Онкологът проф. Давид Хаят: Спрете да се страхувате, пропилявате живота си!

Новини за 12.01.2021

"Позволихме твърде много забрани или твърде много задължения да се намесят в съзнанието ни: да не ядем твърде мазно, повече да не ядем захар, да следим теглото си, да не ядем между храненията, да не консумираме млечни продукти след 50-та си година, да не пием повече от чаша вино на ден, да не пушим, да правим любов десет пъти месечно и т.н... Когато виждаме, че СЗО предпочита да разреши цигарите, които убиват, вместо да се опита да разработи не толкова опасни стратегии на тютюнопушене, като използването на електронна цигара, нагрят тютюн или снус в Скандинавия, където пушачите са едва 5%, основателно можем да задаваме въпроси. Това натрапчиво търсене на постоянно щастие, на постоянно благополучие, на болезнено "изключително здраве" поражда нездравословен стрес и общество, което се разболява. Нека приемем да бъдем самите себе си с нашите недостатъци и качества и най-вече да спрем да се страхуваме. Това е първата стъпка към равновесието на нашето здраве".

Най-известният онколог във Франция и съветник на президента Жак Ширак, проф. Давид Хаят е бивш началник на отделението по онкология на болницата "Питие-Салпетриер" в Париж. В новата си книга "Спрете да се лишавате!" («Arrêtez de vous priver!») той разрушава много предразсъдъци и ни приканва да вземем здравето си в свои ръце.

- В този необичаен период на лишения позитивното и освобождаващо послание на вашата книга действа добре. Кой би могъл да е против?

- Прави сте, че преминаваме през необичаен период и тук искам да припомня значението на санитарните правила, които трябва да спазваме, за да ограничим този вирус. Но с тази книга не искам да си създам само приятели. Да започнем с хигиенистите, които станаха твърде властни в нашето общество. В медицинското съсловие хигиенистката мисъл се наложи толкова силно, че вече никой не смее да говори публично за удоволствието от добрата храна, хубавото месо, няколко чаши вино с приятели... И най-малкият израз на малко свобода веднага е заклеймен, посочен с пръст, дори осъден, особено в социалните мрежи, където нови гурута ни налагат своите проповеди с невероятен плам! Проповеди, които се налагат като житейски предписания. Те решават за нас това, което изглежда добро за тях. И за да разпространят авторитета си, те си играят с нашите страхове и чувство за вина. Колкото по-пламенни са те, толкова по-брутално и екстремистко е това и, в крайна сметка, толкова повече се следват техните здравни предписания, карайки ни да забравим, че всеки е различен, че вредното поведение за един може да е безобидно за друг. И обратно. Изправени пред глобализация на здравната идентичност. Трябва спешно да се възстанови понятието разнообразие, да не говорим за здраве, а за различни видове здраве. Жизненоважно е да си възвърнем здравната свобода.

- Увеличаването на забраните перверзен ефект на превенцията ли е?

- Позволихме твърде много забрани или твърде много задължения да се намесят в съзнанието ни: да не ядем твърде мазно, повече да не ядем захар, да следим теглото си, да не ядем между храненията, да не консумираме млечни продукти след 50-та си година, да не пием повече от чаша вино на ден, да не пушим, да правим любов десет пъти месечно и т.н. Когато виждаме, че СЗО предпочита да разреши цигарите, които убиват, вместо да се опита да разработи не толкова опасни стратегии на тютюнопушене, като използването на електронна цигара, нагрят тютюн или снус в Скандинавия, където пушачите са едва 5%, основателно можем да задаваме въпроси! Във Франция 700 хил. души са спрели да пушат през последните пет години благодарение на електронната цигара, а СЗО продължава да казва, че това е опасно... Те постоянно закъсняват!

- Казвате, че освобождаването от чувството за вина е ключът. Защо се чувстваме толкова виновни?

- Чувството за вина е много юдео-християнско, то е заложено във всеки от нас, вярващ или не, то е исторически културно! Това е най-важният елемент на целия този механизъм, който влияе върху нашето поведение: страхът и чувството за вина... Чувството за вина, че не си успял в живота, например. Ако не отговаряме на "съвършеното същество", което нашата модерна цивилизация ни налага, тогава често се смятаме за "неудачник" и на всичкото отгоре по наша вина. Трябва да спрем да караме всички да се чувстват виновни. Това натрапчиво търсене на постоянно щастие, на постоянно благополучие, на болезнено "изключително здраве" поражда нездравословен стрес и общество, което се разболява. Нека приемем да бъдем самите себе си с нашите недостатъци и качества и най-вече да спрем да се страхуваме. Това е първата стъпка към равновесието на нашето здраве.

- Правите разлика между опасност и риск...

- Да, това е важен момент. Акулите, например, са изключително опасни животни. Следователно може да бъде опасно да се къпем в морето, но дали е рисковано? Не. Вероятността да срещнем акула е незначителна. Алкохолът е опасен, но рисковано ли е да изпием чаша вино на обяд с храната? Не. Няма никаква полза от пиенето заради самото пиене, освен с риск да се пристрастим, но да пийнем с приятели, защото сме отворили бутилка, защото тя придружава празничен обяд, защото се чувстваме добре... това няма да увеличи риска да умрем. Важното е никога да не запълваме липса. Освен това Висшият съвет за обществено здраве препоръчвада не се превишават три чаши алкохолна напитка на ден за мъжете и две за жените. Друг пример, ако яденето на порция пържени картофи ви доставя удоволствие, направете го! Наличието на 4 кг или дори двойно повече, не означава, че сте в лошо здраве. Знаете че, слабите хора също се разболяват. И все пак, колко хора прекарват живота си, правейки неефективни диети в дългосрочен план... Не е ли по-добре да бъдем в мир със себе си, вместо непрекъснато да искаме да бъдем някой друг?

- Чуваме, че едно нещо е добро за нашето здраве, а после, че е полезно точно обратното. Как да се ориентираме?

- По време на моите консултации чувам все по-безумни разсъждения. "Докторе, вече не пия капка алкохол, защото това причинява рак или сърдечно-съдови заболявания"; "Докторе, напълно спрях да ям захар, защото имам рак". Това е пълна глупост! Независимо дали ядете захар или не, независимо дали е ракова или не, една клетка трябва консумира захар. Тя превръща мазнините, протеините в захар... Това е неоглюкогенезата. Откъде дойде идеята, че захарта подхранва раковите клетки? От социалните мрежи, наред с други, които са изключително токсични, защото са без контрол и без филтър. Също така съм чувал, че колбасите са отговорни за няколко хиляди смъртни случаи от рак на дебелото черво годишно. Не може така да се говори невярна медицинска информация! Но къде отиде здравият разум? Всички скорошни проучвания обориха твърдението, че наситените мастни киселини са вредни и трябва да бъдат напълно премахнати. И въпреки това СЗО продължава да казва, че изяждайки 50 грама шунка седмично, вие увеличавате с 18% риска от рак на дебелото черво, без да уточнява, че това увеличение с 18% са отнася за 2% риск от рак на дебелото черво в живота. Изяждайки три сандвича с шунка седмично, вие преминавате от 2 на 2,3%... което няма да увеличи значително риска от рак. Забравете числата! Стигаме до такива отклонения, като например когато хората, които спират да ядат месо и са анемични, приемат таблетки с желязо и компенсират с ядене на спанак, докато тялото абсорбира само 5% от желязото в спанака. Но къде отиваме? Спрете да се страхувате, пропилявате живота си! Нека се научим отново да се наслаждаваме на удоволствията и вече ще бъдем много по-добре.

- Януари е месецът на добрите решения. Откъде да започнем?

- Знаете ли, всички ние сме най-добрият си враг и аз на първо място! Да мислим за това да си направим добро и повече да не мислим, че ще си причиним зло, ако си го позволим, означава да се помирим със себе си, като престанем да се страхуваме и да се чувстваме виновни за всичко и за какво ли не. Като начало да погледнем кои сме и да се приемем такива, каквито сме. Правим оглед и протокол на инвентара. След това правим подредбата, малко промени вдясно и вляво, за да превърнем удоволствията си в житейско щастие, а не затвор за оцеляване. Не всеки има час и половина за джогинг или за да практикува най-модерния спорт на най-новия уред.

Добрата новина е, че не само спорт можем да поддържаме форма. Тук отново хигиенистите ни лъжат, твърдейки, че ако не го практикувате, това е опасно за вашето здраве. Активността е коз, за да се борите срещу заседналия начин на живот: тогава слезте една станция на метрото или автобуса преди вашата, изкачвайте всеки ден малко повече стъпала, вървете по 10 000 крачки на ден... Активността не се ограничава до спорта! Всеки има свой ритъм, свой път, своя свобода. В книгата си предлагам персонализирана консултация според всеки профил. Десетминутно миене на чинии на ден позволява да изгорите 20 калории и 200 калории, когато почиствате банята си половин час. С малки стъпки променяме живота си.

- Снимахме ви във вашата кухня... Това също ли е покана да увеличим гастрономичните удоволствия?

- О, да, кухнята е моят сладък грях! Яденето също (смях)! От всички форми на художествена дейност, които човекът е развил, най-духовното изкуство според мен е готвенето! Рисуването и музиката са много важни изкуства, но не са необходими. Ще поясня: човешкото същество е топлокръвно животно и за да поддържа телесната си температура от 37 °C, има нужда от около 700 калории на ден без особено активност. За да не умре, човекът не е спрял да ловува, да нахлува... Яденето ни връща към тази първичност, тази материалност, която определя човешката природа. Но всеки, който готви, независимо дали е начинаещ или майстор готвач в ресторант, ни кара да забравим, че това е елементарна животинска нужда. Тогава то се превръща в удоловствие, форма на любов... на която трябва да се наслаждаваме, без страх или чувство за вина. Дайте си сметка, че ние стигнахме дотам да ядем, изпитвайки чувство за вина, това е катастрофа! И се чудим, че се чувстваме зле.

- Споделяте и своя начин за борба със стреса.

- Открих медитацията преди три или четири години, когато напуснах поста си на началник на отделение. Бях под огромен стрес, всичко беше стрес. Когато бях съветник на Ширак, също бях под огромен стрес, нездравословни атаки във всички посоки, слухове за мен... Потърсих решението. Жена ми се занимаваше с йога, но с моето малко уморено тяло това не беше лесно. Една приятелка ми препоръча двама учители по йога и медитация в школата "Акаша" и на мен много ми хареса идеята, практиката и резултатът. Понякога съм в кабинета си, пускам си приложението Petit BamBou или някое друго и правя "квадратно дишане", което се нарича сърдечна кохерентност, и то ме отпуска, това е моят кислород. Будистите казват, че сме родени с предварително определен брой сърдечни удари, и точно заради това те действат върху дишането, за да забавят сърдечния ритъм и да живеят по-дълго.

- Като онколог сте се сблъсквали със смъртта повече от всеки друг. До каква степен вашата професия ви накара да развиете тази епикурейска философия?

- Това не е книга по онкология, много малко говоря за рака, но професията ми със сигурност изигра роля. Лекувал съм десетки хиляди болни, много често не съм дал живот, дал съм им живот: шест месеца, пет години... Стремейки се с всички сили да удължа този живот, осъзнавайки колко е трудно да го постигна, човек наистина осъзнава, че всеки миг от живота е безценен.

Източник: Източник: https://dnes.dir.bg/na-fokus/onkologat-prof-david-hayat-sprete-da-se-strahuvate-propilyavate-zhivota-si

 

Кратък линк

Още Новини