Свети мъченици Хрисант и Дария Римски

Свети мъченици Хрисант и Дария Римски

Житие на св. свети мъченици Хрисант и Дария

В ІІІ век, когато жестоко били преследвани християните, един знатен човек на име Полемий пристигнал от Александрия в Рим, за да остави тук сина си Хрисант за възпитание и образование. В Рим Полемий бил приет с почести и императорът му дал званието сенатор, което значи член на държавен съвет. Младият Хрисант се учил и възпитавал при най-знаменитите философи и бидейки надарен с големи способности, той бързо преуспявал във всички науки с голямо прилежание.

Между другите книги Хрисант попаднал и на светото Евангелие, което той прочел с внимание. Това четене силно подействало върху душата на момъка. Той познал, че в тая книга има истина, светлина и истинска премъдрост, защото в нея се съдържали "думите за вечен живот". Хрисант започнал усърдно да изучава светото Евангелие и писанията на светите апостоли. Доверието му към светските езически учители се поколебало. Той разбрал, че людете, които не са познали Христа, още блуждаят в мрак, макар и основно да са изучили цялата човешка мъдрост. Затова той започнал да си търси учител, който да може да просвети душата му чрез познаването на закона Христов. Сближил се с християни и те му посочили един благочестив отшелник, който се бил посветил Богу. Старецът приел Хрисант с любов, обяснил му истините на християнската вяра и като се убедил, че момъкът искрено е повяарвал в Христа, извършил над него свето Кръщение.

Обновен от нова духовна сила и изпълнен с пламенна любов към Бога, Хрисант не искал да скрива вярата си, гласно изповядал Христа и отричал езическите богове. Това стигнало до неговите роднини и те много се разтревожили.

- Гледай що прави синът ти – казали те на Полемий. – Да не би тебе да държат отговорен за неговата вина? Той хулил боговете и говорил, че някой си Иисус Христос е истински Бог. Ако царят узнае за това,ти неще можеш да се спасиш от гнева му, защото хулещият боговете престъпва закона.

Полемий се разтревожил. Той повикал сина си и започнал да го убеждава да се отрече от Христа. Катов видял, че думите му са безсилни, той решил да прибегне до строги мерки: затворил сина си и го подложил на лишения, като се нядавял така да го отклони от светата вяра. Но тая мярка никак не е имала желаното въздействие; напротив, в усамотението Хрисант още по-усърдно се предал на молитва и размисъл върху дълбоките истини на християнското учение. Роднините разбрали, че такова наказание до нищо няма да доведе и казали на Полемия:

- Какво правиш? Ти по тоя начин няма да отървеш сина си от християнската вяра. Християните не се боят от мъчения и затвор. Те охотно понасят страдания за своя Бог и гоненията още повече възпламеняват усърдието им. Ти по-добре обкръжи Хрисанта с богатство, разкош и удоволствие – сред радостите на света той по-скоро ще забрави своя Бог.

Полемий послушал съвета. Богато украсил своя дом, освободил Хрисант от затвора и го обкръжил с всякакви удоволствия, каквито могъл да измисли. Цял ден музика и пение не млъквали в неговия дом, препълнен с млади девойки. На трапезата били сложени разкошни ястия и скъпи вина. Били взети всички мерки, за да бъде развлечен юношата и да му се внуши любов към светските наслади. Но младият Хрисант не се поддавал на изкушения; молел Бога да му даде помощ и сила, непрестанно се издигал към Него с мисъл и Бог му помогнал да устои против съблазънта и да запази чистотата на душата и мъдростта на вярата.

Баща му отчаяние вече не знаел какво да прави. Роднините му казали:

- Има в храма на богиня Атина една млада девойка на име Дария, която е необикновено хубава и умна. Сгоди сина си за нея и тя ще го обърне към боговете!

Полемий помолил роднините си да отидат при девойката и да я уговорят да се омъжи за Хрисант. Дария се съгласила и се преместила в дома на Полемия, който със сълзи я молил да спаси сина му.

На Дария се понравил младият Хрисант. Тя била необикновено добра и направила всичко, за да се понрави на юношата. Тя се обличала разкошно и се стараела да очарова Хрисант с блясъка на ума си и да го привлече към себе си чрез ласкави думи. Но Хрисант, който със цялото си сърце се стремял към Бога, оставал равнодушен към изкушенията.

- Девойко! – казал й той веднъж, - колко грижливо ти украсяваш себе си, какво усърдие употребяваш, за да отвърнеш душата ми от благото начинание и да привлечеш към себе си сърцето, което е пълно с друга любов! По-добре щеше да бъде за тебе да се постараеш да придобиеш благоволението на вечния Бог, на Господа Иисуса. Както сега украсяваш тялото си със скъпоценни дрехи, така украси душата си със чистота и вяра и тогава ще намериш Самия Христос, Който ще ти приготви вечно жилище, ще впише името ти в книгата на живота и ще ти даде радост безкрайна.

С изумление слушала девойката тия думи. На всички нейни увещания Хрисант отговарял с думите на християнската мъдрост и най-после светлината на истината озарила душата на младата езичница – тя повярвала и пожелала да бъде християнка. Тогава Хрисант обявил на баща си, че е съгласен да се ожени за Дария. Между другото той уговорил с нея да водят свят живот, напълно предан Богу.

Скоро след това Полемий умрял. Тогава Дария, научена от Хрисант на християнския закон, приела св. Кръщение и двамата започнали да живеят само за служение Бог, и полза на ближните, усърдно проповядвайки Евангелието и обръщайки езичниците. Те се поселили в два отделни дома, устроени по подобие на манастирите. В единия дом Дария приемала повярвалите девойки, молила се с тях и изучавала Божия закон. В другия дом се поселил Хрисант с новообърнатите християни, които подобно на него се били отрекли от суетните светски удоволствия, за да се посветят напълно на Господа.

Тъй минали няколко години. Най-после на римският управител донесли, че Хрисант и Дария обръщат езичници в християнската вяра. Той заповядал да уловят Хрисант и Дария и да ги предадат на мъчения, ако не се поклонят на идолите. Повелята му била изпълнена. Но Бог чудесно пазел служителите си: яките въжета, с които ги свързвали, сами се разкъсвали и железните окови се разпадали. Хрисант бил затворен в мрачна тъмница и тя изведнъж се озарила с небесна светлина. Изплашените стражари донесли за това на съдията Клавдий и той сам дошъл да провери истинността на техните думи. Приписвайки чудесата на вълшебната сила, той казал на Хрисант:

- Остави твоето магесничество и лъжливата вяра и се поклони на боговете, както е прилично на твоя знаменит род!

- Нима не разбираш – отговорил му Хрисант, - че на мене помага не някакво магесничество, а сила Божия? Ти щеше да разбереш това, ако учът ти и сърцето ти не бяха помрачени от мрака на езичеството.

Клавдий заповядал на войниците да привържат Хрисант към един стълб и жестоко да го бият с чепати пръти. Но ударите дори следи не оставяли върху тялото на християнина. Яките пръти ставали като трева, когато се опирали до тялото на св. Хрисант. Всички били изумени. Клавдий накрай узнал, че сила отгоре пазела Хрисанта и казал на войниците си:

- Престанете да го мъчите! Аз сега разбирам, че неговият Бог е велик и силен. Ние няма какво повече да правим, освен да поискаме от него прошка за нанесените му оскърбления.

И Клавдий, като паднал с войниците пред нозете на светия мъченик, казал:

- Ние сега разбираме, че твоят Бог е Бог истински. Заведи и нас при Него и направи ни Негови раби!"

Хрисант им обяснил, че Бог е близък до всеки човек, който със сърце Го търси. Той им говорил за Неговото могъщество, милосърдие и благост. Те всички го слушали с дълбоко внимание. След няколко дни много езичници повярвали в Бога. Клавдий, жена му Илария, синовете му Иасон и Мавър и много войници приели св. Кръщение. Това станало известно на императора, който заповядал да удавят Клавдия в морето, а синовете му и повярвалите войници да накажат смъртно. Всички те отишли радостно на смърт и били посечени с меч. Християните погребали телата им в една стара каменна гробница близо до самото място, където били посечени. Тук често идвала Илария да се моли и да плаче над гробницата на своите синове. Войниците на императора веднъж я сварили да се моли и искали да я отведат в съдилището. Тя измолила от тях кратко време за последна молитва, застанала на колене и молитвено извикала:

- Владико Господи Иисусе Христе, моля Те от все сърце, присъедини ме към синовете ми, умрели за Твоето име!

Едва тя завършила молитвата си, и предала Богу душата си. Християните я погребали близо до синовете й.

В туй време Хрисант и Дария били предадени на нови мъчения, но както и преди сила Божия чудесно ги пазела и личбите, които Господ явявал заради тях, довели мнозина езичници към познание на истинния Бог. Тогава императорът ги осъдил на мъчителна смърт: заповядал да ги изведат вън от града при известния римски път Салария и живи да ги закопаят в земята, което било изпълнено в 284 година.

Често след това християните се събирали за молитва на онова място, гдето светите мъченици Хрисант и Дария били живи погребани. Тук се извършвали чудесни изцерявания. Веднъж в деня на светите мъченици много християни се събирали на молитва в намиращата се близо пещера. Императорът узнал за това и заповядал да засипят входа на пещерата и всички християни, между които се споменават презвитер Диодор и дякон Мариан, умрели мъченически. Тяхната памет, както и паметта на Клавдий, Илария и синовете им се чества в деня на св. мъченици Хрисант и Дария – на 19 март.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Страдание на светите мъченици Хрисант и Дария

Един знатен човек, на име Полемий, се преселил заедно със сина си Хрисант от Александрия в Рим. Тук Полемий бил приет с почести и императорът му дал званието сенатор. Като желаел да даде образование на Хрисант, Полемий го изпратил да се учи във философската школа. Любознателният и надарен с големи способности Хрисант с голямо прилежание изучавал различните науки. Между другите книги Хрисант попаднал и на книгите на Новия Завет. Четейки ги с внимание и задълбочавайки се в техния смисъл, Хрисант размишлявал така:

"Досега - докато не беше познал истинската светлина, ти подобаваше, Хрисанте, да изучаваш езическите писания, изпълнени с тъмнина. Но не би било разумно да се връщаш от светлината към мрака. Ще погубиш усилията, които положи за учение, ако отхвърлиш техните плодове. А плодовете се подават от Бога на тези, които ги търсят. Защото така заповядва и Сам Бог, както и ти четеш в книгите на Новия Завет: "търсете, и ще намерите" (Лук. 11:9). А ако ти пожелаеш да изоставиш това, което търси и намери, тогава ще бъдеш подобен на безумните и безсмислени хора. И така - твърдо се дръж о това, в което подобава да се държиш с целия си ум, за да не се лишиш доброволно от придобитото с толкова труд благо: ти намери злато и сребро, намери най-скъпоценен бисер. Защото ти търсеше така, че да намериш, и затова намери, за да се възползваш от намереното. Затова - внимавай, да не ти бъде отнето придобитото от теб съкровище."

Размисляйки така, Хрисант търсел някого, който да може да просвети душата му чрез познаване на Божественото Писание.

Хрисант узнал за един християнин, на име Карпофор, че той е доста просветен в Божественото Писание. Карпофор живеел, или по-точно се криел, поради гоненията - в една пещера, на никому неизвестно място. Като чул за този християнин, благочестивият младеж се изпълнил с радост и започнал усърдно да умолява този, който му съобщил за него, да му покаже мястото, където живеел Божият човек.

Когато това станало, Хрисант дошъл при Карпофор, който бил презвитер по сан, и бил научен от него на истините на Божественото Писание и християнската вяра. Той често идвал при него, за да получи наставления в пътя на спасението. След няколко месеца Карпофор, като се убедил, че момъкът искрено е повярвал в Христа, извършил над него свето Кръщение. Хрисант дотолкова се утвърдил в християнската вяра и в любовта към Христа, че след изтичането на седем дена, след като се кръстил, започнал открито да проповядва на народа Христа, Божия Син. Това стигнало до неговите роднини и те много се разтревожили. Те казали на баща му. Като се разгневил на Хрисант, Полемий затворил сина си в мрачна и задушна тъмница и го подложил на лишения, като само вечер му давал по малко храна. Но блаженият Хрисант приемал своето затваряне и глада не като наказание, а като обучение в поста, безмълвието и в скромността на християнския живот и се радвал на своето тъмно и тясно жилище повече, отколкото на просторния и светъл палат.

Роднините разбрали, че такова наказание до нищо няма да доведе и казали на Полемий:

- Ако ти искаш да отвърнеш сина си от християнската вяра, по-добре го пусни на свобода и го обкръжи с удоволствия. Намери му някоя красива и умна девица и го ожени за нея; тогава той ще позабрави за християнството. Между девиците, които служат в храма на богиня Атина, има една млада девойка, на име Дария. Тя е много красива и умна, изучила е цялата философска мъдрост. Тя вече е на възраст за женене.

Полемий се вслушал в този съвет и помолил роднините си да отидат при тази девица и като й разкажат за младия Хрисант и за обръщането му към християнската вяра, да я уговорят да го прелъсти към брачно съжителство със себе си и да го отвърне от християнството. Девойката се съгласила да се омъжи за Хрисант и започнала да се приготвя със съблазнителни думи да склони към плътска любов своя жених и да го върне към почитането на римските богове.

След това тя била тържествено отведена в дома на Полемий. Притежаваща естествена красота, Дария била облечена в скъпи одежди и украсена с накити, а после я въвели в спалнята на Хрисант. Като останала там насаме с него, тя се опитвала с всевъзможни ласкави думи и с различни съблазнителни средства да привлече към себе си целомъдрения младеж. Но воинът Христов оставал твърд като диамант, непоколебим като стълп и неподвижен като планина, побеждавайки с любовта към Бога плътската любов и отблъсквайки с кръстното знамение насочените срещу себе си стрели на дявола. Въздъхвайки от дълбините на сърцето си, като призовал помощта на Светия Дух, Хрисант казал на девицата:

- Прекрасна девойко! Ако ти само заради кратковременното съчетаване с мене - смъртния човек, си се облякла и украсила така и произнасяш толкова сладки думи, за да ме отвърнеш от доброволно избрания от мене живот, за да развратиш душата ми и за да привлечеш към себе си сърцето, което е изпълнено с друга любов, то колко повече ти приляга да се погрижиш да придобиеш благоволението и любовта на безсмъртния Цар - на Божия Син. И това е възможно за теб, ако ти го пожелаеш. Ако ти запазиш душата и тялото си в непорочност, и както сега украсяваш тялото си със скъпоценни накити, така украсиш сърцето си с добродетел, тогава ще имаш за свои приятели и ангелите, и апостолите, и мъчениците. А по тяхното застъпничество Сам Христос ще бъде твой Жених; и Той ще ти приготви на небето нетленен чертог, несравнимо по-прекрасен и по-светъл от земния и ще ти даде вечното райско веселие, ще направи безсмъртна твоята младост и ще впише името ти в книгата на живота.

Като чула тези думи на светия юноша, Дария се умилила и казала:

- Не някаква плътска похот ме доведе при тебе и ме накара да се украся така, а любовта към тебе и сълзите на твоя баща, както и неговите молби да те върна към служението на нашите богове.

Хрисант й отвърнал:

- Не може да бъде наречен Бог този, който не притежава цялата праведност и святост, и Божествена слава. А каква праведност и святост и каква Божествена слава има вашият Кронос, който погълнал децата си, както за това, впрочем, писали неговите почитатели? Или какво достойно за похвала ще намериш и у самия Зевс, който колкото дни е живял, толкова беззакония, прелюбодейства и убийства е извършил: изгонил баща си, погубвал своите деца, прелюбодействал с чуждите жени, женил се за сестрите си, погубвал царства, изобретявал магии, бил виновник за смъртта на толкова хора и за такива беззакония и скверноти, за които и да се слуша е невъзможно - дотолкова безсрамни и нечисти са неговите дела. Нима ти вярваш, че такъв нечестив човек може да бъде бог? А че той е бил именно такъв, за това свидетелстват пак вашите писатели, които пишат, че нечестивите люде наричали богове царете, които се прославяли с храброст на война и които са умрели в своето си време. Кажи ми, каква е добродетелта на вашия бог Зевс, който до самата си смърт бил враг на всяка чистота и честност, защото и сам чрез похитяването на младия Ганимед осквернил въздуха, а също и земята осквернил, когато насилвал своите сестри. И какво божествено намираш във вашия Хермес, чиято глава прилича на някое крилато чудовище. Той с помощта на магии откривал скритото в земята злато, а чрез разни чародейства и с вълшебния си жезъл обезвреждал змийската отрова. Правел е това, прочее, с помощта на бесовете, на които той всеки ден принасял в жертва глиган или петел. Каква святост е имал и Херкулес, който се изморил, като убивал съседите си и сам - по Божие произволение - се хвърлил в огън и изгорял окаяният заедно с тоягата и кожата, която носел? Какво добро ще намериш и в Аполон, или в тайните жертвоприношения на Бакхус, в пиянствата и в разпуснатостта? Да споменем и богинята Хера, сестра и жена на Зевс, безумната Палада и безсрамната Венера, каращи се помежду си, ревнуващи една от друга, гневящи се една на друга, спорещи помежду си коя е по-красива и търсещи съда на един овчар. Кой ще приеме като достойни за Божеско поклонение всички тия, които нямат нито Божественост, нито святост и праведност? А за другите по-низши богове няма и защо да се говори, защото главните богове са като главата, от която продължават и останалите членове. И кой от тях трябва да бъде почитан като бог или като богиня, когато Кронос, Зевс и Венера, които се почитат от нечестивите люде за най-големите богове, в действителност не са богове? И така, ако вашите богове са презрени и суетни, то още повече достойни за презрение са тези, които ги почитат като богове.

След като Хрисант й говорил още много в този дух, Дария накрая повярвала в Единия истински Бог - нашия Господ Иисус Христос. Тогава те двамата с Хрисант се споразумели, като останат пред хората съпрузи, да живеят като брат и сестра, пазейки в непорочност своето девство и пребивавайки в страх Господен. От това време нататък бащата на Хрисант - Полемий, дал пълна свобода на сина си заради мнимия му брак; защото той бил много радостен от женитбата, като не знаел за тайната уговорка между младите съпрузи.

Когато по този начин Хрисант станал напълно свободен в своя живот, той кръстил своята съпруга - девицата Дария. Тя бързо изучила Божественото Писание и християнските книги и станала свята по своя живот и съвършена рабиня и невеста Христова. И не само за своето спасение се грижели Хрисант и Дария, но и за спасението на другите. Хрисант обръщал към Христа много мъже и увещавал младежите да водят девствен живот, а Дария довела при Христа много жени и девици, за да Му бъдат невести. Те се поселили в два отделни дома, устроени но подобие на манастирите. В единия дом Хрисант приемал младежи, които били презрели всички удоволствия на този свят и се посвещавали в чист живот на Бога, а в другия дом Дария приемала девици, пожелали да станат невести на Христа.

Тъй минали няколко години, през които числото на живеещите при Хрисант и Дария младежи и девойки твърде много се увеличило. Тогава в Рим внезапно се повдигнало вълнение и смут. Народът дошъл при епарха Келерин и започнал да злослови и роптае срещу Хрисант и Дария.

- Как ще се раждат деца, ако се отхвърля съпружеството? Ще изчезне човешкият род, ако, следвайки учението на Хрисант и Дария и тяхната магьосническа хитрост, мъжете започнат да странят от жените.

Тогава епархът заповядал да хванат Хрисант и Дария и да ги подложат на различни мъчения, ако те откажат да принесат жертви на боговете. Той предал Хрисант на един трибун, на име Клавдий, а трибунът го предал на своите войници и им казал:

- Заведете го в капището на Зевс и ако не поиска да се поклони на непобедимия Херкулес, го изтезавайте по най-различен начин, докато не се покори и не принесе жертви.

Войниците завързали безмилостно Хрисант със здрави волски жили, като ги стегнали така жестоко, че те се врязвали до костите на мъченика; но въжетата веднага се скъсали, и то така внезапно, че войниците дори не могли да видят кога е станало това. Те опитвали много пъти да завържат Хрисант. След като не успели, изпаднали в ярост и го затворили в тъмна и мрачна пещера. Хрисант бил окован и завързан с железни вериги, а войниците по всякакъв начин се поругавали и издевателствали над него. Но оковите се разпадали и се разсипвали като прах. После отново го оковали в железни вериги и го хвърлили в тъмницата, но и тези вериги веднага се разпаднали, а тъмницата изведнъж се озарила от светлина, като от множество запалени свещи. Войниците донесли за това на своя началник Клавдий.

Клавдий заповядал на войниците да привържат мъченика към един стълб и да го бият с чепати тояги. В ръцете на мъчителите дърветата били тежки и твърди, а когато се опирали до тялото на Хрисант, ставали меки като трева.

След това Клавдий паднал заедно с всичките си войници пред краката на Хрисант и казал:

- Наистина, сега познахме, че твоят Бог е Бог истински. Затова те молим, заведи и нас при Него и ни направи Негови раби!

Тогава в Рим царувал император Нумериан. Когато узнал за обръщането на Клавдий към Христа и че се е кръстил заедно с цялото си семейство и с всички войници, заповядал да вържат за шията му камък и да го хвърлят в морето, а синовете му и всички войници да бъдат посечени с меч.

В това време Хрисант и Дария, по заповед на император Нумериан, били предадени на нови мъчения. Оковали Хрисант и го хвърлили в една дълбока смрадна яма, където се оттичали всички нечистотии на града, а Дария била отведена в дом, където живеели блудници. Но Бог помагал и на двамата, като явявал в тях Своята всемогъща сила: мрачната и смрадна тъмница на Хрисант била озарена от небесна светлина и вместо смрад се носело дивно благоухание, а при Дария бил изпратен лъв, който като избягал от клетката си, дошъл в стаята, където светата, паднала ничком, се молела, и станал неин пазител.

Когато известили императора за всичко това, той заповядал Хрисант и Дария да бъдат предадени на жестоки мъчения. Повесили Хрисант на едно дърво и донесли запалени свещи, с които искали да горят тялото му, но на часа дървото се счупило, въжетата се скъсали и свещите загаснали. А на тези, които опитвали да се докоснат до Дария, им изсъхвали ръцете и цялото им тяло било обхващано от силна болка, която ги карала да крещят. Виждайки това, управителят се изплашил и побързал да извести за всичко императора. А той, приписвайки чудесата не на Божията сила, а на някакво магьосническо изкуство, заповядал да изведат извън града Хрисант и Дария и при известния римски път Салария да изкопаят дълбока яма, в която да хвърлят мъчениците и да ги засипят живи с камъни и пръст. Заповедта била изпълнена. Хрисант и Дария с пеене и молитви влезли в рова и заедно приели мъченическа смърт.

Често след това християните се събирали на онова място, където светите мъченици Хрисант и Дария били погребани живи. Тук се извършвали много чудесни изцеления. Множество християни - мъже, жени и деца - се събирали в една близка пещера, радостно празнували деня, посветен на тяхната памет, и се причастявали с Божествените Тайни. Императорът узнал за това и заповядал да засипят входа на пещерата и много християни тогава умрели мъченически, между които били презвитер Диодор и дякон Мариан, както и много клирици. И не е възможно да се изброят имената на всички, които загинали там, тъй като те са твърде много.

За всичко това писахме ние - Уарин и Армений, по заповед на римския папа Стефан, и изпратихме по всички градове, за да знаят всички, че светите Хрисант и Дария приеха в Небесното Царство мъченически венци от нашия Господ Иисус Христос, на Когото е славата и силата, сега и винаги и във всички векове. Амин.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

Кратък линк