Как да се научим да казваме “Не”

Думата „Не“, както и способността да отказваме, са необходими, за да можем да живеем спокойно и да имаме граници с останалия свят. За някои хора, обаче, е трудно да използват тази дума и страдат от това.

Какво чувство стои зад тази невъзможност

Вината е чувството, което ни спира да кажем „Не“, дори когато не ни се иска да участваме в нещо. Да откажем е „лошо“ в нашите собствени очи. А когато мислим, че правим нещо „лошо“, се самонаказваме с чувство на вина. Ставаме особено чувствителни на реакциите на другите и, ако видим недоволството им, разпознаваме в него обвинение. Тяхното обвинение „обединява“ сили с нашето чувство на вина и така става още по-трудно да се отстояваме.

Другото чувство, което стои зад невъзможността да отказваме, е страхът. Най-често това е страхът да не бъдем отхвърлени. Тази представа повлиява най-вече хората с ниска самооценка и те възприемат едно потенциално отхвърляне като доказателство за недобрите им качества. Страхът от самотата също може да ни кара да избягваме потенциалните отхвърляния, като се съгласяваме с всичко и всички.

Какви нагласи са в основата на неспособността да се казва „Не“

Вече се знае, че мислите определят поведението ни. Те могат да ни накарат да действаме или да спрат някаква наша реакция. Мислите и разбиранията, които могат да ни откажат да откажем, са от подобно естество:

„Лошо е да не се помага.“

„Ще обидя другите, ако не участвам в…“

„Другите са по-важни от мен.“

„Да се жертваш в името на другите е най-важното нещо“

„Другите страдат страшно много“

„Аз мога да се оправя сам, но те-не“

„Винаги трябва да съм на разположение, за да не остана сам.“

Тези нагласи се оформят още в детството ни и е трудно да бъдат променени просто така, без никакво преразглеждане. Те действат автоматично в нас и понякога дори не си даваме сметка, че мислим нещо подобно.

Какво е необходимо, за да можем да казваме „Не“

На първо място е важно, да се освободим от идеята, че през живота си няма да нараним никой. Все някога дори неволно може да причиним болка на някой друг. Един такъв момент може да е, когато решим да кажем „Не“. Тогава трябва да сме готови да понесем отговорността, че другият може да не се почувства добре. Но е много важно да запомним, че това не ни прави „лоши“, тъй като целта ни не е да нараним другия, а да се погрижим за себе си. Също е от значение да вярваме в способността на другия да се справи с отказа ни. Нека не виждаме другите като неспособни, слаби хора, неможещи да преодолеят едно „Не“, както и да не виждаме себе си като много мощни, толкова мощни, че да можем да съсипем някой с един отказ.

След това е важно да следим да не минем в другата крайност. Много често, когато сме били в единия край на дадена линия (например хронична липса на „Не“ от наша страна), не минаваме плавно към балансиран вариант, а изминаваме заобиколен път-от едната крайност през другата, към златната среда. Така че внимавайте да не започнете да прекалявате с отказите. Може компенсаторно силата да отказвате да ви хареса и да прекалите с идеята, че така е правилно. Така че следете за баланса.

Когато решим да откажем, е добре да дадем обяснение защо сме взели такова решение. Така оставаме в комуникация с другия и запазваме добрите отношения. Но не винаги отсрещния може да ни разбере. Грешка е да се опитваме да го накараме да се съгласи с нас. Единственото важно е ние да сме убедени в правотата си. Така че ако сте изложили аргументите си, но те не са разбрани и приети, единственото, което остава,  е да бъдат повтаряни почти дословно. Така те поставят категорична граница, което е целта. Целта не е съгласието с вас, а да очертаете ясно себе си.

https://forumzdrave.bg/psihologia/kak-da-se-nauchim-da-kazvame-ne/

Ако срещате затруднение със себеотстояването и изричането на думата „Не“, можете да се обърнете към мен.