Детски нарцисизъм

Новини за 07.04.2020

Детството, и по – точно ранното детство, дава сериозен отпечатък върху юношеството.

Проблемът на зависимостта в юношеството отново прави актуално качеството, на ранните отношения на малкото дете с околния свят.

Когато първичните и ранни идентификации в детството са дали достатъчна опора на нарцисизма, придобитата първична сигурност позволява на юношата да се отдели от едиповите обекти – родителите, без юношата да се чувства заплашен.

По този начин юношата се доближава до други обекти, очаквайки от тях радост. При липсата на това очакване, юношата може да преживява възбуда, напрежение и заплаха за нарцистичната му същност.

В случаите, когато този нарцистичен пласт е слаб, за юношата ще бъде трудно да преживее тази обективна потребност.

Нарцистичната слабост може да доведе до преждевременни провали в първите връзки, характеризиращи се с кризи / чести хоспитализации, хаотични промени и др./ или със „симбиотични връзки“, които се отличават с аспекти на тревожност.

Трудно е да бъде разбрано, че двете крайности /отношения с крайна близост и интензитет, и отношения с крайна дистанцираност и безразличие/ довеждат до един и същ тип проблематика.

Оказва се, че нито много честите, нито много дългите и много разнообразни раздели, нито тяхната пълна липса, могат да подготвят юношата за този неизбежен избор на живот, който трябва да направи един ден.

В юношеството нарцистичната  ранимост може да се преживее като едно непоносимо страдание, предизвикано от зависимостта от другите и от необходимостта да се скъса.

В най – крайната си форма, зависимостта от новите потребности на тялото и основно свързаните със сексуалността, могат да се възприемат като непоносимо тежки. Тези преживявания могат да бъдат изразени с отричане на тази необходимост, с прибягване до дроги или други поведенчески реакции.

Наркоманната патология, когато се корени основно в нарцистичния регистър, става още по – тежка. Колкото повече е изразена зависимостта при юношата, толкова по – доминираща е неговата нарцистична проблематика.

Търсене на усещания

Неуспехи, чести раздели в ранните семейни отношения довеждат до емоционални липси и празноти, които могат да се запълнят само с нови усещания: едно минало изпразнено от емоции, трябва да се замени с едно настояще, пълнено с усещания. Усещането е „въздействие на обектите върху сетивата“. Патологията на привикването, е преди всичко патология на усещанията.

Оказва се , че в основата на поведенията на привикване са разположени  проблемите на ранните отношения в детството. Те са важен фактор в поддържането на тези поведения и в процеса на ескалация на наркоманията.

Опасността от наркоманните поведения в юношеството, представляват поведения на автосаботаж  и силна способност за самонавиване.Тези явления са характерни за областта на усещанията.

Лицата, които употребяват наркотици, могат само да изпитват редуващи се моменти на усещания, но не и да живеят с емоции.

Виктория Викторова

Кратък линк

Още Новини