Невнимателното дете

Новини за 18.11.2020

Срещаме по – често невнимателни между децата, отколкото между възрастните.

 Причината за това е, че мисълта, която стои в началото, не така важна, се изчерпва скоро, а представите се вмъкват в съзнанието на децата като нещо ново и интересно.

Собствените мисли и спомени по – силно влияят, защото механизма на детските представи е по – слаб от този на възрастните.

Невниманието е различно, като започнем от простото невнимание и свършим с пълната разсеяност в поведението.

По – често срещаме ѝ деца, задълбочени в себе си. Както задълбочаването на учениците, което понякога наричаме разсеяност.

Има деца, които заети с една мисъл, са способни да гледат дълго време в далечината.

Срещаме ѝ деца, привлечени от някакъв предмет, който поглъща като с магическа сила вниманието им до степен, че не обръщат внимание на нищо друго.

В леснотата, с която децата се привличат от предметите, хората или представите, лежи причината на захласването им.

Зяпането е също вдълбочаване в един предмет, след което идва безсмислието.

Невнимателното поведение се познава по несигурността в движенията и действията. Детето лови предмет от неправилната страна, несигурно го държи  или невярно го използва, прави грешки в четенето и писането.

Важна възпитателна задача е премахване на невниманието и разпокъсаността в мисленето.

Най – добрите средства за това са умственото решаване на задачи и разказа на прочетен текст.

Има още един вид невнимание, чиято причина е умората на мозъка, която прави слабите, болните и уморените от работа деца, невнимателни и безсилни. Съзнанието е затъпено, а малкото представи се менят бавно и лениво.

Важно е на време да бъдат забелязани бледността, жълтевината на кожата, уморения поглед, недоволното изражение на лицето, мързеливите движения, небрежното седене, подпряната с ръка глава.

Децата, които са с мозъчна умора, са нажалени.

 

           Виктория Викторова

Кратък линк

Още Новини