НА ЗАЛЕЗ

10.05.2021

НА ЗАЛЕЗ

            Звънецът стресна старата жена, която стоеше на прозореца и гледаше към училището. В двора играеха деца. Беше Коледа и учениците бяха във ваканция, но от съседните блокове се събираха момчета и момичета, някои ритаха топка, други караха колела, а трети скейтборд – „Май така се казваше“- помисли тя. Настойчивото звънене я стресна и когато отвори вратата, видя младо момче с куфарче в ръка.



        -  Праща ме шефът. Обадила си се, че не нямаш ток. Давай да видя, че бързам, празник е.

Докато го водеше към бушоните на стената до дневната, старата жена мислено благодари на сина на приятелката си. Винаги ѝ помагаше. За тока, за боядисване на двете стаи и банята, за ремонта на библиотеката. Добро момче и много работливо, приличаше и на баща си, и на майка си. Тя се усмихна се на техника и го попита:

       -   Искаш ли да ти направя кафе? Дъщерята ми изпраща от чужбина много хубаво кафе.

Младият мъж едва тогава я погледна и усети някаква неприязън. „Капризи. Не може да изкара два дни без ток. Какво толкова прави тая вещица. Спи и яде. Ще се завие с одялото и няма да става. И без това мирише на гробища.“ От последното му стана смешно и той се усмихна. Тя прие това за съгласие и като пусна газовия котлон, сложи джезвето със студена вода. „Леле, бабето има Давидов, а дали дъщеря ѝ не праща и пари.“ Тази мисъл парна техника и ръката му, с която държете инструментите, потрепна.

         -   Много хубаво кафе. Помага ли дъщеря ти? Праща ли колети за Коледа?
         -   Праща и за Коледа, и за рождения ми ден, и за Великден. Добри са ми децата. Синът е във Варна, работи като строител, има две дечица. - Очите ѝ се насълзиха и тя се прокашля. – Дъщерята е още сама, ама дано си намери другар в живота.

Побелялата ѝ глава се наведе над чашата и ръката ѝ сипа кафето, без да го разлее. „Слава Богу, този път ни капка на покривката на масата“.

         -   Седни да го изпиеш, докато е топло, и си хапни от сладките, домашни са, правя ги за празника още откогато се роди сина. Прибрахме се от родилното с мъжа ми, свекървата и майка ми бяха се приготвили, но забравили да направят нещо сладко. Моят Никола каза още от вратата: „Не мирише на сладко, жена, да направиш нещо, син си имаме, на сладко да е.“ Скочиха двете жени, но той не им даде да пипнат брашното. „Да сте се сетили по-рано. Сега има кой да го направи.“ От тогава ги правя и винаги стават вкусни, а къщата ухае на Коледа.
          -  Наистина са вкусни. А пари дъщерята праща ли? Много жени като теб ги издържат децата от чужбина. Лошо време дойде.

Тя погледна топло младия мъж, но неговите очи прободоха сърцето ѝ. Не я гледаше с добро. Сега видя, че погледът му бе някак отнесен, като че в него имаше още един човек и той гледаше през очите му присмехулно и злобно.

         -   Не ги праща на мен. На сина във Варна и той ми купува, каквото ми трябва.
         -  Ами ти никакви ли пари нямаш? Да ти дам някой лев, да си имаш? – гласът му стана груб и саркастичен.

Старата жена трепна. Появи се някакво неясно чувство за опасност, което бавно прерастна в безпокойство. Опита се да не показва пред младежа, че се е уплашила. Още когато влезе той, тя усети някаква дразнеща миризма, идваща от дрехите и дъха му, която ѝ беше непозната. В първия момент реши, че е някакъв нов парфюм, нали всичко се променяше и старите аромати, дрехи, обувки вече не съществуваха. Имаше нови, различни, които не винаги ѝ харесваха, но магазините бяха пълни с такива и младите хора се чувстваха удобно в тях. 

Техникът допи кафето, изпи чашата с вода и застана пред таблото с бушоните. Възрастната жена се поколеба, остави чашата и чинийката в мивката и се опита да прогони тревожните си мисли. Пристъпи бавно и застана до него.

          -  Каква е повредата? В бушоните ли е? – за първи път съжали, че не послуша мъжа си да се научи сама да ги сменя, да си слага крушките, когато старите изгорят.

Всичко друго правеше сама, само с елекричеството не се бе научила да се справя. Нали нейната приятелка имаше син, който винаги ѝ помагаше и тя знаеше, че за това има на кого да се обади.

Техникът се обърна и сграбчи с една ръка гърлото ѝ. Времето спря и за секунди помисли, че светът е замрял, не диша, не живее, не чувства. Замръзнал в зимния залез на краткото слънце.

         -  Нямаш пари, а? Сега ще видим! Дай ми парите или ще си поиграем!

Паднаха на пода и тя усети силна, пробождаща болка в единия крак и кръста. Не можеше да извика, не можеше да помръдне, не искаше да е жива. Дори не усещаше какво прави младият мъж с нея. Когато той се наведе близо до очите ѝ, тя го позна. Как не се сети по-рано! Това беше сина на съседката на майка ѝ. Същото момче, което кола го блъсна с колелото му на улицата, изхвърча през тротоара и падна до старицата. Тя помнеше само как го носеше на ръце към поликлиниката и двамата плачеха, но нейните сълзи бяха безмълвни, страхът бе сграбчил гърлото ѝ, както и сега неговите ръце.

           -  Ти ли си? Познах те! Познах те! – изхриптя жената.
           -  Кой сам аз, а, кой съм аз, вещице? – крещеше обезумял младият мъж и се опитваше да разкъса дрехите ѝ – И тая от горния етаж се опитваше да вика, ама като видя ножа...

Очите му бяха огнени и пламъците им идваха сякаш от преизподнята. И тогава времето спря. Тя сякаш бавно напусна земната си дреха и се понесе към таблото с бушоните и бледосиния таван. От горе виждаше купчината от тела и разкъсани дрехи, ужаса, изписан на лицето ѝ, и безумната радост на насилника като в мъгла, но много ясно се очертаваше близо до дясната ѝ ръка ножът, който му бе дала, за да отвори хартиената кутия с новите части. Като на фантастичен филм той го сграбчи и... С непознати за нея сили протегна ръката си и за миг усети как прониква хладната стомана в тялото му. Дори не изхърка, отпусна се и тежестта на мъртвото тяло я притисна още по-силно към пода.

            -  Боже, смили се и прибери грешната ми душа! – промълви жената не с устните си, осквернени от насилника, а с ридаещото си сърце.

Последните лъчи на слънцето пронизаха прозореца откъм училището и милостиво погалиха отиващата си от този свят старица.

 


Автор: Ния Лазарова



 

Кратък линк

Още Новини