Чувствителното дете

Новини за 23.11.2020

В това дете се отличава  усилена чувствителност.

 То лесно се вълнува от по – силни чувства.

Като се разграничи дали неспокойствието се поражда от тяхното „аз“ или от други предмети и лица, ние разпознаваме  докачливи и чувствителни или сантиментални деца.

Първото от тях лесно се наскърбява от всичко, силно преживява забележки, а болестното раздразнение дори в незначителни ситуации се усилва.

Тези деца често плачат вкъщи, че в училище учителят им е опънал ушите, дори са склонни да лъжат.

Изреченото от тях трудно можем да наречем лъжа, защото чувствителното дете дълго мисли върху направените забележки.

 То дори има склонност да пренася върху себе си, наложеното на другарчето му наказание и започва да вярва в това.

Такива деца мислят за своите въображаеми нещастия, което правят често и възрастните. Те определят родителите си за тирани, които ги държат затворени и мечтаят, че ще се избавят от този капан.

Ако докачливостта е придружена от силни желания, то детето става злонамерено и завистливо.

Има деца, които не могат да издържат да гледат, как милват техните братчета и сестричета и дотолкова страдат, че някои от тях дори заболяват.

Чувствителното или сантименталното дете се обижда  дори от това, което не се отнася до него. То твърде често е склонно да скърби, лесно се разплаква, когато чете тъжни разкази или когато слуша сантиментална или тъжна музика.

Има случаи на деца, които болезнено се разделят с родителите и се натъжават, когато тръгнат за училище.

Раздялата с родителите и факта да попаднат между непознати се струва на чувствителното дете тъжно и предизвиква често плач.

Трябва да се отбележи, че този вид усилена чувствителност има връзка с телесната чувствителност, както и със склонността към определени болести и нервности.

Колкото докачливото дете изказва пред нас само лошите страни на характера си, толкова между непознати то бива чувствително, прави отстъпки и бива открито, приятно, скромно.

Трябва да отбележим, че много от високонравствените черти на възрастния се развиват тъкмо от тази черта на детския характер.

За човека, който наистина съчувства на чуждите страдания, който се ядосва от несправедливостта с ближния му, можем да предположим, че е бил чувствително дете.

Тази черта на характера става неприятна и опасна, когато в неправилното възпитание, заедно с естествената чувствителност се появява и изкуствената, придружена от силни раздразнения.

Възпитанието при тези деца може да намали недостатъците им и да ги приучи да се владеят.

Разбира се, не може да се направи нищо с грубост, защото ще загубим уважението на детето.

Препоръчителното е, в обръщението си към тези деца да бъдем спокойни и тихи, така че да забележат, че ги обичаме и им желаем добро.

Чувствителните деца трябва да бъдат занимавани с реални предмети, така че да се спре силната им фантазия.

Намалената първа наклонност, ще оформи на  по – късен етап при възрастния човек, високо чувство – на  обич към хората и идеален възглед за живота.

 

Виктория Викторова

Кратък линк

Още Новини