Черешова Задушница

Черешова Задушница

На Задушница в България почитаме мъртвите ни близки. На този ден молим Господ да прости греховете им и да ги приеме при себе си. На Задушница гробовете се прекадяват с тамян, пали се свещ и се оставят цветя – тамянът символизира чистата молитва, свещта – безсмъртната душа, а цветята – всички добродетелите на починалия.

На много места в България се вярва, че на Задушница покойниците идват на нашата трапеза, за да се нахранят и за това на масата обикновено се оставя празно място. Това е и причина първата глътка вино да се излее на земята, където се хвърля и първата хапка. Раздава се храна на близките, дошли на гроба на починалия, дори на непознати. Най-масово възприето е раздаването на варено подсладено жито, хляб и вино – символи на възкресението, тялото и кръвта на Христос. Раздадената храна не се оставя на гроба, тя служи на живите, за да си спомнят те с добро за починалия.

Задушница винаги е в събота, тъй като това е денят, определен от църквата за ден на покойните. Тогава, както и всяка събота от годината, в храмовете се прави богослужение с молитви за починалите.

Обредите на Задушница са строго определени, различават се единствено по някои детайли в зависимост от региона на България. На първо място, на гробовете се кади с тамян, който символизира молитвата, палят се свещи и се оставят цветя. Свещта символизира вярата, а пламъкът е символ на безсмъртието на душата, той осветява пътя и в отвъдното.

Черешова Задушница

В събота преди Петдесетница се извършва заупокойна паахида за душите на починалите, а народът нарича честването Черешова или Спасовска Задушница. Различното от другите Задушници е, че в някои части на страната, подобно на Великден, отново се боядисват червени яйца. В храната, която се раздава за помен на починалите, присъстват и чершеши, освен традиционните жито, хляб и вино. В народните вярвания Задушницата се нарича Черешова, защото първите череши се опитват, ева след като се раздадат за помен на покойниците.

На следващия ден е Петдесетница – петдесети ден след Великден, в който църквата чества слизането на Светия Дух над Апостолите и Дева Мария. Отбелязва се и като денят, в който е създадена Христовата църква.

Кратък линк