Тийнейджъри и депресия

Чувствата на младите хора (и на възрастните) обикновено се движат в изключително широкия спектър между крайностите „щастлив“ и „крайно депресиран“, който включва нюанси като: „неспокоен“, „разтревожен“, „нещастен“, „тъжен“, „писнало ми е“, „потиснат“ и така нататък.

В един или друг момент от живота на всеки човек  се налага да се бори с превратностите на съдбата  – но някои се справят по - добре от други.

Сред факторите, които подпомагат или възпрепятстват успеха, са самоуважението, самоувереността и задоволството от живота, като всички те са взаимно свързани.

Известно количество тревоги в живота ни е не само нормално и неизбежно, но и доста полезно.

Ако не се тревожим за семействата си, за обкръжаващата ни среда , за здравето си и за бъдещето, ние рискуваме да се лишим от възможността да помагаме на околните, да станем безполезни в работата си, да спрем да съзнаваме случващото се около нас и да си даваме сметка за чувствата на останалите хора.

Случва се, прекаленото отдаване на тревогите да отвлича вниманието ни от същественото и ни прави неспособни да се справим с каквото и да било.

Съществуват редица фактори, които очевидно оказват влияние върху степента на тревожност у младите хора.

Ниското самочувствие  или усещането, че не се харесваш е друг фактор, който увеличава степента на тревожност, но за сега не е ясно дали тревогите разяждат самочувствието, или ниското самочувствието ни прави по – податливи на тревоги. Вероятно двете са напълно взаимосвързани.

В интерес на истината повечето тийнейджъри се чувстват тъжни, депресирани или напрегнати в един или друг период от живота си.

Около десет на сто от младите хора много често се чувстват депресирани, но само двама-трима на сто затъват в такава дълбока депресия, че да се нуждаят от психиатрична помощ.

Депресията може да се проточи във времето.

При мнозина младежи тъгата е налице, но в момента обикновено им е трудно да я изразят или обяснят. Причините за нея се коренят някъде в минали преживявания.  

Чувствата на младите хора са характерни с крехкостта на баланса си, затова не е необходимо кой знае какво усилие за нарушаването на този баланс и довеждането на младежите до състояние, когато започват да се чувстват нежелани.

В определени моменти, по време на съзряването на тийнейджърите се налага да се борят със стреса и безпокойството.

Всеки тийнейджър трябва да се изправи сам срещу тях и да се справи, като същевременно се научи да оцелява без разрушителни последици за себе си  – да ги приема просто като поредния полезен житейски урок.

Най – добрият начин, по който родителите биха помогнали на своите тийнейджъри , е още в първите години на живота им да събудят тяхното самочувствие, като се концентрират върху поощренията, когато децата успеят да постигнат нещо сами.

Сред средствата, които допринасят изключително успешно за намаляване на напрежението и стреса, са физическите упражнения(без значение от какъв характер).

Усиленото физическо натоварване налага на тялото да произвежда ендорфини, които му помагат да се отпусне и същевременно парират действието на отделните по време на сън химически вещества.

Източник: „Тийнейджърите агония и екстаз“

                        Виктория Викторова