Господа Христа? Всеки мой грях е гвоздей, който аз забивам в ръката на кроткия Господ; всяка моя страст е трън; всички мои страсти — трънен венец, който турям на главата Христова. Нашето поругаване над Христа е по-страшно и от това на евреите. Евреите по-малко са могли да вярват в Христа, понеже Той още не е бил възкръснал. А ние, пред които Христос вече двайсет века убедително свидетелствува, че е възкръснал — ние се надсмиваме над възкръсналия Христа, заплюваме възкръсналия Христос, отново разпъваме Христа и то възкръсналия Христос! — Понеже нима не разпъва възкръсналия Христа свещеникът, който чрез своя живот отблъсва от Христа своето паство? Нима не мъчи, нима не се надсмива над възкръсналия Христа професорът, учителят, който със своето богоборно учение изгонва Бога от душите на своите ученици? Мигар не позори Христа, мигар не заплюва възкръсналия Христа всеки християнин, който е само по име християнин?

Уви, ние непрестанно гоним възкръсналия Христа… Как, как гоним ние Христа, ще рече някой, когато Той не пребивава тялом с нас, когато не Го виждаме в плът? Ох, ние гоним Христа, братя, когато гоним Неговия Дух, когато гоним Неговото учение, когато гоним Неговите светци, когато гоним Неговата Църква. Гоним ние Христа, когато гоним просяка: понеже Той е, Който проси в лицето на просяка. Ние гоним Христа, когато не обличаме голия, понеже в негово лице е лишен от одежди Христос. Ние гоним Христа, когато не нахранваме гладния, понеже в лицето на гладния гладува Христос. Ние гоним Христа, когато не спохождаме боледуващия, понеже в негово лице боледува Христос. Във всеки страдалец страда Господ Христос, във всеки скърбящ скърби Господ Христос. От безкрайно човеколюбие Той непрестанно се въплъщава в тялото на всички гладни, всички болни, всички жадни, всички скърбящи, всички нещастни, всички презрени, всички осмени, всички унижени, всички оскърбени, всички голи, всички прогонени. Той непрестанно приема върху Си човешко тяло, страда с него, мъчи се с него, мъчи се в него, скърби в него. Поради безмерно милосърдие той непрестанно се отъждествява с тях: "доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили (Мат. 25:40). Доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили" (Мат. 25:45). Христос се въплъщава във всеки християнин. Чуй какво казва: "Савле, Савле, що Ме гониш?" (Деян. 9:4), понеже гонейки ония, които вярват в Мене, гониш Самия Мен; заплювайки ония, които вярват в Мене, заплюваш Мене; мъчейки ония, които вярват в мене, Мене мъчиш. Знайте – учи св. ап. Павел — "като грешите тъй против братята и биете немощната им съвест, вие грешите против Христа" (1 Кор. 8:12).

Не само за Господа Христа, братя, но и за всички христоносци животът на земята е незалязващ Велики петък. Колкото повече от Христа имаш в себе си, толкова повече те гонят. Ако си Христов, смятай себе си за "измет на света" (1 Кор. 4:13), която всички тъпчат тъй, както тъпкаха Христа. Когато те кълнат, благославяй! Когато те бият, прощавай! Когато те мразят, люби! Чрез търпение побеждавай мъчителите както и Господ [е победил]! За злото връщай добро, бори се както се е борил Господ Христос; с гордостта се бори чрез смирение; с грубостта се бори чрез кротост; с омразата се бори чрез любов; с оскърбленията се бори чрез прошка; с клеветата се бори чрез молитва. Този е пътят към победата, пътят, който е прокарал веднъж завинаги Господ Иисус; чрез страданието той води към възкресение. Ние сме на тоя път, на едничкия път, който свършва с възкресение, ако благославяме ония, които ни проклинат, ако вършим добро на ония, които ни мразят, ако любим своите врагове, ако не се гневим, кога ни оскърбяват, ако се молим, кога ни хулят, ако с молитва понасяме заплюванията. Ние със сигурност сме на пътя, който завършва с тържествената победа над смъртта, ако и тогава, когато ни разпъват, по примера на Христа се молим за своите мъчители: "Отче! прости им, понеже не знаят, що правят"!

Амин.

Преподобни отац Јустин. Пасхалне беседе. Београд, 1998, с. 179-187.
© 2005. Превод от сръбски език, Елена Узунова.
 

"Осанна" и "Разпни Го"

Периодът е шест дни. Мястото - Иерусалим. Годината - почти 2000 години назад в историята. Хората - същите...

Все същите Божии творения, надарени с разум и свобода на волята, носители на Божия образ. И сега, като погледнем, всичко е същото. Само в броя на изтеклите години е разликата. Но онова, което тези години са променили, не касае нито дълбоката човешка същност, нито историята на Спасението. В духовен план днес ние се намираме в същото положение спрямо Христа, спрямо вярата в Бога. Годините са променили само донякъде отношенията помежду ни.

Когато Спасителят влизал в Иерусалим, за да пострада на Кръста за нашето спасение, тогава все още нямало християни в собствения смисъл на думата. Светът религиозно се делял на езичници и иудеи. А как се делял етнически - това няма особено значение. Древните твърде малко се вълнували от въпросите за етническа и расова принадлежност. Това са проблеми на нашето време и самата им поява е един от упадъчните белези на модерната цивилизация.

Та, делението на жителите в света преди 2000 години било главно религиозно, а оттам в тясна връзка и културно.

Като казваме "езичници", съвременният човек по-лесно може да се ориентира за какво става дума. Но понятието "иудеи" е твърде неясно. То се разбира машинално и повърхностно, по силата на многогодишни наслоявания от неинформираност, дезинформация, предразсъдъци и заблуди. Обикновено днес се отъждествява с евреи и обратното - евреите се отъждествяват с иудеи. И в двата случая се натъкваме на доста груби грешки.

Въпреки честото припокриване, двете понятия остават различни по същност. Евреите са народност, която днес, както впрочем и останалите, не може да претендира за расова "чистота". Вероятно това наименование произхожда от собственото име Евер ­ лице, което се споменава в родословието на Ноевите синове (Бит. 10:24-25) преди разделението на езиците при строежа на Вавилонската кула. Свещеното Писание често нарича евреите Божи народ, защото те съхранявали вярата в единия Бог от многобожието на езичниците. Но не винаги...

Думата "иудеин" пък от жител на Иудея е приела по-дълбок религиозен смисъл и обикновено се разбира като изповядващ иудаизма. Иудаизмът като вяра и практика на Моисеевия закон и Стария Завет изобщо, е религия на очакване и подготовка за посрещането на Месия - Спасителя на човешкия род от робството на греха. Като религиозна система обаче - понякога твърде закостеняла и дори противоречаща на духовните начала на Писанията - иудаизмът се оформя след Вавилонския плен и възстановяването на Иерусалимския храм. Тогава, в стремежа да се съхрани "буквата" на Закона, възникват някои иудейски секти, каквито са книжниците и фарисеите, например. Появяват се и други, които наблягат на духовния смисъл и аскетизма. Такива са есеите.

Евреите като народностна група обикновено са иудеи по вероизповедание, но свещената история неведнъж говори за евреи, отклонили се в ереси и езичество. Познаваме и евреи безбожници. Много са и евреите християни. От друга страна, иудеи са ставали нееврейски народи, възприели като своя религия иудаизма. Такива били хазарите, такива са част от етиопците. И в наше време се случва неевреи да стават иудеи, особено в религиозно объркания Запад.

Всички тези кратки уточнения се налагат с наближаването ,за да се отърсим от някои погрешни представи, които се насаждат повсеместно и с всевъзможни средства.

Днес например разпалено се клейми антисемитизмът, но хората не разбират какво точно е това, от актуална темата става просто модерна. Пред Пасха любимо занимание главно сред западните християни е да се повдига въпросът кой е разпнал Христа. Едни невежи казват, че евреите. Други невежи твърдят, че езичниците в лицето на римската власт. И двете твърдения са еднакво нелепи в светлината на гореизложените уточнения. Нелепо е дори да се обобщи, че иудеите като цяло са сторили това, тъй като и те, както споменахме, се разделяли на секти и течения, които често били в противоречия.

Все по-популярно става християнството да бъде обвинявано в антисемитизъм. Появяват се и такива, които клеветят Църквата, че на Велики петък произнасяла упреци и даже проклятия (!?) срещу евреите. Като че ли светите апостоли не били евреи и като че ли евреите са само книжници и фарисеи!

Съвсем наскоро Ватиканът излезе с милозливи самопризнания от името на цялото християнство, че всички християни носят вина за Холокоста през Втората световна война, както и за всички гонения срещу евреите през последните 2000 години. Може би Западът наистина чувства някаква вина в нещо. Но точно преди Великден да се заменя истинското сърдечно християнско покаяние с някакво политизирано чувство за масова вина - това е неуместно. А скоро може и от нас да поискат подобно признание в увлечението си по Европа. Симптоми за това има. Да обърнем внимание върху "вноса" на различни правозащитнически организации, които чрез пресконференции, семинари и масирани публикации в пресата се опитват и у нас да раздухват излишни истерии по западен модел, насочени главно срещу Православната ни църква.

Но защо изобщо святото име християнин трябва да се намесва в борбите между двата вида национализъм, разразили се през Втората световна война - езическия и иудейския. И нима в лагерите на смъртта не са загинали и християни?

Но нека никога не забравяме, че Българската православна църква достойно е изпълнила своя християнски дълг към евреите през Втората световна война. Това е признато и от самите тях. Днес в света няма български евреин, който да не изпитва топли чувства на благодарност към България и особено към нашата Православна църква.

Изобщо, православната вяра винаги е била чужда както на антисемитизма, така и на всяко "анти" в политически и социален смисъл. И ако на Велики петък сега Църквата изобличава злобата на книжниците и фарисеите, ако напомня за сребролюбието на Иуда Искариотски и ако скърби за духовната слепота на манипулираната тълпа, крещяла "осанна" и "разпни Го" почти едновременно - това не е антисемитизъм, не е ненавист към евреите и не е действие против който и да било народ. Но да оправдаем фарисейството, да се съюзим духовно с Ирод и Пилат, да оневиним богохулната тълпа - това вече е тежкият грях на отстъплението от Христа.

Ангел Величков
Брой 1­14 април за 1998 година

Сънувах сън

Сънувах сън... Бях някъде във храм
безлюден, тих, без никакъв народ.
Сред здрача блед под храмовия свод
видях един позорен стълб и там
Христа с въжета свързан, прикован!
Пред него бе изправен груб войник
и шибаше телото Му с камшик.
Във тишината някак страшно беше,
кога камшикът яростно плющеше.
Това бе бич, обкичен със ресни,
нанизани със късчета олово,
ръбати, остри, с грапави страни.
При всяко ново шибане сурово
те вбиваха се в страдащата плът
на кроткия Христос... И всеки път
когато пак камшикът заплющеше,
Потръпваше Христос, но все мълчеше...
А по измъченото Му лице
струеше кръв. И двете Му ръце
пробити бяха. В кротките очи
блестяха сълзи в кървави лъчи.
Венец от тръни кичеше главата,
петна от кръв личаха по ребрата.
Навред - по гръб, по рамене, гърди
се виждаха все кървави бразди.
Безжалостният и суров войник
издигна пак разветия камшик
и взе да шиба... Силно възмутен
аз пламнах, обладан от гняв свещен,
па спуснах се и викнах: "Зли човече!
Що правиш? Спри! Хвърли камшика вече!"...
В лицето исках тоя звяр да зърна.
Войникът се във този миг обърна
и ме погледна... Аз... се ужасих...
че в него... своето лице открих!...

Архимандрит Серафим Алексиев (+ 1993)
Из сборника "Копнеж по вечността", публикуван в Интернет 
 

Кратък линк