5 март 1904 г. - Никола Тесла се опитва да обясни феномена „кълбовидна мълния“

Това е светещ, обикновено сферичен обект, чийто размер варира от няколко милиметра до няколко метра. Обикновено се наблюдава по време на буря, но за разлика от обикновената мълния (светкавицата), кълбовидната мълния може да съществува в продължение на много по-дълго време - от няколко секунди до 2-3 часа.

Въпреки усилията както на Тесла, така и на много други учени, точният произход на този феномен остава мистерия и до ден днешен.

Кълбовидната мълния се среща предимно по време на буря. В много редки случаи обаче се появява и при хубаво време. Цветът на мълнията може да е всякакъв, като най-често е червен, оранжев, или жълт. Понякога може да си изменя и цвета и размера. Забелязване е на поредица от необичайни места – над кухненска фурна, да следва кола по улицата и дори да лети до самолет по време на Втората световна война.

„Досега не съм виждал тези огнени топки – пише Тесла в Electrical World and Engineer на 5 март 1904 г. – Като компенсация на моето разочарование обаче успях по-късно да определя начина по който се формират и да ги произведа изкуствено.“ Той е възприемал кълбовидната пълния за част от по-голям феномен: „Тази планета, с цялата си необятност, е една най-обикновена метална топка за електрическите течения.“

Тесла е искал да използва този феномен, за да предава през въздуха както телеграфни и гласови сигнали, така и електричество. Смята се, че той е създавал електрически топки с големина около 4 см, за да впечатлява своите колеги.

Тесла ще остане в историята най-вече с постиженията си в областта на променливия ток и електроснабдяването.