Страхливото дете

Когато говорим за страх, имаме предвид безпричинния страх, който мъчи често детето, или за този, който има за основание явни случайности.

Знаците на страха, особено ако нещо не ги прикрива, лесно се познават, но често пъти страхът има маска.

Маската, зад която детето крие страха си, може да бъде: весело подсвиркване, пеене, понякога прекалената нежност към майката.

Това е почти постоянно при нощния страх.

 Преди всичко трябва да отбележим, че нощния страх и случаите, които го придружават, не оставят в детето никакъв спомен.

Сърцето играе своя роля, която се познава по това, как нощния страх се усеща в долната част на сърцето, което се придружава със свиване на горната част. От тук идват думите : „неспокойно сърце“.

Има и такъв страх, който не стои на едно място, което ние наричаме „вътрешно неспокойствие“.

Страхът се явява по – често при слабите, нежните и нервозните деца.

Такива деца получават прякора „страхливец“, присмиват му се и това влияе зле на детето.

Страхът може да бъде и изкуствен, породен от лошото възпитание. Това се случва, когато в душата му се вкоренят някои опасности и представи, които го заплашват.

На така възпитания ум влияе и мисълта за нещо непознато, което не влиза в кръга на добитите представи.

Оказва се, че детето може да се страхува от нещо намислено. Тук спада страха преди лъжата. Случва се същото, което става с възрастните, които страдат от безсъние. Понякога човек не може да заспи, защото мисли, че няма да заспи.

Отдаван е познат факта, че различните страшни разкази, които могат да активизират страха на детето, трябва да се избягват. Това може би е чувала всяка майка, но на практика много от тях не го спазват.

Когато страха се развие в детето, най – доброто средство за изкореняването му е разговора с детето.

С грубост не може да се постигне корекция в поведението на детето.

Не е препоръчително само да ляга и да стои в стаята.

От възпитателна гледна точка можем да се надяваме на търпението и отучването.

Нежните и нервни деца трябва да дружат със здрави връстници, трябва да бъдат приучени  да разчитат на силите си и да изоставят навика винаги да бъдат до майка си.

                   Виктория Викторова