Хазартни игри и патология

Поведението свързано с хазартните игри е считано за форма на наркомания и е осъждано морално. За играчите е типично повторно връщане към играта, което се отразява върху финансовото положение и семейството. Това поведение е лишено от свободата и удоволствието, характерни за социалната игра.

 Повторното преживяване на участника и най – вече печалбата стимулират патологичната игра, като кардинално променят качеството му на живот.

Чрез залагане на пари играчът залага своето съществуване с една категоричност, която разкрива модела на изпитанието, често използван от наркомана за обяснение на отношението му, към удоволствие, време, смърт и др.

Патологичната игра се определя като неадекватна, трайна и повтаряща се практика. Поради толеранса, който настъпва при патологичния играч и изчезване на способността му за възбуда и стимул, той постоянно вдига залога, като цели да постигне състояние на „ тръпка“.

Повечето играчи играят само една игра за определен период от време и всички те са потънали в дългове. Играят за да избягат от трудности или за успокоение на тревожни преживявания.

Играчът често мами семейството и близките си относно реалния размер на своите загуби, дългове и навици.В крайни случаи може да се извърши фалшификация, измама, кражба или обръщане на пари за покриване на финансови затруднения.

В определени ситуации, невъзможността за получаване на заем, може да доведе до антисоциални поведения.

Играчът рискува да постави в опасност или да загуби важна емоционална връзка, работа , възможност за обучение или кариера.

Съществува силна връзка между патологичната игра и депресията. Това е основен мотив за прибягване до консултации.

Около 20% от патологичните играчи извършват престъпления.

При патологичните играчи е констатирана употреба на психоактивни вещества. Установени са 10% до 15% от наркомани и алкохолици, които се оказват ѝ патологични играчи.

Особена трудност за играча се оказва, да се научи да губи , без да умножава загубите, да контролира напрежението и да пренасочва енергията към други, интересни обекти.

Подходът при този проблем е мултифакториален. Както при всяко патологично пристрастяване, така и при хазартната игра, подходът  има биологични, психологични и социални  аспекти.

Виктория Викторова