Най-голямата грешка на родителите

Най-голямата грешка на родителите е, когато започнат да третират детството като състезание. Какво значи това и как се случва?

Попадаме в беда, когато започнем да третираме детството като състезание. Сякаш има хронометър, който тиктака. Сякаш да си „напред“ означава да спечелиш, а да си „назад“ означава да се провалиш. Но децата не са машини на конвейерна лента от етапи. Те са човешки същества, които се развиват с темпото, за което са готови умът, тялото и духът им.

А не забравяйте, че всяко дете е различно.

Така както хората имат различни вкусове за музика, облекло, книги, храна и т.н., така и децата не могат да бъдат универсални същества.

Едно дете ще започне да чете книги рано. Друго ще прекарва часове в подреждане на кубчета. Трето ще прекарва часове наред, погълнато от начина, по който мравките носят трохи. Различни ритми. Различни дарби. Различни начини да се разбере света. Различни възприятия и душевност. Не се бъркайте в това и не искайте да променяте децата си, мъчейки се да ги оприличите на друг. Оставете ги да бъдат себе си, иначе никога няма да се намерят.

Всяко дете учи. Всяко е точно навреме. Всяко прави нещата тогава, когато е узряло за тях.

Когато ги пришпорваме, им изпращаме посланието, че това, което са сега, не е достатъчно. Че любовта чака постиженията. Че животът е да се държиш винаги в крак, да не изоставаш, да препускаш към следващата и следващата цел.

Но когато уважаваме тяхното темпо, всъщност им даваме нещо по-силно и важно от това да бъдат „напред“ – осигуряваме им основата на сигурност, любопитство и увереност, която ще ги носи през целия им живот.

Детството не е финална линия, която трябва да се пресече. То е основата, върху която ще се гради цял един живот. Дайте им свободата да се насладят на пътя.

Цветелина Велчева