Простички навици могат да намалят риска от болестта на Алцхаймер с 38%

Активното общуване с езика и писаното слово през годините – включително четене на книги, писане и изучаване на чужди езици – може да е един от най-добрите начини да поддържаме ума си остър и да забавим или предотвратим развитието на деменция.

Проучването, проведено от екип на Медицинския център към университета „Ръш“ в САЩ, установява, че десетилетия, изпълнени с подобни дейности, могат да намалят риска от болестта на Алцхаймер с до 38 процента, както и риска от леко когнитивно нарушение с до 36 процента.

Тези резултати се получават при сравнение между участниците с най-висок резултат по скалата за „когнитивно обогатяване“ и тези с най-нисък резултат. В изследването са включени 1939 души със средна възраст 80 години, като здравословното им състояние е проследявано средно почти осем години. При хората, които през живота си са се занимавали повече с умствено стимулиращи дейности, Алцхаймерът се е проявявал по-късно. (Zammit et al., Neurology, 2026)

„Нашето проучване разгледа когнитивното обогатяване от детството до по-късна възраст, като се фокусира върху дейности и ресурси, които стимулират ума“, казва невропсихологът Андреа Замит.

„Резултатите ни показват, че когнитивното здраве в по-късните години е силно повлияно от продължителното излагане на интелектуално стимулираща среда през целия живот.“

Участниците са били разпитвани за навиците си на 12-годишна възраст, на 40 години и в настоящия момент. Въпросите са обхващали дейности като четене на книги, посещения на библиотеки и музеи, изучаване на чужди езици и използване на речници.

Данните показват, че най-високото ниво на учене и интелектуално обогатяване през живота може да забави развитието на болестта на Алцхаймер средно с пет години, а на лекото когнитивно нарушение – със седем.

Изследователите също така са анализирали мозъчна тъкан от участници, починали по време на периода на проследяване. Установени са признаци, че мозъците на хората с по-високи показатели за интелектуално обогатяване в детството са показвали определено ниво на защита срещу натрупването на белтъци, свързано с болестта на Алцхаймер.

Освен това учените са събрали данни и за социално-икономическия статус (СИС), за да проверят дали именно той влияе върху скоростта на когнитивния спад – връзка, наблюдавана в предишни изследвания. Резултатите показват обаче, че ползите от интелектуалното обогатяване изглежда действат независимо от социално-икономическите фактори.

„Нашите данни сочат, че когнитивното обогатяване не е просто отражение на социално-икономическо предимство“, пишат авторите в публикуваната статия.

„Макар че социално-икономическият статус и достъпът до ресурси показват умерена самостоятелна връзка с когнитивното състояние в късна възраст, показателите за обогатяване отразяват и устойчиво поведенческо ангажиране с интелектуални дейности през целия жизнен път – отвъд ефекта на СИС.“

Въпреки че проучването показва силна връзка между интелектуалното обогатяване през живота и по-нисък риск от деменция, то не доказва пряка причинно-следствена зависимост – че ако четете и пишете активно през годините, непременно ще избегнете когнитивни проблеми.

Известно е, че неврологичното здраве се влияе от множество фактори, включително съня и физическата активност. Освен това изследването разчита на спомените на участниците относно техните навици в по-ранните етапи от живота – което носи риск от неточности.

Въпреки тези ограничения, резултатите са още едно доказателство за силната връзка между умствената активност – в случая чрез работа с език и текст – и по-ниския риск от деменция.

Това е връзка, която има логично обяснение и се вписва в предходни изследвания. Решаването на пъзели например също е посочвано като начин да поддържаме невроните си активни и да забавим когнитивния спад. Изглежда, че мозъкът се нуждае от тренировка не по-малко от останалата част от тялото.

Независимо на каква възраст сте в момента, никога не е твърде рано – или твърде късно – да започнете с навици, които могат да намалят риска от деменция. Освен четене и писане, полезни са редовните разходки, балансираното хранене и качественият сън.

„Нашите резултати са окуражаващи, тъй като показват, че постоянната ангажираност с разнообразни умствено стимулиращи дейности през живота може да има значение за когнитивното здраве“, казва Замит.

„Обществени инвестиции, които разширяват достъпа до обогатяваща среда – като библиотеки и образователни програми в ранна възраст, насърчаващи любовта към ученето – биха могли да помогнат за намаляване на честотата на деменцията.“

Изследването е публикувано в списание Neurology.

Източник: https://www.obekti.bg/medicina/prostichki-navici-mogat-da-namalyat-riska-ot-bolestta-na-alchaymer-s-38