Екстази

Екстази е популярен амфетамин, който води до зависимост и чиито токсични, неврологични ефекти са силно изразени.

Синтезиран е през 1912г., в лабораториите „Мерк“– Германия, когато са открити ѝ неговите стимулиращи и анорексични свойства.

Някои движения за мистично вдъхновение го използват за промяна на съзнанието и за религиозен екстаз: това са различини групи на „Нова ера“.

Първоначално се разпространява в САЩ, а впоследствие в Европа като „реактивна“ дрога, най-вече сред младежите, които го комбинират с музика, със синкопален ритъм, наречен техно.

Екстази се продава под форма на бели или кафеникави таблетки, съдържащи до 200мг основно вещество. Други подобни препратки се продават като екстази или в меланж.

При химичен анализ често се откриват други токсични субстанции: стимуланти(амфетамини, кофеин, ефедрин), аналгетици( кодеин, аспирин, парацетамол), халюциногени( ЛСД, атропин, кетамин, фенциклидин), анаболизиращи( тестостерон и др.) Ексципиентът е съставен от захари (лактоза, глюкоза, манитол).

 Съществуват повече от 250 типа таблетки екстази, половината от които в Европа.

Серотонергична невромедиация

Действа главно върху серотониновите неврони и води до масивно отделяне на серотонин, потискане на синтезата и блокаж на възстановяването. Това действие е свързано с психотропни ефекти.

Първата фаза се следва от корово отделяне на серотонини с максимално ниво между шестия и осемнадесетия час след консумация.

 Депресивните състояния, които настъпват след това се обяснят с намалението на концентрацията на серотонин.

И хипертермията, една от тежките последици при прием на екстази, също се дължи на синдрома на хиперсеротонинергия, които деистват върху серотонинергичния синапс.

Серотонергичните увреди, предизвикани от дрогата, са различни в различните части на мозъка. Най-чувствителна е фронталната кора. Опитите при животни показват, че тези промени остават трайни. Механизмът на тази дегенерация зависи от метаболитите на екстази или от токсични медиатори, които под влияние на дрогата се отделят в големи количества.

Това невронално засягане при човека може да се свърже с честите когнитивни разстройства, срещани при злоупотребяващите с екстази.

Други типове невромедиация

Екстази засяга по същия начин и невромедиацията с допамин и норадреналин, но по-слабо.Допаминергичното действие, което стимулира класическите амфетамини, може да обясни появата на амфетаминови психози, описани през 50-те години.

Екстази има афенитет към адренергични рецептори тип алфа 2.Това може да стои в основата на кардио-васкуларните усложнения, защото наркотикът смущава регулацията на периферната невровегетативна система върху сърцето.

Екстази действа и върху ендокринния хипоталамичен метаболизъм, като повишава секрецията на кортизол, пролактин и мелатонин.

Психични ефекти

Действието на екстази е близко до това на мескалина и амфетамина. То е двойно: психостимулиращо и променящо сензорните възприятия. Въпреки че се смята за „реактивен“, има способността да сваля социалните задръжки и повишава нуждата от физически и интелектуални контакти.

Затова понякога се нарича „амфетамин за влюбени“ или „любовно хапче“.

Прием на по-високи дози екстази предизвиква видения, подобни на тези, описани при ЛСД. Действието зависи от индивидуалната чувствителност и начина на употреба, като се развива синдром на толеранс.

Много от консуматорите описват период на дезориентация, която трае около 30 минути, спазмодични движения на мускулите на челюстта, тризмус.

Следва еуфория за около три до шест часа, при което се наблюдават улеснени контакти, липса на умора и паметови смущения.

Фазата на изчерпване и депресия продължава около 8 часа.

Психичните реакции могат да бъдат и по-тежки, с остри кризи на страх, паника и дори с агресия.

Депресивната фаза също може да протече тежко и да продължи много седмици.

На деня след „друсането“ се изпитва чувство на „вдървеност на устата“, сънливост, мускулни болки, дисфорично настроение и трудна концентрация.

Други вещества приемани заедно с екстази (алкохол, канабис), прибавят и своите ефекти.

Описани са и трайни психопатологични смущения. В някои случаи еволюцията става хронична, с фази на обостряне – при вземане на екстази или  канабис – и на ремисии.

Употребата на екстази променя професионалните изпълнения и още повече карането на превозни средства поради непреодолимата умора след безсънието, предизвикано от дрогата.

Виктория Викторова