ХРИСТО БОТЕВ – МЕЖДУ БУНТА И ГЕНИАЛНАТА ПОЕЗИЯ

Новини за 02.06.2020

Има един особено тържествен и свят ден, който в България се отбелязва всяка година. От 1901 г. до днес. Това е 2 юни – денят, в който е убит Христо Ботев, денят на българските герои! Точно в 12 часа на обяд хората във всеки град и селце под воя на сирените се изправят на крака и в продължение на минута със сведени глави отдават почит на Ботев и всички загинали за свободата и независимостта на България.

Кой е Христо Ботев? Даровит поет, невероятен публицист, вдъхновен предводител на чета, социален трибун и личност, която не може да остави никого безразличен. Неговата безсмъртна стихия са неговият подвиг и гениалното му творчество, състоящо се от двадесетина стихотворения! За българите Ботев стои точно там, където се намира сърцето ни, съвсем близо до Левски и хилядите други, загинали по бойните полета на България.

Ботев идва на този свят на връх Коледа, в Калофер, на 25 декември 1847 г. (нов стил – 6 януари 1848 г.)  и е кръстен Христо, на Христос. Идва точно като Спасителят, който да ни напомня, че саможертвата за другите е много по-важна от собственото ни оцеляване. Самият той по-късно ще напише: „Доброто, което струваш на ближния си – струваш го на Бога!”. Расте в семейството на известния възрожденски учител Ботьо Петков. Учи при баща си, а после – в Одеската мъжка гимназия. Строгите порядки и ред в училището не понасят на свободолюбивата му натура. Започва работа като учител в Задунаевка – българско бесарабско селище, след което се връща в родния Калофер.

На 11 май – Денят на Светите братя Кирил и Методий, той произнася възпламеняващо бунтовно слово, с което си навлича омразата на калоферските чорбаджии, които ясно му показват, че за него няма място в този град. Баща му, обезпокоен от неговото поведение, отново го изпраща в Русия, но Христо се установява в Румъния.

За краткия си 28-годишен живот Христо Ботев работи като учител, поет, журналист, издател, словослагател. Заедно със Стефан Стамболов издават обща стихосбирка „Песни и стихотворения”, издадена през 1873 г. Именно в северната ни съседка Румъния той решава да посвети живота и силите си на идеята за всеобща революция за освобождението на България.

Ботев изповядва и се бори не само за Освобождението на България от турско робство, но формира и собствените си норми за социална справедливост и равенство между хората. Една от най-трудните му години е 1873-а, когато е обесен неговият приятел и съратник Васил Левски. Тази загуба го разтърсва из основи, тя е тежък удар, отправен към делото, на което се посвещават стотици българи.

През 1874 г. Ботев е избран за член на ръководството на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Заема се с издаването на вестник „Знаме” – официален трибун на Комитета. На 12 август 1875 г., на извънредно заседание на Комитета, се приема решение да се пристъпи към вдигане на въстание в България. Времето е малко – само един месец, а и замисленият план не се осъществява, Старозагорското въстание е потушено. След последвалите арести, екзекуции и изтезания, Ботев поема отговорност за провала и доброволно се оттегля от комитетските дела.

При вестта за подготовката на Априлското въстание той набързо се отърсва от отчаянието и безнадеждността, разбирайки, че се формира чета, която да подпомогне въстаниците. След отказа на именитите войводи Панайот Хитов и Филип Тотю да оглавят четата, сам Ботев, без никаква военна подготовка се наема и е избран за ръководител на четата.

Датата, в която започва безсмъртният поход на Ботевата чета към българската свобода, е 16 май 1876 г. Двеста и четири Ботеви четници се качват на австрийския пътнически кораб „Радецки”. Превземат неговото управление и разпращат телеграми до най-известните вестници в Европа, в които ги уведомяват за целите на четата – извоюване свободата на България. Австрийският екипаж е принуден да спре до българското село Козлодуй. В постоянни битки с турски башибозуци четата стига до Врачанския балкан. В едно тежко сражение на 20 юни 1876 г. смелият войвода е убит на връх Околчица. Неговата смърт води до разформиране на четата, но нейният разгром е героична увертюра, която предшества Освобождението на България.

Гениалният поет е автор само на 20 стихотворения. Но неговите стихове и до днес определят облика на българската литература. Затова четете Ботев! Не само на 2 юни, когато се отбелязва годишнината от гибелта му. Четете го винаги, когато искате да си вдъхнете гордост и самочувствие!  ЧЕТЕТЕ БОТЕВ!

Кунка Неделева

 

 

 

 

 

http://www.bugari-u-hrvatskoj.com/bg/христо-ботев-между-бунта-и-гениална/?fbclid=IwAR3LNKleHs0jGce71yn1tv3HxoxAhbEl6WnEHI4x8zV5e2CGIiqafIQLKxk

Кратък линк

Още Новини