Абстиненция

Новини за 18.05.2020

Абстиненцията е временно състояние на зависимото лице с преживяване за празнота и желание за пълнота. То е много повече от простата конфронтация на тялото с мъченията на липсата.

 Дори е извор на желание.

Абстиненцията представлява едно състояние на изпразване, което стимулира движение към запълване. При преживяване на липса се търси начин за нейното премахване.

„Дрогата взема всичко и не носи нищо освен сигурност срещу мъченията на липсата“/Уилям Броуз/.

Колкото психичната и физическата зависимост са по-силни, толкова по-редовно и с по-изразена непоносимост се конфронтира зависимият с липсата, но същевременно тя му подсказва, че е възможно редовно да получава удоволствие и да не страда.

В зависимостта абстиненцията е неразривно свързана с желанието /за да си „пълен“, трябва преди това да си „празен“/.

Играта между това пълно и това празно изглежда начин за психично оцеляване на наркомана.

Страданието на абстиненцията се появява след спиране на дрогата. Налице са истински физически болки и за да ги преодолеят, зависимите продължават да приемат дрогата, въпреки че вече не изпитват удоволствие.

Но границите на липсата варират: много наркомани казват, че са в „абстиненция“, когато изпитват тревога, което е израз, интегриран в тяхната култура. Липсата зависи от субекта, неговата личност, история и произход.

Дори при отдавна отказали се субекти има „връщане на липса“/флешбек/.

Абстиненцията, с връщане на физическата и моралната болка, води до ново очертание на телесните граници, изостря възприятието за реалност.

Изпитването на липса кара субектът да се чувства жив.

Неудовлетворението на нуждата, предизвикано от липса, става най-ефикасното средство да се поддържа той като искащо същество, което по този начин избягва психичната смърт.

Според Клод Олиевенстейн липсата е един активно търсен елемент.

Субектът се страхува най-много от „липса на липсата“ и я превръща в обект на желание.

Виктория Викторова

 

Кратък линк

Още Новини