Темпераментът – откъде се е взел

Учението за темперамента води началото си от идеите на древногръцкия лекар Хипократ, макар че съвременното обяснение на това явление доста се различава от възгледите на древните.

Хипократ смятал, че за особеностите в поведението на всеки човек отговарят течностите, които преобладават в организма му – кръв, слуз, жлъчка или черна жлъчка.

Оттук  и названията на основните типове характер:

сангвиник     ( „сангва“ – кръв)

флегматик   ( „флегма“ – слуз)

холерик         ( „холико“ – жлъчка)

меланхолик  („мела холико“ – черна жлъчка)

В продължение на векове учените са следвали  Хипократ, докато руският физиолог Иван Павлов не предложил теорията за това, че характерът не е преобладаване на определена течност, а следствие от особеностите в работата на нервната система, от такива нейни свойства, като сила или слабост, ориентираност навътре (затвореност) или навън (откритост), чувствителност, инертност, подвижност, ригидност (противоположност на подвижността), възбудимост и др.

От уважение към своя учен предшественик, а също и за удобство при класифицирането на различните свойства на нервната система по типове темперамент, Павлов запазва имената дадени от Хипократ.

След това теорията била доработвана, допълвана с нови сведения и днес психолозите не се ограничават само с определенията на Павлов за темперамента, но предлагат и други, по – подробни, с повече характеристики.

Основното е, че темперамента се базира на вродени качества и трудно се поддава на коригиране.

Това означава, че е невъзможно да се изискват еднакви действия от хора с различен тип темперамент: един по силата на своята природа ще бъде бавен и сериозен, а друг поривист и бърз, и вие няма да можете  да промените това изцяло.

Най – добре е да обучаваме, развиваме, избираме приятно занимание, като се ориентираме спрямо тези вродени наклонности.

В противен случай ще се сблъскаме с неразбиране, капризи, лоша успеваемост и всички онези прелести, с които обикновено се сблъскват родителите.

Възможно ли е,  като знаем какъв е темпераментът на детето, да го променим, например да превърнем бавното дете в открит човек, с бързи реакции?

 Оказва се, че не може да бъде коренно променен, но може да бъде коригиран в известна част и бъде помогнато на детето.

Необходимо е да знаем как, необходим е правилен подход , а той зависи от темперамента.

Виктория Викторова