Работохолизъм

Работохолизмът е патологична свързаност на субекта с работата му, която се характеризира с натраплива потребност да ѝ посвещава все повече време и енергия.

Работохоликът поддържа патологична връзка с една работа, която отклонява от обективната ѝ цел. Той буквално се дрогира с работа, не може да спре, за да си почине във ваканция или в края на седмицата.

Това явление е описано в Япония и при американските юпита.

Този тип връзка показва една „процедурна“ зависимост, която включва серия абсолютно необходими действия и взаимодействия и води до негативни психологични последици с промяна в настроението депресия, умора и упадък на социалните връзки.

Феноменът продължава въпреки негативните последствия върху физическото здраве и може да стигне дори до смърт.

Работохолизмът представлява около 5% от активното население в индустриалните общества.

В Япония всяка година умират по 40 хиляди души от директни последици на тази зависимост.

Тази патологична активност, която се счита за индивидуален феномен, всъщност представлява социален проблем, който не може да се обясни само с детската история на субекта.

Съществува и адикцията патологично присъствие, описана от лекарите по професионални заболявания през 70-те години, при която работохолика ходи на работа и когато е болен.

То се явява при лица, белязани с известен перфекционизъм и постоянно чувство за спешност.

                                                             Виктория Викторова