Кокаин

Новини за 04.06.2020

Кокаинът, един от най-опасните наркотици, се произвежда от листата на храста кока (erythrxilon coca erythros – червено, xylon – дърво), който някога е бил свещен за инките.

Коката се използва от древността. Разпространена е в обществата преди Колумб, където вероятно е служела за ритуални цели.  

Лопатоподобните листа са изключително нежни, цветовете са леко жълти, плодовете и корите са с червен цвят. Отглежда се в областите с мек климат на Перу, Боливия, Чили и Аржентина. Културата се отглежда върху терени, леко огрявани от слънцето, на тераси. Листата се събират след втората или третата година. Могат да се късат до четири пъти на година. Сушат се на сянка и се диплят на бали. Съдържат от 0,5 до 2,5% кокаин, които представлява от 30 до 50% от всички алкалоиди.

 Листата на коката по един „идеален“ начин обединяват три действия:

  • Стимулират и извънредно повишават физическите постижения
  • Еуфоризират подобно на опиатите
  • Опияняват подобно на мескалина

От смес на алкали и листа от кока се приготвя дъвка. Алколоидите в тази смес, лесно се разтварят и влизат в кръвта чрез лигавицата на устата. Ефектите зависят от консумираното количество. Първият знак е обилно слюноотделяне с кафяво-жълто оцветяване.

Лигавицата, хранопроводът и стомахът са анестезирани, което обяснява липсата на чувство на глад. Наблюдава се мидриаза, ускоряване на дихателния и сърдечния ритъм, една обща физическа стимулация.

Коката намалява калоричната консумация на организма и увеличава работоспособността. Екгонинът повишава абсорбацията на захари и обяснява защо консуматорите сравняват коката с една истинска храна.

Коката, категорично се счита за наркотик.

Кокаинът е алкалоид на коката с психостимулиращи свойства и предизвиква наркомания.

 Кокаинът е изолиран през 1860г., а формулата му открива Вилхелм Лосен през 1865г.

При кокаина се наблюдава силна психологична зависимост.

Той е първата забранена дрога, за която се организира международен трафик.

Начин на употреба

Използването на кокаина през устата (под форма на екстрат или „вино“) сега е изключение. Кокаинът се резорбира от лигавиците, по-голямата част от употребяващите остават верни на класическата фигура на кокаиномана и го приемат през носа. 

Съдосвиващите свойства на кокаина могат да предизвикат локални некрози, ако дрогата се поставя на едно и също място.

Кокаинът често е разреден и пудрата, която се купува на пазара има малък процент (от 3 до 35%). Той се смесва с различни субстанции: локални анестетици( лидокаин, тетракаин, прокаин), захари, сода бикарбонат, парацетамол, аспирин, кофеин, амидон, талк, гипс, стрихнин, дори цимент.

Фармакология

Кокаинът блокира преносителя на допамин, т.е. протеина, в невронната мембрана, който позволява прхващане на невромедиатора в синаптичното пространство и „връщането“ му в неврона, който го е освободил. Той води до значително увеличение на извънклетъчните концентрации на невромедиатор в различни области на мозъка и специално в нуклеус акумбенс. Това увеличение на допамина е свързано със силата на субективните ефекти на коката.

Кокаинът блокира и преносителите на серотонина и норадреналина.

Клинични последици от консумацията на кокаин

Клиничните ефекти се свеждат до интензивна стимулация на симпатиковата  нервна система. Клиничните ефекти са различни, според начина и интензитета на употреба. Наблюдава се разнообразие от сърдечни, неврологични,  дихателни, психични ефекти.

Сърдечно – съдова токсичност

Кокаинът въздейства върху централната нервна система  и периферния симпатиков тонус, като предизвиква силна констрикция на по - голяма част от кръвоносните съдове.

Води до масивно разрушение на набраздените мускулни влакна, както и некрози при недостатъчно  оросяване (исхемия на пръстите, на червата, на гръбначния мозък).

Типичен случай е некроза на носната преграда от често повторение на смърканията.

Наблюдава се ускорение на ритъма, и контрактилността на сърцето и ритъмни смущения. Нуждата от кислород на сърдечния мускул също се увеличава.

Директният съдосвиващ ефект върху сърцето води до кризи на повишено налягане ,което е основа и на допълнителни усложнения (белодробни и мозъчни кръвоизливи).

Острите инциденти при кокаиноманите, са резултат на сърдечна исхемия от вазоконстрикция  на коронарните съдове.

Кокаинът предизвиква коронарни спазми  и допринася за поява на тромбози , което обяснява появата на инфаркти при млади консуматори.

Токсичност върху нервната система

Главоболието може да е пръв симптом на един менингиален кръвоизлив.

 Конвулсиите са чести и могат да се появят веднага или часове след вземане на дрогата и да предизвикат усложнения не само на централната нервна система, на сърдечния ритъм или да предизвикат кръвна ацидоза.

Голяма част от смъртните случаи се предшестват от конвулсии, които не се влияят от антиепилептично лечение.

Белодробна токсичност

Голяма част от злоупотребяващите се оплакват от респираторни смущения(кашлица, кървави храчки, болки в гърдите, задух).

Белодробните  хеморагии (кръвоизливи) се дължат на некроза на кръвоносните съдове и на артериална хипертония.

Тази патология повишава вниманието към кръвотечението от носа, дори когато е минимално проявено.

След инжекция или инхалация може скоростно да се развие остър белодробен оток или пневмония, с по следваща смърт.

Бъбречна токсичност

При остра интоксикация е възможно развитие на бъбречна недостатъчност.

Психични усложнения

Употребата на кокаин води до чувство на еуфория, леко общуване, припряност и бодрост. Възможна  е поява на безсъние.

Кокаинът приеман често в кратък срок, бележи краят на активността си, с тревожност, която налага нов прием на доза.

Когато дозата е по – висока, консуматорът може да стане жертва на силна психомоторна възбуда с налудни идеи (чувство за преследване, сензорни илюзии, амнезия).

С честа поява на агресивно поведение.

Често наблюдавано е, нестабилно настроение и  сензорни илюзии, които се генерализират.

Могат да се появят панически кризи, а фазите на депресия да се сменят с фази на маниакална възбуда, безсъние, амнезия.

Остра интоксикация

Симптомите на интоксикация зависят от индивидуалната чувствителност. Проявява се с разширение на зениците(мидриаза), ускорение на сърдечния ритъм, хипертония, хипертермия, изпотяване, задръжка на урина и фекалии, мускулни спазми, кожни обриви и др.

В психичен план доминира налудността : употребяващият описва слухово „звънене“ и изпитва чувство, че под кожата му инсекти дълбаят галерии.

Смъртта настъпва от сърдечно – белодрбна  недостатъчност: повишеното кръвно налягане може да доведе до мозъчен инфаркт и менингиален кръвоизлив.

Алкохолът, тютюнът, кокаинът и всички видове дроги са субстанции, които действат върху невромедиаторите  и променят сериозно и продължително хомеостазата на централната нервна система.

                                             Виктория Викторова

Кратък линк

Още Новини