Немирното дете

Новини за 26.11.2020

Немирството или живостта на децата са различни.

Често пъти живостта е само тичане и вик, което срещаме при шумните детски игри.

Тази форма се среща много пъти и е пример за тясната връзка между чувствата и постъпките, без мисълта да има някакво влияние.

По – сериозни са тези немирства, които преминават границата на обикновената детска веселост и представляват редица, наредени по план постъпки.

Това са : безцелното скитане цял ден, при което детето върши много рискови действия – катерене по високи дървета, пързалянето по тънък лед и др.

Възрастта на отрасналите деца обхваща 12 – 16 години.

В това време телесните сили се усилват, детето усеща че става силно, решително, пъргаво, изкусно, гимнастик, плувец и др.

Новите понятия разширяват познанията му, заедно с което то си начертава по – трайни планове.

Усилва се и негово „аз“,  и се събужда стремлението му към работа.

И едното, и другото търсят случай да се отклонят от приетия обичай и добиват афинитет към забранените и опасни неща, към всичко просто и грубо, само за да покажат силата си.

Отрасналото дете е грубо и невнимателно към по – малките.

Бие момичетата, дразни или се присмива на куците, пияниците и др.

Понякога то мъчи животните и злите му шеги стават „втора природа“. Не иска да чуе родителите си, избягва домашния кръг, а вместо това се скита из улиците, като се старае да надмине приятелите си в немирствата.

За щастие такива деца са малко, но у всяко дете в този период се явява по една такава черта.

За да избегнем неразбирателствата, трябва да сме наясно, че децата имат специфичната черта да бъдат разпуснати.

Всеки лесно забелязва, че обикновената веселост в тежкоболните деца се превръща в лудуване и безсмислица.

При мозъчно болните деца забелязваме безпричинна, противна на здравата веселост.

Веселостта не се явява признак на зло сърце, нито на развален характер. Тя често е само известно развитие и се явява в добрите деца, но от друга страна често пъти и грешките във възпитанието помагат за развитието й.

Немирните деца са често зле възпитани, възпитанието им не е било внимателно, самочувствието им развито повече, игрите и работата им не са били наблюдавани прецизно.

Лошо възпитани са не само ненаглежданите, но и наглежданите деца.

Колко често самите родители усилват детските наклонности към немирства, които вредят на другите, като се смеят над тези „мили лудории“ на разглезения си син, който ту крие играчка, ту скубе косата на сестричката си.

Немирствата могат да се спрат само със строгост, като не се препоръчва суровата строгост.

Тя е немилостива и отдалечава децата от родителите.

 

          Виктория Викторова

 

 

Кратък линк

Още Новини