ВАНЕ И ВЪЛЧИЦАТА

24.02.2021

ВАНЕ И ВЪЛЧИЦАТА


 

 

 

Ване гледаше вързаното куче и ругаеше. Беше толкова ядосан, че и мечка да слезеше от Бъндерица, нямаше да му направи впечатление. Щеше да я тръшне пред кошарата като гергьовско агне. В ръцете му беше израснал Вихрен. От ръцете му се хранеше, от тях и вода пиеше, докато порасне. Заедно ходеха с овцете, заедно бяха в гората за гъби и билки, заедно влизаха в механата на неговия братовчед. Той пиеше ракия, а главата на кучето беше на коляното му. Така се запознаха и с жена му. Цялото ѝ лице светеше, смееше се като звън на чанове, когато посегна да погали кучето. Вихрен го погледна и по очите му разбра, че трябва да кротува. Господарят му хареса момичето, животното го разбра веднага. Ване тръсна глава. Няма да му прости. Ще умре тука, на веригата до оградата, гладен. Беше го предал верният му приятел. Беше го предал. Пушеше цигара за цигара. Кълбо от нерви се беше свило в гърдите му. „Ще го убия! Ще го заколя като куцо пиле!“ – мислеше си високият като бор мъж. Силните му ръце стискаха цигарата, сякаш беше вратът на кучето. А то не издаваше звук, гледаше го право в очите и не помръдваше дори с опашка.

            За три седмици отвлякоха три овчици от стадото му.  Беше направил ограда за чудо и приказ: „Нищо не може да прехвръкне, нищо не може да влезе. При жената ще спя, Вихрен и оградата ще ми пазят стадото.“ – така се хвалеше на съседите си. Млада му беше Магда, още деца нямаха. Не му се свидеше да я оставя сама. Дали ревнуваше или не, не искаше да мисли, но сърцето го пробождаше, когато някой съсед я загледаше. Пета година как нямаха рожба. Вече не говореха за това с Магда, нито с родителите си. Така, без да се уговарят, и двамата мълчаха. Той се захвана с овцете и цялата му енергия отиваше там.

            Времето беше кротко. От няколко години зимите бяха меки, не падаха дебелите снегове от детството му, севернякът не бръснеше по улиците. Беше му лесно да храни стоката и бързо да се прибира. Взел беше още две овчарки и беше спокоен. „Вихрен“ – често казваше на приятелите си – „ и войници може да строява, какво остава за едни овце.“ И ето че една сутрин, като отиваше по размекнатия горски път към кошарата, усети че е неспокоен. Ей така се появи това чувство от някъде, присви му душата и той неусетно забърза. Отдалече се чуваше, че овцете блееха, а овчарките се бяха сгушили до стената и не вдигаха глави. Вихрен ходеше между тях и глухо ръмжеше. Една овца я нямаше. Ядоса се, крещя на кучетата, псува на двора и пуши. Не можеше да си обясни как и кой може да я е отмъкнал. По земята имаше следи от влачене, но нито имаше стъпки на хора, нито следи от вълци или мечка. Само кучешки. Нямаше и капка кръв. Ване на каза на никого, дори на жена си. Не искаше да му се смеят другите овчари. Прибра се късно. Магда усети, че нещо не е спокоен, но беше свикнала да чака. Ако мъжът ѝ искаше да сподели тревогите си, щеше да го направи сам. Колкото и да го умолява, решил ли е да мълчи, няма да проговори. Тежък му беше характерът – мъжки, македонски. Знаеше, че тогава е най-добре да се усмихва и да му разказва какво е правила пред деня, от коя съседка каква приказка е научила за Манда от долната махала, която цялото градче обсъждаше. Беше чепата и приказлива тая Манда, хитра като лисица, но правеше най-вкусните баници. Размина му тревогата на Ване и отново се върна спокойствието в дома му.

            Когато следващата седмица по горския път отново се появи тази незнайна тревога и дясната му ръка потрепери, разбра, че отново се е случило. Нямаше още една овца. Нямаше никакви следи от диви животни, нито от хора. Нямаше и кръв. Този път той сподели с един овчар от съседното селище. Не искаше познатите му съседи да го говорят. Отиде привечер. Не влезе в дома му, така на двора поговориха двамата. Очите му святкаха като искри от ударите на два бели речни камъка от Глазне – реката, която тичаше през Банско. „Виж, качи си се в кошарата, вечерта все едно си тръгваш, върни се и се скрий на удобно място и гледай. Имаш ли осветление на двора? Ако имаш, гледай да виждаш осветеното място. Това не ми харесва и псетата ме притесняват.“ – това го посъветва другият мъж.  

            После всичко, което се случи, и на филм не го беше гледал. Като се притъмни, нахрани стоката и кучетата, затвори и се скри на мястото, което през деня беше избрал. Чака много. Преваляше полунощ и тогава чу шум. Беше ясно и на лунната светлина видя очертанията на тъмна сянка, която сякаш внимателно се плъзгаше към кошарата. Ване опипа пушката, която носеше. Сянката бавно навлизаше в осветеното пространство пред портата и тогава видя вълчицата. Красива сива вълчица с дълга опашка. От кошарата овцете започнаха да блеят. Кучешки лай не се чу. Чу се тропане и внезапно вратата се отвори. Вихрен излезе бавно на пътя. Вълчицата се уви като змия около него. Душеше го, галеше го, танцуваше като влюбена жена. Овчарят едва се удържа да не вдигне оръжието и да ги застреля. Гневът запали главата му сякаш огън излизаше от нея, ушите му горяха и краката му се разтрепериха. Вихрен влезе назад към кошарата и след малко излезе – носеше удушената от него овца. Остави я пред вълчицата и отстъпи. Тя отново затанцува около него, а кучето сякаш беше омагьосано и не помръдваше. Не помръдваше и Ване, поразен от всичко, което виждаха замъглените му от яд очи. Искаше да скочи и да ги застреля, но нещо дълбоко вътре в него не му даваше. Вълчицата изви глас към луната, сякаш се прощаваше с Вихрен, взе овцата и бавно тръгна към тъмнината. Тогава с порой от ругатни овчарят изскочи от храстите и вдигна пушката към нея. Не беше успял още да се премери, когато Вихрен захапа оръжието и го изтръгна от ръцете му. Вълчицата потъна в гората и сякаш планината си я прибра. Ване погледна кучето си. То остави пушката в краката му, вдигна глава и от очите му потекоха сълзи. Плачеше. Овчарят вика, крещя, стреля във въздуха, но не можа да убие своя приятел. „Предател, предател, мъртъв си, мъртво месо, ще те хвърля и тебе вълците да те изядат!“. Кучето лежеше пред краката му и не мърдаше. Чули гласа на стопанина си, двете овчарки излязоха пред кошарата и виновно навели глави, застанаха зад Вихрен.

Развиделяваше се. Облаците на изток се обагриха в розовочервено. Подухна ветрец откъм гората и разроши потната коса на овчаря. „Ще умреш от глад!Ще те вържа пред очите ми да те гледам как умираш!“ – сякаш на човек говореше Ване, човек, на когото той се готвеше да отнеме живота. Взе едно въже и започна да бие овчарките, а те не помръдваха. Стояха и дори ръмжене не се чуваше. Това още повече го ядоса, хвърли въжето и сложи храна на овцете. Погледа кучетата и не можа да се сдържи, сложи и на тях. Но Вихрен гледаше като чумав. Ване почна да чисти обора, после малката стаичка, в която почиваше, не можеше да се спре. Сложи в една паница храна и я остави пред Вихрен, но така, че той само да я гледа.

Изниза се като нишка сутринта и слънцето – студеното зимно слънце, което грее, но не топли, превали обяд. Ване не беше гладен, вода не минаваше през гърлото му, нели залък хляб. Гневът не си отиваше, но в него се появяваше от време на време и една болка, болка от сълзите в очите на приятеля му. Беше се навел с лопатата, когато чу гласа на Магда.

            – Ване, Ване, тука ли си?

Първо видя очите ѝ, смеещи се, сякаш на този свят само радост има и никакви ядове. Намръщи се и я запита:

  • Защо идваш?
  • Не се прибра за обяд и се притесних. Да не е изчезнала още една овца?
  • Изчезнала е, как няма да изчезне, като имам кучета не да пазят, а да ме грабят.

            И не можа да се спре. Разказваше всичко, ругаеше Вихрен. Внезапно вдигна пушката да го застреля, а кучето стана и тръгна към стопанина си, сякаш му казваше – „Убий ме, виновен съм!“

Магда застана пред него и кротко посегна към оръжието.

  • Немой, Ване, немой, и животното обича. И то има чувства. Вълчицата е майчица, с какво да си храни децата, нали трябва да ядат. Вълчицата е майчица, Ване, и аз ще ставам майчица, ти баща.

Мъжът сякаш замръзна, хвърли пушката и грабна в прегръдките си жена си. Вдигна я високо и извика:

  • Боже, Боже...Вихрен, кажи къде е вълчицата, аз ще ѝ занеса овцата!

 

 

Автор: Ния Лазарова

 

Кратък линк

Още Новини