Детето Ви и насилието

Днес една от най – популярните теми, е темата за  насилието.

Насилието, е чувство на гняв или враждебност в най – крайната му и най – разрушителна форма.

Ние искаме децата ни да се въздържат от агресивни актове и в детството си, и на по – късен етап в живота.

Стане ли дума за насилие, повечето от нас си представят нож или пистолет, но има и друг вид насилие, което често пропускаме да споменем и това е, самоубийството.

Важно е да правим разлика между актовете на насилие и желанието за насилие. Случва се да не можем да контролираме чувствата си, нито тези на децата ни, но можем да се научим да контролираме действията си и да не извършваме актове на насилие.

 Същото се отнася и до отношенията между индивидите и социалните групи. Насилието е лош начин за разрешаване на конфликтите между хората, все едно дали са мъж или жена, студент и ръководство на университет, бели и черни.

 Насилието, шестващо по света през последните години, донякъде ни поотрезви.

На този фон, ние не само държим да предпазим децата си от извършване на отрицателни действия, а и да им предадем положителни ценности като обич, сътрудничество, искрена заинтересованост от щастието на другите, съчувствие към страдащите.

Желаем да научим децата си, да си служат с разума и словото при разрешаването на конфликтите.

Как да попречим на децата си да прибягват до насилнически действия, когато решават конфликтите си с другите?

Нито едно научно изследване не сочи, че човешките същества са склонни към насилие по рождение.

Хората се учат на насилие.

 Като, разбира се учителите им не съзнават какво вършат. Тъжно е да се констатира, че склонните към насилие деца и възрастни са усвоили това от родителите си. Естествено, никой родител не проповядва насилие съзнателно и нарочно.

Детето се учи чрез подражание и отъждествяване. То прави това, което вижда. Един фрапиращ пример, е момче, което замеряше майка си с бутилки. Бе виждало баща си да върши същото и просто го имитираше. Враждебна издънка от стар враждебен дънер. В повечето случаи примерът се дава от бащата.

Децата имат нужда да бъдат „потискани“в някои от действията си. Например, когато удрят другарчетата си или родителите си. Необходимо е да им се пречи да бъдат жестоки с животните или да чупят каквото им попадне. Не бива да също да им се позволява да крадат пари от портмонето на мама или да задигат предмети в магазина.

 Сериозно грешим, когато не учим децата си да потискат подобни пориви.

Ако родителите не поставят солидни бариери пред физическите прояви на враждебност, детето не може да усвои ограничението  и да се научи да контролира импулсите си. Не си правете илюзии по този въпрос!

Когато става дума за налагане на строги ограничения по отношение на проявите на насилие, откриваме големи различия между децата. Общо взето момичетата имат по – малко склонност от момчетата към подобни действия. Но някои момчета по – лесно се възпитават от други, които са дръзки и упорити и се нуждаят от месеци обучение, за да се научат да се контролират импулсите си.

Понякога родителите несъзнателно одобряват враждебните и антисоциални постъпки на децата си. Детето им се противопоставя, бие другите деца, отнася чужди предмети, бяга, когато се мъчат да му наложат дисциплина, а те вътрешно се радват и без да искат, го насърчават.

В такива случаи майката или бащата казват с възхита : „Страшен е! Е, понякога прекалява и не ни слуша, но трябва да му се признае, че е дете с характер.“

 Такова поведение на родителите показва, че самите те като малки са имали склонност към бунт и антисоциални постъпки, но са били послушни деца. Затова като възрастни несъзнателно подтикват децата си да изразяват във враждебни и антисоциални действия онова, което те някога не са посмели да вършат. Насърчението на родителите подсилва поведението на децата. Поуката е ясна: ако не искате, като порасне, детето ви да стане склонно към враждебност и насилие, наложете твърди ограничения на импулсите му и му помогнете да ги приеме.

Любопитен факт: има още един начин да превърнем детето във враждебен и войнствен възрастен.

В този случай става дума за родители, строго възпиращи враждебните действия, което само по себе си е добро. Тези родители правят всичко възможно, за да попречат на децата си да изразяват враждебните си чувства. Което пък е голяма грешка.  Децата не могат да не изпитват от време на време такива чувства. Въпросната майка категорично им забранява да ги изразяват. Според майката, като не позволява на детето да изразява враждебни чувства, ще го научи да не ги изпитва. Обаче знаем, че това е невъзможно, колкото и да не ни се иска. Чрез този подход, майката принуждава детето си да потиска този вид чувства и да ги изтласква в подсъзнанието си.

Точно в тези случаи се оформя дете за „пример“. Външно то е кротко , мило и възпитано. Но вътре в него бушува враждебност и желание за насилие. То е като котел без клапан за изпускане на парата. Дълго сдържаните му чувства в даден момент избухват.

Необходимо е родителите да могат да усещат чувствата на гняв и враждебност, разположени под повърхността.

За да не стане детето ви склонно към насилие:

• Не прилагайте насилие, иначе детето  ще ви подражава.
• Правете разлика между акт за насилие и желание за насилие.
• Наложете ограничения на действията на детето.
• Давайте му възможност да изразява враждебните си и гневни чувства.
• Насърчавайте го да  назовава чувствата с думи.

Виктория Викторова